Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Пловдив, 17.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две
хиляди и деветнадесета годна,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Ваня Койчева
като разгледа АНД №
6691/2019г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от И.И.М. **********, срещу Наказателно постановление № 367058- F402615 от 23.10.2018г.,
издадено oт
Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, на И.И.М. **********,
на основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена глоба в размер
от 200 / двеста / лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на процесното наказателно постановление, като се излагат съображения в насока
маловажност на случая. Изтъква се, че жалбоподателят М., бидейки управител на
дружество „Криско 6“ ЕООД, ЕИК ********* е възложил подаването на ГФО на счетоводно
предприятие „Финарт“ ЕООД, представлявано от А.Г.Д.. Последното, по силата на
учреденото мандатно правоотношение, следва да депозира в срок ГФО на
дружеството „Криско 6“ ЕООД. В конкретния случай, „Финарт“ ЕООД е подало
годишен финансов отчет на „Криско 6“ ЕООД в срок, но е допуснало техническа
грешка и отчетът е бил входиран по партидата на друго обслужвано от „Финарт“
ЕООД дружество, а именно: „Криско- 06“ ЕООД, ЕИК *********. Поддържа се, че в
случая се касае за допусната грешка, предвид сходството в имената на двете
дружества. Акцентира се върху факта, че още в момента, в който е установена
грешката, ГФО на „Криско 6“ ЕООД е подаден в „Търговски регистър“ при Агенция
по вписванията. Сочи се, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя, както
и че реализираното забавяне е минимално. Предвид изложеното, моли се да бъде
приложен институтът, разписан в чл. 28, б. „а“ ЗАНН и атакуваното НП да бъде
отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен
процесуален представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-
гр. Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва
жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи в жалбата.
Сочи се, че закъснението за подаване на ГФО е от около два месеца, както и че
същият е подаден в Агенция по вписванията едва след като е получено съответното
уведомление от приходната администрация. Изтъква се, че процесното нарушение е
формално такова и за неговата съставомерност не е необходимо да настъпят вреди.
Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено в своята
цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок
( препис от атакуваното НП е получен на 02.10.2019г., а жалбата е входирана на
08.10.2019г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи
на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ-
610/ 03.07.2018г. на Министъра на финансите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН- АУАН е съставен на 29.08.2018г., а
атакуваното наказателно постановление е издадено на 23.10.2018г. В АУАН не е
посочено коя е датата, на която нарушението е установено от органите на
приходната администрация, но в случая, това не се явява съществено, тъй като
ГФО за 2017г. е следвало да бъде представен
в срок до 02.07.2018г., а АУАН е съставен на 29.08.2018г. Тоест, обективно е
невъзможно да не е бил спазен тримесечният срок за съставяне на АУАН, отброяван
от откриване на нарушителя.
Съдът счита за нужно да акцентира
и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината,
за която не е подаден ГФО (2017г.), както и времевият интервал, в който това е
следвало да бъде сторено- до 30- ти юни на годината, следваща отчетната ( в
случая- 02.07.2018г., доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени
дни).
Следва да се посочи и че
изпращането на електронна покана, адресирана до дружеството, а не лично до
нарушителя М., в случая не рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя.
Макар и съобразно чл. 33 ДОПК, подобно връчване да е изрично изключено при
реализиране на административнонаказателната отговорност на субектите и да се
ангажира отговорността лично на М. ( а не на представляваното от него
юридическо лице), то на датата на съставяне на АУАН, жалбоподателят е изпратил
изрично упълномощено лице и актът е бил съставен в негово присъствие и му е бил
предявен. В тази връзка, правото на защита би било ограничено, само в случай,
че при съставянето на АУАН не присъства нарушителят лично или негов
пълномощник.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Криско 6“ ЕООД, ЕИК
********* е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран търговец
по смисъла на Търговския закон. Вписан управител на дружеството е жалбоподателят
И.И.М.. Предвид това, за него възниква задължение да публикува годишния
финансов отчет на дружеството за всяка отчетна година. Същевременно, М. не е
представил за публикуване в Търговския регистър при Агенция по вписванията годишния финансов
отчет за 2017г. в установения законов срок, а именно- до 30 юни на годината,
следваща отчетния период- тоест до 02.07.2018г. ( доколкото 30.06.2018г. и
01.07.2018г. са неприсъствени дни). Дружеството „Криско 6“ ЕООД е извършвало
търговска дейност през отчетната 2017г., за което е подало в ТД на НАП- гр. Пловдив
годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. № 1600И0558291/ 23.02.2018г. Съобразно
изложеното в декларацията за 2017г.,
дружеството е реализирало приходи в размер на 141 141 лв.,
сторило е разходи в размер на 132 855, 52лв., като отразената счетоводна
печалба е 8285, 48 лв. Изяснява се и че управителят на „Криско 6“ ЕООД, е
възложил дейността по входиране на ГФО за отчетната 2017г. на дружество
„Финарт“, което извършва счетоводни услуги. Последното е изпратило по
електронен път ГФО за 2017г. на дата 31.05.2018г., но не по „ЕИК“ на „Криско 6“
ЕООД, а по „ЕИК“ на друго дружество, което обслужва със сходно наименование-
„Криско- 06“ ЕООД. След установяване на допусната техническа грешка, на 28.08.2018г.,
„Финарт“ отново изпратило за вписване по електронен път ГФО за 2017г. на
„Криско 6“ ЕООД, този път по коректната партида.
Нарушението е установено при
извършена проверка от служители към ТД на НАП- Пловдив. АУАН с № F402615 от 29.08.2018г.
бил съставен в присъствието на упълномощено от М. лице- Е. В. А.. АУАН е
предявен на пълномощника, той се е запознал със съдържанието му и го е
подписал.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел- Р.Т.П. ( л. 22- гръб). В рамките на проведения
разпит, свидетелят изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания
по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- АУАН бл. № F402615 от 29.08.2018г.; Пълномощно, делегиращо представителни права на Е. В. А.,
извлечение от електронна покана, изпратена до „Криско 6“ ЕООД, ГДД по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0558291 от 23.02.2018г. и приложения към нея.
От правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел,
че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за
счетоводството. Съгласно цитираната норма, предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския
закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Същевременно, разпоредбата на
чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводоството изрично повелява, че ръководителят
на предприятието е лицето, което именно отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади.
Безспорно е, че в процесния
случай, доколкото се касае за юридическо лице с правноорганизационна форма „ЕООД“,
то именно управителят е този, който следва да осигури и обезпечи своевременното
подаване на ГФО. Жалбоподателят М., бидейки управител и лице, което ръководи
оперативните дела на дружеството, е следвало да подаде ГФО на представляваното
от него дружество „Криско 6“ ЕООД.
Изяснява се и че за отчетната
2017г., дружеството е реализирано нетна печалба в размер на 141 141 лв. Тоест,
през отчетната 2017г. е извършвана активна търговска дейност, като са доставяни
възмездно стоки и услуги на трети лица- клиенти на дружеството. Предвид това,
представляваното от жалбоподателя дружество не попада в изключението, третирано
в чл. 38, ал. 9, т. 2, съобразно което предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период, не следва да заявяват за публикуване в Търговския
регистър годишен финансов отчет. Предвид изложеното, то за жалбоподателя М.,
като управител на „Криско 6“ ЕООД, се е породило задължение да публикува
годишен финансов отчет за 2017г. за представляваното от него дружество. Това
задължение е следвало да бъде реализирано до 30 юни на годината, следваща
отчетния период- тоест, до 30.06.2018г. Правилно, в атакуваното НП е
отбелязано, че 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни, като срокът за
подаване на ГФО е бил до първия работен ден след това, а именно: 02.07.2018г.
Доколкото жалбоподателят не е изпълнил това задължение, то с пропуска си е
консумирал състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
По размера на наказанието:
Правилно
административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна
норма е разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч. Законосъобразно е определена и глобата,
която следва да се наложи в рамките на предвидения в нормата минимум- 200лв.
Нарушението е извършено за пръв път и по делото не са налице данни, жалбоподателят
да е извършвал други нарушения по смисъла на ЗСч.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. На първо място, съдът отчете факта, че
нарушението е първо по ред за жалбоподателя, като ГФО е подаден преди
съставянето на АУАН и реализираното забавяне е минимално- около месец и
половина. По съществен е фактът, че жалбоподателят М. е положил дължимата грижа
и съвсем добросъвестно и навременно е възложил подаването на ГФО на юридическо
лице, извършващо счетоводни услуги. При извършена на основание чл. 23, ал. 6
Закон за търговския регистър, служебна проверка по ЕИК ********* ( съответстващ
на „Криско 6“ ЕООД) и ЕИК ********* ( съответстващ на „Криско- 06“ ЕООД), то се
потвърди изложената в жалбата на М. версия. На дата 31.05.2018г.,
представляващият „Финарт“- А.Г.Д. е депозирал ГФО за 2017г. на „Криско 6“ ЕООД,
но е допуснал техническа грешка и е подал заявление „Г2“ по партида на „Криско-
06“ ЕООД, вместо по партида на „Криско 6“ ЕООД. При проверка на актуалното
състояние на дружество „Криско- 06“ ЕООД, ЕИК *********, в раздел „дело“, е
отразено заявление „Г2“ с рег. № 20180531140213. При отваряне на приложения
документ, то действително се установява, че това е ГФО на дружество „Криско 6“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от жалбоподателя М.. При така изяснените
специфики на случая, съдът счита, че той се различава от типичната хипотеза на
неподаване в срок на ГФО. Съвсем ясно е, че М. навреме е осигурил лице, което
да подаде приетия от дружеството ГФО за 2017г. Поради това, жалбоподателят М. е
имал ясното познание, че е сторил всичко зависещо от него, за да обезпечи
срочното входиране на отчета и то от изпълнител, чиято дейност преимуществено е
свързана с предоставянето на подобни услуги. Единствено поради допусната
техническа грешка от страна на изпълнителя на така възложената задача, то ГФО
не е постъпил по съответната партида на „Криско 6“ ЕООД. Тоест, макар и М. да
отговаря за избора на изпълнител, който да подаде ГФО, то ясно е, че в случая
не се касае за цялостно бездействие на жалбоподателя, а са налице други
фактори, довели до реализирането на процесното нарушение. Не без значение е и
обстоятелството, че действително двете юридически лица са с изключително близки
фирми („Криско 6“ и „Криско- 06“), правноорганизационната им форма е идентична
и при това положение, то напълно разбираемо от житейска гледна точка е, да
съществува възможност да бъдат объркани една с друга. Допълнително, веднага
след узнаване за допуснатата грешка, ГФО за 2017г. на „Криско 6“ ЕООД е
повторно входиран, вече по правилната партида.
Именно предвид това, настоящият
съдебен състав счита, че процесният случай разкрива по- ниска степен на
обществена опасност, съпоставено с обикновените случаи на подобни нарушения.
Съобразно изложеното, на основание
чл. 28, б.“а“ ЗАНН, съдът счита, че не следва да се наложи наказание на
нарушителя, като предупреждава писмено същия, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление, следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 367058- F402615 от 23.10.2018г.,
издадено oт Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване
състава на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за
счетоводството, на И.И.М. **********, на основание чл. 74, ал. 1 Закон за
счетоводството, е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по
реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.-
Т.к.