№ 136
гр. Ихтиман, 20.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200266 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на В. Р. Г. против Наказателно постановление №
2495/19.04.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
НТУ към АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на
същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 1 800 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
В депозирана писмена молба процесуалният представител на
жалбоподателя развива подробни съображения, че предвидената в чл. 179, ал.
3а ЗДвП санкция във фиксиран размер независимо от характера и тежестта на
нарушението противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
тъй като нарушава принципа за пропорционалност.
АНО чрез процесуалния си представител депозира писмено становище с
доводи за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и
неоснователност на въззивната жалба.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
1
От фактическа страна:
На 12.11.2021 г. била заплатена такса за ППС с рег. № * **** ** с обща
техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 т.,
екологична категория: Евро III с период на валидност от 12.11.2021 г. до
13.11.2021 г., за маршрут, включващ движение по първокласен път I-8, в
района на община Костенец, но не и движение по АМ „Тракия“ (А-1).
Същият ден жалбоподателят В.Г. предприел движение с превозното
средство по АМ „Тракия“, като в 16:07 ч. преминал през АМ „Тракия“ в
района на на тунел „Траянови врата“, километър 54+150, което било заснето с
устройство с ИД № 20031 (АПИ), представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси.
С акт за установяване на административно нарушение №
2495/01.12.2021 г., съставен от К. Н. Н. – ст. инспектор в ТО, МП „Капитан
Андреево – IV звено“, ТД „Митница Бургас“ и в присъствието на М. Д. Г. –
свидетел при установяване на нарушението, било констатирано, че на
01.12.2021 г. около 18:53 часа при извършена проверка при излизане от
територията на Р. България на ГКПП „Капитан Андреево“, ППС с рег. № *
**** **, вид: „влекач“, марка: „Ивеко“, модел: „Магирус“, с обща техническа
допустима максимална маса на пътния състав над 12т./ 5 оси, категория на
екологичност: Евро III, попадащо в категорията на ППС, за което се дължи
такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 ЗП, която не е била
заплатена при преминаването на ППС на 12.11.2021 г., в 16:07 ч. на тунел
„Траянови врата“ път № А-1, отсечка 54+150, засечено с контролно
устройство с ИД № 20031 (АПИ), представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси.
В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на нарушителя Г. на
01.12.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 2495/19.04.2022 г. от Г. А. Т. – началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр. София, с което на основание чл. 179, ал.
3а ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от
акта, на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 800 лева.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства – контролен лист
№ 21BG001015X43512481, ведно със свидетелство за регистрация част I с №
*********, пътен лист № 000951 от 11.11.2021г., 3 бр. разписка за маршрутна
карта- с ИД № 21111165060856 с валидност от 11.11.2021г. 17:50 часа до
12.11.2021г. 17:45 часа, с ИД № 21111242025856 с валидност от 12.11.2021г.
15:14 часа до 13.11.2021г. 14:45 часа и с ИД № 21111243526860 с валидност
от 12.11.2021г. 20:11 часа до 13.11.2021г. 20:00 часа, Заповед № ЧР-НТУ-
33/23.01.2019г. издадена от вр. и.д. председателя на УС на АПИ, Заповед №
ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г. издадена от директора на АМ, Заповед №
РД-11-167/08.02.2021г. издадена от председателя на УС на АПИ, извлечение
за регистрирани нарушения в период 01.11.2021г. – 20.05.2022г., 2 броя
снимки, извлечение от пътна карта. Доказателствените източници са
2
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-
подробно анализирани.
От приложения пътен лист и разпита на свид. Н. следва несъмнен извод,
че именно жалбоподателят Г. е бил лицето, управлявало процесния товарен
автомобил към момента на извършване на нарушението.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от
приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с
ИД № 20031 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.
Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя
ППС е заплатена такса, но тя не е включвала участъка на през АМ „Тракия“,
километър 54+150, а успоредния на автомагистралата първокласен път I-8.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин,
противно на бланкетно изложеното в жалбата и доколкото доказателственият
материал не разкрива никакви противоречия, съдът не дължи по-подробен
анализ.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, противно на изложеното от Г. в жалбата, съдът,
констатира че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната
действителност.
По делото безспорно се установява, че на 12.11.2021 г. в 16:07 ч. в
района на тунел „Траянови врата“, АМ „Тракия“ (А-1), км. 54+150,
жалбоподателят В.Г. е управлявал ППС с рег. № * **** **, вид: „влекач“,
3
марка: „Ивеко“, модел: „Магирус“, с обща техническа допустима максимална
маса на пътния състав над 12 т./ 5 оси, екологична категория: Евро III по АМ
„Тракия“, без да е заплатена дължимата съгласно такса съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 3 ЗП такса за участъка от пътя, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва.
Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона) с 5 оси, не попада в изключенията
по чл. 10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б,
ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния
сегмент.
От закупените маршрутни карти, които сочат, че жалбоподателят е
заплатил такса за изминато разстояние за маршрут по първокласен път (I-8),
успореден на АМ „Тракия“ в процесния сегмент, може да се направи извод,
че същият е действал непредпазливо във форма на вината небрежност.
Наказаният Г. не е предвиждал, че предприема движение по АМ „Тракия“ (А-
1), км. 54+150, без да е заплатил дължимата пътна такса за участъка, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, но е бил длъжен съгласно чл. 10б, ал. 3
ЗП и е могъл да предвиди, че тол такса за участъка от пътя не е заплатена,
като се запознае преди предприемане на пътуване със съдържанието на
разписката за маршрутна карта.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. За процесното деяние изключение не е
предвидено.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива всички
признаци от обективна и субективна страна на състав на административно
нарушение, установен в чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната разпоредба
предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 1800 лв. за
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва.
Основният спорен момент по настоящото дело е противоречи ли
наказанието глоба във фиксиран размер от 1800 лв., независимо от характера
и тежестта на нарушението, на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените
наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи.
Доколкото е повдигнат въпрос относно тълкуване на правото на ЕС
4
поради противоречие на приложимото национално право към спора, то
съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с изключителна
компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 ДФЕС е
установено задължение за национална юрисдикция на дадена държава, чиито
решения не подлежат на обжалване съгласно националното право за
отправяне на преюдициално запитване. Същевременно в практиката на Съда
на ЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че
национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос
е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално
решение.
В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) също
така е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.
Настоящият състав не счита, че е необходимо да пресъздава части от
цитираното съдебно решение в настоящия съдебен акт. Достатъчно е да се
отбележи, че предвидената санкция чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно
определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на
конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се
прави разлика например дали е налице липса на плащане или има такова, но
то е за различен маршрут и това е станало поради грешка. Наказанието,
предвидено в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на Директива 1999/62 в националното
право. Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се
разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и С-498/15, както и че
предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност,
както основателно се възразява от процесуалния представител на
жалбоподателя. Ето защо и доколкото отговорът на поставения въпрос, е
изведен в правото на ЕС, за настоящия състав няма задължение да отправи
преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Известно е, че при нетранспониране в срок на директива или при
неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява
непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.
5
Това сочи, че при определяне на наказанието настоящият състав следва
да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62 като определи наказание в
съответствие с принципа за припорционалност. В националната съдебната
практика пък е изяснено, че спазването на принципа за пропорционалност се
осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН (вж. Решение № 6696 от
15.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5555/2021 г., Решение № 5802 от
23.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 7852/2020 г., Решение № 6981 от
25.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 9472/2021 г.).
В настоящия случай се касае за деяние, извършено по непредпазливост.
За ППС, управлявано от жалбоподателя, е заплатена пътна такса, но не за
използвания участък от автомагистралата, а за участък от първостепенната
пътна мрежа, който е успореден на автомагистралата. Видно от чл. 27 (ред.
ДВ, бр. 16 от 2020 г.) Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа за товарен автомобил с екологична
категория ЕВРО III над 12 .т с 4 и повече оси разликата в цената на
километър е 0,01 лв. Това сочи, че с деянието държавният бюджет е ощетен
със сума в размер под 30 лв., доколкото целият маршрут е бил на стойност
54,28 лв. При това положение размерът на наказанието глоба надвишава най-
малко 60 пъти стойността, с която се е облагодателствал наказаният, като е
заплатил пътна такса за първокласен път, вместо за автомагистрала. От
всичко изложено може да се направи извод, че конкретното деяние не е с
висока степен на обществена опасност и налагането на предвидената във
фиксиран размер глоба би нарушило принципа за пропорционалност,
установен в чл. 9а от Директива 1999/62. Ето защо случаят следва да бъде
определен като маловажен и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН наказателното
постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Настоящият състав приема, че разпоредбата на
чл. 3 ЗАНН не намира приложение по отношение на чл. 63, ал. 4 ЗАНН, тъй
като първата урежда случаите на по-благоприятен материален закон, а
нормата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН е с процесуален характер, в който смисъл е и
преобладаващата съдебна практика.
Претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски е неоснователна, тъй като не се доказва
извършването на такива в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2495/19.04.2022 г., издадено
от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, тъй като
случаят е маловажен.
6
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
А., ул. „М.“ № 13, че при извършване на друго нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7