Р Е Ш Е Н И Е
№……………/……… 2020 г. гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на
двадесет и седми април две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм. дело № 2547/2019 г.
по описа на Административен съд - В., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 - чл.178
от Административно-процесуалН. кодекс (АПК) и на основание чл.54,
ал.6 от Закона за кадастъра и имотН. регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на Ж.С.М. ЕГН **********,
чрез адв.Д.В. – ВАК, срещу Заповед №18-5808/05.06.2019г. на Началника на
службата по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл.54, ал.4
и чл.54, ал.1 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри (КК и КР) на гр.В., ЕКАТТЕ 10135, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителН. директор на АГКК. Изменението се е
състояло в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.2 площ по документ 54.04
кв.м., собственост на Б.И.Т. въз основа на документ – Договор за делба №20, том
І, рег.№39 от 07.01.1986 г., издаден от Районен съд В., както и промени в
данните за собственост и собственици за схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2526.2421.1.2, собственост на Б.И.Т., въз основа на Договор
за делба №20, том І, рег.№39 от 07.01.1986 г., издаден от Районен съд В..
В жалбата се твърди, че не са налице
условията по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР, които да налагат нанасянето на нови
обекти и промени в данните за собственост и собствениците. Посочва се че в
собствената на М. сграда е нанесен самостоятелен обект и процесната заповед не
е била съобщена и връчена на същия. Навеждат се доводи, че жалбоподателят се е
запознал с оспорената заповед на 24.07.2019 г., когато са му били изпратени
документи по преписката. Изложени са доводи, че жалбоподателят черпи правото си
на собственост по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от
23.04.2018 г. по изп.д.№1047/2016 г. на ЧСИ З.Д и Постановление за възлагане на
недвижим имот от 17.12.2018 г. по изп.д.№1047/2016 г. на ЧСИ З.Д. Посочва се,
че след като е придобил собствеността върху имотите жалбоподателят установил,
че в сградата има две тавански помещеН. с подход към тях от вита стълба и три
избени помещеН. с отделен вход към тях, които се ползват от Б.И.Т., който е
собственик на съседН. поземлен имот. Навеждат се доводи, че на първият етаж е
обособен самостоятелен обект на собственост, този закупен от жалбоподателя, но
незаконно построените три избени помещеН. не отговарят на критериите за
самостоятелен обект на собственост, те са обслужващи такива. Твърди се, че към
тях няма обслужващи помещеН./баня, тоалет, кухня, като се посочва, че в този смисъл
е налице съдебна практика – че обслужващите помещеН. в сутеренН. етаж на
сградата – етажна собственост, макар и преустроени, като жилищни, не придобиват
статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на
законовите изискваН. за жилище. Изложени са твърдеН., че независимо от
извършеното преустройство и функционалното обособяване на избените помещеН.,
като жилища, те не отговарят на законовите изискваН. за жилище, тъй като се
намират в полуподземН. етаж, докато съгласно чл.38, ал.1 от ЗУТ, жилищата се
изграждат в надземни етажи на жилищната сграда. Посочва се че складовите помещеН.
представляват принадлежност към жилището – чл.37 от ЗС, поради което съгласно
чл.98 от ЗС, следват собствеността на главната вещ. Жалбоподателят посочва, че
към настоящия момент е налице висящ спор за собственост по отношение на
прилежащите помещеН. – избени и тавански помещеН. в жилищната сграда
собственост на жалбоподателя, като е образувано гр.д.№1392/2019 г. по описа на
Окръжен съд В.. Твърди се че процесната заповед е незаконосъобразна като
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
неспазване на установената форма на акта и съществено противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят счита, че в
обжалваната заповед липсват фактически обстоятелства по повод издаването й,
както и мотиви, които да обосноват направеното изменение. Счита, че са налице
допуснати съществени процесуални нарушеН., тъй като не е бил уведомен при започване
на производството, с което е било нарушено правотому да участва в него. Иска се
от съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът – Началник на СГКК В., оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Направено е възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е над
минималните размери от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждеН..
Заинтересованата страна – Б.И.Т., чрез
адв. С. e депозирал становище, с което оспорва жалбата. Изложени са доводи, че
за жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва заповедта на Началника на
СГКК В.. Посочва се че съгласно Позволителен билет от 1956 г. до влизане в сила
на настоящата кадастрална карта на града
целият обект представлява двуетажна масивна жилищна сграда и като такава е
допусната до делба по етажи през 1985 г., в следствие на което, според делбеН.
протокол Б.Т. е получил тези обекти, като свой дял. Навеждат се доводи, че
жалбоподателят е придобил единствено обособен обект – етаж първи, който има
самостоятелен идентификатор. Твърди се че на 13.01.2017 г. е бил направен опис
и оценка по изпълнителното дело – външен, без осъществяване на достъп в
сградата, на притежаваН. от Н. И. и А. И. етаж от сграда. В оценката на вещото
лице е посочено, че разпределението на обекта – външно стълбище, тераса, хол,
две антрета, три спални и едно сервизно помещение, като никъде не се описват
сутеренН. етаж и таванския етаж. Посочва, се че предвид изложеното
жалбоподателят е придобил единствено, само това, което са притежавали
длъжниците, което е било описано и оценено. Иска се от съда да остави жалбата
без разглеждане и да прекрати производството. В условията на евентуалност се
иска от съда да отмени оспорената заповед. Твърди се че строежите са търпими по
смисъла на ЗУТ и действащата подзаконова нормативна уредба и като такива не
подлежат на премахване. Навеждат се доводи, че законът не урежда изрично на
какви изискваН. трябва да отговарят обособените в отделни жилища етажи или
части от етажи. Заинтересованата страна се позовава на Тълкувателно решение
№96/1971 г. на ОСГК на ВС, с което се приема, че при съдебното поделяне на
съсобствени жилищни сгради, заварени, като такива към 17.05.1963 г.,
разделянето им на етажи или части от етажи по смисъла на чл.39, ал.1 от ЗС,
следва да стане и без спазването напълно на строителните правила и норми само
за обособените до тогава отделни жилища. Претендират присъждане на съдебни разноски.
След като извърши съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът установи от
фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Според представените по делото
Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018 г. и от 17.12.2018 г.
на ЧСИ З.Д, имот с идеална част с идентификатор №10135.2526.2421 и жилище с
идентификатор №10135.2526.2421.1.1 са възложени на жалбоподателя. Именно
защото, оспорената в настоящото производство заповед има за предмет, нанасяне
на нови обекти и промени в данните за собственост, то това определя Ж.М., като
заинтересовано лице, по смисъла на чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотН.
регистър, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Този извод се потвърждава от заключението на изготвената по делото СТЕ от
вещото лице арх.Б.К..
В качеството си на заинтересовано по
административН. въпрос лице, Ж.М. разполага с правото да обжалва процесната
заповед.
Заповедта на Началника на СГКК В. е
получена от жалбоподателя на 24.07.2019 г./л.100 от адм.преписка/, като на
02.09.2019 г./видно от пощенското клеймо/, поради което жалбата е подадена в
законоустановеН. срок, поради което е допустима.
Относно фактите:
Жалбоподателят Ж.С.М. се легитимира, като
собственик на имот с идентификатор №10135.2526.2421 и сграда с идентификатор
№10135.2526.2421.1.1, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от
23.04.2018 г. и от 17.12.2018 г. на ЧСИ З.Д.
Заинтересованата страна – Б.И.Т., се
легитимира, като собственик на лозе с площ 1 200 кв.м., находящо се в гр.В.,
местност „Св.Н.”, представляващо имот с пл.№1644, ведно с построеН. в лозето
гараж със застроена площ 22 кв.м., съгласно Договор за доброволна делба от
06.08.1997 г.
Съгласно Договор за доброволна делба от
02.10.2015 г./л.31-32/ Б.Т. получава в дял поземлен имот с проектен
идентификатор №10135.2526.2422. Н. И. и А. Д.-И. получават в общ дял при равни
части поземлен имот с проектен идентификатор 10135.2526.2420, с проектна площ
524 кв.м. и поземлен имот с проектен идентификатор 10135.2526.2421 с проектна
площ 434 кв.м.
С оспорената Заповед №18-5808/05.06.2019
г. на Началника на СГКК В. е одобрено изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.В., одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г.
на ИзпълнителН. директор на АГКК, състоящо се в
-
Нанасяне на нови обекти в КККР – схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.2526.1.2 площ по документ
54.04 кв.м., собственост на Б.И.Т. въз основа на документ Договор за делба №20,
том 1 рег.№39 от 07.01.1986 г., издаден от Районен съд В.
-
Промени в данните за собственост и
собственици за схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№10135.2526.2421.1.2 собственост на Б.И.Т. въз основа на документ Договор за
делба №20, том 1, рег.№39 от 07.01.1986 г., издаден от Районен съд В..
Административното производство пред СГКК е започнало по заявление,
вх.№01-195026/03.05.2019 г. на заинтересованата страна в настоящото
производство Б.И.Т. за нанасянето на настъпили промени в кадастралната карта за
сграда 10135.2526.2421.1 в гр.В., предназначение вилна сграда – еднофамилна,
застроена площ 104 кв.м., 10135.2526.2421.1.2., нанасяне на настъпили промени в
кадастралН. регистър на недвижимите имоти за сграда 10135.2526.2421.1.2,
определяне и запазване на идентификатор, както и удостоверение за приемане на
проект за изменение на КК и КР.
Към административната преписка е наличен и
проект за изменение на КККР, изготвен от „АССА 85” ЕООД. В обяснителна записка
към проекта (л.9 от адм.преписка) е посочено, че исканото изменение има за
предмет отстраняваен в кадастралната карта на непълноти и грешки – попълване на
неотразен СОС. С проекта се попълва един нов обект на КККР – СОС с
идентификатор 10135.2526.2421.1.2.
По
делото е допуснато, съответно прието заключението на СТЕ, изготвено от вещото
лице арх.Б.К.. Установено е категорично, че Ж.С.М. се явява заинтересовано лице
по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР.
По делото е прието и заключението на СТЕ,
изготвено от вещото лице инж.В.А.. Установено е, че самостоятелН.т обект с
идентификатор №10135.2526.2421.1.1 се появява за пръв път след промяната на
КККР със Заповед №18-4106/22.05.2018 г. на Началника на СГКК В.. Посочено е в
заключението, че за сградата с посочеН. идентификатор има издаден Билет за
строеж от 12.08.1957г. Пристройката, находяща се в съседН. на жалбоподателя
имот 10135.2526.2422 е функционално свързана с изградените три стаи в сутеренН.
етаж на сграда 10135.2526.2422.1. Посочено е, че сутеренН.т етаж на сграда с
идентификатор 10135.2526.2421.1, така както е по обяснителната записка към
проекта за изменение на КККР не може да бъде нанесен, като самостоятелен обект
в КККР, без да се придават към него части/помещеН./ от пристройката,
собственост на заинтересованата страна и жилищН. етаж, собственост на
жалбоподателя. Вещото лице е установило, че така изградените три стаи и две
изби не отговарят на изискваН.та на §1, т.3 от ДР на ЗКИР.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Службите по геодезия картография и кадастър са тези, които след изработване на
кадастралната карта я поддържат, като нанасят в нея необходимите изменеН..
Оспорената заповед е издадена от инж.Й. А., съгласно Заповед
№РД-20-52/17.05.2019 г. на ИзпълнителН. директор на АГКК. С цитираната заповед
е определена Й. А. да замества началника на СГКК В. за периода от 03.06.2019 г.
до 07.06.2019 г., като упражнява всички правомощия на заместващия, както и
делегираните му от ИзпълнителН. директор.
Оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентН.
орган съгласно изричната разпоредба на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Следователно
заповедта е издадена от надлежно оправомощен оран, в кръга на неговата
компетентност.
Настоящият състав счита, че при издаване на акта не са били спазени
административнопроизводствените правила.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата
на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, според която "непълнотата или грешката се
допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа
на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралН. регистър на недвижимите имоти. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2
"кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на: т. 2 - непълноти или
грешки". АдминистративН.т орган е длъжен, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми известните му заинтересовани лица
за започналото пред него производство. В случая заинтересовани лица се има
предвид във връзка с §1, т.13 от ДР на ЗКИР, според която разпоредба
"заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни
права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление -
ведомствата и общините, на които са предоставени правата“, каквото лице
безспорно е Ж.М.. Разпоредбата на чл.26 от АПК е обща и касае всички
административни производства, доколкото в специален закон не е изключено
нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за правата на
засегнатите от административН. акт лица и дава възможност на заинтересованата
страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да
прояви съответната активност в защита на правата си, като представи становище и
доказателства в негова подкрепа. В случая уведомяването на заинтересованите
лица е предвидено в чл.26 от АПК, така също и в §1, т.13 от ДР на ЗКИР.
Основателно е възражението на жалбоподателя за нарушаване на правото му да
участва в това производство. Видно от оспорената заповед, в нея е посочено, че
„На основание чл.147, ал.1 от АПК не са налице заинтересовани страни с правен
интерес от оспорване на настоящата заповед пред Административен съд В.”, с
което органа неправилно е приел, че страна в административното производството е
единствено заявителя – Б.Т.. АдминистративН.т орган не е освободен от
задължението му по чл. 35 от АПК. В случая административН.т орган е
нарушил това задължение - преди издаване на акта да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за правилното разрешаване на конкретН. случай, както
и да обсъди и прецени обяснеН.та и възражеН.та на заинтересованите страни и
уведоми съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на
административното производство. В представената преписка и по делото не са
налице данни, че заинтересованото лице – жалбоподателят, собственик на
засегнатия от изменението на КККР имот, е бил уведомен за откриване на
производството, с право да заяви становище /евентуални възражеН./ и представи
доказателства в тяхна подкрепа. На жалбоподателят Ж.М. е била изпратена
оспорената заповед, ведно със заличени данни на приложените документи към заявлението
на Т.. Тези документи са били изпратени на жалбоподателя, във връзка с подадено
от него заявление/искане от 05.06.2019 г., като трето неучастващо в
производството лице, а не са му били представени, като страна в
административното производство. Прави впечатление, че административН.т орган е
изпратил документите към заявлението на Т. за изменението, когато
административното производство е приключило с издаването на административН. акт
– заповедта, поради което М. не е имал фактическа възможност да разбере
предмета на изменението, както и да организира защитата си и да участва в
самото производство. Ето защо, следва да се приеме, че заинтересованото лице
като нередовно уведомено за започването и провеждането на производство
по чл. 54 от ЗКИР, е било лишено от правото на участие в това производство
и от право на защита срещу евентуално неблагоприятно за него изменение на КККР,
касаещи имота и правата му върху него.
Предвид констатираните от съда нарушеН. на административно производствените
правила, съдът не следва да извършва преценка относно спазване на материалН.
закон и целта на закона при издаване на процесН. административен акт. В този
смисъл не следва да се анализират становищата на страните, тъй като същите са
по съществото на спора.
Приключването
на преписката и издаването на Заповед по чл.54 от ЗКИР от Началника на СГКК В.
при нередовно призоваване на жалбоподателя, без да му е предоставена възможност
в разумен срок да организира защитата си, е основание за отмяна на заповедта по
чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК (в сила от 01.01.2019
г.) съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички
случаи e, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване
гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
Заповедта следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразна и
преписката върната на органа за ново произнасяне по заявлението на Б.Т..
АдминистративН.т орган следва да конституира Ж.М. в производството по изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и в промените в данните
за собственост на процесните имоти.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски. При
направени разноски 700 лв. адвокатско възнаграждение и 550 лв. възнаграждение
за вещо лице - общо 1250 лв., следва да се уважат разноските до 1 050 лв.
Възражението за прекомерност, направено от ответника, е основателно като се има
предвид изменението от 15.05.2020 г. на чл.8, ал.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждеН.. След изменението на ал.2,
възнаграждението следва да се определи по реда на чл.8, ал.3 от Наредбата,
според която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв.
Въз основа на изложеното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-5808/05.06.2019 г. на Началника на СГКК В.,
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Началника на СГКК В. за ново
произнасяне, съобразно задължителните указаН. по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и
кадастър В. да заплати на Ж.С.М. ЕГН ********** сумата от 1 050 лв./хиляда и
петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВърховН. административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: