Районна прокуратура гр. Монтана, ТО гр. Лом
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство 1237/2020 год. по описа на
РУ МВР гр. Лом, респ. пр. преписка № 2081/2020 год. по описа на ЛРП срещу М.Д.К. ***, за извършени престъпления по чл.
170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.
Подсъдимият М.К. е обвинен в това, че:
На 06.12.2020 г. около 05:00 часа в с. ****,
обл. Монтана, на ул. ****,
влязъл в чуждо жилище /това на В.П. ***/, като употребил за това сила
/взломяване стъкла на входната врата/ и деянието е извършено нощем и
На 06.12.2020 г., в с. ****, обл.
Монтана, на ул. ****, се съвкупил с лице от женски пол - П.В.П. ***, като я
принудил към това със сила - удряйки и шамари и скубейки косата ѝ.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага
на съда да му наложи наказание при условията на чл. 58а., ал. 4 от НК: „лишаване от свобода”, за срок от 6 месеца за всяко едно от
двете престъпления и на осн. чл. 23 от НК да бъде определено едно най-тежко
наказание, което да бъде ефективно изтърпяно. По отношение предявения
граждански иск в размер на 1 500 лв. счита, че следва да бъде уважен до
размера от 1 000 лв.
Подсъдимият се явява в проведеното
съдебно заседание лично и с упълномощен защитник - адвокат Г. Г. от МАК, който моли
съда да наложи наказание при условията на чл. 58а., ал. 4 от НК – „лишаване от свобода”, за срок от 6 месеца за всяко
едно от двете престъпления и на осн. чл.
23 от НК да бъде определено едно най-тежко наказание, което да бъде ефективно
изтърпяно. По отношение предявения граждански иск в размер на 1 500 лв.
счита, че следва да бъде уважен до размер от 500 до 1 000 лв.
Подсъдимият М.Д.К. в правото си на лична защита и последната си дума по
чл. 297, ал. 1 от НПК поддържа казаното от защитника си.
Пострадалото от престъплението лице –
В.П.П., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, се представлява
от особен представител - адв. Ф.Г. от МАК, който предлага на съда да наложи
наказание „лишаване от свобода“ и да уважи предявения гражданския иск в размер
на 1 500 лв.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. След провеждане на разпоредителното заседание,
производството продължава по реда на Глава 27 от НПК – „Съкратено съдебно
следствие“, по-конкретно реда, визиран в чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.12.2020 г. М.К. *** решил да посети
наследствения имот на баща си в с. ****, обл. Монтана заедно с приятелката си С.
С.. В селото вечерта двамата посетили свои приятели и употребили алкохол. След
като свършили цигарите, подсъдимият К. с управляваният от него автомобил „****“,
приятелката му и още три момчета отишли в ****, обл. Монтана, за да си купят. Там
обаче К. проявил агресия към момчетата и същите се скарали, като си тръгнали
пеша за с. ****. К. и приятелката му се прибрали в с. ****. Прибирайки се към дома си по ул.
„****“ К. спрял пред имот № *, в който живеел В.П.П. и неговите деца П.В.П., С.
В. П., К. В. и Е. Г. Р., с която живеел на семейни начала. М.К. прескочил
заключената входна врата, счупил стъклото на входната врата на къщата и я
отворил. В едната стая бил на легло неподвижният П. и Е. Р., която се грижела
за него. Безпричинно К. нанесъл няколко удара на П. и Р. и се насочил към
другата стая, в която били П.П., С. П. и К. В.. Подсъдимият нанесъл удари на
лицата, заплашил ги и извел в хола П.П., която била бременна в 8-ми месец,
дърпайки я за косата. Ударил я няколко пъти в областта на лицето и след което
се съвкупил се с нея против волята ѝ. През това време на място пристигнал
Г. Г., който чул писъците в дома на П., а отвън видял автомобила на подсъдимия.
Влязъл в къщата и в хола видял подс. К. да се съвкупява с П.. Опитал да
предотврати случващото се, при което К. извел П. на двора, дърпайки я за
косата, влачейки я и нанасяйки удари с крак в лицето. Г. изтичал да потърси
помощ от свои познати, но когато се върнал с други две момчета, К. вече си бил
отишъл. За случая бил подаден сигнал и на място била изпратена дежурна
оперативна група. Извършен e оглед на местопроизшествието, а М.К. бил задържан. На 06.12.2020 г. с
протокола за оглед е образувано ДП № 1237/2020 г.
В хода на образуваното досъдебно производство са
изготвени общо 6 бр. медицински експертизи. От същите е видно, че:
- вследствие нанесения побой П.П. е получила оток на горната устна и порезна рана на шията, които
увреждания са причинили на П. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Другото вещо лице
акушер-гинеколог е установило, че химена /девствената ципа/ е със стара
дефлорация с давност повече от 14 дни, достигащи до основата. Не са установени
охлузвания и пресни наранявания; обилен секрет, без кръвонасядания и синини по
половите органи;
- вследствие нанесения побой С. П. е получил прободна рана на челото и разкъсно-контузна рана на
горна устна, които увреждания са причинили на П. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота;
- вследствие нанесения побой на лицето К. П. е причинена
болка;
- вследствие нанесения побой В.П.П. е получил контузия
на носа с носно кървене, които увреждания са причинили на П. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота;
- вследствие нанесения побой Е. Р. е получила разкъсно-контузна
рана на долна устна, които увреждания са причинили на Р. временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
С Постановление от 04.03.2021 г. М.К. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.
По доказателствата:
При условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Самопризнанието се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали,
които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК /по реда на
чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК/.
Те са изготвени
съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към
предмета на доказване и неоспорени от страните, както следва: Докладни записки
/л. 6-7 от ДП/; Протокол за оглед на местопроизшествие /л. 8-11 от ДП/;
Фотоалбуми /л. 12-14; л. 16-19; л. 21 от ДП/; Протокол за освидетелстване /л.
15; л. 20 от ДП/; Медицинско свидетелство /л. 22 от ДП/; Протокол за обиск и
изземване /л. 28 от ДП/; Протоколи за разпити на свидетели /л. 32-44; л. 75-87;
л. 118-119; л. 138 от ДП/; Справка за съдимост /л. 46 от ДП/; Протокол за
разпит на обвиняем /л. 50; л. 114
от ДП/; Съдебно-медицински експертизи /л. 89; л. 91; л. 93; л. 95; л. 97; л.
122-123 от ДП/.
От
правна страна:
Подсъдимият К. е извършил две престъпления,
при условията на реална съвкупност.
На първо място, непосредствен обект
на престъплението по чл. 170 от НК са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на жилището на гражданите. От обективна страна
предмет на престъплението по чл. 170, ал. 1 от НК е чуждо жилище, като изпълнителното
деяние се изразява във влизане в чуждо жилище. Условието е това да стане със сила,
заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически
средства. От субективна страна следва да е налице умисъл като форма на вината.
В ал. 2 на чл. 170 от НК е предвиден квалифициран състав на въпросното
престъпление – когато влизането в чуждо жилище е извършено нощем.
Съдът намира, че
подсъдимият М.К. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна, той е влязъл в влязъл
в чуждо жилище /това на В.П./, като употребил за това сила /взломяване стъкла
на входната врата/ и деянието е извършено нощем. От субективна страна деянието
е извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На второ място, непосредствен обект
на престъплението по чл. 152 от НК са обществените отношения, които осигуряват
половата неприкосновеност на личността. От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е съвокупяване с лице от
женски пол, чрез използване на принуда. От субективна страна формата на вината
е пряк умисъл.
Подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състав и на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. От
обективна страна се е съвкупил с лице от женски пол – П.П., като я е и принудил
към това със сила – удряйки и шамари и скубейки косата ѝ. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид предвидените от законодателят наказания в нормите
на чл. 170, ал. 2 и чл. 152, ал. 1 от НК, разпоредбите на общата част на НК и
чл. 373, ал. 2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл. 58а. от НК.
Според ал. 1 на чл. 58а. НК: „При
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една ****“. Ал. 4 на чл. 58а. НК предвижда
прилагане на чл. 55 от НК, в случай, че са налице условията за това.
Смекчаващи вината
обстоятелства в случая са чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст, фактът, че е съдействал за разкриване на обективната истина,
а освен това – че признава не само фактите, но и вината си и съжалява за
стореното. Отегчаващи вината обстоятелства
са фактът, че става въпрос за две деяния, причиняването на телесни повреди на
няколко лица, както и това, че пострадалата П.В. е била бременна в 8-ми месец. При
превес на смекчаващите вината обстоятелства, в случая следва да се приложи чл.
55 от НК. Затова, по разбиране на настоящия състав, целите на наказанието по
чл. 36 от НК биха били най-добре постигнати при налагане на наказание „лишаване
от свобода“. Размерът на това наказание за престъплението по чл. 170, ал. 2 НК
е от една до пет години, а за престъплението по чл. 152, ал. 1 НК – от две до
осем години. При приложението на чл. 55 от НК настоящия съдебен състав намира,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
шест месеца /за всяко едно от извършените престъпления/, което обаче да не се
отлага, а да бъде изтърпяно ефективно. В този смисъл основателни са
изложените от обвинението и от защитата аргументи, че по този начин в най-пълна степен това наказание ще
способства за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. В съответствие с чл. 23
от НК следва да се определи едно общо наказание измежду наложените на
подсъдимия - най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” в размер на
шест месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. От
наказанието следва да се приспадне времето, през което К. е бил задържан,
считано от 06.12.2020 г.
По гражданския иск, таксите и разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в описаните престъпления,
следва да бъде уважен предявения граждански иск за обезщетение на претърпените
от пострадалия неимуществени вреди. Обезщетението се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД), която е относителна и различна във всеки конкретен случай. При
настоящия казус гражданският иск следва да бъде уважен, но не в размера от 1 500
лв., както е предявен, а до размера от 1 000 лв., която сума съдебният
състав намира за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди – наранявания,
уплаха, стрес.
На осн. чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия М.Д.К.
да заплати по сметка на РС - Лом сумите – 50,00 лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск и 5,00 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист
На осн. чл. 189,
ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Д.К. да заплати по сметка на РУ –
гр. Лом направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на
съдебно – медицински експертизи, в размер на 1140,75 лева, както и 5,00 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си на 11.05.2021 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: