№ 118604
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско
дело № 20241110148483 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу Т. А. за заплащане на
суми в съответен размер по договор за потребителски кредит, сред които 2982,92 лв. –
договорна лихва за периода 25.11.2020-25.10.2023 г.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
Клаузата на чл. 9.1 от представения договор за потребителски кредит, с която се
определя лихвен процент от 41,09 % за олихвяване на предоставения кредит,
противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй
като предвижда заплащане на възнаградителна лихва с необичайно висок размер с
оглед на размера на основното задължение по договора за потребителски кредит.
В случая на длъжника е предоставен кредит от 4 000 лв., а съгласно
погасителния план, обективиран в процесния договор, за процесен период следва да
върне 3 813,14 лв., което се равнява приблизително на размера на главницата по
отпуснатия кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет, но от определянето на
този максимален размер не следва, че в договора за потребителски кредит може да
бъде предвидена клауза за възнаградителна лихва, чийто размер да се приближава до
максималната граница на размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като би довела до
неоснователно обогатяване на кредитора.
Предвид изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в горепосочената
частна основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 9,26 лв. за държавна
такса и над сумата от 96,17 лв. за юрисконсултско възнаграждение при определен от
съда общ размер на възнаграждението от 15 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
1
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу Т. А. В ЧАСТТА за сумата
2 982,92 лв. – договорна лихва за периода 25.11.2020-25.10.2023 г., както и В ЧАСТТА
за разноските за разликата над сумата от 9,26 лв. за държавна такса и над сумата от
96,17 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2