№ 84
гр. Варна, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000078 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Ж.
Ц. Ж., чрез адв.П. К. от САК, срещу решение №200/08.11.2024г., постановено по гр.дело
№209/2023г. по описа на ОС-Разград, с което съдът е осъдил застрахователното дружество
ДЗИ Общо застраховане ЕАД за заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 300 000 лева, но отхвърлил иска за разликата до 400 000 лева, частичен иск от
общо 600 000 лева. Решението се обжалва именно в отхвърлителна част – за сумата от
100 000 лева, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 16.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът е присъдил занижен размер на обезщетение за
неимуществените вреди, понесени от ищеца в резултат на телесните му увреждания. Твърди,
че присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика за компенсиране на
вреди от този вид и не репарира същите в пълен обем. Твърди се, че съдът е приложил
формално критериите за преценка справедливия размер на обезщетението като не е
съобразил конкретните обективно съществуващи факти, а именно броя и вида на
уврежданията, продължителността на възстановяване, неудобствата и ограниченията;
влошеното качество на живот на пострадалия; възрастта му; интензивните болки, които
пострадалият е търпял и продължава да търпи както и отражението върху психиката му.
Въззивникът акцентира на обстоятелството, че повече от две години след инцидента
продължава да търпи ежедневно болки и страдания, свързани с получените увреждания; че
не може да води адекватен за възрастта си пълноценен живот като зависи от помощта на
близките за задоволяване на най-елементарните жизнени потребности. Към датата на ПТП
ищецът е бил активен, работоспособен и се е грижил за семейството си /на 43 години/, а в
резултат на получените множество средни и леки телесни повреди, оставили трайни
1
последици върху физиката и психиката му, е променен изцяло начинът му на живот до
степен, че е лишен от възможността за води самостоятелен такъв. Твърди се, че
определеното от съда обезщетение не съответства на преживените и търпени болки и
страдания; че не са отчетени множеството медицински и рехабилитационни процедури,
които също са източник на болка и страдание като същите продължават във времето. Съдът
не е отчел, че получените увреждания в поясния отдел водят до трайно затруднение в
движението на долните крайници /наложило оперативно лечение/. Подчертава, че в резултат
на увреждането е настъпила драстична промяна в живота на ищеца. При инцидента ищецът
е получил многофрагментно счупване на трети поясен прешлен с фрагменти в мозъчния
канал, засягане на нервните коренчета; контузия и луксация на каудаеквина /втори и трети
прешлен – конска опашка/; счупване -изкълчване на първа метакарпо фалангеална става на
ръката; травматична дискова херния; травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначен стълб; травма на главата със загуба на съзнание, продължаващ
психически стрес. Въззивникът сочи, че съгласно медицинската експертиза прогнозите за
възстановяване не са оптимистични, а проведеният скорошен преглед - на 23.05.2024г. е
установил персистиращи болки в кръста, двете подбедрици /повече вдясно и глезените/ с
невропатичен характер. Ищецът сочи, че продължава да е с пареза на долните крайници и
може да измине сам с бастун едва 20 метра. Счита, че е посочил изчерпателно
доказателствата си по делото и черпените от тях сведения за обстоятелствата, явяващи се
обективни критерии по смисъла на ППВС 4/1968г. и чл.52 ЗЗД. /експертизи и свидетелски
показания/ В съвкупност въззивникът твърди, че съдът не е извършил пълен анализ и
задълбочена оценъчна дейност на събраните доказателства при определяне размера на
обезщетението по чл.52 ЗЗД, в резултат на което е занижил справедливия му размер.
Пълномощникът на страната, чрез когото е подадена жалбата, претендира определяне на
възнаграждение за въззивното производство съгласно чл.38 от ЗАдв.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за неоснователност на въззивната жалба. Страната излага, че не
съществува обстоятелство, свързано със здравния статус на ищеца, което да е било
неглижирано от съда и да не е послужило за определяне на паричното обезщетение по чл.52
ЗЗД. Липсват посочени от въззивника конкретни обстоятелства, които да не са били взети
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Претендира се отхвърляне на
жалбата като неоснователна ведно с присъждане на сторените по делото разноски за
ю.к.възнаграждение.
Предмет на въззивното производство е и постъпила въззивна жалба на ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, срещу осъдителната част от решението за разликата над 110 000
лева до уважения размер от 300 000 лева. Застрахователят счита определеното от ОС -
Разград обезщетение за прекомерно и несъответстващо на конкретните търпени от ищеца
вреди. Според него, съдът не е отчел в достатъчна степен благоприятните прогнози спрямо
ищеца, посочени от медицинската експертиза; не е отчел, че спрямо периода след ПТП, е
налице огромна положителна промяна на пострадалия като не е изключено /при провеждана
рехабилитация/ подобряване на състоянието на крайниците. Считат, че обезщетение, което
отговаря на чл.52 ЗЗД се явява сумата от 110 000 лева.
С допълнителна уточняваща молба въззивникът ЗАД поддържа жалбата за разликата
над 150 000 лева до присъдените 300 000 лева, ведно със законните лихви върху главницата
от уведомяването му до окончателното изплащане.
С депозиран своевременно отговор на въззивната жалба насрещната страна,
представлявана от адв.П.К., оспорва същата. Считат, че по делото са налице доказателства,
които сочат единствено на увеличаване размера на обезщетението, а не до неговото
редуциране, тъй като се касае за доживотна увреда на ищеца както и тежки психологически
последици от увреждането. Претендира се адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ЗАдв.
2
ведно с начислен ДДС.
В съдебно заседание въззивникът Ж. не се явява, но с писмена молба чрез
пълномощника си по делото поддържа жалбата на изложените основания. Претендира
сторените разноски, вкл. адв.възнаграждение, определено съгласно чл.38 ЗАдв.
Насрещната страна /явяваща се и въззивник/ не изпраща представител и не депозира
писмено становище. Не е заявила искане за присъждане на разноските.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на Ж. Ц. Ж., с която против ответника “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД, са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД,
вр. чл.86 от ЗЗД, за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата от
26 000 лева, частичен иск от 600 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, получени от ищеца при ПТП
на 04.05.2022г., в гр.Бяла, обл.Русе, причинено от Г С М като водач на л.а.“Мерцедес Е350“,
с рег.№Х, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022г.,
алтернативно от 13.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението. С исковата молба
са претендирани и обезщетения за имуществени вреди, които не са предмет на настоящото
производство.
С протоколно определение от 09.10.2024г. съдът е допуснал увеличение на предявения
иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 26 000 лв. на 400 000 лв.,
частичен иск от 600 000 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.05.2022г. в гр.Бяла, на ул.„Кольо Фичето“
№22, водачът на л.а.„Мерцедес“, модел „Е350“ с peг. № Х Г М, нарушил правилата на ЗДвП
и реализирал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което ищецът бил откаран по
спешност в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе със съмнение за фрактура на дясна пета. При
приема си ищецът съобщил за липса на спомен за случилото се, оплаквания от болки в
гърба, липса на чувствителност в областта на долните крайници /арефлексия/, липса на
способност за усещане на допир и натиск върху кожата /хипестезия/ от Л2 коренчета надолу,
невъзможност да контролира тазовите резервоари, фрактура на ЛЗ с наличие на костни
фрагменти и компресиране медуларния канал, долна тежка пареза и невъзможност да движи
двата си крака. След проведени прегледи и изследвания било установено, че е налице
счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито; луксация на метакарпо-
фалангиална става на палеца на лява ръка. По повод фрактурата на палеца била извършена
репозиция и крайникът имобилизиран с гипсова шина. Ищецът твърди, че автомобилът,
причинил процесното ПТП, бил застрахован в ответното застрахователно дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица №
BG/06/22200037811, валидна от 03.02.2022г. до 02.02.2023г. Ищецът навежда твърдения, че в
резултат на процесното ПТП получил множество телесни увреждания, в резултат от които
изпитвал изключителни затруднения, болки и страдания. Твърди, че поради уврежданията и
конкретно невъзможната походка, настъпило ограничение в социалните му контакти.
Поради счупването на гръбначния стълб в поясната област, не можел да извършва
елементарни битови дейности и имал непрекъсната нужда от помощ. Твърди, че и към
настоящия момент е налице двустранна долна пареза. Непосредствено след злополуката е
имал силни болки в областта на палеца на горния крайник, както и в областта на главата.
Постоянните болки, съпътстващи горния крайник, както и загрозяващ външен вид, дължащ
се на белезите от оперативната интервенция. Всичко това го направило затворен, тревожен и
необщителен. Твърди още, че му предстоят последващи интервенции по електростимулации
и физиотерапии, целящи възстановяване движението на крайниците. Твърди, че изживеният
стрес рефлектирал върху общото му емоционално състояние; отрицателно повлиял върху
психиката му. Изпитва неувереност и страх от МПС; разстройва се и се натъжава,
спомняйки си ужаса, изживян при описаното ПТП. Сънува кошмари свързани с преживения
3
инцидент. Изпитва притеснение, че никога повече няма да проходи. Чувства безсилие от
състоянието, в което се намира, тъй като има реална възможност да остане инвалид за цял
живот.
Ищецът твърди, че е отправил покана до ответното застрахователно дружество за
определяне на обезщетение, на 13.12.2022г. както и за заплащане на имуществените вреди от
същото събитие. По случая била заведена застрахователна преписка № 460077722000304,
към която ищеца представил всички документи, с които разполага, но застрахователят не
предложил обезщетение. Претендира се заплащане на направените по делото съдебни и
деловодни разноски, ведно с адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока за отговор на исковата молба е постъпило становище на застрахователното
дружество, в което се оспорва основателността и размера на иска. Оспорват се всички
фактически твърдения на ищеца, с изключение на твърдението за валидно застрахователно
правоотношение спрямо деликвента по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. С оглед изложения механизъм на ПТП, обективиран в уведомление за щета
/л.116/, ответникът оспорва твърдението, че действията на водача са причинили вредоносния
резултат, че са били виновни и противоправни. Намира предявената претенция за
прекомерно завишена и неотговаряща на критериите на чл.52 от ЗЗД. Оспорва се
твърдението за търпени от ищеца морални вреди, изразяващи се в изложените в исковата
молба твърдения за продължаващи до настоящия момент физически увреждания и
негативни психологически последици. Оспорва се дължимостта на законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди и имуществени вреди досежно посочената в
исковата молба начална дата. Счита, че лихва за забава би се дължала от момента, когато е
представено пълномощно от пострадалото лице, съдържащо съгласие обезщетението да бъде
изплатено по банкова сметка на адвоката, евентуално твърди, че не е изпаднал в забава. С
отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, рег. № BG/06/22200037811,
валидна от 03.02.2022 г. до 02.02.2023г., по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е350“ с регистрационен № Х. Ответникът претендира предявените против
застрахователното дружество искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в
евентуалност за определяне на минимален размер на обезщетенията.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в
рамките на сезирането с двете въззивни жалби, настоящият състав на Апелативен съд
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №100/20.02.2025г. по въззивното дело.
Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС -Разград решение
съобразно очертания с двете въззивни жалби обжалваем интерес: в отхвърлителната част за
сумата от 100 000 лева до претендираните от ищеца 400 000 лева, частичен иск от общо
600 000 лева, както и в уважената част от иска за сумата над 150 000 лева /уточняваща молба
към жалбата на застрахователя/ до присъдените с първоинстанционното решение 300 000
лева. В останалата част до размера от 150 000 лева неимуществени вреди, присъдените
имуществени вреди, вкл. началната дата на лихвите по чл.429 КЗ, решението е влязло в
законна сила поради липса на обжалване.
4
На първо място, с оглед датата на предявяване на иска и липсата на спор относно
уведомяването на застрахователя от пострадалия, съдът намира предявения пряк иск за
допустим – предявен при спазване изискванията за предварително рекламационно
производство съгл.чл.380 вр.чл.498 КЗ.
Във въззивното производство повдигнатият и с двете въззивни жалби въпрос е относно
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищеца в
резултат на пътното произшествие на 04.05.2022г., настъпило в гр.Бяла, ул.К.Фичето №22,
при самокатастрофиране на л.а.Мерцедес Е 350 с рег.№Х, управляван от водача /чиято ГО е
обект на застраховане при ответника/ Г М. Всички правопораждащи отговорността на
застрахователя факти са установени в първоинстанционното производство и съобразно
жалбата на застрахователя, не са предмет на обжалването. Така застрахователят не оспорва
наличието на валидно правоотношение по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите спрямо процесния автомобил, в който на предна дясна седалка е пътувал
пострадалият Ж. Ж., с покритие към датата на произшествието. За разлика от
първоинстанционното производство, не се оспорва наличието на деликт, причинен от водача
М /поради прекратяване на наказателното производство с влязло в сила постановление на
РП – Русе/, съответно и основание за ангажиране отговорността на застрахователя за
гражданската му отговорност. Не се оспорва механизмът на ПТП, вида и характера на
получените от ищеца травматични увреди. Всички обстоятелства, относими към определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, са предмет на
самостоятелна преценка на въззивния съд въз основа на събраните вече доказателства.
Съгласно ППВС №4/1968г., с което са дадени задължителни указания по прилагане
нормата на чл.52 ЗЗД, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението. Такива обстоятелства при
неимуществени вреди, макар неизчерпателно са: възрастта на пострадалия, вида и
интензитета на настъпилите вреди, продължителността им, отражението им върху личния и
професионален живот на ищеца, последиците на вредите и възможността ищецът да
възстанови в максимална степен състоянието си отпреди инцидента. Посочените
обстоятелства не са изчерпателно посочени и позволяват съдът да вземе предвид при
определяне на размера всички конкретни факти, които дават пълно и точно описание на
състоянието на пострадалото лице. Съобразно постановена по приложението на
разпоредбата обилна съдебна практика /Решение № 50104 от 23.02.2023 г., постановено по
т.д.№ 1689/2021г. по описа на ВКС, II т. о. и Решение № 50163 от 15.12.2022 г., постановено
по т. д. № 1740/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 17 от 16.01.2025 г., постановено
по т. д. № 1808/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г., постановено
по т. д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 66/03.07.2012 г., постановено по
т.д.№619/2011г. по описа на ВКС, II т.о, Решение № 1 от 26.03.2012 г., постановено по т. д. №
299/2011 г. по описа на ВКС, II т.о./, при прилагане на принципа на справедливост в чл.52
ЗЗД, наред с общите критерии, изброени в ППВС №4/1968г., следва да се отчита и
общественото разбиране за "справедливост" на определен етап от развитието на обществото,
което е базирано на конкретни обществено-икономически условия в страната към момента
на настъпване на увреждането, като за ориентир за това служат и лимитите на
застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към
същия момент. В ППВС №4/1968г. и в решенията на ВКС, постановени по тълкуване и
прилагане на чл.52 ЗЗД се посочва също, че при определяне размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът е длъжен както да посочи обстоятелствата, които са релевантни
за това, но също така да направи извод как всички те влияят на личността и живота на
пострадалия. /Решение № 50104 от 23.02.2023 г., постановено по т. д. № 1689/2021 г. по
описа на ВКС, II т. о., Решение № 278 от 14.12.2018 г., постановено по т. д. № 2347/2017 г. по
5
описа на ВКС, ІІ т. о. и др./
Пред настоящия състав не са ангажирани нови доказателствени искания.
За да извърши преценка относно действително търпените от ищеца като пострадал
вреди въззивният състав съобрази на първо място, че към датата на ПТП ищецът е бил на 43
години, в активна работоспособна възраст, водел е динамичен начин на живот. Свидетелите
го описват като работохолик и човек, който винаги е намирал с какво да се занимава. Този
начин на живот е бил коренно променен след произшествието. Съобразно медицинската
експертиза /на л.363 по делото/, която съдът кредитира като обективна и професионално
дадена, се установява че при ПТП на 04.05.22г.ищецът е получил счупване на трети поясен
прешлен, фрагменти в гръбначно-мозъчния канал, контузия на каудаеквина/конската
опашка/, счупване-изкълчване на първа метакарпално фалангеална става на ръката, като
конкретно травматичните увреди на поясния отдел на гръбнака са довели до трайно
затруднение движението на двата долни крайника. /тежка долна пареза/ Във връзка със
счупването /многофрагментно/ на прешлен е била извършена неотложна операция за
стабилизация на гръбначния стълб в МБАЛ Св.Анна -Варна ЕАД с поставяне на осем винта
и цимент. Операцията е била необходима и адекватна като е довела до освобождаване на
гръбначния канал. Като всяка сериозна интервенция е била съпроводена от продължителни
болки, страдания, страхови преживявания, медикаментозно лечение и неудобства. Вещото
лице обвързва този вид увреждане с изключително дълъг, свързан с множество
рехабилитации, процес, който може да отнеме години след произшествието и към настоящия
момент не е приключил. Посочва, че в резултат на проведените от ищеца многократно
физиотерапии е налице известно подобрение, но в никакъв случай не е налице
възстановяване движението на долните крайници. Вещото лице посочва още, че
провокираната долна пареза е без изгледи за пълно излекуване/възстановяване/. И към
момента на извършения преглед от експерта при изготвяне на заключението, пострадалият
се придвижва с инвалидна количка и бастун като с бастун може да измине едва около 20
метра. Продължават оплакванията от болки в кръста и двете подбедрици, повече вдясно
както и в глезените и ходилата. Болките му имат невропатен характер. Страда от постоянно
изтръпване на глезените и двете ходила; освен това е налице нарушение на усещането за
топло и студено в засегнатите зони.
Съгласно данните от наказателното производство и медицинските документи от
болничните заведения, където първоначално е лекуван пострадалият, същият е получил
тежка телесна повреда- многофрагментно счупване на поясен прешлен с луксация на ниво
2-3 поясни прешлени и фрагменти и компресиране на гръбначномозъчния канал,
травматична дискова херния на 2-3 поясни прешлени, парапареза на долните крайници,
изкълчване на ставата на лявата ръка, първи пръст и счупване на основната фаланга на
трети пръст на същата ръка. Във връзка с полученото трайно увреждане на крайниците
пострадалият е загубил работоспособността си съгласно Решение на ТЕЛК №91655 от
21.08.2023г. на 100% за срок до поне август 2026г./л.373/, а прогнозно много по-дълъг
период. Според решението, пострадалият не може да полага тежък физически труд, не може
да изпълнява трудовите си задължения като механик. /бил е трудоустроен на длъжност от
четири часа работа от дома си/ Във връзка с оперативното лечение и проведената след това
рехабилитация ищецът е бил в платен отпуск за периода от произшествието 04.05.22г. до
28.04.2023г. Отпуск е ползвала и съпругата му, защото в началните месеци след
катастрофата ищецът е бил фактически неподвижен, налагало се да го носят.
В устните си обяснения в.л.Д-р Т посочва, че се касае за тежка гръбначно-мозъчна
травма с необратими увреждания на нервите на нивото на трети поясен прешлен,
командващ долните крайници. Пострадалият може да върви ограничено време – около 20
метра, след което започват болки в ходилата и глезените. Под коленете е нарушено и
усещането за допир, за топло и студено. Единственото положително при тази травма, както
6
посочва вещото лице, е съхранен контрол на тазовите резервоари. Състоянието на ищеца
налага непрекъсната рехабилитация, за да поддържа мускулатурата и тонуса му като същият
полага постоянни усилия в тази насока. Независимо от това, вещото лице посочва, че не
може да се очаква пълно възстановяване на движенията на долните крайници. Не изключва в
резултат на упорита физиотерапия да настъпят минимални подобрения в състоянието на
ищеца, но не е обнадежден. Заключението посочва още, че предизвиканата дискова херния е
била овладяна именно чрез извършената сложна операция за стабилизация на гръбнака и
избягване на луксацията.
От изслушаните свидетелски показания /л.390 и сл./, дадени от съпругата и майката на
пострадалия – св.М Ж.а и св.Т Ц, които съдът кредитира като обективни и непосредствени,
тъй като съвпадат помежду си и допълват останалите доказателства, се установява, че около
година и половина ищецът бил изцяло зависим от близките си, за да може да се справя с
обичайните ежедневни дейности. Продължава да е трудноподвижен, да изпитва болки, да е
тревожен, да не може да спи. Прекарал дълго време в болницата и у дома, защото ми били
извършени две интервенции – на пръста на лявата ръка и най-сериозната операцията на
гръбначния стълб. Според св.Ж.а, двамата сключили брак след инцидента, независимо че
живеели на съпружески начала повече от 11 години. Споделя, че Ж. не се върнал на работа в
АДМ -Разград, където работел като механик, тъй като работата му била много интензивна и
физически натоварена. Поради състоянието му от фирмата му предложили да продължи
работата си на 4 часа от вкъщи, което донякъде го развличало. Свидетелката споделя, че Ж.
изпитва постоянни болки, вечер не може да спи ако не пие аналгин. И сега се налагало
винаги да има някой покрай него, защото макар да се придвижва сам с помощни средства,
това е възможно без болка само на кратки разстояние. Не може да води самостоятелен
живот, тъй като се нуждае от помощта на близките си. Налага се постоянна рехабилитация.
През първата година бил почти изцяло обездвижен, но сега било налице леко подобрение.
Около година бил в болнични, а след това получил решение на ТЕЛК и трудоустрояване.
Според св.Ж.а, мускулите му атрофирали буквално за дни, което налагало постоянна грижа
от рехабилитатор. Поради обездвижването се наложило за известно време съпрузите да
сменят дори местоживеенето си като се преместили в гр.Кубрат, в къщата на родителите на
съпругата, в която имало наземни помещения. Свидетелката споделя още, че поради
влошеното си състояние след ПТП се наложило Ж. да прекъсне студентските си права в
Русенския университет.
Разпитана като свидетел майката на Ж. излага, че той продължава да търпи болки и да
се измъчва от състоянието си. Тя била непрекъснато покрай него, особено след като снаха й
се върнала на работа. Живеели заедно, защото Ж. имал нужда от помощник. Свидетелката
описва сина си като изключително работлив – работел непрекъснато. Сега животът му бил
коренно различен. Не можел да се грижи за детето си /на 9 години/, а преди прекарвал много
време с дъщеря си. Станал различен и в емоционално отношение – поплаквал си, бил
припрян и нервен. Оплаквал се, че не може да спи от болки. Мечтаел да се оправи и да
проходи нормално.
От разпита на св.Г.Ч, кинезитерапевт на ищеца се установяват идентични факти за
състоянието на пострадалия. Започнал физиотерапия с пострадалия още в края на май
2022г., докато същият живеел в гр.Кубрат, първо с мануално мускулно тестване, пасивни
упражнения и вертикализация, после включили масажи всеки ден, поне половин час, до
м.09.2022г., когато семейството се изместило в гр.Разград. Свидетелят сочи, че Ж.
продължава да прави физиотерапия в болнично заведение в гр.Разград и определено се
чувства по-добре, но няма как да се възстанови напълно.
От СПхЕ /на л.445 и сл./ се установява, че в резултат от ПТП ищецът е получил остра
стресова реакция, която се характеризира с висока степен на тревожност, паника, гняв и
отчаяние. Типичната клинична картина на този стрес продължава няколко години след
7
събитието. При Ж. е налице посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, като закъснял
отговор на стресогенното събитие – ПТП. Не е имал никакви оплаквания преди това, няма
наследствена обремененост. Не се диагностицирани нарушения на базовите му психически
годности и умения, не е налице душевна болест, но ищецът е в състояние на дълбок дистрес;
няма личностно разстройство, но е налице силно емоционално преживяване на травмата.
Това състояние определено води до нарушаване на социалното функциониране. Ищецът се
страхува да остава сам; ограничил е контактите си поради трудно придвижване, изпитва
страх да пътува в МПС. За него това произшествие е било шокиращо и непредотвратимо.
Продължава да сънува кошмари, свързани с произшествието и извършените интервенции.
Същевременно, вещото лице описва пострадалия като човек с много добър потенциал за
справяне и подкрепяща семейна среда, които са мощен оздравителен фактор.
За да извърши персонализиране размера на справедливото обезщетение настоящият
състав съобразява конкретно установените по делото релевантни обстоятелства: млада,
активна възраст на ищеца /на 43 години/; неговият темперамент и характер /посочен от
свидетелите и психологическата експертиза/, драстичната промяна, настъпила в резултат на
полученото трайно увреждане – от работохолик, отговорен баща и съпруг, след инцидента
ищецът е трайно инвалидизиран, ограничен в дейностите, които може да извършва, с
невъзможност да полага труд на предишната си длъжност /механик/ и да отговаря за
издръжката на семейството си. Не е налице оптимистична прогноза за подобряване
двигателните способности на ищеца, макар медицинската експертиза да допуска, че при
редовна рехабилитация, може да настъпят подобрения. През целия период и понастоящем са
налице рецидивиращи болки в кръста и двете подбедрици и ходилата. Непосредствено след
инцидента ищецът е търпял изключително силни и продължителни болки и страдания,
приемал обезболяващи, наложителни са били чести медицински процедури; този период се
характеризира и с нарушения на съня, безпокойство, страх за живота и здравето, почти
пълната десоциализация. Продължителният период на хоспитализиране, обездвижването,
шокът от невъзможността да се обслужва сам, преживените болки и страдания, вкл. поради
наложителната гръбначна операция /която е с висок процент на риск/, са довели до промени
и в емоционалното състояние на ищеца. Полученото сериозно физическо увреждане е
довело до пълен обрат в начина на живот, а това от своя страна е обусловило състояние на
посттравматичен стрес/ПТСР/, водещ до усложнения в социалното функциониране.
Същевременно психологът посочва, че това състояние не накърняване базисните психични
годности, не е променило съществено личността на ищеца в емоционално-волеви аспект.
Описва ищеца като рационална, позитивна и хармонична личност. Същият продължава да
полага труд в домашни условия като по този начин се чувства пълноценен и уверен;
прекарва много време с дъщеря си; полага системни усилия да се възстанови, да върне
предишния си начин на живот, подобрил е социалните си контакти. Следва да се отчете, че
не е налице болестно, патологично разстройство от типа тревожно-депресивно или друг вид
личностно разстройство. Засегната е предимно емоционалната страна на личността и
самооценката в новата ситуация. Въпреки това, лицето разполага със здрава ценностна
система, подкрепящо семейство и приятели, ресурс за адаптация към променените условия
на живот. При съобразяване и на обществено-икономическите условия в страната към датата
на ПТП /проявата на вредите/, чиято проекция са и лимитите на застрахователна
отговорност, но най-вече като акцентира на това, че начинът и качеството на живот на
ищеца са претърпели огромна и съществена промяна, че не е налице положителна прогноза
за възстановяване, по арг. и от чл.51, ал.1 ЗЗД, съдът намира, че справедлив паричен
еквивалент на търпените вреди /физически и душевни/ е сумата от 300 000 лева, доколкото е
възможно загубени базови способности за личността на ищеца да бъдат парично
компенсирани. Поради това не е налице основание за намаляване на обезщетението. С оглед
на изложените обстоятелства, съдът намира жалбата на застрахователя за прекомерност на
обезщетението, за изцяло неоснователна.
8
В предметните предели на въззивното производство е и преценката дали
обезщетението не е занижено. Съдът намира, че не са налице основания за завишаване
размера му до претендираните с частичния иск 400 000 лева /от общо 600 хил.лева/.
Прилагане принципа на справедливост съгл.чл.52 ЗЗД изисква от съда да определи размер,
който съобразява интереса на пострадалия с обществения интерес и очакване за
обезщетяване от застрахователите на ГО на всеки претърпял вреди от ПТП, чрез заплащане
на справедлив паричен еквивалент според действително търпените вреди, т.е. съдът следва
да прецени тежестта на нарушените лични блага като определи обезщетение
пропорционално и съответно на същите, в рамките на лимитите по чл.492 КЗ. Извършваната
от съда оценъчна дейност държи сметка и за съпоставяне на присъждания размер
обезщетение спрямо пострадали, при които са засегнати повече или по -базисни блага на
личността. Именно в това се изразява и изискването по приложение на чл.52 ЗЗД за
съобразяване с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото, израз на което е съдебната практика на съдилищата /в частност присъждани
размери на обезщетения при загубване на крайник, смърт, непоправимо увреждане на
мозъка, на детеродни органи и др./ За пълнота, настоящият състав препраща към
подробните мотиви на първоинстанционния акт съгласно чл.272 ГПК.
Поради достигане до идентични правни изводи решението на ОС-Разград следва да
бъде потвърдено както в уважената обжалвана част, така и в отхвърлителната му част.
Поради неоснователност и на двете въззивни жалби, разноски не се следват на
страните, освен на пълномощника на ищеца адв.П. К., определено по реда на чл.38 от ЗАдв.,
съобразно осъществена безплатна правна помощ в защита срещу неоснователна насрещна
жалба. Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена в чл.78 ГПК и е
функционално обусловена от изхода на спора. Същевременно, съгласно чл.38 вр.чл.36, ал.2
от ЗА, съдът следва да определи възнаграждението на пълномощника, осъществил
безплатна правна помощ на страна в производството, което възнаграждение следва да е
обосновано и справедливо и в размер не по-нисък от Наредба №1/2004г. за
възнагражденията на адвокатската работа. /изм. ДВ, бр.14/2025г./ Съгласно Наредбата, в
случаите по чл.38, ал.2 ЗАдв. полагащото се възнаграждение се определя от съда или
органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в наредбата.
Константната практика на ВКС (ч.гр.д.№83/2024г. на Първо г.о., гр.д.№5303/2023г. на Трето
г.о., ч.гр.д.№2100/2024г. на Второ отд., т.д.№ 355/2024г. на Първо т.о., ч.т.д.№2559/2024г. на
Второ т.о., ч.т.д.№ 2450/2020г. на 2, т.о. и др.), формирана съобразно задължителните за
националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното
право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в
приложение на уредената в чл.36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не обвързва съда при определяне на
съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско
възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено
за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги
е най-вече фактическата и правна сложност на делото. В постановена по чл.38 ЗАдв.
съдебна практика не съществува все още насока по приложение на новата разпоредба на
пар.1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредбата, как следва съдът да отчита посочените там критерии за
преценката си за правна и фактическа сложност на спора, съотв. как следва да приложи
коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на
производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от
Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на
фактическата и правна сложност на делото. Извършената от настоящия състав преценка
относно фактическата и правна сложност на конкретния спор не противоречи на посочените
критерии и има за цел да определи максимално обосновано и справедливо по смисъла на
9
чл.36, ал.2 ЗАдв., възнаграждение. От значение е вида на претенцията, обема на събраните
доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за
адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна
практика и др. В случая, поставеният пред въззивния съд спор не разкрива висока сложност
нито от фактическа, нито от правна страна. Спорът се концентрира основно в размера на
обезщетението за неимуществени вреди, при това за сумата над 150 000 лева. Налице е
обилна съдебна практика относно приложението на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД.
Страните не са ангажирали нови доказателства, не са осъществили различна защита по
иска/възраженията и въззивното производство е протекло в едно открито заседание;
защитата на пълномощника срещу насрещна въззивна жалба е идентична на престираната и
по подадената от него въззивна жалба на ищеца. Поради това съдът определя
възнаграждението на пълномощника адв.К. за въззивното производство в размер на
приблизително 1/4 от дължимото адв. възнаграждение съобразно интереса от 100 000 лева
по Наредбата, или сумата от 2 598 лева с ДДС, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 от
ЗАдв. При присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
реда на чл.38 ЗАдв. съдът е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото, тъй
като не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а за
служебно определяне на възнаграждението от съда, и пълномощникът е направил искането
си за определяне на възнаграждение именно с ДДС. /размерът е занижен до четвърт с оглед
отхвърляне на жалбата на страната и съвпадаща защита по двете въззивни жалби от страна
на адв.К., при неотграничимост/
С оглед на изложеното въззивният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №200/08.11.2024г., постановено по гр.дело №209 по описа
за 2023г. на Окръжен съд -Разград в обжалваните части, с които съдът е осъдил ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на Ж. Ц. Ж. обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, търпени от същия в резултат на получени травматични увреди при
ПТП на 04.05.22г., за сумата над 150 000 лева до 300 000 лева, ведно със законните лихви от
уведомяване на застрахователя на 16.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението както и в частта, в която е отхвърлен иска на Ж. Ц. Ж. за осъждане на ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ищеца в резултат на травмите, получени при ПТП на 04.05.22г., за разликата над
присъдените 300 000 лева до претендираните по частичен иск 400 000 лева /от общо 600 000
лева/, на основание чл.432 КЗ вр.чл.429 и чл.493 КЗ вр.чл.52 ЗЗД.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на адв.П. К., член на САК,
БУЛСТАТ *********, съд.адрес в гр.Казанлък, ул.Славянска №6, офис №10,
адв.възнаграждение, дължимо за осъществена в полза на Ж. Ц. Ж. срещу насрещна въззивна
жалба безплатна правна помощ, по в.т.дело №78/2025г. на АС-Варна, в размер на 2 598 лева
с ДДС, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11