РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Пловдив, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Г. Т. от *** срещу решение №
1002/07.03.2023г. по гр.д. № 9496/2022г. по описа на РС Пловдив, ІІІ бр.с., с
което е задължен ответника Г. Г. Т. ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо своя брат – С. Й. С. ЕГН **********
и своята майка – Д. А. Д. ЕГН **********. Забранено е на ответника Г. Г. Т.
да приближава на по-малко от 100 метра пострадалите лица - своя брат – С.
Й. С. ЕГН ********** и своята майка – Д. А. Д. ЕГН ********** дома им,
местоработата им и местата за социални контакти и отдих на същите за срок
от 6 месеца. Наложена е на ответника Г. Г. Т. глоба в размер на 200 лева.
Решението се обжалва като като неправилно и незаконосъобразно. Сочи
се, че конфликтът в жилището на Т. е положен като начало от брат му С. С.,
който започнал вербално и физическо насилие спрямо Т.. Сочи се, че това е
видно от протокола за предупреждение по ЗМВР, което установява
констатацията на органите на МВР. Сочи се, че от докладната записка,
изготвена от началника на РУ Труд личи, че органите на МВР не са
1
установили Д. да е пострадала и е посочено, че двамата братя са се карали.
Сочи се, че съдът не е преценил внимателно отговорите на С., зададени по
реда на чл. 176 от ГПК. Сочи се, че съдът не е отчел развили се имуществени
конфликти и спорове и съдебни дела между страните по делото. Не е
преценено и съдебно-медицинското удостоверение, от което е видно, че С. е
понесъл леки травми преди изготвянето му. Сочи се, че е реализиран
института на неизбежната отбрана. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на молбите за защита от домашно насилие.
В срок е постъпил писмен отговор от С. С. и Д. Д., чрез адв. Б.. Иска се
потвърждаване на решението. Претендират се разноските пред настоящата
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е държавната такса и е изпълнена процедурата
за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Г. Т., че конфликтът
в жилището на Т. е положен като начало от брат му С. С., който започнал
вербално и физическо насилие спрямо Т.. Сочи се, че това е видно от
протокола за предупреждение по ЗМВР, което установява констатацията на
органите на МВР. Видно от докладната записка на ОДМВР Пловдив, РУ-Труд
/л.63/ на място полицейските служители на 23.06.2022г. са установили, че
двамата братя имат проблеми с подялбата на къщата и са предупредени с
протоколи. Видно от докладната записка на ОДМВР Пловдив, РУ-Труд /л.62/
подадения сигнал до РУ Труд е от дата 23.06.2022г. 21,30-21,40 часа чрез
тел.112 получен е сигнал, че С. С. се е заключил на първия етаж, брат му Г. Т.
е агресивен. Видно от двата протокола за предупреждение /л.64 и л.65/ и
двамата братя С. и Г. са предупредени с идентични протоколи с идентично
съдържание, да не се карат и саморазправят, да не нарушават обществения
ред. Тоест от тези писмени доказателства не може да се направи извода, че
2
конфликтът в жилището на Т. е положен като начало от брат му С. С., който
започнал вербално и физическо насилие пръв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Г. Т., че от
докладната записка, изготвена от началника на РУ Труд личи, че органите на
МВР не са установили Д. да е пострадала и е посочено, че двамата братя са се
карали. От това, че органите на полицията не са установил, кой точно е
пострадал в казуса не може да се прави извода, че майката на двамата братя
не е пострадала при този ицидент. Доказателствената сила на декларацията на
Д. Д. /л.8/ по чл.9 от ЗЗДН не е опровергана от други доказателства по делото
и следва да се зачете доказателствената й сила по чл.13 ал.3 от ЗЗДН.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че съдът не е преценил
внимателно отговорите на С., зададени по реда на чл.176 от ГПК. В свой
отговор по чл.176 от ГПК /л.84/ С. наистина твърди, че не е съобщил на
тел.112, че му е нанесен побой, защото всичко се е случило много бързо. Но
по делото е налично СМУ от дата 24.06.2022г. /л.5 и л.72/, от което са видно
множество травматични увреждания по тялото на С., които са нанесени по
главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците му. Поради което по
делото няма съмнение, че горния конфликт е бил придружен с побой над него
от брат му Г.. Виж за брат му Г. Т., подобно СМУ няма, което отхвърля
достоверността на неговата теза, че е бил силно ударен в лицето от брат си, а
след това между тях е имало взаимна размяна на удари. Следи от удари по
делото има доказани от обективна находка /СМУ/ само по тялото на С. С..
При липса на доказано нападение от страна на С. срещу Т. няма как да се
реализира и института на неизбежната отбрана, за който се претендира по
това дело от жалбоподателя. Ето защо изводите на РС Пловдив са правилни и
съответстват на доказателствата. Развилите се имуществени конфликти и
спорове и съдебни дела между страните по делото не доказват кой е извършил
акт на домашно насилие по това дело, а сочат единствено причината за
конфликта по делото, която причина е безспорна между страните по делото.
Ето защо обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемите страни
С. С. и Д. Д. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
3
Такива по делото се доказват реално направени в размер на по 200 лв. за
адвокатски хонорар по въззивната жалба за всеки един от тях по отделно /л.26
и л.27 от делото/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1002/07.03.2023г. по гр.д. № 9496/2022г.
по описа на РС Пловдив, ІІІ бр.с.
ОСЪЖДА Г. Г. Т. ЕГН ********** да заплати на С. Й. С. ЕГН
********** сумата от 200 лева за разноските по делото направени пред
въззивния съд за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Г. Г. Т. ЕГН ********** да заплати на Д. А. Д. ЕГН
********** сумата от 200 лева за разноските по делото направени пред
въззивния съд за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4