РЕШЕНИЕ
№…
27.02. 2020 г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и девети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №1045 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна жалба от адв. А.Д. като особен представител на С.С.С. с ЕГН********** срещу Решение № 1899/ 09. 10. 2019 г. по гр. д. №№ 285/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмЯ.на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК и бъдат присъдени направените по делото разноски .
Въззиваемата страна Ч.Л.М. с ЕГН ********** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв.Я. Ц. от САК, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено на основание чл.422 ГПК в. чл.55 ал.1 ЗЗД, че С.С.С. с ЕГН ********** от гр.П. ж.к.*** бл.*** вх.Г ап.23 дължи на Ч.Л.М. с ЕГН ********** *** сумата от 7853,59 лв., представляваща заплатена сума на отпаднало основание, получена на 17.10.2017г. във връзка с договор за поръчка с предмет закупуване на лек автомобил “***“ Комби, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.10.2018г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4615/16.10.2018г. по ч.гр.дело №7408/2018г. по описа на Рс П..
С решението С.С.С. с ЕГН ********** от гр.П. ж.к.*** бл.*** вх.Г ап.23 е осъден да заплати на Ч.Л.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 1880,08 лв. в исковото производство и сумата от 518, 41 лв. направени по ч.гр.дело № 7408/2018г. по описа на РС П. разноски в размер на 518,41 лева.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че страните са сключили договор за поръчка с предмет за закупуване на лек автомобил, като въззиваемият е платил цената на автомобила чрез банков превод по банкова сметка ***. Съдът е прие л за установено, че въззивникът не е доставил автомобила на въззиваемия, поради което последният с нотариалната покана е развалил договора и е поканил въззивника да върне обратно преведената по банков път сума. Съдът е приел, че не е установено връщането обратно на изплатената на отпаднало правно основание сума, поради което въззиваемият притежава право на вземане върху тази сума , за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7408/ 2018 г. по описа на П.ския районен съд и тази сума е дължима със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по цитираното заповедно производство 15. 10. 208 г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно Решение № 239 от 08. 05. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 7200/ 2014 г., ІV г. о., ГК договорът за поръчка по правило е неформален, като тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди и са допустими всички доказателствени средства. Възможно е довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда сметка – формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на доверителя.
От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили договор за поръчка, по силата на който въззивникът (довереник) се е задължил да закупи от свое име и за сметка на въззиваемия (доверител) лек автомобил определена марка и модел. Страните са уговорили въззиваемият да заплати определена сума по банкова сметка ***, с която сума въззивникът е следвало да закупи процесния автомобил от трето лице от свое име за сметка на въззиваемия и да го достави в България на въззиваемия. По делото е представено платежно нареждане, от което става ясно, че въззиваемият като доверител е превел процесната сума по сметка на въззивника, като не е посочено основанието за извършения банков превод.
Въззивникът възразява, че по делото не е установено изплащането по банков път на сумата от 4020 евро от въззиваемия на въззивника да е във връзка със закупуването на автомобила, тъй като липсва отразяване на това в документите. Действително такова отразяване не е направено в представените банкови документи за извършения превод на сумата от 4010 евро от въззивника на въззиваемия, но по делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите М. (съпруга на въззиваемия) и св. Н. (приятел на въззиваемия). От разпита на тези свидетели става ясно, че страните са водили многократно разговори за закупуването на автомобила от въззивника за сметка на въззиваемия, за което страните се уговорили въззиваемият да преведе процесната сума по банкова сметка ***. От показанията на същите свидетели става ясно също, че въззивникът не е доставил автомобила на въззиваемия, поради което последният след многократни отсрочвания на задълженията за доставка на автомобила в полза на въззивника, е заявил на същия, че прекратява договора за поръчка и е отправил искане за връщане на преведената по банков път сума. Тези действия на страните по делото дават основание да се счита, че по договора за поръчка въззивникът е действал с третото лице по закупуването на автомобила от свое име, но за сметка на въззиваемия, който е превел сумата по банковата сметка на въззивника именно за закупуване на автомобила, както и че автомобилът не е доставен на въззиваемия, поради което последният е прекратил договора като е уведомил въззиввника за това по телефона в присъствието на разпитаните в производството свидетели.
Въззивникът е изложил доводи, че от представения документ за превод на процесната сума не става ясно какъв е размерът за цената на автомобила, съответно в какъв размер са предвидените разходи за доставка на автомобила, като пътни такси разходи за гориво и др. На това основание въззивникът твърди, че претендираната сума за цената на автомобила не е в посочените от ищеца размери. Твърди се, че липсват данни дали поръчката не е изпълнена от довереника, а доверителят да е отказал поръчката. Въззивният съд счита, че доводите на въззивника са неоснователни, тъй като в петитума на исковата молба въззиваемият е претендирал за връщане на преведената от него сума на въззивника за доставка на автомобила, като не е посочил изрично, че тази сума е свързана само с цената на автомобила. Следователно исковата сума е свързана с всички разходи по автомобила, които би следвало да извърши довереникът ( въззивникът) при сключване на сделката с третото лице и доставката на автомобила на доверителя и тази сума поради липса на доставка на автомобила въззиваемият като доверител по договора за поръчка е поискал да му бъде върната от въззивника. Действително по делото липсват данни за изпълнение на поръчката и за отказ от страна на доверителя от поръчката и именно поради тази причина съдът приема, че липсва изпълнение от довереника по договора за поръчка, тъй като в тежест на доказване на въззивника е, че е налице изпълнение по договора за поръчка от негова страна и съответно е налице отказ от страна на въззиваемия като доверител. Обратното доказване би означавало, че въззиваемият следва да установява отрицателни юридически факти по неизпълнение на договора от страна на въззивника, което е недопустимо.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че ищецът е доказал исковата си претенция по основание и размер, поради което искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Първоинстанционният съд е достигнал до аналогичните фактически и правни изводи, поради което решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 1723 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение №
1899/ 09. 10. 2019 г. по гр. д. №№ 285/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК С.С.С. с ЕГН********** с адрес *** да
заплати на Ч.Л. М. с ЕГН**********
направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 1723
лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 723 лв. възнаграждение за особен представител на
въззивника на основание чл.47, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :