Р Е Ш Е Н И Е № 583
10.04.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 884/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от В.Й.К., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш Серия К № 3253756 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
твърди при издаването на електронния фиш (ЕФ) да не са съобразени всички
относими към преценката за неговата обоснованост факти. Поддържа, че в деня на
заснемане на нарушението се е прибирал към дома си заедно със своя син, който
имал заболяване хемофилия и получил обилно кръвотечение от носа. Признава да е
превишил допустимото ограничение на скоростта за движение, но твърди да е
извършил деянието, за да се прибере по-бързо вкъщи, където съхранявал
медикамент, който трябвало ***** му да приеме, за да бъде спряно
кръвотечението. Сочи, че с оглед заболяването на **** си така настъпилата
ситуация би могла да бъде застрашаваща живота му. Моли електронният фиш да бъде
отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си.
Въззиваемата
страна взема писмено становище с рег. № 317000-2152 от 06.02.2020 г. по описа
на ОД на МВР – Пловдив, с което оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, правилно да са определени правната
квалификация на деянието и размера на административното наказание „глоба“.
Взема становище нарушението да е заснето с одобрен тип средство за измерване и
при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача.
Поддържа ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, а по
делото да са доказани датата и мястото на извършване на нарушението. Оспорва
възраженията на жалбоподателя, които намира за неоснователни. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдено заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.Й.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
21.01.2020 г., установено от разписка за връчване на ЕФ, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.02.2020 г., поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 16.12.2019 г. жалбоподателят В.Й.К. излязъл на
разходка заедно със **** си Й. В. К.. Последният страдал от детска церебрална
парализа и хемофилия А, имал намалена мускулна сила на четирите крайника, като
активните движения били ограничени до нищожни, словесният контакт с него бил
неосъществим, а самостоятелният прав стоеж бил невъзможен. ***** на
жалбоподателя не можел да се придвижва и обслужва самостоятелно. Поради това
жалбоподателят К. извел **** си Й. , като го возил в лек автомобил „Пежо
Партнер“ с рег. № ** **** **, който бил оборудван с оглед специфичните
потребности на **** му, включително с рампа. Автомобилът бил собственост на
**** на жалбоподателя.
Докато двамата били навън от носа на Й. К. започнало да тече кръв. Предвид
заболяването му хемофилия това състояние би могло да бъде опасно за здравето
му, поради което жалбоподателят предприел мерки да спре кръвотечението. Той бил
изкарал обучение за родители на деца, болни от хемофилия. Жалбоподателят
поставил **** си в легнало положение и чрез притискане в различни части от
тялото се опитал да овладее кръвотечението. Въпреки това било необходимо да се
приложат допълнително медикаменти, които жалбоподателят съхранявал в дома си,
накъдето се отправил, управлявайки процесния автомобил.
В 11:48 часа той се придвижвал в гр. Пловдив, по бул.
„Санкт Петербург“ до № 1 и в посока бул. „Кукленско шосе“, като управлявал
лекия автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ** **** **. Скоростта му на движение била
77 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Жалбоподателят превишил ограничението
на скоростта, тъй като бързал да си прибере, за да даде на **** си необходимите
му медикаменти. Движението му с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 80 км/ч, като след
приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на
движение от 77 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 27 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против
жалбоподателя К. бил издаден Електронен фиш Серия К № 3253756, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава
вяра на обясненията на жалбоподателя В.Й.К.. От тях се установява на първо
място здравословното състояние на **** на жалбоподателя, като той имал
заболяване хемофилия „А“, страдал от детска церебрална парализа (ДЦП), имал
призната 100 % инвалидност, сам не можел да се обслужва в ежедневието си, не
можел да говори и реагира адекватно при извънредна ситуация, бил с тегло под
нормата. На следващо място от обясненията съдът установява и случилите се
събития на датата на заснемането на процесното движение на жалбоподателя К. от
техническото средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca. Изяснява се, че жалбоподателят
е извел **** си на разходка, но последният е получил кръвотечение от носа си.
Установява се и какво е било предприетото от жалбоподателя поведение, като на
първо място той е поставил **** си в легнало положение и е използвал техника на
притискане в различни части на тялото в опит да овладее кръвотечението. В тази
връзка жалбоподателят пояснява и че е придобил познания по време на обучение за
родители на деца, страдащи от хемофилия. Установява се още, че въпреки тези
предприети мерки за преустановяването на кръвотечението е било необходимо
прилагането на медикаменти, част от които били в автомобила, но други К.
съхранявал в дома си. Посочва, че е било необходимо да се постави адреналин,
както и са се прилагали специални кремове, които е трябвало да вземе от дома
си. Жалбоподателят обяснява, че е превишил допустимото ограничение на скоростта
на движението си, за да успее да се прибере по-бързо, тъй като предвид
здравословното състояние на **** си ситуацията е могла да бъде
животозастрашаваща за него. Установява се още, че автомобилът, който
жалбоподателят К. е управлявал, е бил специално оборудван за нуждите на ****
му, включително и с рампа, поради което именно ***** му бил собственик на
превозното средство, макар да не можел сам да го управлява. При оценката на
доказателствената стойност на обясненията на жалбоподателя следва да се има
предвид, че освен средство за защита те са и годен източник за възпроизвеждане
на доказателства в процеса. Следователно не може a priori да се отрече достоверността на твърденията
на жалбоподателя. В случая съдът им дава вяра, тъй като обясненията са
проверени чрез съпоставката и съвместното им изследване с други доказателства
по делото. На първо място те се подкрепят изцяло от експертното решение №
2311/19.09.2011 г. на ТЕЛК Общи заболявания, IV състав - Пловдив, от което се
изяснява действителното здравословно състояние на **** на жалбоподателя, като
видно е, че К. правдиво е възпроизвел пред съда състоянието на **** си,
наличните му заболявания, включително хемофилия „А“, както и невъзможността му
да се обслужва сам поради липсата на волеви движения. Обясненията се подкрепят
не само от медицинския документ, но така също и от справката за собственост на
автомобила. По категоричен начин се установява по делото, че ***** на жалбоподателя
не е могъл да управлява МПС. Предвид това обстоятелството, че процесният
автомобил е негова собственост, е важна индиция, че действително той се
използва за специалните нужди на заболелия. На следващо място в обясненията си
жалбоподателят възпроизвежда и неизгодни за себе си обстоятелства – че невинаги
при кръвотечение на болен от хемофилия следва да се приемат медикаментите,
които той е съхранявал у дома си, че още на място и преди да превиши скоростта
на движение е приложил техники, с които е успял да въздейства върху
кръвотечението, както и че част от медикаментите са били в автомобила. Оттук се
прави извод, че не е налице опит за изопачаване на действителната фактическа
обстановка чрез превратно възпроизвеждане пред съда на действително случилите
се факти. В заключение самите обяснения съдът намира за изключително подробни,
за логически и хронологически последователни, както и за вътрешно
непротиворечиви. В отделни свои части обясненията бяха проверени и доказано
достоверни, поради което не са налице основания да се отрече доказателствената
им стойност и в останалите им части. По тези съображения настоящият съдебен
състав дава вяра на обясненията на жалбоподателя К..
От експертно
решение № 2311 от заседание № 145 от 19.09.2011 г. на ТЕЛК Общи заболявания
състав 4 - Пловдив (лист 12 от делото) се установява, че за **** на
жалбоподателя К. - Й. В. К., е доказана трайна неработоспособност от
100 на сто, както и необходимост от чужда помощ. Установява се още, че
инвалидизирането е за неопределено време, т.е. процентът намалена
работоспособност е определен пожизнено. Видно от експертното решение е още, че
началната дата на инвалидизирането съвпада с датата на раждане на
освидетелствания, а рискът, предизвикал загубата на работоспособност, е общо заболяване.
От неврологичния статус се изяснява, че при освидетелстваното лице са
наблюдавани намалена мускулна сила на четирите крайника, активните движения са
били ограничени до нищожни, остатъчни във всички крайници, словесният контакт е
бил неосъществим, лицето не е реагирало на поставени въпроси и задачи,
самостоятелният прав стоеж е бил невъзможен, като изправянето от инвалидната
количка е било възможно само с активната намеса на родителя. От констативната
част на решението се изяснява, че освен установеното заболяване на **** на
жалбоподателя е констатирано и наличие на хемофилия А, като в съвкупност всички
заболявания са довели до пълна невъзможност за самостоятелно придвижване,
самообслужване и социален контакт.
От справка за собственост за ППС с рег. № ** **** **
се установява, че собственик на превозното средство е ***** на жалбоподателя –
Й. В.
К..
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
е от одобрен тип и е със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер
11743ca е преминало последваща периодична проверка на 30.09.2019 г. със
заключение, че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения. Изяснява се и че грешката при измерване на
скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. №
1030р-33737/17.12.2019 г.) се установява, че на дата 16.12.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела статични изображения с
начален час на работа 09:00 ч. и краен час на работа 15:30 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 1, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката снимков материал се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
** **** ** е била 80 км/ч, а заснемането е извършено на 16.12.2019 г. в 11:48
часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ до № 1 в посока бул. „Кукленско шосе“; датата – 16.12.2019
г.; точният час на извършване на нарушението – 11:48 ч.; регистрационният номер
на МПС – ** **** **; ползвателят на превозното средство – жалбоподателят
В.Й.К.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена
скорост 77 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал.
1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната
банкова сметка.
***телства се установява, че на описаните в ЕФ време и
място – на 16.12.2019 г. в 11:48 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
до № 1 в посока бул. „Кукленско шосе“ жалбоподателят К. е управлявал лек
автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ** **** **, собственост на **** си Й. В. К.,
със скорост от 77 км/ч. Изяснява се още, че той се е движил в населено място,
където при избиране на скоростта си на движение на водача е било забранено да
превишава 50 км/ч.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че на
са налице основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, тъй като деянието му е извършено при условията на крайна
необходимост. Съгласно чл. 13 от НК, приложим в настоящото производство на
основание чл. 11 от ЗАНН, не е общественоопасно деянието, което е извършено от
някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. Следователно деянието,
осъществено при крайна необходимост, макар и формално да осъществява състав на
нарушение, не е общественоопасно, което го дисквалифицира и като
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН не са
административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана
или крайна необходимост.
За да приеме, че е налице хипотеза на крайна
необходимост, съдът констатира, че е доказано проявлението на всички нейни
предпоставки. На първо място съществувала е непосредствена опасност,
застрашаваща правнозащитим интерес на трето лице - на **** на жалбоподателя. В
тази връзка ноторно известен факт е, че болестта хемофилия се характеризира със
значително отслабена възможност на организма за кръвосъсирване, която може да
има различен интензитет на проявление, но има за резултат невъзможност да
настъпи спиране на кръвотечението по обикновения начин, характерен за всички
останали лица, които не са носители на съответния рецесивен ген и не са
заболели от хемофилия. Именно този факт поражда сериозната опасност за здравето
при настъпване на кръвотечение и в случай че то не бъде своевременно овладяно и
преустановено за болния от хемофилия. Категорично се доказа по делото, че *****
на жалбоподателя е носител на това заболяване. В случая опасността е била с
особено завишен интензитет и поради обстоятелството, че за последния се
установява да се е намирал в напълно беззащитно състояние – не е могъл да
извършва нормални, волеви движения и с четирите си крайника, не е могъл да
говори, нито дори да седи изправен без чужда помощ. Следователно той не е могъл
да окаже и никакво съдействие на баща си - жалбоподателя К., за неутрализиране
и преодоляване на последиците от тази непосредствена опасност. Спазено е и
изискването самата опасност да се квалифицира като „непосредствена“ от правна
страна. Това е така, защото към момента на извършване на процесното деяние –
превишаването на разрешената скорост на движение, от една страна опасността
вече е била настъпила, а от друга тя все още е траела и не е била
преустановена, като се изясни, че макар жалбоподателят да е въздействал още на
място върху кръвотечението, е имало необходимост от прилагането на специални
кремове и адреналин, които били оставени на съхранение в дома му.
На следващо място защитното деяние на жалбоподателя
също позволява деятелността му да се квалифицира като осъществена при крайна
необходимост. Защитното деяние се припокрива с изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Следователно това
отблъскващо опасността деяние е причинило и определени неблагоприятни изменения
в обективната действителност – нарушаването на правилата за движение от
жалбоподателя чрез превишаването на максимално допустимата скорост на движение
в процесния пътен участък. Причиняването на тези вреди обаче се явява оправдано от правна страна при крайната
необходимост, тъй като те са по-малко
значителни от предотвратените – в случая опасността за здравето на **** на
жалбоподателя. Съдът приема и че поведението на жалбоподателя К. е годно да се
квалифицира като защитно деяние, тъй като то не е било самоцелно, а насочено
именно към спасяването на застрашения обект – чрез превишаването на скоростта
си на движение жалбоподателят е целял да се прибере по-бързо, за да може и
***** му да приеме колкото се може по-скоро необходимите му медикаменти. От
обективна страна деянието е от естество да противодейства на опасността, като
създаде такава ситуация, при която тя да бъде неутрализирана чрез осигуряване
на необходимите медикаменти за спиране на кръвотечението на Й. В. К..
Съгласно чл. 13, ал. 2 от НК няма крайна необходимост,
когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Посочената
разпоредба се отнася до такива субекти, по отношение на които съществува скрепено
с наказателна санкция правно задължение да понесат риска на дадена опасност.
Настоящият случай не е такъв, поради което нормата на чл. 13, ал. 2 от НК не
намира приложение. В случаите, когато отбягването на опасността е
правонарушение от друг вид освен престъпление, крайната необходимост е
допустима. В процесната хипотеза защитното деяние на жалбоподателя осъществява
само състав на административно нарушение, поради което той може да се позове на
крайна необходимост.
В заключение следва да се посочи, че макар с деянието
си жалбоподателят да е въздействал върху защитаваните от ЗДвП обществени
отношения чрез застрашаване на нормалното осъществяване на дейността по
движение по пътищата, то не са настъпили конкретни вредни последици в чужда
правна сфера. Същевременно с поведението си той е спасил чужди лични блага –
здравето на **** си, поради което съдът категорично приема, че причинените от
деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
По тези съображения деянието на жалбоподателя,
осъществяващо състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е извършено при
условията на крайна необходимост, поради което то не е административно
нарушение съгласно изричния регламент на чл. 8 от ЗАНН, а обжалваният ЕФ, с
който му е наложено наказание, трябва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш Серия К № 3253756 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с
който на В.Й.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК