№ 3047
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110204988 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Т.” ООД срещу електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.
179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се развиват доводи за съществено процесуално нарушение, тъй като за това
деяние не се издава ЕФ, а НП, както и доводи, че не е извършено нарушението. Моли ЕФ да
бъде отменен. Претендира разноски.
Пълномощник на жалбоподателя в писмен вид поддържа жалбата и моля за отмяна на ЕФ.
Претендира разноски.
Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата в съпроводителното писмо. Моли ЕФ
да бъде потвърден и претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Възразява се от наказващия орган по допустимостта на жалбата предвид това, че ЕФ е
1
анулиран с решение № ********** от 27.03.2024 г.
Видно е, че горепосоченото решение за анулиране на ЕФ е било постановено след
постъпване на жалбата в съда – на 29.02.2024 г. В този смисъл, компетентен да прецени
законосъобразността и правилността на ЕФ вече е бил съдът, а не наказващият орган,
поради което недопустимо е било той да се произнася по този въпрос. Ако бе сторил това
преди постъпването на жалбата в съда, то тогава същата щеше да е недопустима, поради
липсата на предмет. В случая това обаче това не е така и, тъй като е подадена в срок, тя
следва да се разгледа.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Т.” ООД притежавало влекач „Волво ФМ 84 Р“ с рег. № *** с технически допустима
максимална маса 36 000 кг, брой оси 4, екологична категория Евро 4 без ремарке. На
16.06.2021г. в 10:34 ч. автомобилът се движел на територията на *** община по път А-6
/автомагистрала ***/, км 50+427, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство нямало данни да
е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за него нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Преминаването на автомобила било
заснето с техническо устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-
6, км 50+427.
Срещу дружеството-жалбоподател, като собственик на ППС бил издаден процесният ЕФ за
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото писмени
и веществени доказателства.
От доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се установява, че в процесното време и на
процесното място процесното ППС се движело по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като нямало данни дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП да е била
заплатена.
От справката за собственост на МПС се установява, че дружеството жалбоподател е
собственик на това ППС.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно която електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади
за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
2
изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимковия материал, снет от
електронната система.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение.
Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява
отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се
прилага този диференциран подход.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че за
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Анализът на посочената разпоредба сочи, че законодателят е предвидил възможността да се
издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, каквото е процесното. Процедурата за административно наказване на нарушенията на
чл. 179, ал.3 б ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и следващите ЗДвП и предвижда
съставянето на АУАН и издаване на НП. Предвид това, в случая
административнонаказателната процедура е следвало да започне със съставяне на АУАН и
след това издаване на НП, а не с издаването на ЕФ.
Това следва и от обстоятелството, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат различно
3
съдържание - с първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а с втората се санкционира собственик на ППС от категорията по чл.
10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП.
Тоест, както субектите, така и предвидените административни наказания, са различни.
Допускането и прилагането на разширително тълкуване е недопустимо, тъй като е във вреда
на санкционираните субекти.
Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН
и респективно НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение.
Нарушен е императивният ред на закона за ангажиране на административнонаказателна
отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да
направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на
утвърдената от закона процедура.
Нарушаването на правото на защита се приема от константната съдебна практика за
съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
основание.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна
защита, е 700 лева. Тя следва да се уважи в искания размер, тъй като не надвишава с много
минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет и
не е прекомерен с оглед казуса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ да
заплати на „Т.” ООД 700 лева - направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5
лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
4
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5