Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК. В исковата молба и с изявлението на процесуалния представител по пълномощие на ищцовата страна в проведеното първо по делото съдебно заседание са изложени фактите и обстоятелства, от които ищецът счита, че са възникнали и съществуват претендираните от него права. Те са:Ищцовото дружество е взискател по изпълнително дело №166 по описа за 2012 година на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие - Бургаски окръжен съд. Изпълнителното дело е образувано против длъжника, ответното дружество. Като взискател по изпълнителното дело е присъединен вторият ответник, който е представил изпълнителен лист от 14.05.2012 година, издаден въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело №1988 по 2012 година на ВТРС. Заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, са издадени въз основа на документ - запис на заповед, датиран от 25.06.2008 г., с издател първият ответник – ответното дружество, в ползÓ на втория ответник - физическото лице К. Д., за сумата от 160 000 лв. С поемане на задължението по посочения запис на заповед, представляващият ответното дружество е увредил интересите на кредитора - ищцовото дружество, респективно на лицето Тодор Савов, в чиято ползва е бил издаден запис на заповед, правата по който са прехвърлени с договор за цесия, от който черпи права ищцовото дружество. Увреждането се състои в това, че имуществото на първия ответник се намалява и по този начин се поставя в опасност удовлетворяването на вземането на ищцовото дружество. Освен това присъединяването на втория ответник, като присъединен взискател в посоченото изпълнително дело, създава ситуация на конкуренция при събиране на вземането на ищцовото дружество. Двамата ответници са знаели, че извършеното правно действие уврежда интересите на ищцовото дружество. Ответникът Д. е съдружник в ответното дружество „А.” О.. Въз основа на така изложените твърдения е направено искане да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че вземането на К. Д. Д. от „А.” О., представлявано от Дончо Малчев в размер на 30 000 лв., инкорпорирано в запис на заповед от 25.06.2008 г. и за чието събиране е издадена заповед за изпълнение по Ч.ГР.Д. №1988 по описа за 2012 година на ВТРС и издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист, е несъществуващо и недължимо. В случай, че не бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, да се постанови решение, с което да се обяви за недействително спрямо ищцовото дружество, извършеното от ответното дружество поемане на задължение в размер на 30 000 лв. към ответника К. Д. по посочената запис на заповед. В постъпилия отговор на исковата молба и заявеното от процесуалния представител по пълномощие на ответниците в проведеното първо по делото съдебно заседание, са изложени правоизключващи факти и възражения. Те са: Липсват данни ищецът да е надлежна страна. Налице са категорични факти, че страна, ищец черпещ правата си по цитирания запис на заповед от 02.10.2007 г., издадена от „А.” О. в различен отрязък от време са две лица: физическото лице Тодор Савов Савов, лично по Ч. гр. дело № 5238/2011 г. на ВТРС за сумата от 75 000 лв., като част от цялата сума 600 000 евро, и „Д.” Е., като цесионер по договор за продажба на вземане от 06.04.2009 г., като част от тях 25 500 лв. са предмет по изпълнително дело №166/ 2012 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие Бургаски окръжен съд. С поемането на процесните задължения имуществото на ответника „А.” О. не се намалява и не се увреждат интересите на ищеца, тъй като той се намира във владение на процесния имот и го ползва от 25.09.2007 г. за свои търговски цели, съгласно сключения от 25.09.2007 г. предварителен договор, и съгласно протокол за опис на недвижим имот от 24.04.2012 г. по изпълнително дело № 166/ 2012 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие Бургаски окръжен съд. Представеният запис на заповед по своята същност представлява разписка за получена парична сума от „А.” Е., което дружество в онзи момент е било с едноличен собственик и управител на капитала, и настоящ ответник в това производство едно и също лице К. Д. Д., и този запис на заповед е издаден във връзка с прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ. Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран със субективно и обективно съединени искови претенции, при условията на евентуалност: главният иск – отрицателен установителен иск с правно основание чл.464 от ГПК; евентуалният иск – конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. От фактическа страна. Чрез съдържаниетона приетите като писмени доказателства процесни „Договор за продажба на вземане” от 06.04.2009 година; „Запис на заповед” от 02.10.2007 година; „Протокол” от 29.09.2012 година и „Изпълнителен лист” от 14.01.2011 година, приложени по делото на л.41; на л.66-л.67 и на л.119, както и от „Запис на заповед” от 25.06.2008 година, приложен по ч.гр.д.№1988 по описа за 2012 година на ВТРС на л.3, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Изпълнителното дело, по което първоначален взискател е ищецът по делото, длъжник е ответното дружество, а другият ответник е присъединен взискател, е образувано въз основа на изпълнителен лист,издаден в полза на лицето Тодор Савов Савов. Ищецът черпи права от посочения изпълнителен лист въз основа на договор за цесия, сключен между лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист и ищеца по делото. Предмет на цесията е вземане, част от което е предмет на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело. Ответникът Д. черпи права от „Запис на заповед” от 25.06.2008 година, издаден от ответното дружество в полза на Д.. Съдът намира, че не следва да обсъжда другите събрани по делото доказателства по съображения, които ще изложи в правните си изводи. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на главния иск. Главният иск е допустим и неоснователен. До този извод съдът стига по следните съображения: Относно допустимостта на главния иск. Налице е правен интерес от търсената защита. Интересът произтича от естеството на търсената защита. Щом ищецът твърди, че притежава подлежащо на принудително изпълнение вземане спрямо ответното дружество и към образуваното изпълнително дело, по което ищецът е първоначален взискател, се присъедини друг взискател, титуляр на подлежащо на принудително изпълнение вземане спрямо ответното дружество, което вземане е „пречка” първоначалният взискател-ищец да бъде удовлетворен изцяло, е налице интерес от предявяване на иск по чл.464 от ГПК. Освен това е налице процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежни страни. При иск с правно основание чл.464 от ГПК легитимиран да предяви иска е: взискател, титуляр на вземане, подлежащо на принудително изпълнение, а легитимирани ответници са: длъжникът по това вземане и присъединения взискател, титуляр на вземане, подлежащо на принудително изпълнение, и което вземане е предмет на отрицателния установителен иск по чл.464 от ГПК, като легитимацията на длъжника и присъединения взискател е съвместна, касае се за задължително необходимо другарство. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Относно неоснователността на главния иск. За да бъде уважен предявения по реда и на основание чл.464 от ГПК отрицателен установителен иск на първо място трябвада евъзникнало действително и подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищеца спрямо ответното дружество. Основното възражение на ответника е, че „липсват данни ищецът да е надлежна страна”. От изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, обосноваващи както твърдението за „ненадлежна страна”, така и направеното искане с отговора на исковата молба за спиране на производството по делото, съдът прави извод – оспорена е материално правната легитимация на ищеца. В настоящия казус не е доказано, че ищецът притежава възникнало, действително и подлежащо на принудително изпълнение вземане спрямо ответното дружество. Съображенията за този извод са следните: Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства чрез съдържанието на приетите като писмени доказателства процесни „Договор за продажба на вземане” от 06.04.2009 година; „Протокол” от 29.09.2012 година и „Изпълнителен лист” от 14.01.2011 година, приложени по делото на л.41; на л.66-л.67 и на л.119, са установени следните факти: Изпълнителното дело, по което първоначален взискател е ищецът по делото, длъжник е ответното дружество, а другият ответник е присъединен взискател, е образувано въз основа на изпълнителен лист,издаден в полза на лицето Т. С. С. Ищецът черпи права от посочения изпълнителен лист въз основа на договор за цесия, сключен между лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист и ищеца по делото. Предмет на цесията е вземане, част от което е предмет на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело. Прехвърлянето на вземането с посоченият договор за цесия няма действие за длъжника - ответното дружество. За този извод съдът е мотивиран от следното: Правата по запис на заповед освен чрез джиро могат да бъдат прехвърлени и чрез цесия. За да породи действие прехвърлянето трябва да са спазени всички изисквания, визирани с разпоредбите на чл.99 от ЗЗД. На основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника, от деня, в който му е съобщено от предишния кредитор. За да има действие спрямо длъжника прехвърлянето, е необходимо съобщението до длъжника да е извъшено от цедента /стария кредитор/. Съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/, не поражда действие на прехвърлянето спрямо длъжника. При прехвърлено право на вземане по запис на заповед от поемателя на трето лице, какъвто е настоящия казус, цесията има действие спрямо длъжника - издателя на записа на заповед, когато поемателят - цедент съобщи прехвърлянето на вземането по ценната книга на издателя по нея – ответното дружество. В горния смисъл е задължителното съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ за правоприлагащия съд ТР №142-7 от 11.11.1954 г., ОСГК НА ВС. В този смисъл е и Решение №218 от 01.03.2013 година, постановено в производство по чл.290 от ГПК по Т.Д.№1008 по описа за 2011 година на ВКС на РБ, ТК, II-ро ГО. Решение, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и разясненията на т.2 на ТР №1/2010 година на ОСГТК на ВКС на РБ. Законодателят не е регламентирал форма и начин, по който следва да бъде осъществено съобщаването за прехвърляне на вземането по запис на заповед от цедента - поемател на длъжника-издател. За да е налице „съобщаване” по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД е необходимо и достатъчно цедентът да е материализирал по начин, по който може да бъде възприет от длъжника, съобщение до длъжника за сключения договор за цесия, да е индивидуализирал вземането си, предмет на договора за цесия, по основание и размер, да е посочил новия кредитор, на който длъжника следва да изпълни, и всички посочени обстоятелства да са узнати, възприети от длъжника. Освен „съобщаване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД трябва да е спазено и изискването, визирано с разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. За да за упражни цесионерът-ищец по делото правата по ценната книга, и правата по изпълнителния лист, издаден в полза на цедента, цедентът-поемател трябва да е предал фактически на цесионера-ищеца по делото ценната книга, която установява вземането, за да бъде представена ценната книга на длъжника-издател по нея, ответника по делото. По делото не са събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че „съобщаване” по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД е направено от цедента-поемател и е узнато, възприето от длъжника – издател на ценната книга, който е ответното дружество, както преди образуване на настоящото дело, така и към приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания. По делото не са събрани и доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че ценната книга е предявена във фактическата власт на ищеца и че той я е представил по изпълнителното дело. Изложеното обосновава изводза неизпълнение на изискванията, визирани с разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, извод, че прехвърлянето на вземането по запис на заповед от 02.10.2007 година,част от което е предмет на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, по което първоначален взискател е ищеца, няма действие за длъжника - ответното дружество по настоящото дело, и той не дължи изпълнение спрямо цесионера-ищец по настоящото дело, както и извод, че не е доказано възникнало, действително и подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищеца спрямо ответното дружество. Достатъчно е да не е доказано възникнало, действително и подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищеца спрямо ответното дружество, за да се направи изводза неоснователност на исковата претенция, предявена по реда и на основание чл.464 от ГПК. С оглед на горните изводи съдът не обсъди другите събрани по делото доказателства. По изложените съображения главният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По отношение на евентуалния иск. Отхвърляне на главния иск е условие за произнасяне на съда и по евентуалният иск. Евентуалният иск е също допустим и неоснователен. До този извод съдът стига по следните съображения: Относно допустимостта на евентуалния иск. Налице е правен интерес от търсената защита. Интересът произтича от естеството на търсената защита - искът е конститутивен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения конститутивен иск. Освен това е налице процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежни страни. При иск с правно основание чл.135 ЗЗД легитимиран да предяви искае: кредиторът, титуляр на вземане, а легитимирани ответници са: длъжникът и третото лице, в чиято полза се е разпоредил длъжникът, като легитимацията на длъжника и третото лице, е съвместна, касае се за задължително необходимо другарство. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Относно неоснователността на евентуалния иск. За да възникне материалното преобразуващо право на ищеца да иска обявяване за недействително спрямо него извършеното от ответното дружество поемане на задължение към другия ответник, което задължение е инкорпорирано в „Запис на заповед” от25.06.2008 година, на първо място трябвада евъзникнало, действително и съществуващо вземане на ищеца спрямо ответното дружество. В настоящия казус не е доказано възникнало, действително и съществуващо вземане на ищеца спрямо ответното дружество. Съображения за този извод съдът изложи при обсъждане неоснователността на главния иск. Достатъчно е да не е осъществен един от кумулативно изискуемите се елементи от сложния фактически състав, визиран в чл.135, ал.1 от ЗЗД - да не е доказано възникнало, действително и съществуващо вземане на ищеца спрямо ответното дружество, за да се направи извод: Не е възникнало материалното преобразуващо право на ищеца да иска обявяване за недействително спрямо него извършеното от ответното дружество поемане на задължение към другия ответник, което задължение е инкорпорирано в „Запис на заповед” от25.06.2008 година. С оглед на горните изводи съдът не обсъди другите събрани по делото доказателства. По изложените съображения евентуалният иск е също неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Освен изложеното за да бъдат уважени предявени искови претенции по чл.464 от ГПК и по чл.135 от ЗЗД трябва по делото да е доказано „увреждане”. „Увреждане” по смисъла на чл.464 от ГПК и по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД евсяко едно действие, което води до невъзможност кредиторът да получи пълно и точно изпълнение, всяко едно действие, което обективно принуждава кредитора да получи нещо различно от дължимото,. Аргумент чл.65, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВС на РБ - П №1/1965 година на Пленума. Цитат: „Увреденият кредитор има право с иска по чл.135 да обезпечи реалното изпълнение на своето вземане”. В настоящия казус ищецът се отказа да представи доказателства, установяващи „увреждането” в посочения по-горе смисъл и размера му. В публично съдебно заседание, проведено на 22.01.2014 година, процесуалният представител на ищеца заяви: „Оттеглям искането за представяне на удостоверение за размера на вземането и за остатъка по изпълнително дело №166 от 2012 година на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие Бургаски окръжен съд, тъй като изпълнителното дело е приключило с остатък около 5 000 лева. Това са предимно разноски по делото. По него е възложен недвижим имот, който е бил обявен за публична продан, срещу който е било насочено изпълнението и има непогасено много малка чÓст от задължението.” Изложеното също обосновава извод за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, както на главния иск, така и на евентуалния. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски в първоинстанционното производство. Но, процесуалният представител на ответниците изрично заяви в проведеното последно съдебно заседание, че доверителите му нямат претенции за разноски. Водим от горното на основание чл.464 от ГПК и при условията на евентуалност на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения на основаниечл.464 от ГПКот „Д.” Е., ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление с. К., община Ц., област Б., против „А.” О., ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”П.” №..., В...., община В. Т., област В.Т., и против К. Д. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”П.” № ..., община В. Т., област В.Т., отрицателенустановителен иск, с който се искада бъде установено по отношение на „А.” О., ЕИК-*********, и по отношение на К. Д. Д., ЕГН-*, че вземането на К. Д. Д., ЕГН-*, от „А.” О., ЕИК-*********, в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, инкорпорирано в „ЗАПИС НА ЗАПОВЕД” от 25.06.2008 година и за чието събиране е издадена „Заповед за изпълнение” №1197 от 14.05.2012 година по Ч.ГР.Д.№1988 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд и издаден въз основа на заповедта „Изпълнителен лист” от14.05.2012 година, е несъществуващо и недължимо, като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ предявения на основаниечл.135, ал.2 от ЗЗДот „Д.” Е., ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление с. К., ¯бщина Ц., област Бургас, против „А.” О., ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”П.” №3, В.”А”, .4, а.8, община В. Т., област В.Т., и против К. Д. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”П.” №3, В.”А”, .4, а.8, община В. Т., област В.Т., конститутивен иск, с който се искада бъде обявено за недействително спрямо „Д.” Е., ЕИК-*********, извършеното от „А.” О., ЕИК-*********, поемане на задължение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, към К. Д. Д., ЕГН-*, което задължение е инкорпорирано в „ЗАПИС НА ЗАПОВЕД” от 25.06.2008 година; „Заповед за изпълнение” №1197 от 14.05.2012 година, издадена по Ч.ГР.Д.№1988 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд и издаден въз основа на заповедта „Изпълнителен лист” от14.05.2012 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |