Решение по дело №144/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 183
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20217270700144
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 21.06.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове: Христинка Димитрова

                                                                                           Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 144 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Т.9.“ ЕООД, ***, депозирана срещу Решение № 260032/26.02.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 404/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 3720/10.12.2019г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ към ГД „МРР“ към Агенция Митници, с което на „Т.9.“ ЕООД, *** за нарушение по чл. 103а, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 114, ал. 1, във вр. с чл. 103а, ал. 1, вр. с чл. 61, ал. 1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, както и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е наложено „лишаване от право да упражнява търговска дейност“ в обект: специализиран малък обект за дестилиране, находящ се на адрес в с. Троица, общ. В. Преслав, обл. Шумен, ул. „Васил Друмев“ № 1  за срок от 1 /един/ месец.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че визираното в акта и в НП нарушение съставлява „маловажен случай“, поради което оправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Агенция Митници, ТД „Северна морска“, гр. Варна, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р.Г. която излага доводи за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна, и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 11.07.2019г. при извършена проверка в регистриран специализиран малък обект за дестилиране в с. Троица, общ. В. Преслав, обл. Шумен, ул. „Васил Друмев“ № 1, стопанисван от жалбоподателя, служители на ГД „МРР“ към ЦМУ – свидетелите А.А.и М.Ж.установили, че в обекта работят две съоръжения за дестилиране съответно 300 л. и 400 л. и само едното от които е снабдено със сертифициран уред – алкохоломер за измерване на алкохолен градус. До приключване на проверката не е представен сертифициран уред за измерване на алкохолен градус, съгласно изискванията на ЗАДС за съоръжението с обем 400 л.

За резултата от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 19BG9940А029428/11.07.2019г., където е посочено, че в обекта липсвало средство за измерване, отговарящо на изискванията по чл. 23, ал. 2, чл. 25, чл. 5 и чл. 28 от Закона за измерванията, във връзка с чл. 526, чл. 537 и чл. 538 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г., като по този начин не изпълнил изискванията на чл. 103а, ал. 1, вр. чл. 61 от ЗАДС, вр. чл. 45 от ППЗАДС.  Производителят на акцизни стоки следва да притежава и да използва уред, преминал през метрологичен контрол на основание чл. 25, вр. чл. 5 от Закона за измерванията.

Впоследствие, за констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, като  актосъставителят  посочил, че дружеството-жалбоподател, като специализиран малък обект за дестилиране, е нарушил разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 61 от ЗАДС, вр. чл. 45 от ППЗАДС, вр. чл. 23, ал. 2, чл. 25, вр. чл. 5 и чл. 28 от Закона за измерванията /ЗИ/, тъй като не е изпълнил задължението си да използва уред или средство за измерване и контрол, отговарящо на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му, с което е осъществил състава на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС. На 03.09.2019г. бил представен пред административно-наказващия орган, документи от производителя на несертифицирания алкохоломер.  На 24.09.2019г., управителят на жалбоподателя представил пред административнонаказващия орган Протокол от проверка №178-А-ИСИС/03.09.2019 г. изд. от БИМ ГД“МИУ“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ за процесния алкохоломер.

Въз основа на така съставения акт, АНО издал впоследствие процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че вмененото на търговеца неизпълнение се явява безспорно установено и, че същото не разкрива белезите на „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което потвърдил оспорения правораздавателен акт.

При постановяване на обжалваното решение районният съд е осъществил цялостна проверка по приложение на материалния и процесуалния закон, като правилно е приел, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН. Съставен е от компетентен орган, в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и място на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Съдът намира също така, че АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове.

Съдът е обсъдил всички възражения на наказаното лице, достигайки до единствено възможния извод, че с поведението си дружеството е допуснало нарушение на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 61 от ЗАДС, вр. чл. 23, ал. 2, чл. 25, вр. чл. 5 и чл. 28 от Закона за измерванията /ЗИ/, във вр. с чл. 526, 637 и 538 от Наредбата за средствата, които подлежат на метрологичен контрол, доколкото е използвало техническо средство, алкохомер, който не е преминал през първоначална метрологична проверка. Това решаващо становище на РС – Велики Преслав е съобразено както с приобщения доказателствен материал, така и с относимата правна уредба, поради което се споделя напълно от касационния състав, а и не се опровергава от страна на санкционираното лице, което не отрича извършването на простъпката.

Деецът аргументира тезата на незаконосъобразност на процесното НП единствено с твърдения за „маловажност“ на простъпката. Това му становище не може да бъде споделено. Въпросът за приложимостта на института на „маловажния случай“ на административно нарушение е обсъден от АНО, който закономерно е отхвърлил възможността деянието да бъде отнесено към специалния състав от ЗАДС, този на чл. 126б от ЗАДС, доколкото коментираното опущение е извършено от юридическо лице и защото нарушението не попада сред изрично изброените в ал. 1 от същия член хипотези. Изложени са и мотиви, аналогични с тези, обективирани от страна на решаващия състав на районния съд, за липса на основания простъпката на търговеца да бъде подведена и под общия текст на чл. 28 от ЗАНН, с които касационната инстанция се солидаризира. Обстоятелствата по извършване на деянието не разкриват и по-ниска степен на обществена опасност от всички останали случаи на същото административно нарушение. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, което да дават основание случая да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че всяко регистрирано като търговец лице е длъжно да спазва законодателството, включително и данъчното такова, във връзка с дейността на представляваното от него дружество. Нарушението не е резултатно такова, така че липсата на конкретни вреди за бюджета не е елемент от състава на нарушението, поради което не може да бъде аргумент и за „маловажност“ на деянието, защото при всички формални нарушения липсват такива вреди. В случая не представлява достатъчно основание за приложимост на института, визиран в чл. 28 от ЗАНН, обстоятелството, че деецът до момента не е санкциониран за предходни нарушения на режима на ЗАДС – този факт е съобразен при индивидуализацията на наложената имуществена санкция. Заслужава да бъде отбелязано също, че от момента на регистрацията на специализирания малък обект за дестилиране, 20.02.2019г., до момента на извършване на проверката, 11.07.2019г., е изминал значителен период, през който търговецът е осъществявал дейността в нарушение на законовите изисквания без наличие на извинителни причини, като едва след съставяне на АУАН, а не по собствени подбуди, е инициирал процедура пред Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, в резултат на която се е снабдил с Протокол за проверка за Алкохомер с фабр. № 70823. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на Агенция Митници, ТД „Северна морска“, гр. Варна, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото в минимален размер от 80 /осемдесет/ лева.  

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260032/26.02.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 404/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Т. 9.“ ЕООД, *** да заплати на Агенция Митници, ТД „Северна морска“, гр. Варна разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                              2..........................

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.06.2021 г.