Решение по дело №938/2023 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 184
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20233530100938
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Търговище, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100938 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
405,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С. С. Г. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален
представител адв.Д. П. -ТАК, твърди в исковата си молба, че е
лизингополучател по застрахователна полица № 6701035022000113, „Каско
Престиж“, сключена с ответника за л.а. „Шкода Кодиак“ с рег.№ ******** с
рама TMBLK7NS4J8039431 с валидност за периода от 10.02.2022г. до
09.02.2023г. издадена от ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК ********* гр.София, като застрахователните премии са платени
своевременно.Излага, че на 13.01.2023г. по време на пътуване, ищецът се
движел с процесния автомобил по АМ Тракия и в района на гр.Пловдив
застигнал движещ се пред него товарен автомобил, превозващ ситен камък,
като при изпреварването му, отхвръкнало камъче от каросерията на камиона,
което спукало челното стъкло на автомобила долу ниско над дясната
чистачка.Сочи, че своевременно уведомил застрахователя, за което е заведена
претенция № 67012300075/13.01.2023г., но след проведена кореспонденция
между страните, с писмо изх.№ 301/01.02.2023г. ответникът уведомил ищеца,
че не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение,
позовавайки се на т.10 от ОУ на застраховка Каско“Престиж“, съобр. която
застрахователят не дължи обезщетение за увреждания на МПС констатирани,
описани и/или заснети при огледа на автомобила при сключване на
застрахователния договор и на извършен оглед и заснемане на процесния
1
автомобил на 10.02.2021г., когато са установени налични увреждания на
предното стъкло на автомобила. Твърди, че подобни увреждания липсват, а за
протокола за оглед узнал от писмото на ответника и не е подписвал същия,
като излага, че поради нуждата да ползва автомобила го мотивирала да
посети на 17.02.2023г. лицензиран сервиз на „Шкода“, където стъклото било
подменено за сумата от общо 1709,59лв.(за стъклото и принадлежности към
него), но запазил и процесното увредено предно стъкло. С оглед на
изложеното ищецът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия пряк иск за обезщетение в размер на 1709,59лв.,
претендира законната лихва от датата на исковата молба-19.07.2023г. и
разноските по делото.В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца адв.Д. П.-ТАК поддържа иска и пледира за уважаването му, ведно със
законните последици.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез процесуален представител и съдебен адресат юрисконуслт Д.
Д., в който в който предявеният иск се оспорва изцяло, като неоснователен,
като се твърди, че претендираната щета е била констатирана още извършения
на 10.02.2021г. оглед на автомобила по повод сключване на застраховката
„Каско”.Оспорва и правото на ищеца да претендира застрахователното
обезщетение, доколкото не е собственик на автомобила, а лизингополучател;
позовава се на Раздел VIII, чл.62 от ОУ и на раздел III,чл.10, предл. първо от
ОУ.Оспорват се както самото ПТП, така и механизма за настъпването му,
както и наличието на причинно-следствена връзка, като се твърди, че ищецът
е претърпял друго ПТП преди твърдяното от него.Оспорва и размера на
претендираното обезщетение, като необосновано завишено; иска отхвърляне
на претенцията изцяло, претендират се разноски.В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника поддържа изложените възражения,
като поддържа, че е било налице предишно увреждане на предното стъкло,
излага подробни съображения и пледира за отхвърлянето на иска, в условията
на евентуалност- за присъждане на сумата от 670лв. - пазарна стойност на
алтернативно челно стъкло; претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните по делото наличието на валиден договор за
застраховка „Каско Престиж”, сключен между застрахователя „Групама
Застраховане“ЕАД,ЕИК ********* гр.София и застрахования „ОТП
ЛИЗИНГ“ ЕООД, клон Варна, ЕИК 1313913690011, гр.Варна с
лизингополучател С. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Търговище.Не е спорно и
обстоятелството, че срокът на застрахователната полица е от 10.02.2022г. до
09.02.2023г., с покрити рискове-пълно покритие, застрахователен лимит
37800лв. и застрахователна премия 1889,24лв., която полица е представена от
ищеца по делото и видно от същата, тя е подписана от застрахователя и
лизингодателя.От представеното уведомление от 17.01.2023г. изпратено от
2
ответника до ищеца се установява, че застрахователят, позовавайки се на т.10
от ОУ на застраховка „Каско Престиж“, съобр. която застрахователят не
дължи обезщетение за увреждане по МПС, констатирани, описани и/или
заснети при огледа на автомобила при сключване на застрахователния
договор, както и за неотстранени увреждания на детайли, за които е изплатил
или предстои да изплати застрахователно обезщетение по предишна
претенция, на това основание е отказал изплащане на обезщетение.От отговор
на жалба на ищеца от 01.02.2023г. се установява, че застрахователят е отказал
да преразгледа отказа от изплащане на обезщетението по преписката №
67012300075/13.01.2023г.От фактура № **********/17.02.2023г. изд. от
Еуратек Ауто ООД се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1305,07лв.
(с ДДС) за стъкло челно тонирано с подгрев за Шкода Кодиак рег.№
********, а от фактура № **********/17.02.2023г. изд. от Еуратек Ауто ООД
се установява, че ищецът е заплатил и сумата от общо 404,52лв.)с ДДС) за
материали и смяна на челното стъкло на същия автомобил.Ответникът е
представил по делото застрахователната преписка по претенция №
67012300075/13.01.2023г., Общите условия по застраховка „Каско Престиж“,
както и Протокол № 6701035021000299-1/10.02.2021г. от извършен оглед при
сключване на застраховка Каско на автомобил Шкода Кодиак с рама
TMBLK7NS4J8039431, в който е отразено увреждане на челно стъкло-тон със
сензор-за подмяна, извършен чрез видео оглед, на който протокол липсва
подпис на застрахования, приложени са и фотоснимки на хартиен носител,
както и кореспонденция между застрахователя и лизингодателя във връзка с
този протокол(л.144-146).От представената кореспонденция между страните е
видно, че на 23.01.2023г. ищецът е поискал от ответника да му бъде изпратен
протокола от първоначалния оглед и снимковия материал, с които не е бил
запознат.От заключението по назначената САвтЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като безпристрастно и отговарящо на поставените
задачи се установява, че механизмът на процесното ПТП е изхвърчане на
камък от необезопасен товар на камион, който уврежда предното стъкло на
процесния автомобил на 13.01.2023г., а причината за ПТП е именно
необезопасяването на товара на този камион, като действителната пазарна
стойност на ремонта, части и материали за отстраняване на повредата е в
размер на 1685лв. за оригинално челно стъкло.От заключението по
назначената допълнителна САвтЕ, оспорено от ответника, което съдът
кредитира като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се
установява, че след оглед на увреденото челно стъкло, съхранявано от ищеца
е налична само една щета, намираща се в долната дясна част на същото, която
видимо е причинена от удар с твърд предмет, а щетата, посочена в протокола
за видео оглед от 10.02.2021г., намираща се в средната част на челното
панорамно стъкло не е налична, за което вещото лице е приложил и
фотоснимки на хартиен носител.В съдебно заседание във връзка с оспорване
на заключението от страна на ответника, съдът е извършил оглед на
дигиталните фотоснимки от мобилния телефон на вещото лице на увреденото
3
челно стъкло на автомобила, като щета в средата на стъклото не е установена,
а представителят на ответника поддържа, че същата е налична.По делото са
събрани и гласни доказателства.От разпита на св.Й.В.Й., без родство с ищеца
се установява, че свидетелят е пътувал с ищеца на процесната дата, тъй като
се прибирали от почивка, като по пътя от Пловдив, към гр.Пазарджик,
настигнали камион и нещо изхвърчало от камиона и ударило стъклото на
автомобила, като свидетелят твърди, че било камък, който счупил стъклото
вдясно по-надолу от средата му. Твърди още, че ищецът веднага позвънил на
застрахователя да го уведоми за случилото се, а след като се прибрали в
гр.Търговище ищецът сменил стъклото на колата, като запазил и увреденото
стъкло.Съдът, преценявайки свидетелските показания съобр. изискванията по
чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира изцяло показанията на
свидетеля, като дадени от незаинтересовано лице - очевидец на увреждането
на челното стъкло на автомобила и като отговарящи и на писмените
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Престиж” е обоснована с
обстоятелството, че ищецът е лизингополучател на увредения автомобил, а
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение за
щета-счупено челно стъкло на автомобила, която ищецът претендира в размер
на 1709,59лв., претендира и законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба, ведно с разноските в производството.Ответникът оспорва
иска с доводи за изключен застрахователен риск, позовавайки се на
разпоредби от ОУ към договора за застраховка „Каско Престиж“, както и с
твърдения за налична щета върху челното стъкло още към момента на
сключването на застрахователния договор; оспорва и правото на ищеца, като
лизингополучател, да получи застрахователно обезщетение. С оглед
становищата на страните, спорът е както относно възникването на
претендираната щета на твърдяната дата-13.01.2023г., така и относно
предпоставките за изплащане на самото застрахователно обезщетение.В тази
връзка и въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията по
назначената САвтЕ и допълнителна такава следва да се приеме, че е
настъпила щета –счупване на челното стъкло на автомобила на посочената
дата вследствие на удар от излетял от камион малък камък, която може да
бъде отстранена чрез подмяна на същото.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, а с разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на
понятието действителна застрахователна стойност - стойност, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който
не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да
4
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по 106 КЗ.
Относно възраженията на ответника, съдът приема следното: Застрахователят
може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за
освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в
застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 ЗЗД свобода на
договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат
до: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2);
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т.
4).Съгласно постоянната практика на съдилищата, за да възникне право за
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, което е предвидено
в застрахователния договор, това задължение трябва да е от такова естество,
че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те
да бъдат доказани. Посочената задължителна практика е приложима и за
случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования,
което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на
застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от
събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или
общите условия, като основание за освобождаване от застрахователна
отговорност, включително под формата на изключен риск. Според решение
№207 от 13.01.2017г., по т.д.№3394/2015г., II т.о. на ВКС, в тези случаи
правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, е обусловено от доказване на причинна връзка между
поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. Със същото
решение е даден отговор и на критерия за „значителност” по смисъла на
чл.211 т.2 КЗ (отм.), като възприетото с него разрешение е в съответствие с
приетото и в решения на ВКС: № 102 от 02.10.2012г., по т.д.№ 615/2011г. на І
т.о.; № 185 от 05.03.2014г., по т.д.№ 350/2012г. на І т.о. , № 15/12.04.2012г., по
т.д.№ 454/2011г. на ІІ т.о. и № 49 от 29.07.2013г., по т.д.№ 840/2012г., според
които условието за „значителност” следва да се преценява във всеки
конкретен случай.С други думи-както в общата хипотеза на чл.408 КЗ, така и
в останалите случаи на изключен риск, било уговорени в договора или в
Общите условия към същия, при отказ на застрахователя да изплати
обезщетение, последният следва да установи както конкретните
5
обстоятелства от предвидената хипотеза за отказ, така и причинно-
следствената връзка с настъпване на вредите. Това следва и от изискването
към съдържанието на застрахователния договор и Общите условия към
договорите в раздел IV от КЗ. По делото ответникът се позовава само на
уговореното в Раздел VIII, чл.62 от ОУ и на раздел III,чл.10, предл. първо от
ОУ, като поддържа, че доколкото ищецът е лизингополучател, а не
собственик, той няма право да получи застрахователно обезщетение, а освен
това поддържа, че е налице и предишна щета по челното стъкло, установено с
протокола за първоначален оглед на автомобила, което според ОУ обуславя
отказ от изплащане на обезщетението. В тази връзка, съдът приема, че съгл.
разпоредбата на чл. 384,ал.2, т.1 от КЗ по повод изплащането на обезщетение
по застраховка лизингополучателят има права на застрахован като при
частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските
се заплащат непосредствено на външния изпълнител, поради което
възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.На следващо
място, съгл. чл. 384,ал.1 от КЗ преди сключването на застрахователен
договор по т. 3 - 12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и
застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов
лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател,
включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в
лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното
предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на
застрахователния договор, като в случая не се твърди от ответника, нито се
представят доказателства за това ищецът да е бил запознат предварително с
условията на застрахователния договор, нито да се е съгласил с тях, като
видно от самия договор, представен по делото, подпис на лизингополучателя
в този договор липсва, при което следва да се приеме, че Общите условия към
застрахователния договор не обвързват ищеца, при което отказът на
застрахователя от изплащане на застрахователното обезщетение, основан на
разпоредби на тези ОУ е неоснователен. С оглед на изложените доводи, съдът
приема, че ищецът е установил наличието на причинена щета на автомобила
му на 13.01.2023г., изразяваща се в счупване на челното стъкло на
автомобила, като не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на
застрахователя, поради което приема, че искът е доказан по
основание.Относно размера на претенцията, съдът съобрази обстоятелството,
че сумата, платена за подмяна на челното стъкло, ведно с материали и труд е
в размер на 1305,07лв.(с ДДС) по фактура № **********/17.02.2023г. за
стъкло челно тонирано с подгрев за Шкода Кодиак рег.№ ********, както и в
размер на 404,52лв.(с ДДС) за материали и смяна на челното стъкло на същия
автомобил по фактура № **********/17.02.2023г., двете изд. от Еуратек Ауто
ООД, или общо 1709,59лв., като посочената сума представлява действителния
размер на претърпените от ищеца вреди.В този смисъл, неоснователни са
доводите на ответната страна за това, че на пазара са налични и
6
т.нар.“алтернативни“ челни стъкла за такъв автомобил на стойност 670лв.,
доколкото доказателства за това не са представени от ответника, а и ищецът
няма задължение да предпочете такова стъкло. С оглед на изложеното съдът
приема, че предявеният иск е основателен и доказан в посочения размер и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 19.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.
405,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в производството, които съобр. представения списък по
чл. 80 от ГПК са в размер на 600лв. платено адв. възнаграждение, 200лв.
внесен депозит за вещо лице и 68,38лв. внесена държавна такса или общо
868,38лв., като съдът следва да се произнесе по въведеното от ответната
страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в която
връзка приема следното: Съгласно константната, в т.ч и задължителна
практика на ВКС (ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г.на ОСГТК на
ВКС), при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,
съдилищата, с оглед разпоредбите на чл.36, ал.2, чл.38, ал.2 от ЗА и чл.78,
ал.5 от ГПК, вр. Наредба №1/2004 г., са обвързани от предвидените в
Наредбата минимални размери. На съда е известно решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, с което се възлага на
националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА
и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г. са приети в изпълнение и
насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите
конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на
преследването на тази цел.
Следва да се посочи, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА
и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г., забраняващи договаряне,
съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от
минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции (наред със
съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията,
квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на
адвокатите) за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската
услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това
качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези
услуги и интересите С оглед изложеното и предвид очертаната връзка между
предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения и
качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, настоящият състав
намира, че ограниченията въведени от законодателя, въпреки присъщите им
ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо
за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел.Предвид тези
съображения, настоящият състав приема, че при определяне и присъждане на
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на
7
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални
размери(в този см. и определение № 28/21.01.2022г. по ч.т.д.№ 2347/2021г. на
ВКС, II т.о.).Съгл. разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ(ред. ДВ
бр.88/2022г.) минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на
470,96лв., като съдът взема предвид обстоятелството, че в производството по
настоящото дело са проведени четири съдебни заседания, а съгл. чл. 7,ал.9 от
НМРАВ при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв., при което в случая
минималното адв. възнаграждение за защитата на ищеца е в размер на
470,96лв. плюс 500лв. общо за третото и четвъртото съдебно заседание, или
общо 970,96лв., в който смисъл са основателни доводите на ищцовата страна,
при което следва да се приеме, че заплатеното адв. възнаграждение от ищеца
в размер на 600лв. е далеч под минималния размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо в случая, поради което не е прекомерно,
обуславящо оставяне на възражението на ответника без уважение, на осн. чл.
78,ал.5 от ГПК.С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски в размер общо на 868,38лв., на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“, № 47А,
представлявано от Селин Болар да заплати на С. С. Г. с ЕГН ********** от
*******************************************, като лизингополучател,
сумата от 1709,59лв., по застрахователна полица № 6701035022000113,
„Каско Престиж“, сключена с ответника за л.а. „Шкода Кодиак“ с рег.№
******** с рама TMBLK7NS4J8039431 с валидност за периода от
10.02.2022г. до 09.02.2023г. представляваща обезщетение за имуществени
вреди от увреждане на челното стъкло на автомобила „Шкода Кодиак“ с рег.
№ ******** на 13.01.2023г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“, № 47А,
представлявано от Селин Болар да заплати на С. С. Г. с ЕГН ********** от
*************************************, разноските по делото в размер на
868,38лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, като
неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9