Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.12.2016година град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и осми ноември Две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ:МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Г.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Гр.д.№371 по описа на съда за 2016год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№371/2016г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба вх.№5691/07.06.2016г. подадена от ищеца ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, представлявана от Кмета на Общината ,чрез адв.Г.К. против ответниците Ж.Д.Г. и Н.С.Г..Предявен е иск с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС за сумата в размер на 28 972,16лв,след допуснатото изменение на иска,чрез намаляването му в с.з. на 07.11.2016г.
ИЩЕЦЪТ- ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД ,чрез пълномощника си адв.Г.К.-*** твърди,че Общината е призната за собственик на следния недвижим имот,а именно:СГРАДА КИ №21052.1015.426.14,с адрес:гр.Димитровград,ул.”Ивайло”,находяща се в ПИ №21052.1015.426 със ЗП от 224 кв.м.,брой етажи-1,предназначение-сграда за обществено хранене по данните на КК и КР,одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК въз основа на решение по гр.д.№1751/2010г. по описа на РС-Димитровград,влязло в законна сила на 23.01.2012г.Със същото съдебно решение ответниците били осъдени да предадат на Община Димитровград владението върху процесната сграда,както е бил отменен и констативния нотариален акт,с който те са се били снабдили,за да се легитимират като собственици на сградата.
Твърди,че по предявен от Общината насрещен иск по гр.д.№728/2011г. по описа на ОС-Хасково ответниците са били осъдени да заплатят на общината сумата от 34 906лв.,представляваща обезщетение за добиви от търговски обект/посочената по-горе сграда/ и лишаване от ползването на обекта за периода от 07.02.2007г. до 07.02.2012г.,ведно със законната лихва от 13.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
От 07.02.2012г. ответниците продължили да владеят и ползват сградата КИ №21052.1015.426.14 без основание. Въпреки проведените разговори да предадат на Община Димитровград владението върху сградата доброволно ответниците не сторили това под условие,че трябва да приключи делото.
По повод подадена от Община Димитровград молба до ЧСИ С.П. било образувано изп.д.№1088/2016г. въз основа на издадения по гр.д.№1751/2010г. по описа на РС-Димитровград изпълнителен лист за предаване на владението върху имота.
На 31.05.2016г. ЧСИ въвел Община Димитровград във владения без основание от ответниците недвижим имот.
Твърди,че за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г. ответниците продължили да владеят собствения на Община Димитровград недвижим имот без основание,като недобросъвестни владелци,поради което през този период Общината била лишена от възможността да събира добиви от вещта,а именно доходи,които би могла да получи,ако е отдавала имота под наем.
Претендира от съда да осъди ответниците да заплатят на Община Димитровград сумата от 28 972,16лв.,представляваща равностойността на добивите,които общината би получила от търговски обект с КИ №21052-1015.426.14 за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-07.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата,както и разноските по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ-Ж.Д.Г. и Н.С.Г. в законоустановения едномесечен срок са депозирали писмен отговор , на исковата молба,с който оспорват предявения иск и излагат съображения за неговата неоснователност.Твърдят,че през целия исков период не са възпрепятствали ищеца да ползва имота,а опити от негова страна на ползва имота не били правени.Ищецът разполагал с изпълнителен лист от 17.09.2011г. за въвод във владение,а е упражнил това си право едва на 31.05.2016г.Твърдят също,че като собственик на сградата общината не била отправила покана за предаване на владението,не декларирала имота като нейна собственост,не сменила партидите за ток и вода.Намират за неоснователна претенцията досежно претендираната наемна цена от „около 580лв.” месечно,тъй като не ставало ясно как е формирана тази цена.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено,че Община Димитровград е собственик на следния недвижим имот,а именно:СГРАДА КИ №21052.1015.426.14,с адрес:гр.Димитровград,ул.”Ивайло”,находяща се в ПИ №21052.1015.426 със ЗП от 224 кв.м.,брой етажи-1,предназначение-сграда за обществено хранене по данните на КК и КР,одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК.В тази връзка по делото е представено и прието като доказателство влязло в законна сила на 23.01.2012г. Решение №72/28.03.2011г. ,постановено по гр.д.№1751/2010г. по описа на РС-Димитровград.С посоченото решение Община Димитровград-ищец в настоящето производство е призната за собственик на посочения недвижим имот,а настоящите ответници Ж.Д.Г. и Н.С.Г. са осъдени да предадат на Община Димитровград владението върху процесната сграда.Със същото решение е отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот №4,том І,рег.№218,дело №4/2002г. на Румяна Велева-Нотариус с рег. №389 на Нотариалната камара на РБългария,с район на действие ДРС,с който посочените лица са се били снабдили,за да се легитимират като собственици на сградата.
Безспорно е също,че с решение от 18.04.2013г.,постановено по гр.д.№728/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково,влязло в законна сила на 25.08.2015г., настоящите ответници Ж.Д.Г. и Н.С.Г.,по предявен насрещен иск по делото от Община Димитровград са осъдени да заплатят на Общината сумата в размер на 34 906лв.,представляващи обезщетение за добиви от търговски обект/посочената по-горе сграда/ ,на основание чл.73 ал.1 от ЗС, за периода от 07.02.2007г. до 07.02.2012г.,ведно със законната лихва от 13.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно е,че по подадена от Община Димитровград молба до ЧСИ е образувано изп.д.№1088/2016г. въз основа на издадения по гр.д.№1751/2010г. по описа на РС-Димитровград изпълнителен лист за предаване на владението върху имота,предмет на ревандикационната претенция,а именно: СГРАДА КИ №21052.1015.426.14,с адрес:гр.Димитровград,ул.”Ивайло”,находяща се в ПИ №21052.1015.426 със ЗП от 224 кв.м.,брой етажи-1,предназначение-сграда за обществено хранене по данните на КК и КР,одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК.Изпълнителният лист е издаден от РС-Димитровград на 17.09.2011г. по гр.д.№1751/2010г. По повод образуваното изпълнително дело на 31.05.2016г. ЧСИ е въвел Община Димитровград във владения без основание от ответниците недвижим имот.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Т.К. и Е.И.Я.,служители в ОП СПИОПТ се установява,че и след 07.02.2012г. ответниците продължили да владеят и ползват сградата КИ №21052.1015.426.14. Въпреки проведените разговори да предадат на Община Димитровград владението върху сградата доброволно ответниците не сторили това под условие,че трябва да приключи делото.Владението върху посочената сграда е продължило до 31.05.2016г. ,на която дата Община Димитровград е била въведена във владение на имота от ЧСИ по образуваното пред него изпълнително производство.В периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г. период Община Димитровград е била лишена от възможността да събира добиви от вещта,а именно доходи,които би могла да получи,ако е отдавала имота под наем.В тази насока в показанията си свидетелите установяват,че още от 2008г. ответниците,които имали договор за наем с Общината с предмет процесния имот престанали да заплащат такъв,а в последствие се разбрало,че имат собственически претенции за имота,за който се снабдили с констативен нотариален акт.Сочат също,че в периода от 2012г. до месец май 2016г. процесния обект се ползвал от ответниците и в същия печели пилета и агнешки главички,които се предлагали за продажба на неделния пазар.От друга страна в заведението ползвано от ответниците имало тоалетна,която се ползвала от хора,които имат маси под наем на Неделния пазар в Димитровград.Свидетелят А.Т.К. главен технически сътрудник на Общински пазари-Димитровград ,установява също,че в заведението е имало инвентар,собственост на ответниците,който бил изнесен преди предаване на владението на обекта,дори още в същия се намирала една машина за мелене,която не била изнесена.Установява още,че заведението работело редовно през исковия период от време,като в същия период били провеждани разговори с ответниците да освободят обекта,но те отговаряли,че водят дела и след като се оправят,тогава ще дадат ключовете на Общината.В същата насока са и показанията на св.Е.И.Я.,която работи като касиер в ОП СПИОПТ.
От заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза,се установява,че пазарната наемна цена на обект
СГРАДА КИ №21052.1015.426.14,с адрес:гр.Димитровград,ул.”Ивайло”,находяща се в
ПИ №21052.1015.426 със ЗП от 224 кв.м.,брой етажи-1,предназначение-сграда за
обществено хранене по данните на КК и КР,одобрени със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК,за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г. е
в размер на 28 972,16 лв. без ДДС
и 34 766,59лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно
основание в разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗС.Ищецът като собственик на
търговски обект,представляващ заведение за обществено хранене в случай на
владение от страна на ответниците претендира заплащането на обезщетение за
добивите,от които е бил лишен за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г. в
размер на 28 972,16лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.73 ал.1 от ЗС недобросъвестния владелец дължи на собственика
добивите,които е получил и които е могъл да получи,както и обезщетение за
ползите,от които го е лишил,като се приспаднат направените за това разноски.
Вземането по чл.73 ал.1 от ЗС на собственика срещу
недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите,от които е бил лишен,се
основава на принципа на неоснователното обогатяване.За уважаване на тази
претенция е необходимо ищецът да докаже,че е собственик на вещта,че за
периода,за който се търси обезщетението,ответникът е упражнявал фактическа
власт върху нея,както и размерът на пропуснатата полза.Влязлото в сила
решение,с което е уважен иска по чл.108 от ЗС и ответниците са осъдени да предадат
владението,не освобождава ищеца,претендиращ от ответниците по ревандикацията
обезщетение по чл.73 ал.1 от ЗС за период след влизане на решението в сила,от
тежестта да докаже,че и след този момент имотът е бил във владение на
ответниците.
В тази връзка по делото е безспорно установено,че Община Димитровград е собственик на процесната сграда по силата на приращението.Правото й на собственост е безспорно установено с влязло в законна сила решение по гр.д.№1751/2010г. по описа на РС-Димитровград.Установено е също от гласните доказателства,ангажирани от ищеца и които съдът кредитира като непосредствени и безпротиворечиви,че в исковия период от време 08.02.2012г. -31.05.2016г. ответниците продължават да ползват процесната сграда и да осъществяват търговска дейност в същата.От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че Община Димитровград отдава под наем общински имоти,находящи се на територията обособена за Общински пазар и събира наеми от същите.Установено е безспорно и обстоятелството,че в исковия период ответниците не са заплащали какъвто и да било наем на общината след 2008г. и са продължили да ползват процесната сграда по предназначението й като търговски обект и да не предават владението й на установения още през 2012г. собственик-Община Димитровград.Безспорно е също,че за предходен период от време с влязло в законна сила решение по гр.д.№728/2011г. на Окръжен съд-Хасково, на основание чл.73 ал.1 от ЗЗС ответниците са осъдени да заплатят на Община Димитровград сумата в размер на 34 906лв.,представляващи обезщетение за добиви от търговски обект/посочената по-горе сграда/ за периода от 07.02.2007г. до 07.02.2012г.,ведно със законната лихва от 13.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
От доказателствата по делото се установява,че ответниците ползват процесната сграда от момента на нейното построяване и дори са се били снабдили с нотариален акт,отменен с влязлото в сила решение на РС-Димитровград по гр.д.№1751/2010г.Безспорно е и обстоятелството,че сградата се намира в терен,отреден за общински пазари,като от отдаването под наем на обектите поставени там,Общината реализира доходи.В този смисъл съдът счита,че ответниците като недобросъвестни владелци са лишили Общината от ползването на сградата за исковия период от време,съответно и от възможността да я отдава под наем и да получава доходи в размер на наемна цена за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено,неоспорено от страните по делото се установява,че Общински съвет Димитровград е приел решение №350/25.09.20108г. относно размера на наемните цени съобразно вида на съответния актив,който се отдава под наем.Отделно от това Общински съвет-Димитровград с Решение №852/28.01.2010г. в съответствие и на основание чл.9 от ЗМДТ е приел Наредба №10 за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград.Подраздел ІІ на същата Наредба определя таксите за използване на тротоари,тържища,площади и улични платна е места,върху които се организират пазари и тържища от ОП СПИОПТ.Тъй като процесната сграда се намира на територията на Неделен пазар Димитровград,по отношение на същата следва да се приложи посоченият подраздел ІІ от Наредбата.Именно въз основа на прилаганите цени от Община Димитровград на имоти,находящи се на територията на Неделен пазар и съпоставянето с цени на агенции за недвижими имоти,вещото лице е определило,че пазарната наемна цена на процесния обект за периода от 08.02.2012г. -31.05.2016г. е в размер на 28 972,16 лв. без ДДС или 34 766,59лв. с ДДС.В тази връзка съдът счита,че ответниците дължат на Община Димитровград сумата в размер на 28 972,16лв.,определена съгласно метода на сравнимите неконтролируеми цени,както установява в устния си доклад назначеното по делото вещо лице,определена при наемна цена 2,50лв. на кв.м.,която сума представлява равностойността на добивите/наема/,които Община Димитровград би получила от търговски обект с КИ №21052-1015.426.14 за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г
Съдът намира за неоснователни доводите на ответниците,че не дължат обезщетение за исковия период от време тъй като не са били поканени от Общината да й заплащат наем,както и че не са ползвали процесниия имот.В случая не се изисква отправянето на покана при предявен иск по чл.73 ал.1 от ЗС,а събраните по делото доказателства еднопосочно и непротиворечиво сочат,че в исковия период от време ответниците са ползвали процесния имот,находящ се на Неделен пазар-Димитровград.В тази връзка съдът счита,че не следва да кредитира показанията на посочения от ответниците свидетел Г.Й.Г.,тъй като същият няма непосредствени впечатления и показанията му останаха изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал.
В този ред на мисли и имайки предвид събраните по делото доказателства и предявения размер на исковата претенция по чл.73 ал.1 от ЗС съдът счита,че ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 28 972,16лв.,представляваща равностойността на добивите,които общината би получила от търговски обект с КИ №21052-1015.426.14 за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-07.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски в общ размер на 3 030,24лв.,от които 1 396,24лв.-платена ДТ, 200лв.-възнаграждение за вещо лице и 1 434лв.-платено адвокатско възнаграждение,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Д.Г., ЕГН ********** и Н.С.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на Община Димитровград, ЕИК *********, гр.Димитровград,ул.”Георги Сава Раковски” №15,на основание чл.73 ал.1 от ЗС, сумата в размер на 28 972,16лв.,представляваща равностойността на добивите,които Община Димитровград би получила от търговски обект : СГРАДА КИ №21052.1015.426.14,с адрес:гр.Димитровград,ул.”Ивайло”,находяща се в ПИ №21052.1015.426 със ЗП от 224 кв.м.,брой етажи-1,предназначение-сграда за обществено хранене по данните на КК и КР,одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК за периода от 08.02.2012г. до 31.05.2016г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-07.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски в общ размер на 3 030,24лв.,от които 1 396,24лв.-платена ДТ, 200лв.-възнаграждение за вещо лице и 1 434лв.-платено адвокатско възнаграждение,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: