Определение по дело №882/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2188
Дата: 21 юни 2018 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20183101000882
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./........ 06.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно частно търговско дело № 882 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №16186/08.03.2018г. по описа на ВРС на А.С.С. с ЕГН ********** срещу протоколно определение от 20.02.2018г., постановено по гр.д. № 12475/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав, с което е оставено без уважение обективираното в молба от 12.01.2018г. искане на ответницата с правно основание чл.64 от ГПК за възстановяване на срока по чл.131 от ГПК за депозиране на отговор на исковата молба. Жалбоподателят оспорва първоинстанционното определение като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна.

Съдът като съобрази, че страната не е била представлявана в откритото съдебно заседание и че по делото липсват данни за изпращане и връчване на съобщение за постановения съдебен акт или за осведомяването й по друг начин в по-ранен момент, намира, че срок за обжалване на определението не е започвал да тече, поради което жалбата е депозирана в срок. Същата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят е освободен от такси и разноски в производството с определение от 12.02.2018г. по гр.д. № 12475/2017 г. на ВРС на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което не дължи заплащане на държавна такса по частната жалба.

Освен от посочените предпоставки изводът за допустимост на частната жалба е обусловен от наличието на правен интерес. Посочената процесуална предпоставка е от категорията на абсолютните, поради което за наличието й съдът е длъжен да следи служебно.

В разглеждания случай исковото производство по гр.д. № 12475/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав е прекратено на основание чл.232 от ГПК с определение от 20.03.2018г., което е обжалвано от ответницата с частна жалба с вх. № 22791/03.04.2018 г., по която е образувано ч.в.т.д. №622/2018г. по описа на ВОС. С определение от 15.05.2018г. частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. Определението е обжалвано с частна жалба  №14922/21.05.2018г., чието администриране е отложено с Разпореждане №5592/11.06.2018г. по ч.в.т.д. №622/2018г. на ВОС до приключване на процедури по частна жалба вх. № 17331/11.06.2018 год., подадена от жалбоподателката срещу Определение от 28.05.2018г. по ч.в.т.д. №622/2018г. на ВОС, с което е отхвърлено искането й за предоставяне на правна помощ.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по законосъобразността на прекратителното определение има преюдициално значение спрямо настоящото производство, тъй като правен интерес от възобновяване на срока за отговор би бил налице само в случай, че прекратителното определение бъде отменено по реда на инстанционния контрол. В случай, че определението влезе в сила, евентуалното наличие на предпоставките за възстановяване на срока за отговор би било без правно значение, тъй като няма да е налице висящо исково производство, в което да бъде съобразено пропуснатото процесуално действие. Налага се изводът, че правният интерес от обжалване на определение по чл.64 от ГПК се предпоставя от наличието на висящо исково производство. Доколкото допустимостта на настоящото производство е в зависимост от изхода на обжалването на прекратителното определение, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спирането му до приключване на ч.в.т.д. №622/2018г. на ВОС с влязъл в сила съдебен акт.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

СПИРА на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по ч.в.т.д. №882 по описа на Окръжен съд – Варна за 2018г. до приключване на ч.в.т.д. №622/2018г. на Окръжен съд – Варна с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, ведно с препис от съдебния акт.

ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ регулярни справки за движението на ч.в.т.д. №622/2018г. на Окръжен съд – Варна, които да се докладват за прознасяне.

Препис от определението да се изпрати на страните с Приложение №9 към чл.2, т.9 от Наредба №7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      

        2.