Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31.08.2020 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на дванадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
541 по описа за 2020
г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415
вр.чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
“Профи кредит България” ЕООД твърди, че между него и ответниците С. и Е.
Джулеви е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 10.07.2015 г.,
по силата на който на ответниците е предоставена в заем сумата от 4200 лева,
която е следвало да бъде върната, ведно с лихва в срок от 24 месеца, на месечни
вноски от 259.65 лева. Освен това те са избрали и закупили пакет от допълнителни
услуги срещу цена от 1830.96 лева, която също се дължи на 24 месечни вноски от
76.29 лева. Така общият размер на погасителната вноска е 335.94 лева. На 13.07.2015 г. сумата е
преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***ителния план и са
поискали отпускане на допълнителни парични средства в размер на 755.80 лева –
за което е подписан анекс между страните, които са приведена по сметка на С.Д.
на 08.02.2016 г. След сключване на анекса ответниците са погасили 11 месечни
вноски изцяло и една частично. Общата сума на всички плащания от ответниците е в размер на 5 923.80
лв., а неизплатени са останали: 4 130.91 лв., от които 2 650.47 лв.
главница, 577.72 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017
г. до 01.02.2018 г., 902.72 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Поради неизпълнение на поетите от ответниците договорни задължения и
изпадането им в забава, взамането на същите е изискуемо в пълен размер, тъй като
падежа на последната погаситена вноска е бил на 01.02.2018 г. За събирането на
претендираните от ищеца суми е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжниците, които са подали възражения в предвидения по ГПК срок, а на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането. Ето защо моли
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответниците му дължи тази сума, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното й изплащане. Ангажират доказателства,
претендират направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците, който оспорват предявения иск. Твърдят, че не
са представени доказателства относно остатъка от задължението по договора,
липсват твърдения как е формирана главницата, кои и колко месечни вноски по
договора не са платени, както и дали в претендираната сума за главница са
включени суми за други задължения по договора. Заявява, че предявения
установителен иск е недопустим по отношение на претенцията за договорно
възнаграждение и допълнителен пакет услуги – тъй като не е налице съответствие
между претендираните суми и сумите по издадената заповед за изпълнение.
Твърдят, че ответниците са заплащали вноски, които не са отразени от ищеца – за
което представят доказателства. Заявява, че претенцията за договорна
възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет услуги е недопустимо на
осн.ч.130 ГПК, за което излага подробно становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 181/2020 г. по описа на Асеновградския
РС е видно, че по същото е издадена заповед за следните суми: 3 767.93 лв.
главница, 1451.91 лв. договорно възнаграждение за периода от 01.07.2016 г. до
01.02.2018 г., 1509.25 лв. незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги за периода от 01.02.2018 г. – дължими по договор за потребителски
кредит № **********/10.07.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 03.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 311.61 лв. направени
по производството разноски. Срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжниците.
Предявения
установителен иск е за следните суми: 2 650.47 лв. главница, договорно
възнаграждение 577.72 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги 902.72 лв. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски
заем от 10.07.2015 г., по силата на който ищецът е предал в заем на ответника С.Д.
сумата от 4200 лева, а той се е задължил да я върне в срок от 24 месеца на
вноски в размер от 259.65 лева, ведно с договорна лихва в размер на 41.17 %
годишно. Уговорен е ГПР 49.90 %. Като съдлъжник по него се е задължила Е. Х.Д..
Длъжниците са
избрали и закупили пакет от допълнителни услуги срещу цена от 1830.96 лева,
която също са се задължили да върнат на 24 месечни вноски от 76.29 лева, с която сума общият размер на погасителната
вноска е 335.94 лева. На 13.07.2015 г.
сумата е преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка.
Не се твърди, а и не се доказа, че
ответниците са изпълнили изцяло поетите задължения, а от твърденията на ищеца в
ИМ и уточняващата такава, както и от справка на счетоводството на кредитора се
признава от ищеца, че ответниците са заплатили по кредита общо сумата от
5923.80 лева. Поради това съдът приема, че същите са заплатили сумите, посочени
в извлечението от сметка към 16.03.2020 г., доколкото този документ
удостоверява неизгодни за страната факти, или сумата от 5 923.80 лева.
По
настоящото дело не се спори и се установява, че с процесния договор за
потребителски кредит
страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу
възнаграждение за пакета в размер на 1830.96 лева. Настоящият състав намира това споразумение за
нищожно на осн.чл. 21, ал.1
от ЗПК,
тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10а, ал.2
от ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по същество представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1
ЗПК.
Регламентираните в чл.10а, ал.1
ЗПК
допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора - конкретно тези
описани по т.2, т.3 и т.4 от Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и на кредитодателя по отношение на описаната по т.1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че те по своята
същност е действие по усвояването на кредита. Ето защо възражението, че не дължи сумата,
представляваща стойността им, е основателно.
Възраженията за нищожност на клаузите, с които е уговорен
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, е основателно.
Действително същите са прекомерни, тъй като многократно надхвърлят размера на
законната лихва, поради което противоречат на добрите нрави. Ето защо
ответниците не дължат договорна лихва, а със заплатената сума от 5 923.80
лева е погасена получената главница. Това от своя страна води до
неоснователност на предявените искове.
При това положение е безпредметно
обсъждането на останалите възражение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на
разноски, поради което следва ищецът да бъде осъден да им заплати направените
разноски в размер на 800 лв. за заплатен адвокатски хонорар. От ищеца е
направено възражение, на осн.чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираните от ответниците адвокатски възнаграждения, което е неоснователно
– тъй като заплатеното от всеки по отделно е по 400 лв., което отговаря на действителната фактическа е
правна сложност по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н.и Ц.Г.С., за
признаване на установено, че С.А.Д., ЕГН ********** и Е.Х.Д., ЕГН ********** ***,
дължат солидарно сумата от 2 650.47 лева (две хиляди шестотин и петдесет
лева и четиридесет и седем стотинки) представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/10.07.2015
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.02.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 577.72 лева (петстотин
седемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) представляваща договорна
лихва за периода от 01.03.2017 г. до 01.02.2018 г. и сумата от 902.72 лева
(деветстотин и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за което е издадена
заповед за изпълнение № 70 от 04.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 181/2020 г. по описа на
Асеновградския РС.
ОСЪЖДА „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“
№ 49, бл.53 Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н.и Ц.Г.С., ДА ЗАПЛАТЯТ НА С.А.Д.,
ЕГН ********** и Е.Х.Д., ЕГН ********** ***, сумата 800 лева (осемстотин), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: