№ 15705
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. А.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110158465 по описа за 2024 годИ.
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закон за собствеността
от Ю. А. К. срещу Д. А. Ф. и И. Д. Ф. за разпределяне ползването на дворно
място - Поземлен имот идентификатор № ********* по КК и КР на гр. София,
находящ се в **********. В искова молба са изложени твърдения, че страните са
съсобственици на недвижимия имот, като в него е построена жилищна сграда и
два гаража, всеки ползван от страните. Дворното място се съпритежава при квота
½ ид.ч. от ищцата и ½ ид.ч. от ответниците, които са наследници на М. К. Ф..
Поддържа, че страните не могат да постигнат съгласие за начИ. на ползване на
поземления имот и моли съдът да разпредели ползването, доколкото след
смъртта на общия наследодател А.И. К. отв. Ф. и неиния приятел, след
отсъствие, се настанали в имота и ползват всяка част от двора без да се
съобразяват с ищцата. Предлага начин на разпределение на ползването по скица-
приложение 9 към искова молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е подала отговор на искова
молба. Оспорва иска с доводи, че вече има разпределение на ползването, а в
случай че се налага ново, то предложеното от ищцата е несправедливо,
доколкото не съответства на притежаваното право на собственост. Предлагат
разпределение по скица – приложение 2 и най-справедливо 3 към отговор на
искова молба. Поддържат, че в площа на имота има разлика от 30кв. м според
скица приложение 2 към отговор на искова молба, както и частта между синя и
зелена линия по комбинирана скица –приложение 7 към отговора, за които
навеждат възражение за придобивна давност. Считат нот. акт №200, т. 2, дело
№367/1974 г. на първи Нотариус СРС за нищожен, тъй като Д. Г. не е можел да
прехвърля права без съпругата си. Оспорва твърденията, че се пречи на ищцата
да ползва дворното място и настояват, че тя и неиното семейство обезпокояват
ответниците. Заявяват доброволно уреждане на спора при условията на взаимни
отстъпки.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че страните
съпритежават дворното място, представляващо Поземлен имот с идентификатор
№********* по КК и КР на гр. София, находящо се в *********, при квоти ½
ид.ч. от ищцата и общо ½ ид.ч. от ответниците. От гласните доказателства,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, изясниха, че не може да се формира
мнозинство от съсобствениците за вземане на решение за начИ. на използване на
дворното място, като причините са изцяло породени от междуличностни
конфликти и несходство в характерите на страните.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г.
по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС, това, че съдебното решение по чл. 32, ал.
2 от ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо, не съставлява пречка за
разглеждането в рамките на това производство на преюдициални въпроси,
свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването обема
на правата на страните в нея. Въпрос на лична преценка на всяка от
заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна защита на
правата си. В конкретния случай ответниците заявяват възражение, че
притежават изключително 30 кв. м от дворното място. Съгласно чл. 200, ал.1 от
ЗУТ, право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен
имот не може да се придобие по давност, освен ако тази част може, наред с
останалите части от имота, да бъдат обособени като самостоятелни урегулиран
имот по правилата на действащия устройствен закон към момента на
позоваването на придобивната давност. На придобивна давност по чл. 200, ал. 2
от ЗУТ може да се позове само собственикът на имота, към който се придават
части от съседен имот, но при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ
, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от
съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години.
Изложеното и доказателствата на ответниците, в контекста съпритежание с
ищцата на дворното място, налагат извод, че нито една от горепосочените
хипотези не е осъществена, възражението е неоснователно, а вариантите за
разпределение на ответниците, в които е включена тази площ не подлежат на
разглеждане.
Разпределянето на ползването следва да се извърши по начин всеки от
съсобствениците да има възможността да ползва такава част от дворното място,
която съответства на неговия дял в съсобствеността при отчитане на правата на
останалите съсобственици, при съобразяване на постройките и гаражите, които
се намират в дворното място, но не само – отчитане на обстоятелството, че
понастоящем дворното място представлява обща част по предназначение на
жилищната сграда, която се намира там, респ. служи за достъп до нея. В
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС правомощията на съда се свеждат до
избиране на най-целесъобразния начин за разпределение на ползването
съобразно съществуващото към момента на възникване на спора фактическо
състояние на вещта. Недопустимо е да се налага преустройство с решението по
чл. 32, ал. 2 от ЗС, респ. промяна на установеното фактическо положение на
второстепенни постройки или съоръжения като септичните ями. Поради това е
възможно да се определи площ за общо ползване, която е необходима, тъй като
страните притежават самостоятелни обекти, с входове, находящи се от различни
страни на жилищната сграда и следва да имат възможност за достъп до тези
обекти посредством зоната за общо ползване. Съдът приема, че ползването на
поземления имот следва да се разпредели според вариант II на заключение на
допълнителна СТЕ, при който ползването на дворната площ е съобразено с
2
фактическото състояние на имота, постройките и тяхното притежание, при
минимална площ за общо ползване, с която се зачита установеното фактическо
положение, от една страна, а от друга – възможността всеки един собственик да
има достъп до главната вещ – жилищната сграда, съответно може да си служи с
нея в рамките на неговия дял, и с предвидена най-голяма свободна дворна площ.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва
да заплати на ищеца съдебни разноски за платена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на ид.ч. от правото на собственост –
225лв. Разноските за правна помощ следва да останат за сметка на страната,
която ги е сторила, предвид характера на произвоството-спорна съдебна
администрация, и обстоятелството, че решението ползва всички участници (така
решение по гр. д. № 444/2012 г. ІІ г. о., ВКС).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, ползването на Поземлен
имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, находящ се в
**********, съобразно скица-проект на Вариант II за разпределение на ползване
към допълнителна съдебно-техническа експертиза вх. №207668/13.06.2025 г. по
описа на СРС, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ на Ю. А. К., с ЕГН:**********, ползването на площ от
285,00 кв.м от Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София, представляваща дял II от имота, ограничен по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-
11-12-13-1, в скица-проект на Вариант II за разпределение на ползване към
допълнителна съдебно-техническа експертиза вх. №207668/13.06.2025 г. по
описа на СРС.
ПРЕДОСТАВЯ на Д. А. Ф., с ЕГН:**********, и И. Д. Ф., с
ЕГН:**********, ползването на площ от 285,00 кв.м от Поземлен имот с
идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, представляваща дял III от
имота, ограничен по цифри 10-11-12-13-14-15-16-17-18-2-3-20-21-22-10, в скица-
проект на Вариант II за разпределение на ползване към допълнителна съдебно-
техническа експертиза вх. №207668/13.06.2025 г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЯ площ за общо ползване от Ю. А. К., с ЕГН:**********, Д.
А. Ф., с ЕГН:**********, и И. Д. Ф., с ЕГН:**********, от 112 кв.м от Поземлен
имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, представляваща
дял I от имота, ограничен по цифри 3-4-5-6-7-8-9-10-22-21-20-3, както и 16 кв. м, ,
ограничени по цифри 5-6-7-8-9-10-22-5, и двете в скица-проект на Вариант II за
разпределение на ползване към допълнителна съдебно-техническа експертиза
вх. №207668/13.06.2025 г. по описа на СРС.
СКИЦА-проект към вариант II oт заключение на допълнителна съдебно-
техническа експертиза вх. №207668/13.06.2025 г. по описа на СРС, находяща се
на лист 186 от гр. дело №58465/2024 г. по описа на СРС, е приподписана от Съда
и СЕ СЧИТА неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Д. А. Ф., с ЕГН:**********, и И. Д. Ф., с ЕГН:**********, да
заплатят на Ю. А. К., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 225,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4