Р Е Ш Е Н И Е
Номер 259 09.03.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XVI-ти състав, на девети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: 1.Марина Николова
2.Димитър Гальов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КНАХД № 2203 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на П.И.К., с адрес: ***, против Решение № 1084 от 23.11.2022г.,
постановено по НАХД № 3309 от 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено Наказателно постановление
№ 22-0769-001503 от 28.07.2022г., издадено от
началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение по чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния
жалбоподател било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.
Касаторът твърди, че
оспореното решение е неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи, че по делото
са събрани категорични гласни и веществени доказателства, от които е видно, че
на посочената дата не е управлявал процесния автомобил. Иска се отмяна на
наказателното постановление. Заявява, че в съдебно заседание пред настоящата
инстанция ще изложи подробни съображения по жалбата си.
Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК– неправилно решение
поради противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв.Р.И.,
който поддържа жалбата. Позовава се на записите от камери на мястото, където е
възникнало произшествието и изтъква, че от тези източници става ясно, че има
още едно лице, което след възникване на инцидента слиза от автомобила и напуска
произшествието. Заявява, че това лице е било потенциален купувач на превозното
средство. Не се оспорва факта, че касаторът е бил на мястото и също е излязъл
от автомобила, но се твърди, че не той е управлявал това МПС. Счита показанията
на свидетеля К. за пристрастни, т.е. на заинтересовано лице, доколкото неговият
автомобил е бил ударен. Сочи се, че в показанията на служител на КАТ се описва,
че водачът имал татуировка на лявата ръка, но от снимковия материал се виждало,
че такава няма. От събраните доказателства се установява, че в процесният
автомобил са пътували двама души, а касаторът не е бил водач по време на
инцидента. Поддържа искането за отмяна на оспорения съдебен акт и за отмяна на
наказателното постановление. Не са ангажирани нови писмени доказателства,
допустими в касационното производство.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.
Не взема становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването. Не се сочат други доказателства.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на П.К., против наказателно постановление № 22-0769-001503 от 28.07.2022г., издадено от Началник
група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП на лицето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., както и
кумулативно предвиденото в закона административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 24 месеца. В текста на НП се сочи, че в
съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на водача се отнемат 12
контролни точки.
С оспореният
съдебен акт, Районен съд – Бургас потвърдил наказателното постановление, а за
да постанови това решение съдът приел фактическата обстановка за установена по категоричен
начин. Посочил, че изложените факти и обстоятелства в наказателното
постановление кореспондират с писмените материали,
веществените доказателства и част от гласните доказателства, събрани по делото.
Подробно е обсъдена събраната по делото доказателствена съвкупност. Коментирани
са както показанията на свидетелите, така и установеното от записа на
видеокамера, който е прегледан от полицейските служители. Видно от мотивите на
съда, в показанията на полицейски служители е заявено, че водачът на процесния
автомобил е облечен „с тъмна фланелка с къс ръкав, като на левия ръкав имало
надпис с латински букви“. Свидетелят К. посочил, че водач на л.а. „Ф.“
/процесният автомобил/ е именно жалбоподателя. Като анализирал и събраните
писмени доказателства, включително липсата на данни за дадена кръвна проба за
установяване употреба на алкохол и предвид безспорният по делото факт, че
жалбоподателя е отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство,
съдът обосновал извод за законосъобразност на издаденото НП и наложените
административни наказания, индивидуализирани по вид и размер в съответствие със
закона. Изрично в мотивите на съда е посочено кои показания се кредитират с
доверие и кои не, с което съдът е изпълнил задължението си за цялостен и
обективен анализ на доказателствата, при наличие на противоречиви доказателствени
източници и е достигнал до обосновани правни изводи.
Изложени
са съображения за липса на основания за прилагане института на чл.28 от ЗАНН,
тъй като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на други нарушения от същия вид, като са
обсъдени и данните за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата,
за които жалбоподателят е санкциониран. При тези констатации, оспореното НП е
потвърдено.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на Районен съд-Бургас е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– Бургас
установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран
обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения.
От приетите по
делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 24.04.2022г. около 16.24 ч., в гр.Бургас, на ул.“Мургаш“, в посока на бензиностанция „Шел“,
кв.Победа жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф. Г.“, с рег.№ А ****
НМ, като действително е имало още едно лице- пътник в автомобила. При
навлизането на управлявания от касатора автомобил по ул.“Чаталджа“ и
несъобразяване с пътен знак „Стоп“ е реализирано ПТП с участие и на друг лек
автомобил- „А.“, с рег. № СВ **** ТВ. След настъпване на произшествието от
дясната предна врата на л.а. „Ф.“ е излязъл неустановения пътник, който
напуснал мястото движейки се по ул.“Чаталджа“ в посока кв.Меден Рудник. Освен
св.К. и водачът на неговия автомобил са възприели, че от предната лява врата
/на водача/ на л.а. „Ф.“ е излязъл именно жалбоподателя, посочен като такъв и
на пристигналите на място служители на МВР. Относно установяване механизма на
възникналото ПТП и самоличността на водача на л.а. „Ф.“ е предоставен
видеозапис, който надлежно е предявен на страните в процеса и от него са
изготвени снимкови материали, приложени по делото като доказателства. От
възприятията и на решаващият състав на съда от предявеният в хода на
първоинстанционното производство видеозапис е установено, че въпреки наличието
на две лица в процесния автомобил, само жалбоподателят е бил облечен с „тъмна
тениска с къс ръкав“. Действително, установено е, че няма татуировка на лявата
ръка, както е посочил полицейският служител, но всъщност полицейският служител
не е очевидец кой управлява този автомобил, а е дал описанието на водача по
начина, по който го е възприел при прегледа на видеозаписите. Както става ясно
и от представеният снимков материал, приложен в първоинстанционното дело,
носената от жалбоподателя фланелка с къс ръкав, несъмнено е с тъмен цвят, а от
лявата страна /на ръкава/ има надпис, който ярко контрастира на тъмния цвят на
дрехата, защото е с много по-светъл цвят и е изписан с латински букви.
Възприетото от полицейския служител при прегледа на записите е описано, като
татуировка. Тази непрецизност в показанията на свидетеля Х. Х. не може да
разколебае извода, че именно жалбоподателя е управлявал л.а. „Ф“, участник в
процесното ПТП на описаната дата и място. Първо, фактът, че представеният
снимков материал на лице облечено с тъмен цвят тениска с къс ръкав отговаря на
физическите данни на жалбоподателя не е опроверган в процеса. На следващо
място, при евентуално противоречие в доказателствата приоритет има установеното
от видеозаписа, вкл. изготвеният снимков материал, който най-обективно
онагледява описанието на конкретното лице. Според този източник, лицето
управляващо л.а. „Ф.“ няма татуировка на лявата ръка, а име надписи с латински
букви по описания ляв ръкав на дрехата. Обстоятелството, че служителят Х. е
възприел този надпис с латински букви като „татуировка“ не може да доведе до
извода, че водачът непременно трябва да има такава татуировка, а така
направеното описание само отразява възприятията на свидетеля относно външността
на конкретното лице. На следващо място, но не по важност, следва да се
отбележи, че свидетелят К., който е очевидец на деянието и лично е възприел кой
е водача на другият участващ в произшествието автомобил е посочил като такъв
жалбоподателя. Противно на тезата на касатора, показанията на този свидетел не
могат да се квалифицират като пристрастни, защото бил заинтересован от изхода
на делото. Няма никакви конкретни факти, които да обосноват подобен извод. Това
е така, защото в случаят от установените в хода на административнонаказателното
производство факти става ясно, че вина за допускането на ПТП има автомобилът
„Форд“, който при навлизането си на главен път /ул.“Чаталджа“/ не се съобразява
с указанието на пътен знак „Стоп“ и по този начин е обяснено възникването на
произшествието. Липсват дори твърдения относно наличието на други причини за
катастрофата, по повод на която е следвало да бъде извършена проверка на
водачите за употреба на алкохол. Следователно, няма никакви индиции за наличие
на виновно поведение относно възникналото ПТП по отношение на св.К., което да
обоснове извод, че е заинтересован от изхода на делото, т.е. наличието на
правен интерес да бъде наказан жалбоподателя, вместо „виновникът“ К.. Още
по-важно е и обстоятелството, че другият водач е бил проверен за употреба на
алкохол с техническо средство и резултатът е извършеният на място тест с
техническо средство е отрицателен,
който факт също е безспорен по делото. При това положение, няма никакво
основание да се твърди, че свидетелят К., очевидец на факта кой е управлявал
другото МПС е пристрастен и показанията му са необективни или неверни, за да не
бъдат кредитирани с доверие.
При безспорните обстоятелства, че
жалбоподателят е отказал проверка с такова техническа средство, както и не е дал
впоследствие кръвна проба за анализ при връчване на талон за изследване, се
обуславя и крайният извод, че касаторът действително е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран.
Обобщено,
в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, нито са нарушени норми на материалния закон,
респективно касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, от
което произтича оставянето му в сила.
Разноски не се претендират от ответника и не се присъждат такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1084 от 23.11.2022г.,
постановено по АНД № 3309 от 2022г. по
описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.