Р Е Ш Е Н И Е № 186
Гр. Сливен, 10.09.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 254 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от Й.Т.П., ЕГН ********** срещу Акт
за прихващане или възстановяване № 014/27.04.2020 г., издаден от главен
специалист в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен в частта, с
която е отказано възстановяване на задължения в размер на 556,31 лв. за периода
2013 и 2014 г., който акт е потвърден с
Решение № РД – 15 – 1710/16.06.2020 г. на Кмета на Община Сливен. Образуваното
производство се движи по реда на глава деветнадесета от ДОПК.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че заявлението
за възстановяване на суми е следствие на отменения от Административен съд
Сливен като незаконосъобразен АУ001798/01.10.2018 г. с решение, оставено в сила
от Върховен административен съд. С цитираното съдебно решение било постановено,
че за процесния данъчен период Й.П. не е задължено лице по отношение на
процесния имот. Установен бил правопораждащият факт за настъпване на данъчни
задължения и началният момент септември 2018 г. С процесния акт бил формиран
неправилен извод с отказа да се възстановят суми за периода 2013 г. и 2014 г.,
тъй като били изтекли пет години от датата на заявлението за този данъчен
период. Сумите били платени на 04.10.2018 г. поради необходимост от издаване на
данъчна оценка, а данъчната декларация била подадена на 03.09.2018 г. в
законоустановения срок, считано от правопораждащия факт, от който започва
данъчната задълженост. Позовава се на чл. 109 ал. 1 от ДОПК, като заявява, че
декларацията е подадена на 03.09.2018 г., а за предходни години данъчно
задължено лице е ползвателят. Заявлението за възстановяване на суми било
подадено на 27.03.2020 г., много преди да изтече погасителната давност. Моли
съда за отмяна на оспорения АПВ в обжалваната му част.
В с.з. оспорващата,
редовно и своевременно призована, се представлява от упълномощен представител,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за сторените по
делото разноски. В писмени бележки заявява, че за имот с различни субекти на
правото на собственост и правото на ползване данъчно задължен е ползвателят.
Разсъжденията, че в двумесечния срок от 18.07.2005 г. е трябвало да се ангажира
данъчната отговорност били ирелевантни, тъй като до август 2018 г. в процесния
имот съществувала сграда в режим на суперфициарна собственост и целият имот бил
необходим за обслужването на тази сграда, като едва след премахването ѝ,
като правопораждащ факт било налице ангажиране на данъчна отговорност.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен с. с ю. о., която оспорва жалбата и моли съд да я
отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Настоящият оспорващ
Й.П. е с. на имот, представляващ земя с идентификатор 67338.536.32 по КК на г.
С., целият с площ от 2 670 кв.м., деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********/03.09.2018 г. С АУ001798/01.10.2018 г. на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Сливен за имота било определено задължение в размер
на 1 591,44 лв. Актът бил отменен като незаконосъобразен с Решение №
108/10.06.2019 г. по адм.д. № 39/2019 г. по описа на Административен съд
Сливен, оставено в сила с Решение № 1919/06.02.2020 г., постановено по адм.д. №
9039/2019 г. на Върховен административен съд. Съгласно съдебните актове, за
процесния данъчен период 2013 г. – 2017 г. право на ползване върху недвижимия
имот е имал собственика на сградите „Булгаркооп“ ЕООД и именно неговата
отговорност е следвало да бъде ангажирана за незаплатените ДНИ и ТБО. На
31.08.2018 г. П. *** искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на
имота, с цел неговата продажба, като на 04.10.2018 г. заплатила на Община
Сливен ДНИ и ТБО за процесния имот за периода 2013 г. – 31.10.2018 г., което
плащане е обективирано в приходна квитанция № **********/04.10.2018 г. На
същата дата било издадено исканото удостоверение. С вх. № **********/27.03.2020
г. при кмета на Община Сливен постъпило искане за прихващане или възстановяване
от Й.П.. В същото молителят формулирал искане на основание чл. 129 ал. 1 от ДОПК да му бъде извършено прихващане/възстановяване на недължимо платени суми
за местни данъци и такси в размер на 2 185,26 лв., в т.ч. главница за ДНИ
и ТБО в размер на 1 899,75 лв. и лихва за забава за периода 04.10.2018 г.
– 27.03.2020 г. в размер на 285,51 лв. С Резолюция № 14/30.03.2020 г. на
началник отдел в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен била
назначена проверка по прихващане или възстановяване, с определени длъжностно
лице, период и обект на проверката.
На 27.04.2020 г. от
главен специалист в Дирекция „МДТ“ при Община Сливен бил издаден Акт за
прихващане или възстановяване № 14, с който била определена сума за възстановяване
в размер на 1 439,37 лв. С акта било отказано да се възстановят внесени от
П. суми за ДНИ и ТБО за периода 2013 г. – 2014 г. Актът бил връчен на неговия
адресат на 29.04.2020 г. С вх. № 9400-7042/12.05.2020 г. П. подала жалба срещу
същия до Кмета на Община Сливен, в която заявила, че никога не е съществувало
задължение за плащане, независимо от периода, за който е отнесен, формулирана
била молба за отмяна на атакувания АПВ в частта за размера за възстановяване на
сумите.
С Решение №
РД-15-1710/16.06.2020 г. Кметът на Община Сливен потвърдил АПВ № 014/27.04.2020
г., с който следва да бъде възстановена сума в размер на 1 439,37 лв., от
които главница в размер на 1 067,68 лв. и лихва за периода 01.01.2015 г. –
31.08.2018 г. в размер на 174,64 лв. и лихва за периода 04.10.2018 г. –
27.04.2020 г. в размер на 197,05 лв.
Горното решение
било връчено на неговия адресат на 24.06.2020 г. Жалбата срещу потвърдения със
същото АПВ е подадена до настоящия съд на 10.07.2020 г., чрез административния
орган.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради
своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна и като такава следва да
бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз
основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално
законосъобразен. Обжалваният акт е издаден след извършена проверка по писмени
данни от служител при общинската администрация – главен специалист в отдел „Местни
данъци и такси” при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4
ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед № РД 15-1625/23.05.2019 г. на Кмета на Община Сливен материална
компетентност. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е
законосъобразността на Акт за прихващане или възстановяване , постановен на
основание чл. 129 от ДОПК, с който е определена сума за възстановяване в размер
на 1 439,37 лв. Със същия акт, в неговата обжалвана част се отказва
възстановяване на внесени от Й.П. суми за периода 2013 г. – 2014 г. От анализа
н доказателствата се установява, че при неговото издаване са спазени и всички
съществени адмнистративнопроизводствени правила. Производството е започнало по
сезиране от заинтересованото лице в срока по чл. 129 ал. 1 от ДОПК, като е
възложена по реда на чл. 129 ал. 2 т. 2 проверка от компетентно длъжностно
лице. Производството е приключило в указания от закона срок и с писмен акт,
който отговаря на законовите изисквания за компетентност на издателя и
предписаната форма и съдържание. Следователно, оспореният в настоящото съдебно
производство АПВ е валиден и процесуално законосъобразен. Анализа на събраните
по делото доказателства и относимите материалноправни норми обаче налага
извода, че същият е постановен в противоречие с материалния закон. Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Видно от мотивите в
процесния АПВ, в неговата отхвърлителна част е постановен отказ за разглеждания
период 2013 г – 2014 г. с посочено правно основание чл. 129 ал. 1 от ДОПК, във
вр. с чл. 129 ал. 2 и чл. 109 ал. 1 от с.к. Както се посочи по – горе,
разпоредбите на приложените чл. 129 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са процесуални и
указват административнопроизводствените правила, приложими при постъпило искане
за прихващане или възстановяване. Съгласно другата цитирана норма на чл. 109
ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци
по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която
е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация. В случая не са налице нито една от хипотезите на тази норма. В
процесния случай декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена на 03.09.2018 г. и
към датата на подаване на искането за възстановяване (27.03.2020 г.) и
постановяване на оспорения АПВ на 27.04.2020 г. са изтекли по – малко от две
години, а не изискуемите от разпоредбата на чл. 109 ал. 1 пет години. На
следващо място, не може да се приеме и, че са изтекли пет години от годината, в
която е следвало да бъде подадена декларацията. Подобно задължение за настоящия
жалбоподател П. не е било налице до м. септември 2018 г. В случая задължението
за плащане на ДНИ и ТБО от страна на настоящия оспорващ е възникнало с подаване
на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, като видно от приобщените по преписката
съдебни решения, актът за определяне на задължения по декларация за периода
2013 – 2017 г. е отменен като незаконосъобразен с влезли в законна сила съдебни
актове. Видно е от мотивите на последните, че данъчно задължен за този период
за ДНИ и ТБО е ползвателят на имота, а не П.. Поради това не е налице и втората
хипотеза на чл. 109 ал. 1 – 5 годишният период от изтичането на годината, в
която е следвало да бъде подадена декларацията. Съобразно влезлите в сила
съдебни решения, цитирани по – горе, задължение за подаване на декларация, т.е.
данъчно задължено лице е бил ползвателят на имота, а не настоящият жалбоподател
П.. Това мотивира съда да приеме, че началният момент, от който следва да се
ангажира отговорността за данъчни задължения е септември 2018 г. Ето защо,
основателно в жалбата се заявява, че началният момент, от който следва да се
ангажира отговорността за данъчните задължения е септември 2018 г. и отказът,
постановен на основание разпоредбата на чл. 109 ал. 1 ДОПК се явява неправилен.
Предвид горното формулираните
от оспорващата страна доводи за отмяна на административния акт се явяват основателни,
а процесният АПВ, като постановен в противоречие с материалния закон като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесният акт - Акт за прихващане или
възстановяване № 014/27.04.2020 г., издаден от главен специалист в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Сливен в частта, с която на Й.Т.П. е
отказано възстановяване на задължения в размер на 556,31 лв. за периода 2013 и
2014 г. е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния
закон. Същият следва да бъде отменен в оспорената му част, а преписката –
върната на органа за постановяване на акт, при съобразяване с мотивите на
настоящото съдебно решение.
Предвид изхода на
спора с уважаване на жалбата, основателна се явява претенцията на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива
възлизат на 10,00 (десет) лева заплатена държавна такса и следва да се възложат
в тежест на ответната страна – административен орган.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
прихващане или възстановяване № 014/27.04.2020 г., издаден от главен специалист
в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен В ЧАСТТА, с която на Й.Т.П.
е отказано възстановяване на задължения в размер на 556,31 лв. за периода 2013
и 2014 г.
ВРЪЩА преписката на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен за постановяване на акт,
при съобразяване с мотивите в настоящото
съдебно решение.
ОСЪЖДА Община
Сливен да заплати на Й.Т.П. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на
10,00 (десет) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен
съдия: