РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, V- ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 11.04.2020
г.
по АНД № 2257/2020
г.
Производството се
развива по реда на УБДХ.
Образувано
е по акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от 06 РУ при ОД
на МВР Пловдив, съставен на Ф.Т.А., ЕГН **********, за това че на 10.04.2020 г.,
в гр. Пловдив, на обществено място – на ул. „Калина” № 5, е извършила
непристойна проява, нарушаваща обществения ред, изразяваща се в сбиване,
дърпане на косите и разкъсване на дрехи с Р.А. А., ЕГН: **********, и отправяне
на обидни изрази, с което е нарушила обществения ред и спокойствие.
Районна
прокуратура Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Нарушителката
А., доведена от служители към 06 РПУ при ОД на МВР Пловдив, явява се лично, и с
адв. П., с пълномощно по делото.
Защитникът
на нарушителката А. – адв. П., пледира за оправдаване на неговата подзащитна.
Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че Р.А. е
причината за възникналия конфликт, а нарушителката А. няма вина.
Нарушителката
Ф.А. поддържа изложеното от нейния защитник. В предоставената и последна дума
посочва, че не е виновна.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ф.Т.А.,
ЕГН **********, е роден на *** ***, ***,
българска гражданка, неомъжена, не работи, неосъждана.
В
началото на месец април 2019 г. възникнал конфликт между бащата на
нарушителката Ф.А. ***. Това наложило посещението на полицейски служители на
място. На конфликта присъствали още Ф.А. и свидетелите А.А. и Р.А.. Последната
казала на свидетеля А., че той ще отиде в районното управление заради конфликт,
предизвикан от бащата на нарушителката Ф.А.. Последната възприела казаното от
свидетелката Р.А. и се отправила към нея като и казала, че е „***” и има
любовник. Думите на нарушителката били възприети и от фактическият съжител на
свидетелката Р.А.. След това всички се прибрали по своите домове. Между свидетелката
Р.А. и нейния фактически съжител възникнал конфликт във връзка с казаното от
нарушителката Ф.А.. Детето на свидетелката Р.А. също се оплакало на своята
майка, че други хора наричат майка му „***”.
На
10.04.2020 г. свидетелката Р.А. решила да посети нарушителката Ф.А., за да я
попита каква е причината за изречените от нея думи. Същата пристигнала на ул.
„Калина” № 5 и влязла в двора на къщата, в която се намирала Ф.А.. Последната
миела чинии. Свидетелката Р.А. попитала нарушителката Ф.А. защо е изрекла тези
думи. Нарушителката я помолила по-тихо да говори, за да не чуят съседите, но
свидетелката Р.А. настоявала да знае. Разговорът между двете бил дочут от
свидетелката А.А. – майка на нарушителката Р.А., която живеела в съседната
къща, и тя, заедно със свекървата и бащата на Ф.А. пристигнали на място.
Свидетелката А.А. започнала да дърпа свидетелката Р.А., за да изведе последната
от своя дом. Свидетелката Р.А. хванала за косата нарушителката Ф.А., като
последната също хванала свидетелката Р.А. за косата. Двете жени започнали да се
карат. Нарушителката Ф.А. се навела, взела една чаша и ударила с нея лицето на
свидетелката Р.А., като на последната били причинени няколко прорезни рани. От
лицето и започнало да тече кръв. Свидетелката Р.А. тръгнала да излиза от двора,
но двете жени все още се държали за косите. Така двете се озовали на улицата,
като продължавали да се дърпат за косите и започнали да си разменят обидни
думи. Нарушителката Ф.А., за да се освободи от свидетелката Р.А., захапала
последната за ръката. От дърпането между двете, дрехите им били скъсани.
На
място пристигнали свидетелите П.С. и П.П. - полицейски служители от Сектор СПС
при ОДМВР Пловдив. Същите се намесели в спора на свидетелката Р.А. и
нарушителката Ф.А. и разделили същите. Свидетелите С. и П. извикали патрул на
06 РПУ при ОДМВР Пловдив и бърза помощ. Свидетелката Р.А. била отведена от екип
на бърза помощ за преглед, а нарушителката Ф.А. – отведена в сградата на 06 РПУ
при ОДМВР Пловдив, и била задържана за срок от 24 часа.
Свидетелите
П.С. и П.П. останали възмутени от поведението на нарушителката Ф.А. и на
свидетелката Р.А..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът счита за установена по несъмнен начин от приложените по делото писмени
доказателства: обясненията на свидетелите очевидци – П.С. и П.П., както и от
приложената Заповед за задържане на лице по ЗМВР.
Така описаната фактическа установка
се установява и от приобщените гласни доказателства – обясненията на
нарушителката Ф.А., и показанията на свидетелите А.А., Р.А. и А.А..
Съдът кредитира отчасти обясненията
на нарушителката Ф.А.. Единственото обстоятелство, за което не им дава вяра е
досежно описаното от нея, че е била принудена да се наведе, което я е
подтикнало да вземе чаша и да удари свидетелката Р.А.. Изложеното от Ф.А. в
тази част не се продкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал
– показанията на свидетелите А.А., А.А. и Р.А.. В тази част съдът намира, че
изложеното от нарушителката Ф.А. представлява средство за осъществяване на
нейната защита в производството, не и доказателствено средство. Изложеното в
тази част от нарушителката противоречи на първо място на показанията на
свидетелите А.А. и А.А.. Следва да се посочи, че показанията на двамата
свидетели се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите са преки
– очевидци. Показанията на свидетелката А.А. досежно ударът с чаша от
нарушителката по свидетелката Р.А. в още по-висока степен се кредитират,
доколкото свидетелката А.А. се явява майка на нарушителката и въпреки това
излага факти и обстоятелства, които уличават нейната дъщеря. На следващо място
показанията на нарушителката в тази част противоречат и на изложеното от
свидетелката Р.А.. Показанията на последната следва да бъдат преценени с оглед
евентуалната и заинтересованост от изхода на спора, доколкото същата се явява
другият участник в конфликта между двете жени. Въпреки изложеното, съдът
кредитира показанията на свидетелката Р.А., доколкото същите съответстват на
останалия събран доказателствен материал по делото, включително и на
показанията на майката на нарушителката – свидетелката А.А..
Противоречие се установи и досежно
обстоятелството дали между двете участнички в конфликта са разменяни обидни
думи. В тази насока съдът не дава вяра на разпитаните свидетели А.А., А.А. и Р.А.,
като в противоположна насока са обясненията на свидетелите П.С. и П.П. –
полицейски служители. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и П.,
доколкото същите освен очевидци на употребените обидни думи от страна на
нарушителката А. и свидетелката Р.А., се явяват трети лица, незаинтересовани от
изхода на спора. Съдът намира, че няма основание да се съмнява в показанията на
лица, стоящи извън конфликта между двете жени и пряко възприели извършваните от
тях действия. Поради изложеното настоящият съдебен състав направи извод, че
между двете жени, на публично място – улицата, са отправяни обидни думи. В тази
връзка съдът не кредитира и показанията на свидетеля А.А., който посочва, че
той и свидетелката А.А. са се опитали да преустановят конфликта между
нарушителката и свидетелката Р.А.. Показанията на полицейските служители С. и П.
са категорични, че при пристигането си на място, същите са възприели двете жени
да се блъскат и обиждат, като единствено тяхната намеса е преустановила
конфликта между двете.
В
останалите източници не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно,
последователно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на Акта за установяване на дребно хулиганство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Случилото се на 10.04.2020 г. в пълнота осъществява от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ. Касае се за проява на агресивно
поведение, която се е изразила в отправяне на обидни думи и изрази и подчертано
агресивно поведение от нарушителката А. към свидетелката Р.А.. Действително,
следва да се отчете и поведението на последната, което също е било агресивно по
отношение на нарушителката и именно същата е дала повод за започване на
конфликта. Въпреки изложеното според съда, поведението на нарушителката Ф.А. е
надскочило защитата на същата и се е превърнало в нападение, като същата е
ударила с чаша свидетелката Р.А., вследствие на което последната е получила
прорезни рани по лицето. Отделно, както бе посочено, от показанията на
полицейските служители несъмнено се установиха отправени обидни думи и от двете
жени, една спрямо друга, както и действия по бутане и дърпане на коси на
публично място, пред множество събрали се хора. Единствено намесата на
полицейските служители е преустановила конфликта между нарушителката А. и
свидетелката Р.А., което към момента на пристигането им вече е бил прерастнал
на физическа саморазправа. Спецификите на извършеното от нарушителката Ф.А.
сочат за една изключителна упоритост в действията и, на едно агресивно
поведение, изразило се в физическа и вербална агресия, осъществена на публично
място.
В
демонстрираното от нарушителката поведение, описано по- горе, се наблюдава
дързост и явно незачитане на установените в обществото порядки и правила на
общуване и зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено дотук, води до категоричния извод, че нарушителката
е участвала и поддържала физически и вербален конфликт със свидетелката Р.А.,
реализиран на публично място, пред множество лица. Това и поведение ясно
свидетелства за вече нескритото намерение на да наруши установения обществен
ред и спокойствие, и да оскърби намиращите се около нея лица.
Доколкото
реализираните на 10.04.2020 г. прояви, са извършени на публично място, представляват
непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение към останалите
членове на обществото, като в същото време обществената им опасност е по-малка
от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, то те съставляват акт на
дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за което и се наложи
санкция по същия нормативен акт.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършена проява на дребно хулиганство, чл. 1 ал.1 УБДХ предвижда алтернативно
следните наказания: „глоба” до 500 лева или задържане за срок до 15 денонощия.
При
определяне на вида и размера на административното наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на нарушителката,
включително и обстоятелството, че същата не е реализирала противообществени
прояви до този момент. Освен това нарушителката А. е с добри характеристични
данни. Като смекчаващо обстоятелство съдът прие, че инициатор на възникналия конфликт е
свидетелката Р.А., която е провокирала нарушителката към проявеното от нея
агресивно поведение.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прие високата агресивна
насоченост на действията на нарушителката А., изразяващи се в проявена както
вербална, така и физическа агресия, която е причинила на свидетелката Р.А.
множество прорезни рани в областта на лицето, наложили намесата на екип на
бърза помощ.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в размер от 200 /двеста/ лева. Този размер
на наказанието, според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието
на нарушителката, като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност
между обществената опасност на деянието и интензитета на използваната репресия.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.