Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017
гр. Добрич, 02.11.2020 г.
В И
М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на девети октомври две хиляди
и двадесета година в състав: СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа Търговско дело № 223 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 223/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по искова
молба, рег. вх. № 7048/04.11.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич,
дата на пощенското клеймо
01.11.2019 г., на „***“ АД гр. София, бул. „***“ № 118, Бизнес център „***“,
ЕИК ***, с която срещу „***“ ЕООД гр.
Балчик, местност „Тузлата“, общ. Балчик, област Добрич, е предявен иск за
прекратяване на Договор № 31/01.09.2017 г. за доставка на нетни количества
активна електрическа енергия и избор на координатор на стандартна балансираща
група за обекти на „СБР – ТУЗЛАТА“ ЕООД гр. Балчик поради стопанска
непоносимост, претендиран на основание чл. 307 ТЗ.
В
обстоятелствата част на исковата молба са инвокирани твърдения за наличието на
рязка, неестествена и непредвидима промяна на икономическите условия на пазара
на електрическата енергия след сключването на договора, което прави
изпълнението му от страна на изпълнителя противно на добросъвестността и
справедливостта с оглед нарушението на еквивалентността на престациите. В хода
на изпълнение на договора е извършено съществено изменение в законовата
регулация на свободния пазар на електрическа енергия, което директно се
отразило върху пазарната ситуация и върху дейността на търговците на свободния
пазар и върху цената на електрическа енергия. Съгласно измененията в Закона за
енергетиката – чл. 100, ал. 4 и ал. 6, извършени
след датата на подаване от изпълнителя на ценово предложение и сключване на
договора за обществена поръчка, на търговците е вменено законово задължение за
извършат покупка на „пикова“ ( дневна/върхова ) електрическа енергия единствено
на платформата за търговия с електрическа енергия на „Българска независима
енергийна борса“ ЕАД, която се предлага на борсов сегмент „Ден напред“ и Централизиран пазара за покупко – продажба
на електрическа енергия посредством двустранни договори. Изложени са доводи, че
по този начин обективно се препятства възможността за покупка на електрическа
енергия за по-дълъг период от време, съответно да бъдат авансово закупени
и провизирани количествата, необходими
за целия период на изпълнение на договора. Поддържа се, че в периода на
изпълнение на договора цените „пиковата“ енергия, на сегмент „Ден напред“ се
повишили, като за м. юли 2018 г. същата се е търгувала на седна цена от 118.00
лв./MWh., или
с 53.88 % за периода м. юли 2018 г. – м. октомври 2018 г. На „Централизиран
пазар на двустранни договори“ се предлагат дългосрочни продукти, като на търга
за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. цената е възлизала на сумата от 101.00
лв. за 1 MW базов товар. КЕВР официално е предвидила 27 % ръст на увеличение на
средногодишната пазарна цена на електрическата енергия за новия регураторен
период 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. С оглед на горепосочените фактори,
дейността на „***“ АД е съществено затруднена с оглед въведената законова рамка
и рязкото, непредвидено и непредвидимо развитие на регулаторните промени,
довело до съществено повишаване на борсовата цена на електрическата енергия, по
време на изпълнение на договора за обществена поръчка. Изпълнителят е поставен
в икономически условия, които не са съществували към датата на подаване на
ценовото предложение и към датата на сключване на договора за обществена
поръчка. Твърди се, че загубите на изпълнителя до датата на предявяване на иска
по чл. 307 ТЗ са в размер на 7 824.49 лв. или 32.19 %. Въпреки тази рязка
и неестествена промяна в икономическите условия, „***“ АД продължава да
изпълнява договорните си ангажименти към възложителя. „***“ АД е изпратило на
възложителя нарочни писма – уведомления, получени от последния на в периода м. ноември – м. декември 2018 г., с които е
уведомен за настъпилата нееквивалентност на престациите в резултат на
драстичното изменение на икономическите условия, като е отправил конкретни
предложения за преуреждане на договора съобразно изискванията на чл. 34 във вр.
с чл. 116, ал. 1, т.3 ЗОП. Възложителят не е отговорил на предложенията на
изпълнителя. „***“ АД излага аргументи, че запазването на размера на паричното
задължение, дължимо по договора за обществена поръчка се явява прекалено
обременително за изпълнителя, като същите са в пряка и непосредствена последица
от случилата се рязка и неестествена промяна в икономическите условия, следващи
регулаторните и законови промени за осъществяване на търговия с електрическа
енергия на борсовия пазар, сегмент „Ден напред“, станали факт след сключването
на договора и които са налице към датата на предявяване на иска, през която
продължава изпълнението на договора от страна на изпълнителя. Към датата на
сключване на договора са били налице изгодни и за двете стани икономически,
правни и финансови условия, които изпълнителят в условията на състезателна и
конкурентна процедура е предложил най-добрите съществуващи към онзи момент
условия. При сключването на договора страните по него не са могли и не са били
длъжни да предвидят съществените промени в икономическата, правната и
регулаторната рамка на пазара на електрическа енергия, както и недостига на
търгувана на борсата електрическа енергия, които причини, всяка една от тях
поотделно и взети заедно, като резултат доведоха до рязкото, трайно и
неестествено увеличение на борсовата цена на електрическата енергия. С оглед на
така изложените съображения, „***“ АД счита, че са налице предпоставките на чл.
307 ТЗ за прекратяване на процесния договор за обществена поръчка.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
„СБР – ТУЗЛАТА“ ЕООД гр. Балчик оспорва иска
по основание и размер, като излага доводи за липсата на елементите на
юридическия факт на стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе
предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
„***“
АД е основен предмет на дейност търговия с електрическа енергия и
енергоносители, финансиране, информационно проучване, координиране на
балансиращи групи на пазара на електроенергия, проектиране, строителство,
ремонт, реконструкция и експлоатация на обекти в сферата на енергетиката и продажбата
на електрическа енергия.
„***“
АД притежава лицензия за търговия с електрическа енергия и за координатор на
балансираща група и е вписано в електронната база данни на Комисията за
енергийно и водно регулиране под № 325.
От
доказателствата по делото се установява, че между „***“ АД гр. София от една
страна като изпълнител и „***“ ЕООД гр. Балчик от друга страна като възложител на
основание чл. 112 ЗОП във връзка с проведена открита процедура за възлагане на
обществена поръчка по чл. 73, ал. 1 ЗОП и Решение № РД – 04-49/18.07.2017 г. на
управителя на „СБР-Тузлата“ ЕООД гр. Балчик е възникнало облигационно отношение
по Договор № 31/01.09.2017 г. за доставка на нетни количества активна
електрическа енергия и избор на координатор на стандартна балансираща група за
обекти на „СБР-Тузлата“ ЕООД гр. Балчик, по силата който възложителят възлага,
а изпълнителят приема да извърши пълната процедура по регистриране на свободния
пазар на електроенергия на обектите на възложителя, като клиент – потребител на
свободния пазар и регистриране на обектите му на краен клиент – потребител на
пазара. ( в случай на необходимост да извърши пълно администриране на
информационния поток с лицензираните електроразпределителни предприятия на
територията, на която се намират измервателните точки и електроенергийния
системен оператор и поемане на разходите за небаланси, при специалните изисквания
на възложителя, посочени в Техническата спецификация, съгласно предложеното от
изпълнителя в Предложение за изпълнение на поръчката и ценово предложение ); да включи възложителя
като непряк член на своя стандартна балансираща група съгласно ПТЕЕ, без
възложителят да заплаща такса за регистрация и участие; да регистрира обектите
на възложителя пред ЕСО като активен член на пазара на електрическата енергия;
да извършва енергиен мониторинг и изготвя прогнози, регистрира графици, които
се известяват в ЕСО, в които са отразени почасовите дневни нетни количества
активна електрическа енергия на средно и ниско напрежение, както и да извършва
всички необходими дейности, свързани с
участието на възложителя на свободния пазар на електрическа енергия, съгласно
ЗЕ, ПТЕЕ и ПИКЕЕ; да извърша доставка на необходимите прогнозни количества
нетна активна електрическа енергия за всички тарифни зони ( върхова, дневна и
нощна ) и нива на напрежение ( средно и високо ) по цена и при условия,
уговорени в договора и да изготвя подробен индивидуален анализ на характерния товаров
профил на клиента с цел оценка на енергийната му ефикасност – чл. 1, ал. 2 от
Договора. Изпълнителят се задължава да извършва доставка на годишното прогнозно
количество то 450 000 кВтч нетна активна електрическа енергия ниско
напрежение с възможно отклонение в положителна или отрицателна посока – чл. 1,
ал. 3 от Договора. Възложителят заплаща на изпълнителя реално потребените
количества нетна активна доставена електрическа
енергия в лева за кВтч. Цената на 1 кВтч нетна активна електрическа
енергия на средно и ниско напрежение е на стойност 0.8176 лв. без ДДС, като към
тази сума се начислява такса „задължение към обществото“, определена от КЕВР,
акциз и ДДС – чл. 4, ал. 1 от Договора. Общата прогнозна стойност на договора е
в размер на 421 810.07 лв. без ДДС.
Договорът
влиза в силата от датата на неговото подписване - 01.09.2017 г. и има действие
за срок от три години – чл. 2 от Договора.
На
01.07.2018 г. влизат в сила измененията на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 ЗЕ. Съгласно
чл. 100, ал. 4 ЗЕ, сделките, които се сключват от производители на електрическа
енергия с обект с обща инсталирана мощност 1 MW и над 1 MW, от операторите на
електропреносната и електроразпределителните мрежи за компенсиране на технологичните
разходи по пренос, съответно по разпределение, както и сделките по ал. 2 и 3 се
осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия, а съгласно
чл. 100, ал. 6 ЗЕ, производители по чл. 162а ЗЕ и производители с обект с обща
инсталирана мощност 1 MW и над 1 MW по ЗЕ от възобновяеми източници може да
продават цялата или част от произведената от тях електрическа енергия чрез координатор
на балансираща група.; в този случай координаторът регистрира при независимия
преносен оператор производителите като подгрупа в балансиращата група и
задължително продава закупената от тях електрическа енергия чрез отделна
регистрация на организиран борсов пазар на електрическа енергия.
С писма
изх. № МЕ – 4978/21.11.2018 г. МЕ – 5126/11.12.2018г. ; № МЕ – 5091/03.12.2018
г. „***“ АД уведомява „СБР – ТУЗЛАТА“ ЕООД гр. Балчик за
настъпилата нееквивалентност на престациите в резултат на драстичното изменение
на икономическите условия, като отправя предложения за преуреждане на договора
съобразно изискванията на чл. 34 във вр. с чл. 116, ал. 1, т.3 ЗОП. „СБР –
ТУЗЛАТА“ ЕООД гр. Балчик не е отговорило на предложенията на „***“ АД.
Няма
спор между страните по делото, че изпълнителят към датата на предявяване на
иска изпълнява точно, изцяло и в срок задълженията си за доставка на
количествата електрическа енергия, заявени от възложителя.
Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно -счетоводната експертиза, към
датата на сключването на договора ( 01.09.2017 г. ) средно-претеглената цена на електрическата
енергия за периода е 76.86 лв./
MWh; за периода м.
септември 2017 г. – м. декември 2017 г. размерът на средно-претеглената цена се
увеличава със 7 %; за периода м. януари 2018 г. – м. декември 2018 г. размерът
на средно-претеглената цена се увеличава със 5 %; а за периода м. януари 2019
г. – м. октомври 2019 г. размерът на средно-претеглената цена се увеличава със 26
%;
Вещото
лице е констатирало следните стойности на реализирания от изпълнителя оборот по
договора: от датата на сключването на договора ( 01.09.2017 г. ) до датата на
влизане в сила на изменението на чл. 100 ЗЕ ( 01.08.2018 г. ) – количество
активна енергия 598.83022 MWh на стойност 72 415.75 лв.; от датата на
влизане в сила на изменението на чл. 100 ЗЕ ( 01.08.2018 г. ) до датата на
предявяване на иска по чл. 307 ТЗ ( 01.11.2019 г. ) - количество активна енергия 91. 02121 MWh на
стойност 11 051.69 лв.
С оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, Съдът констатира, че в хода на
съдопроизводствените действия, че на 01.09.2020 г. договорът е прекратен поради
изтичането на срока на действието му.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният
въпрос по делото е относно наличието на елементите на юридическия факт на стопанската
непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 307 ТЗ, съдът може по искане на една от страните да измени
или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива
обстоятелства, които страните не са могли да или не са били длъжни да
предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и
добросъвестността.
Институтът
на стопанската непоносимост регламентира правното значение на непредвидената и
непредвидима промяна на обстоятелствата, настъпила след сключването на договора
и правеща запазването му в неговия първоначален вид и съдържание несъвместимо с
повелите за справедливост и добросъвестност в частноправните отношения. Чл. 307 ТЗ има предвид такива последващи изменения в стопанската обстановка, които
водят до съществено нарушаване на еквивалентността на насрещните престации,
която страните по общо съгласие са счели за взаимно приемлива и справедлива в
отношенията си, когато в рамките на предоставената им договорна свобода са решавали
дали да се обвържат с договора, при какви условия и каква да е стойността на
дължимите от тях престации. Позитивното гражданско право изхожда от
разбирането, че като основа при преценката на нарушаването на еквивалентността
на престациите се взема т. н. субективна еквивалентност, т. е. тази
равностойност на дължимото от всяка от
страните по договора, която е установена техните съгласувани виждания
при сключване на договора. Свободата на договаряне включва възможността
страните сами да определят стойността това, което взаимно си дължат по
възмездните договори, независимо от това дали двете насрещни престации са
обективно равноценни ( чл. 9 ЗЗД ). Границата, до който действащият
правопорядък приема, че договорно установеното равновесие в стойностите на насрещните
престации не нарушава началата на справедливостта е институтът на крайната
нужда ( чл. 33 ЗЗД ). Страната, чиято воля при сключване а договора е била
опорочена от това, че се е намирала в
състояние на крайна нужда и под
въздействие на това състояние се е споразумяла с другата страна при явно
неизгодни условия, може да иска унищожаване на договора. В тези случаи
неизгодността на сделката се измерва с
обективния стойностен дисбаланс на двете насрещни престации, който
трябва да е явен и значителен. Когато изменението на обстоятелствата
предизвиква прекомерна обременителност на изпълнението за едната страна поради
драстично оскъпяване на разходите й или поради съществено обезценяване на
насрещната престация, но без да прави изпълнението обективно невъзможно,
неотклонното спазване на принципа за задължителната сила на договора по чл.
20а, ал. 1 ЗЗД може да доведе до социално и правно неприемливо накърняване на
правилата за справедливост и добросъвестност в гражданския оборот. В такива
случаи, ако длъжникът бъде принуден да престира в съответствие с първоначално
уговореното съобразно повелите на принципа pacta sunt servanda, би се стигнало
до явно несправедливи и противни на обществените представи за почтеност и
честност стопански резултати, изразяващи се в икономически срив на едната
страна и и същевременно в извличане на неочаквани икономически и социално
неоправдани стопански изгоди за другата страна.
В тези
хипотези институтът на стопанската непоносимост се явява коректив на два от
основните основни принципа на
договорното право – принципът за договорна свобода ( чл. 9 ЗЗД ) и за
обвързаността на страната от договора ( чл. 20, ал. 1 ЗЗД ). Разпоредбата на
чл. 307 ТЗ оправомощава засегната страна да поиска от съда цялостно или
частично прекратяване или изменение на договора, при положение, че неговото
запазване с първоначалното му съдържание противоречи на справедливостта и
добросъвестността. Целта на намесата на съда в частноправните отношения е да
приведе правното положение в съответствие с промените в икономическите
обстоятелства, настъпили в периода между сключването на договора и завършване
на изпълнението на задълженията по него, за да се избегне едни противен на
справедливостта и добросъвестността стопански и правен резултат, който би се проявил
при престиране на първоначално уговореното.
Стопанската
непоносимост е юридически факт, който има следните елементи:
Първият
елемент е наличието на сключен договор ( чл. 8, ал. 1 ЗЗД ). Договорът следва
да е да сключен и да е породил целените от страните права и задължения. Без
съмнение договорът не трябва да е нищожен; а ако е унищожаем, достатъчно да не
е бил унищожаем по установения ред към
момента, в който се прилага института на стопанската непоносимост. Приложното
поле на нормата на чл. 307 ТЗ се свързва с двустранните престационните
договори, защото само при тях се пораждат насрещни задължения и се поставя
въпросът за тяхната еквивалентност. Независимо от обстоятелството,
че правният режим на стопанската непоносимост е включен в общите правила за
търговските сделки, той има приложение и за гражданскоправните отношения – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща
част. С. 2020, с. 291. Институтът на стопанската непоносимост намира поначало
приложение в цялото частно право, освен ако специална правна норма предвижда
друго или приложението му е правно-логически несъвместимо с естеството на
регулираните правоотношения – чл. 266, ал. 2 ЗЗД, чл. 16 ЗАЗ, чл. 43 ЗОП, чл.
155 ЗППЦК.
Вторият
елемент е настъпването на определени обстоятелства, които страните не са могли
и не са били длъжни да предвидят, след
сключване на договора, водещи до промяна на обективните условия, при които
следа да се изпълняват задълженията по договора. Изпълнението трябва да е
възможно и да не е завършило. Договорът, който ще се изменя или прекратява,
трябва да бъде действителна сделка, чието действие не е прекратено преди
изменение на обстоятелствата. Само страна по действителен договор, от който са
произтекли валидни и изискуеми задължения, може да се ползва от чл. 307 ТЗ – вж.
Хорозов, Г. Изменение и прекратяване
на договора при стопанска непоносимост. – Търговско и облигационно право, 2020,
№ 9, с. 46.
Третият
елемент е непредвидеността и непредвидимостта на последващото изменение на
обстоятелствата. Стопанската непоносимост е юридически факт, различен и
субсидиарен на случайното събитие и непреодолимата сила – вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 292.
Непоносимостта изисква страните невиновно да не са могли да предвидят
изменението на икономическите условия.
Четвъртият
елемент е наличието на прекомерна обременителност на изпълнението на длъжника, предизвикана
именно от това съществено изменение на обстоятелствата, настъпило след
сключване на договора.
Петият
елемент се изразява в запазването на договора при настъпилите след сключването
му обстоятелства да противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Изпълнението е несправедливо, когато е нарушена еквивалентността при конкретния
договор, т.е. когато изпълнението е разорително или прекомерно обременително за
страната, поради което е социално неоправдано. За да е налице непоносимост на
престацията, е необходимо нарушаването на еквивалентността да е и
недобросъвестно, в противоречие с общоприетите критерии за честност и
почтеност, социално неоправдано, и обществото да е заинтересувано от
запазването на икономическото съществуване на страната.
В
конкретния казус, елементите на юридическия факт на стопанската непоносимост не
са налице.
Член
307 ТЗ е неприложим по отношение на договорите за обществени поръчки – аргумент
от чл. 43 ЗОП.
Според
чл. 43, ал. 1 ЗОП страните по договор за обществена поръчка не могат да го
изменят. Изменение на сключен договор за обществена поръчка се допуска по
изключение, когато в резултат на непреодолима сили и/или непредвидени
обстоятелства се налага промяна в сроковете на договора; при намаляване на
договорените цени в интерес на възложителя; при изменение на държавно
регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е
дейност, чиято цена е обект на държавна регулиране и срокът му на изпълнение е
над 12 месеца. Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗОП възложителят може да прекрати договор
за обществена поръчка, ако в резултат на обстоятелствата, възникнали след
сключването му, не е в състояние да изпълни
своите задължения. В този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение
за претърпените вреди от сключването на договора.
Нормата
на чл. 43 ЗОП се явява специална по отношение на чл. 307 ТЗ и институтът на
стопанската непоносимост не може да намери приложение към договорите за обществена
поръчка, тъй като е несъвместим с естеството на регулираните от ЗОП
правоотношения.
Към
датата на приключване на устните състезания, процесният договор е прекратен с
оглед изтичане на срока на неговото действие.
С прекратяването на договора се
погасява юридическия факт, от който произтича правото да се иска изменение или
прекратяване на договора, поради което твърдяната непоносимост на престацията
не може да бъде отстранена. След като е вече погасен правопораждащият факт а
задължението за престиране, липсва и предметът на целената с предявения иск
промяна. В този смисъл е и константната съдебна практика – вж. р. № 531 – 2007
– I – ТО.
В
разглеждания случай, промяната в законодателната уредба на търговия с
електрическа енергия не представлява непредвидено и непредвидимо обстоятелство,
възникнало след сключването на договора за обществена поръчка, причиняващо прекомерна
обременителност на изпълнението на длъжника. Въпросните промени в ЗЕ безспорно
предизвикват промени в регулирания икономически сектор, но въпросните промени
са в границите на нормалния стопански риск на участниците в оборота.
С оглед
изложените съображения, Съдът счита, че в случая не са налице елементите на
юридическия факт на стопанската непоносимост по чл. 307 ТЗ. Искът за
прекратяване на договора е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски по делото и адвокатско възнаграждение в
общ размер на сумата от 500.00 лв.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ АД гр. София,
бул. „***“ № 118, Бизнес център „***“, ЕИК *** срещу „***“ ЕООД гр. Балчик, местност „Тузлата“, общ. Балчик,
област Добрич, за прекратяване на Договор № 31/01.09.2017 г. за доставка на
нетни количества активна електрическа енергия и избор на координатор на
стандартна балансираща група за обекти на „СБР – ТУЗЛАТА“ ЕООД гр. Балчик,
поради стопанска непоносимост.
ОСЪЖДА „***“ АД гр. София, бул. „***“
№ 118, Бизнес център „***“, ЕИК *** да заплати на „***“ ЕООД гр. Балчик, местност „Тузлата“, общ. Балчик,
област Добрич, сумата от 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ :