РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Плевен , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200134 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на адв. *** от БлАК, със служебен адрес –
***, в качеството му на пълномощник на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – ***, представлявано от управителя ***, с ЕГН: *** от
*** против Наказателно постановление № АП-2020-3391-33-8481 от
05.11.2020 г. на *** на ОД на МВР – гр. Плевен, с което на основание 53 от
ЗАНН и по чл. 209а, ал. 2, вр. ал 1 от ЗЗ е наложил на „***“ ЕООД – гр.
Плевен имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв., за извършено
нарушение по чл. 209а, ал. 2, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 4 и 11 от Закона за
здравето и т. I, т. 8 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
1
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от процесуален представител адв. *** от БлАК. Последният моли съда да
отмени изцяло издаденото наказателно постановление на доверителя му, тъй
като не счита, че е извършил вмененото му с АУАН-а, а и впоследствие в
издаденото НП нарушение. Подробни съображения в тази насока са изложени
в депозираната до съда жалба, както и в представените писмени бележки по
делото.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, се представлява от *** Последната моли съда да
потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление Наказателно постановление №
АП-2020-3391-33-8481 от 05.11.2020 г. на *** на ОД на МВР – гр. Плевен е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№ 350А от 05.11.2020 г., в който е отразено, че:
На 31.10.2020 г., около 01:30 часа, в *** - бар- клуб „***“- съгласно
Удостоверение за категоризация № 0758/21.02.2017г., издадено от ***. При
извършена полицейска проверка за спазване на противоепидемични мерки,
2
въведени с заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на министъра на
здравеопазването, във връзка с. усложнената извънредна епидемична
обстановка свързана с разпространението на „COVID-19“ се установи, че в
търговския обект не са преустановени посещенията, което е в
противоречие на т. I., т.8 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на
министъра на здравеопазването. На посочените дата и час заведението е
било отворено, чувала се е силна музика, като са влизали и излизали лица,
около десетина на брой, чиято самоличност не е установена при
извършената проверка. През вратата на търговския обект полицейските
служители са видели, че в него има хора. За извършената на 31.10.2020г.
проверка е изготвена докладна записка рег. № 3391р-9436/02/11.2020г. по
описа на Второ РУ- Плевен, с която управителят а дружеството е
запознат срещу подпис на 05.11.2020г.
- нарушение на чл.209а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 и 11 от Закона за
здравето и т.1, т. 8 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на министъра на
здравеопазването.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
актосъставителя *** на длъжност полицейски инспектор в Сектор „ОП“ при
Второ РУ – гр. Плевен.
Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е
издадено наказателно постановление, с което на основание чл.209а, ал. 2, вр.
ал. 1 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следните правни изводи:
СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че
Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва
3
да бъде отменено !!!
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,
в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена
сила. Това е и позицията категорично застъпнена от Пленума на ВС в
Постановление № 10/1973 год, която е задължителна за съдилищата .
В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение или не .
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и
от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала
не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя нарушение.
В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно
проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП,
респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и
процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.
Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена
фактическата обстановка.
От свидетелските показания на актосъставителя *** се установява, че
АУАН-а е съставен от лице - неочевидец.
Същият в съдебно заседание заявява, че актът е съставен на база
докладна записка от колегата му *** служител при Второ РУ на МВР –
гр. Плевен.
От вписания в АУАН-а като свидетел присъствал при установяване на
нарушението и при съставянето му, свидетелят *** заявява в съдебно
4
заседание, че – цитат:
„Отидохме на място. Не сме влизали вътре, но така отвън, защото
вратата беше полуотворена се виждаше, че влизат и излизат хора –
клиенти“.
На изрично зададен въпрос от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. *** към свидетеля, цитат:
„Може ли да си спомните, дали на някой от тези младежи сте
извършил проверка, които са излизали и влизали? Спряхте ли някого?“,
свидетелят *** заяви, цитат:
„Не сме извършили на никой проверка, погледнахме и очевидно се
виждаше, че влизат и излизат. Нас ни интересуваше това, че сме
констатирали, че заведението работи и не сме правили проверка на
лицата в заведението.“
От приложената по делото докладна записка от свидетеля *** и въз
основа на която е издаден АУАН-а, а в последствие НП-то по безспорен
начин се установява, че на въпросната дата и час, полицейските служители
посетили бар-клуб „***“, находящ се в *** не са извършили надлежна
проверка, от която по категоричен и несъмнен начин да се установява,
че в действителност бар-клуб „***“ е работел.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че свидетелят *** не е свидетел
на констатираното нарушение, тъй като същият при посещение на подадения
сигнал от ОДЧ не е извършил надлежна проверка, от която да се установява,
че в действителност заведението е работело.
При пристигането им на място, същият се е задоволил единствено и
само с констатацията, че е видял, че влизат и излизат лица, без да установи
дали същите са от персонала на заведението или са клиенти на същото.
Съдът счита, че при разглеждане на административно-наказателно
производство ключово значение за доказването имат показанията на
5
свидетелите очевидци, които осигуряват на съда преки впечатления и
факти на определено събитие.
Анализът на всички тези доказателства сочи, че липсват категорични и
еднозначни доказателства, които да установяват по безсъмнен начин, че е
налице виновно извършено деяние от страна на жалбоподателят.
Актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци и не са
разпитали други свидетели-очевидци, каквито е имало, данни че са
присъствали в процесното заведение като клиент.
Съдът констатира, че в настоящият случай изключително грубо е
нарушена процедурата по съставяне на АУАН-а от страна на
полицейските служители , изразяваща се в следното :
Разпоредбата на чл. 40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването
на кои точно лица се съставя всеки един акт.
Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
-свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
6
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/
какъвто не е настоящият случай.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да
подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3
от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не
са очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало и е бил длъжен да осигури присъствието
на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение,
което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
При внимателен прочит, с оглед на гореизложеното се констатира и, че
актосъставителя изрично е записал в АУАН-а съставен от него, че колегата
му *** е свидетел, както при установяване на нарушението така и при
съставянето на акта, което обстоятелство се опроверга от приложената
по делото докладна записка и от дадените показания на свидетеля в
съдебно заседание.
От показанията на свидетелите ***, ***, *** *** също се установява, че
полицейските служители не са извършвали проверка в бар-клуб „***“.
Свидетелката *** в съдебно заседание заявява, цитат – „ Те са били
огледали, не са влизали в заведението, защото аз не съм ги видяла и са
спрели пред заведението и са питали нашия домакин дали работим. Той
им е отговорил, че неработим, просто персонала си оправя нещата след
7
работно време.“
Свидетелят *** в съдебно заседание заявява, цитат – „ Аз нямам такава
информация на 30-ти октомври да са идвали полицейски служители в
нашето заведение, не са влизали в заведението.“
Свидетелят *** в съдебно заседание заявява, цитат – „…тогава спря
патрулка пред входа на дискотеката с полицаи. Те ме попитаха дали
работи заведението. Аз им отговори, че заведението не работи. Те
буквално надникнаха пред предната врата само и излязоха.“
Свидетелят *** в съдебно заседание уточнява, че за да се влезе в залата,
където се забавляват посетителите на бар-клуб „***“, първо трябва да се
премине през едно фоайе, от което нищо не се виждало към въпросната зала,
след това имало друго фоайе от което се влизало в едно коридорче и чак след
това се е намирала залата, където се забавляват клиентите.
Свидетелят *** в съдебно заседание заявява, че не е имало проверка от
страна на полицейските служители в заведението.
На изрично зададен въпрос от страна на юрк. ***, цитат – „ Въпросната
вечер полицейска проверка имаше ли?“, свидетелят Фюодър Г.
категорично отговори, цитат – „Не“.
В този смисъл административно-наказателното обвинение почива
на предположения и догадки, което е недопустимо.
Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които
да послужат за съставяне на акта.
Самото съставяне на акта представлява единствено официална
констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват.
8
Именно в това се изразява така наречената констативна функция на
акта. Самият акт обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един
или друг извод, при липса на първични такива, които да носят достоверна
информация за релевантните за спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление.
От своя страна, преди да издаде НП, наказващият орган е трябвало да
направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по случая и да извърши
разследване на установените спорни обстоятелства.
Наказващият орган не е извършил проверка на обосноваността на акта,
преди да се произнесе по преписката в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна
на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен
начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка.
Липсата на първични доказателства, установяващи извършеното
нарушение, прави издаденото НП необосновано, което е основание за
неговата отмяна.
По делото не е представен списък за разноските и следователно съдът
няма как да се произнесе по тях !
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № АП-2020-3391-33-8481 от
05.11.2020 г. на *** на ОД на МВР – гр. Плевен, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и по чл. 209а, ал. 2, вр. ал 1 от ЗЗ е наложил на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от управителя ***,
с ЕГН: *** от *** имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв., за
извършено нарушение по чл. 209а, ал. 2, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 4 и 11
от Закона за здравето и т. I, т. 8 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10