№ 109
гр. Русе, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20254500500081 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Т. М. С. чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-Плевен е
обжалвала Решение №1664/05.12.2024 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. №4586/2024 г., в частта с която е уважен искът на Г. Г. В.
за изменение на определената с влязло в сила Решение № 96 от 02.02.2022 г.
по гр. д. № 5549/2022 г. на РС Русе месечна издръжка за детето А. Г. Г. с ЕГН
********** в размера над 270 лв. до 300 лв. В жалбата са изложени подробни
съображения за необоснованост на постановения съдебен акт в обжалваната
част. Иска отмяна и отхвърляне на предявения иск в размера над 270 лв. Моли
да бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът по жалбата Г. Г. В., чрез процесуалния си представител адв.
Ю. Д. от АК - Русе в отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл. 263
от ГПК изразява становище за правилност и законосъобразност на съдебния
акт и моли същият да бъде потвърден. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
1
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Решението в частта, в която съдът е увеличил издръжката до размер
на 270 лв. месечно, като необжалвано е влязло в сила.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба
от Г. Г. В., като баща и законен представител на малолетното дете А. Г. Г., ЕГН
********** против Т. М. С. за увеличаване размера на заплащаната от
ответницата издръжка за малолетното дете. Твърди, че от съжителството му с
ответницата Т. М. С. се родили три дъщери – Г. Г. Г., ЕГН **********, Г. Г. Г,
ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********. Твърди, че през м. май 2020 г. Т.
С. напуснала семейното им жилище и без никакви обяснения заминала при
роднини в гр. П., а по информация на познати, след това заминала и за
Холандия, където и понастоящем работела. Твърди, че цялата грижа за децата
била поета от него. С влязло в сила Решение № 96 от 02.02.2022 г. Русенският
районен съд му е предоставил родителските права, определил е
местоживеенето на децата и режима на лични контакти и е осъдил
ответницата да заплаща издръжка в размер на 180,00 лева, считано от
11.10.2021 г. за малолетната им дъщеря А. Г. Г., чрез нейния баща и законен
представител. Ищецът твърди, че от момента на определяне на издръжката,
бил изминал период повече от две години, през който са настъпили изменения,
както в нуждите на детето с оглед неговото израстване, така и в
икономическите условия в страната, и че с израстването на детето се
увеличили не само неговите битови, но и социални и интелектуални
потребности, поради което е настъпило съществено изменение в неговите
нужди, респективно в разходите, необходими за тяхното удовлетворяване -
освен за храна, дрехи, транспортни разходи, било необходимо осигуряване на
средства за учебни помагала и различни извънкласни занимания, развлечения
и социално-културни прояви. Излага аргументи, че майката работи, че няма
други деца, за които да се грижи, поради което е в състояние да поеме част от
издръжката на детето и моли съдът да постанови решение, с което да измени
определената издръжка, дължима от ответницата, като я увеличи от 180 лв. на
300 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Т. М. С. чрез процесуалния
си представител адв. Н. Н. от ПАК е депозирала писмен отговор на исковата
молба, като счита същата за частично основателна. Заявява, че е безработна и
не може да дава издръжка повече от 250-270 лева месечно. В писмено
становище от адв. Н., ответната страна поддържа отговора на исковата си
молба. Възразява, че дължи издръжка и на другите си две деца, поради което
няма възможност да дава такава за детето А. повече от посочената в отговора
на исковата молба сума от 250-270 лв. месечно. Заявява, че твърдението на
ищеца, че получава семейни помощи за децата, не отговаря на истината. Моли
съда да приеме исковата претенция за основателна до размера 250-270 лева
месечно.
В проведеното по делото открито съдебно заседание бащата Г. Г.
заявява, че детето е ученичка и учи в училище в кв. „В.“, а живее в кв. Р. в гр.
Р. и това предполага освен обичайните разходи за храна, облекло, униформи,
училищни помагала и допълнителни средства за транспортни разходи, а в
допълнение и това, че в училището се предлагал кетъринг, който също се
заплаща. Твърди, че майката въобще не поддържала контакти с децата си, не
плащала издръжка и не правела покупки, т.е. не участвала по никакъв начин в
живота на децата. Предвид това моли съда да уважи предявения иск в
поискания размер, който се явявал малко над минималния предвид промяната
на минималната работна заплата за страната. Счита, че съдът следва да вземе
предвид, че майката работи в чужбина, като предполага, че е възможно да
получава издръжка за децата в чужбина. На основание чл.149 от ГПК съдът е
счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и го е обявил за
решаване в законоустановения едномесечен срок.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи:
Не е спорно между страните, че детето А. Г. Г., е родено на 22.05.2015 г.
от родители Г. Г. В. и Т. М. С., като този факт се установява и от
представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 0730/25.05.2015 г. на Община Русе. С Решение № 96 от
02.02.2022 г. по гр. дело № 5549/2022 г. на РС Русе съдът предоставил
упражняването на родителските права на детето А. Г. Г., както и на двете й по-
големи сестри на техния баща Г. Г. В., като определил местоживеенето на
3
децата при бащата. Майката – ответницата Т. М. С. била осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка за трите си деца, като за детето А. същата била
определена в размер от 180,00 лева, считано от 11.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП гр. Русе се
установява, че родителите на малолетната А. Г. Г. – Г. Г. В. и Т. М. С. са
съжителствали на семейни начала от 2005 г. до 2020 г. и имат три деца – Г. Г.
Г., ЕГН **********, Г. Г. Г, ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********. След
фактическата раздяла на родителите, упражняването на родителските права
над родените от съвместното им съжителство деца били предоставени на
бащата, а майката била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка. Посочено е
и че основни грижи по отглеждането и възпитанието на детето А. се полагат
от бащата. При социалното проучване е установено, че бащата се старае
адекватно да задоволява нейните основни потребности, с помощта и
подкрепата на неговите родители. Детето живее в подходящи за него
условията за отглеждане. Детето А. е в ***** клас на СУЕЕ "С. К. К. Ф.", като
посещавало училище в спретнат външен вид, разполагало с всички учебни
помагала и тетрадки и се включвало активно в организираните мероприятия в
класа и учебното заведение. Майката не е заплащала издръжка за детето в
период от около 2 години.
От свидетелските показания на Св. Г. Г. – най-голямата дъщеря на
ответницата /понастоящем пълнолетна/ се установява, че майка им не живее с
тях от 2020 г. и че нито тя, нито двете й по-малки сестри, в това число и А.
поддържат връзка с майка си, която не им е плащала издръжка, като те дори не
знаели къде живее в майка им в момента. Единственият който полагал грижи
за момичетата бил баща им.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
150 от СК за изменение, в настоящия случай увеличаване на присъдена
издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете, поради настъпила
промяна в обстоятелствата, при които е определен нейния предходен размер.
Сложният фактически състав на чл. 150 от СК предвижда да е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата в периода от присъждането на
издръжката, чието изменение или прекратяване се иска, до предявяването на
4
исковата молба. След като родителските права по отношение на детето А. Г. са
предоставени на бащата и в негова полза е определена издръжка, дължима от
майката, то съдът дължи произнасяне по размера, с оглед исканото изменение.
Първоинстанционният съд е определил изменение на така определената до
момента на подаване на исковата молба издръжка, като е увеличил същата от
180.00 лв. на 300.00 лв. месечно, а въззивната жалба, подадена от майката е за
разликата над 270 лв. до 300. 00 лв.
Настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е допустима, но
същата е неоснователна поради следните съображения:
Според чл. 150 във вр. чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
- чл. 142, ал. 1 от СК. В чл. 142, ал. 2 от СК е предвидено, че минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата за
страната. Настоящата инстанция счита, че от предходното определяне на
размера на издръжката, считано от 11.10.2021 г. са изминали 3 години и 5
месеца, период от време в който е нараснала възрастта на детето, а с това и
неговите нужди. Тогава детето е било на 6 години и 7 месеца, а понастоящем е
на 9 години и 10 месеца, вече в училищна възраст. Следва да се вземат
предвид и социално икономическите условия на живот в страната и
непрестанно покачващите се цени на стоките от първа необходимост и
услугите и най-вече това, че ноторно известно на съда е че минималната
работна заплата е повишена от 01.01.2025 г. на 1077.00 лв. с ПМС №
359/23.10.2024 г., т. е. минималният размер на издръжката понастоящем е
269.25 лв., определен по реда на чл. 143, ал. 2 от СК, което обстоятелство
следва да бъде съобразено от въззивната инстанция, според изискванията на
чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид
възрастта му и разходите, които са необходими за облекло, храна, обучение,
специфични потребности и други. Възможностите на всеки от родителите се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, както и
наличието на задължения към други лица, като се вземат предвид и грижите
на родителя, който отглежда детето, както към момента на нейното
5
първоначално определяне, така и към момента на нейното изменение.
Правилно първоинстанционният съд е взел предвид, че от момента на
постановяване на Решение № 96 от 02.02.2022 г. по гр. дело № 5549/2022г. е
изминал период от време, през който са се променили, както възрастта, така и
нуждите на детето за храна, облекло и социално развитие. Детето е ученичка в
***** клас, което обуславя необходимост от закупуване на допълнителни
учебни помагала и пособия. Предвид възрастта му безспорно се установява
нараснала нужда от храна, обувки и дрехи включително и униформени
училищни дрехи. Правилно районният съд е отчел и обстоятелството, че
възрастта на детето е такава при която често се налага подмяна на облеклото
през всеки сезон предвид динамиката на растеж.
Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията в жалбата,
че майката Т. С. не разполага с доходи, тъй като в ТД на НАП няма
регистрирани на нейно име трудови договори в периода от 01.11.2023 г. до
11.11.2024 г. и липсват данни за нейн осигурителен доход. В хода на
производството пред първа инстанция процесуалният представител на бащата
е заявил, че във връзка с образувано досъдебно производство срещу
жалбоподателката за изплащането на издръжка от страна на разследващите
полицаи се е установило, че макар и с постоянен и настоящ адрес в България,
майката пребивава в чужбина, първоначално в Германия, а в последствие в
Нидерлания/Холандия/, като това обстоятелство не е оспорено, нито от
процесуалния представител на С., нито от нея самата. По данни на Евростат за
2024 г. минималните работни заплати и в двете държави са в размери над 1500
евро и това обстоятелство обосновава извода, че жалбоподателката може да
реализира средната издръжка, както за детето А., така и за останалите си две
деца.
В първоинстанционното производство се установява, че бащата макар и
да е млад човек в трудоспособна възраст, без сериозни здравословни проблеми
е реализирал средномесечен доход от трудово възнаграждение много под
минималната работна заплата за страната. С оглед събраните по делото
доказателства, бащата е родителят, който полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетното дете и същият се нуждае от
адекватна на нуждите на детето финансова подкрепа и от другия родител,
неговата майка.
6
При тези данни и съобразно пазарните цени на стоките и услугите,
чието закупуване е в непосредствена връзка с отглеждането на дете (в т. ч.
цени на хранителни стоки, лекарства, дрехи, обувки, униформи, учебни
помагала и материали, играчки, транспорт и др.), заедно с възникването на
много нови потребности, като социални, образователни, спортни и пр. такива,
присъщи за началната учебна и предстояща предюношеска възраст, съобразно
с обикновените условия на живот, нуждите на детето А., но и материалните
възможности на двамата родители се налага изводът, че районният съд
правилно е определил общ размер на издръжката в размер на сумата 550. 00
лв., която би задоволила нуждите му и от която 300. 00 лв. следва да бъдат
възложени в тежест на майката, а остатъкът от 250.00 лв. да се поеме от
бащата.
При този изход на делото право на разноски за тази инстанция има
въззиваемата страна, по които, съгласно представения от страната списък на
разноските по чл.80 от ГПК, не е налице прекорменост, тъй като същите са под
предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 6 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размер.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1664/05.12.2024 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 4586/2024 г.
ОСЪЖДА Т. М. С., ЕГН ********** от гр. Русе, да заплати на Г. Г.
В., ЕГН **********, адрес гр. Р., ул. "Ч." № 25, бл. "С. П.", вх.*, ет.* сумата от
400 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7