№ 1547
гр. С, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110134240 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от С. Ч. П., с която е предявен срещу
АА, осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок по адм. дело № 7895 по описа за 2017 г.
на АССГ, ведно със законната лихва от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба и уточнителни молби от 22.04.2019г. и от 30.12.2019г., са изложени
фактически твърдения, че към датата на предявяване на иска производството по адм. дело №
7895/2017 г. е висящо, а впоследствие е приключило с окончателен акт на 19.07.2019г.
Посочва се, че по искане на ищеца, като лице с правен интерес, на 14.07.2017г. е образувано
административното производство по дело №7895/2017г. по описа на АССГ. Към
12.02.2019г. по делото не са извършени никакви процесуални действия от съда. Твърди се,
че разглеждането на делото е в срок, надхвърлящ разумните граници и на практика
представлява отказ от правосъдие. От това ищецът е преживял негативни емоции, а именно
– стрес, неудобства при планиране на ежедневния си и социален живот, чувство за
несигурност относно изхода на процеса.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като недопустим, евентуално -
неоснователен. Счита, че не са налице предпоставки за реализиране на деликтна
отговорност. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като завишен.
Контролиращата страна СРП чрез своя представител в съдебно заседание оспорва
исковата претенция като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. С посочената разпоредба, обнародвана ДВ,
бр.98 от 2012 г., е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната
норма на чл. 2б, ал.1 ГПК има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в
сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да
се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал.1 ЗОДОВ. По приключени производства, искът с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само, когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение – чл. 8, ал.2 ЗОДОВ като право да подадат заявление за
обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни
и съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила и не са изтекли повече
от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ /ДВ, бр.98/2012
г./. В останалите случаи, когато производството е приключило с окончателен акт преди
повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ,
бр.98,/2012 г. лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета
"а" от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази
хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в
нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на основание чл. 49 ЗЗД. В
този смисъл определение № 535 от 11.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2927/2014 г. Г.К., ІV Г.О. на
ВКС, решение № 579 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г., ІV Г.О. на ВКС и решение №
362 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 92/2013 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В
конкретния случай административното дело № 7895/2017 г. по описа на АССГ не е било
приключило към датата на депозиране на исковата молба, поради което настоящият съдебен
състав намира възражението на ответника, че искът е недопустим, за неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява, че до предявяване на исковата
молба в съда- 12.09.2019 г., който момент е релевантен, по арг. на чл.2б, ал.3 ЗОДОВ,
производството по адм.д. № 7895/2017 г. по описа на АССГ е било висящо около 1 година и
7 месеца. При преценка на наличието на нарушение на правото на ищеца на разглеждане на
делото в разумен срок и при съобразяване на разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ
настоящият съдебен състав намира, че е налице забавяне в разглеждането на адм.д. №
7895/2017 г. Основното забавяне е кумулирано след постъпване в съда на
административната преписка на 14.07.2017 г., като до постановяване на разпореждане №
5433/19.07.2019 г., в последствие обжалвано от ищеца, не са извършвани никакви
процесуални действия. Следва да бъде отчетена и липсата фактическата и правна сложност
на производството по делото, което следва да бъде взето предвид при определяне, както на
наличието на нарушение по чл. 6§1 от ЕКПЧОС, а така също и при определяне на размера
на обезщетението. Следва да се посочи, че ищецът не е правил искания за събиране на
доказателства.
2
Въз основа на така установеното по делото и при спазване на нормативно
установените критерии съдът намира, че справедливо обезщетение за причинените
неимуществени вреди е в размер на 1000 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в
посочения размер и да бъде отхвърлен за разликата до предявения от 3000 лева като
неоснователен.
По разноските: На основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца 10 лева, платена държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА АА, с адрес: гр.С, ул.”Г В” .. да заплати на С. Ч. П., ЕГН **********, с
адрес: с...., ул.”...” №2, на основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок по адм. дело № 7895 по описа за 2017 г. на АССГ, ведно със законната лихва от
12.02.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 1000 лева до предявения размер от 3000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА АА, с адрес: гр.С, ул.”Г В” .. да заплати на С. Ч. П., ЕГН **********, с
адрес: с...., ул.”...” №2, на основание чл. 10, ал. 3, изр.2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) сумата от 10 (десет) лева- разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3