РЕШЕНИЕ
№1605/28.8.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и седми август Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар : Маргарита
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2081 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.К.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. Д., ВАК, срещу НП № 19-0819-001331/12.04.2019 год.
на Началник група към ОД МВР Варна, сектор
ПП, с което за извършено нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 179,ал.2,предл.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за извършено
нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
В
жалбата не се оспорва фактическата обстановка, не се оспорва констатацията, че
жалбоподателя е причинил ПТП. Излага се твърдението, че вследствие на внезапно
навлязло животно на пътното платно водачът на движещия се пред автомобила на
жалбоподателя автомобил е спрял рязко, при което жалбоподателя макар и да се е
движил с ниска скорост не е могъл да спре и е допуснал настъпването на процесното нарушение. По отношение на факта, че
жалбоподателя е напуснал произшествието се твърди, че от пострадалия автомобил
са излезли трима мъже, които с поведението си притеснили жалбоподателя и той се
уплашил и решил да си тръгне.
Твърди
се, че наложените административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца са несправедливи, че в
този случай е налице маловажен случай, както и че е започнал работа в съседно населено място и
му се налагало да ползва ежедневно лек автомобил.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се
от адв.Д., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП по
отношение на пункт 2 от НП да бъде отменено, тъй като се касае за маловажен
случай.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не
изпраща представител.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по
жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 245598/18.02.2019
год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 26.11.2018
год. около 16.00 часа в гр.Варна, по „Аспарухов мост“ от кв.“Аспарухово“ в
посока Варна, жалбоподателя е управлявал МПС – лек автомобил „ Рено 19“ с рег.
№ В3625РР, като при избиране на скоростта на движение не се съобразява с
характера и интензивността на движение и блъска спрения пред него лек автомобил
„Порше кайен“ с рег. №
В5255ВТ от което следва ПТП с материални щети. Водачът не спазва задължението
си като участник в ПТП с материални щети като го напуска е не спира да установи
щетите от него и не уведомява контролния орган на МВР – нарушения на чл.20,ал.2
и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на
жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил такива.
В срока
по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП № 19-0819-001331/12.04.2019 год., с което за извършено нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 179,ал.2,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП,
на осн. чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Г.И.,
който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че не си спомня конкретното
нарушение, че акта е съставен по преписка, образувана по жалба на водача на
пострадалия автомобил. В жалбата бил посочен номера на лекия автомобил причинил
произшествието, като след справка бил установен собственика му, който бил
призован.
От показанията на св. Х.Г. се
установява, че акта за административно нарушение е съставен в районното
управление.На нарушителя са били свалени обяснения.
От приложените по преписката писмени
доказателства се установява, че в рамките на проверката от страна на
жалбоподателя е попълнена саморъчно декларация по чл.188 от ЗДвП, видно от която
е, че на процесната дата 26.11.2018 год. той е
управлявал посочения лек автомобил.
В рамките
на проверката са снети сведения както от жалбоподателя, така и от водача на
лекия автомобил, участник в ПТП-то.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите И. и Г. дадени в хода на съдебното следствие, и от
приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган –
началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентно лице.
В конкретния случай, АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и на един свидетел – свидетел при съставянето на акта, което
процесуално нарушение според настоящия съдебен състав обаче не е съществено, защото не е засегнало
правото на защита на санкционирания субект. В АУАН достатъчно подробно и
конкретно (с посочване на време, място и обстоятелства) е описана фактическата
обстановка на нарушението.
В наказателното
постановление, нарушението по т.1 е квалифицирано, като такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а по т.2 по
чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които
усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за
пътнотранспортни произшествия, но настъпването на ПТП не води автоматично до
извода, че щом е настъпило, то същото се дължи на несъблюдаване изискването на
закона.
Обстоятелството, че
жалбоподателят не е могъл да избегне произшествието, само по себе си, не
означава, че той не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато
нарушение на правилата за движение и то е в непосредствена причинна връзка с
настъпилия резултат.
По делото липсват данни за
конкретната скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, като и от
показанията на актосъставителя и свидетеля –
служители в сектор “ПП” при ОДМВР – Варна не може да се изведе с каква
“несъобразена скорост” се е движел жалбоподателя, тъй като самите те не са
преки свидетели на настъпилото ПТП.
Задължение на АНО е да
установи осъществяването на административното нарушение както от обективна,
така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези
обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на
нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е
безспорно установено. Имайки в предвид изложеното и обстоятелството, че
административно – наказващия орган не е представил или обсъдил никакви
доказателства, въз основа на които е достигнал до извода, че
жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост и че именно това е причината
за станалото ПТП съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази
му част се явява необосновано и недоказано и на това основание следва да бъде
отменено.
По пункт 2 от НП.
По отношение на наложеното
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.123 ал.1
т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за да
установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението.
В настоящият случай жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие,
покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
съгласно която "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В случая, причинените увреждания по лекия
автомобил „Порше кайен” ,
сочат наличие на настъпило пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателят има
качеството "Участник в пътнотранспортно произшествие", съгласно
легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, поради което за него са се
породили и задълженията му по чл. 123 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на
МПС при настъпило ПТП. В този смисъл съдът намира, че той е консумирал от
обективна страна състава на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
тъй като не е изпълнил задължението си, което му вменява тази разпоредба. За да
се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато
нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата е необходимо
от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в произшествие.
В случая въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от
него автомобил се е блъснал в пътно превозно средство.
Състава на съда намира искането за
приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение нарушението по чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП
за неоснователно.Касае се до нарушение, което е довело до настъпване на пътно
произшествие с причинени имуществени щети, което не би могло да се определи
като маловажен случай на нарушение поради самия си характер и настъпилите от
него последици.
Разпоредбата на
чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП предвижда наказания лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца
и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие. На основание посочената
разпоредба на жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 200 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, т.е. и двете наказания са
наложени в размер към минималния. При индивидуализацията на наложените
административни наказания "глоба" и "лишаване от право" според
състава на съда не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, като
същите са определени в размер към максимума, който според състава на съда не е
съобразен с вида и тежестта на нарушението, с настъпилите последици.
По мнение на
Съда, наказващия орган не отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна
на жалбоподателя, незначителните щети по другото превозно средство и липсата на
други вредни последици, извън съставомерните.
Предвид
изложеното, размера на наказанието се явява необосновано завишен и следва да се
намали на минимума – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
Предвид гореизложеното в
тази му част НП следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НП № 19-0819-001331/12.04.2019 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП, с което на И.К.А. с
ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 179,ал.2,предл.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв..
ИЗМЕНЯ НП № 19-0819-001331/12.04.2019 год. на
Началник група към ОД МВР Варна, сектор
ПП, с което на И.К.А. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на
чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба на 50 лв. и
наказанието „ лишаване от право да управлява МПС” на един месец.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ :