Р Е Ш Е Н И Е
№... 29.10.2021г. Гр....
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 06.10.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия Минчева Гр.дело №1353 по описа за
2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание
чл.422, във връзка с чл.417, т.3 ГПК.
Искът е предявен от УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян
Киркович“ АД гр.... срещу И.Т.И. ***. В исковата молба се твърди, че по силата
на сключено Допълнително споразумение №1445/01.03.2019г. към Трудов договор
№417/08.06.2015г. ответникът работил при ищеца на трудово правоотношение, като **-
**„-”. В тази връзка сключил и Договор от 20.03.2019г. /поради техническа
грешка била посочена 2015г., поради начина на ръкописното изписване на цифрата
„9” в договора/, с който поел задължението да работи 2 години към ** след
придобиване на **. На 02.01.2020г. ответникът подал до ** заявление с вх.
№ЧР-03-2/02.01.2020г., с което поискал прекратяване на трудовия му договор,
считано от 01.02.2020г. В тази връзка постъпил доклад от ръководителя на **му
доц. д-р Е.К., вх. №ЧР-05-190/24.01.2020г., с който информирал, че ответникът
не се явявал на обявените предварително колоквиуми и устно изразил желанието си
за прекратяване на **и трудовите му правоотношения. Въз основа на подаденото от
ответника заявление, със Заповед №18/31.01.2020г., трудовото му правоотношение
с ищеца било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 01.02.2020г. Поради
прекратяването му по чл.11, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, т.1, б. ”б” от
Наредба №1 за придобиване на ** в системата на здравеопазването, **на ответника
била прекратена. Поради това и на основание чл.4 от Договора от 20.03.2019г.,
ответникът дължал на ищеца обезщетение в размер на получаваното трудово
възнаграждение за периода, в който се обучавал, който бил от 01.03.2019г. до
01.02.2020г. Дължимата сума била в общ размер на 12097.94лв., което било видно
от представената справка за полученото нетно трудово възнаграждение на
ответника за периода. В тази връзка страните сключили Споразумение от
05.03.2020г. с нотариална заверка на подписите, с което ищецът се съгласил да
намали дължимата сума на 10000,00лв., която да му бъде заплатена от ответника
разсрочено, в срок до 31.12.2022г. и той приел условията на споразумението. С
декларация вх.№ФС-20-83/05.03.2020г. ответникът дал съгласието си първите две
вноски от по 300,00лв. за март и април 2020г. или общо 600,00лв. да бъдат удържани
от дължимото му трудово възнаграждение. Тъй като въпреки направените отстъпки
за намаляне на дължимата сума и нейното разсрочване, ответникът не извършил
последващи плащания по Споразумението от 05.03.2020г., то на 13.01.2021г.
ищецът подал заявление по чл.417 ГПК, в резултат на което му била издадена Заповед
за изпълнение №260124/15.01.2021г. по ч.гр.д. № 219/2021г. по описа на PC ...
за 3000,00лв., дължими за периода от 01.03.2020г. до 31.12.2020г., ведно със
законната лихва от 13.01.2021г. до изплащането на сумата, както и разноски в
размер на 360,00лв. В срока за възражение ответникът подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Поради това и на основание чл. 415, във връзка
с чл. 422 ГПК, за ищеца бил налице правен интерес от предявения иск. Тъй като
се установило, че дължимите суми за март и април 2020г. действително били
погасени, но не чрез внасяне, а чрез тяхното удържане от трудовото му
възнаграждение, като остатъкът от същото бил изплатен на каса, което било видно
от разходен касов ордер №5042/06.03.2020г., то ответникът оставало да дължи
сумите за периода от май до декември 2020г. или в общ размер на 2400,00лв.
Поради това ищецът претендира заплащането на сумата от 2400,00лв., ведно със
законната лихва от 13.01.2021г. до изплащането им.
Моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2400,00лв. за главница от неплатена
за периода от 01.05.2020г. до 31.12.2020г. сума по Споразумение от 05.03.2020г.
с нотариална заверка на подписите и законна лихва върху тази главница от
13.01.2021г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д №219 по описа за 2021г. на Старозагорския
районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производство
разноски.
С подадения в срок отговор ответникът заема
становище, че оспорва исковата молба изцяло по основание и размер. При ищеца
започнал работа с Трудов договор №417/08.06.2015г. като лекар. В края на 2018г.
придобил ** „-“ и продължил да работи при същия работодател по придобитата **.
На 01.03.2019г. подписал допълнително споразумение, с което започнал нова **- -,
отново при същия работодател. С това допълнително споразумение уредили всички
условия по специализацията. Нито характерът на работа се променил съществено,
нито мястото й. Около три седмици по-късно го извикали в деловодството и му
поднесли за подпис още един договор, защото такива били изискванията на Наредба
№1/2015г. Подписал го и продължил да си изпълнява трудовите задължения,
включително да дава дежурства. На 02.01.2020г. обстоятелствата го принудили да
поиска да бъде прекратено трудовото правоотношение. Молбата му била удовлетворена
и считано от 01.02.2020г. трудовият му договор бил прекратен. На 05.03.2020г.
го извикали и му казали, че във връзка с напущането му бил дължал много пари,
защото бил подписал договор и не го бил спазил. За него най-добре било да
подпише това, което му предлагали, за да може поне да си получи заплатата.
Подписал всичко, което поискали от него. На 06.03.2020г. подписал и исканата от
него декларация и получил забавеното си възнаграждение. Изненадващо за него
ищецът решил да се облагодетелства за негова сметка, искайки всички заплати,
които добросъвестно бил изработил и получил по време на работата му при него,
съгласно последното допълнително споразумение. Договорът, който не бил
изпълнил, бил посочен, че бил от 2015г., от което време датирало първоначалното
му трудово правоотношение. Подал възражение тъй като, освен че всичко било
безкрайно несправедливо, било и невярно. На 28.03.2021г. получил исковата молба
и се запознал с приложените доказателства. Направил си консултация с юрист,
който потвърдил неговите виждания, че всичко това било несправедливо и му
обяснил, че КТ отчитал зависимото положение на работника и бил предвидил
необходимите защитни механизми, както и че в неговия случай изчерпателно бил
уредил как следвало да се процедира при договор за повишаване или придобиване
на квалификация. Ето защо моли съда да обяви приложения по делото Договор от
20.03.2019г. за нищожен, като сключен при липса на основание, в пряко
противоречие и заобикаляйки КТ, както и в противоречие на добрите нрави. Договорът
за придобиване или повишаване на квалификацията бил уреден в чл.234 КТ. За
придобиването на ** „-“ с работодателя подписали допълнително споразумение
№1445/01.03.2019г., с което уредили всички условия по специализацията. Сключеният
впоследствие Договор от 20.03.2019г. бил лишен от правно основание и не намирал
опора никъде в законодателството. В случая не бил приложим и чл.9 ЗЗД, тъй като
с такива договори не можело да се уреждат, допълват или изменят трудовоправни
отношения, регулирани от КТ. Съгласно чл.234 КТ, договорът за придобиване или
повишаване на квалификацията следвало да съдържа следните задължително
реквизити: 1. професията и **та, по която работникът или служителят ще се
обучава; 2. мястото, формата и времето на обучението; 3. финансовите, битовите
и други условия за времето на обучението. Сключеният Договор от 20.03.2019г. не
съдържал нито един от тези реквизити. Договорът за придобиване или повишаване
на квалификацията, уреден в чл.234 КТ, бил дал възможност на работодателя за
договаряне на факултативни разпоредби, които целели да компенсират вложените от
него средства за обучението. В случая работодателят бил вложил 0 лева в
неговото обучение. През цялото време изпълнявал трудовите си задължения и получавал
работна заплата за това. Според основния замисъл на договора, колкото повече
работел, толкова по-голямо обезщетение щял да дължи на работодателя ако
напуснел работа. С претендиралото обезщетение, работодателят щял да се обогати
за негова сметка, без да бил вложил никакви средства в неговото обучение, които
да подлежали на компенсация. Доколкото уговорените обезщетения представлявали
неустойка, алтернативно правел възражение за намаляне на същата до 0 лева,
предвид изложените възражения. Претендира за сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
От
приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №219/2021г. по описа на РС-...
се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ – споразумение с нотариална заверка на
подписите, по което е образувано посоченото дело. Съдът като е преценил, че са
налице предпоставките по чл.418, във връзка с чл.417, т.3 ГПК е издал заповед
за незабавно изпълнение за сумата от 3000,00лв., представляваща задължение по
Споразумение с нотариална заверка на подписите от 05.03.2020г. за периода от
01.03.2020г. до 31.12.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от
13.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, и разноски по делото.
Срещу така издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение в
срок, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си. Това обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск.
Не е спорно по делото, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, по заявление на ответника. От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на Допълнително споразумение №1445/01.03.2019г. към трудов договор №417/08.06.2015г. и Договор от 20.03.2019г., се установява, че ответникът е започнал **по „-“ при ищеца от 01.03.2019г. за срок от две години. За периода на **ответникът получава трудово възнаграждение, като в допълнителното споразумение изрично е записано, че за ръководител практическото обучение на ответника е определен доц.д-р Е.К.. В Договора от 20.03.2019г. е регламентирано задължението на специализанта да работи в ** – база след приключване на **за период от 2 години, като са предвидени санкции за неизпълнение на задълженията от страна на специализанта. Една от санкциите, с която ищецът обосновава своето вземане е предвидена в чл.4 от договора, а именно, че „При прекратяване на **по чл.25 от Наредба №1 на МЗ за придобиване на **, служителят дължи обезщетение на ** в размер на получаваното възнаграждение за периода, в който се е обучавал.“
По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице за периода на обучението ответникът е получил нетно трудово възнаграждение в размер на 12449,81лв. Тази сума ищецът счита, че следва да му бъде заплатена като обезщетение от ответника по силата на чл.4 от Договора.
Страните са постигнали споразумение за заплащане на дължимото обезщетение, като ищецът е направил отстъпки в размера на обезщетението и в падежа на задължението. Вместо сумата от 12449,81лв. страните са приели, че дължимото обезщетение възлиза на 10000,00лв. и ще бъде заплатено от ответника на вноски до 31.12.2022г. За периода от 01.03.2020г. до 31.12.2020г. ответникът е следвало да заплаща по 300,00лв. месечно, общо 3000,00лв. Първите две вноски, а именно сумата от 600,00лв. е била удържана от ответника, с негово изрично съгласие, при изплащане на последното трудово възнаграждение.
Ответникът оспори действителността на Договора от 20.03.2019г., счита същия за нищожен като сключен при липса на основание, противоречащ на КТ и на добрите нрави. Съдът намира възраженията за недействителност на Договор от 20.03.2019г. за неоснователни. Съгласно чл.11 от Наредба №1 от 22.01.2015г. за придобиване на ** в системата на здравеопазването (
Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 7 от 27.01.2015г., изм. и доп., бр. 83 от 27.10.2015г., доп., бр. 88 от 8.11.2016г., изм. и доп., бр. 58 от 23.07.2019г., бр. 54 от 16.06.2020г., бр. 79 от 21.09.2021г., попр., бр. 81 от 28.09.2021г.) „Обучението за придобиване на **, при която основно се извършват лечебна и/или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти, наричана за краткост "клинична **", се осъществява въз основа на едно от следните основания:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2020 г.) сключен срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната ** на длъжност за специализант, посочена в чл.17, ал.1; договорът е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл.12, ал.3;
2. договор за повишаване на квалификацията по
чл.234 от
Кодекса на труда, сключен между база за обучение и неин служител с
придобита вече друга ** в системата на здравеопазването;
3. заповед на министъра на отбраната или
оправомощено от него длъжностно лице по чл.92, ал.3
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“
Разпоредбата
предвижда алтернативно три различни основания за провеждане на обучението за
придобиване на **. Страните са договорили придобиването на ** да стане чрез
трудов договор, а именно по т.1 на чл.11, ал.1 от Наредба №1. Това не
противоречи на КТ и на уредените от него отношения за повишаване на
квалификацията по чл.234 КТ. Наредбата предвижда сключване на такъв договор –
по чл.234 КТ, като алтернатива на провеждането на **по сключен трудов договор.
Поради тази причина изложените от ответника съображения за неспазване на чл.234 КТ са ирелевантни. Страните не са били длъжни да сключат договор за повишаване
на квалификацията по чл.234 КТ и макар да не са сключили такъв договор,
отношенията им по повод провеждането на обучението на ответника за придобиване
на ** „-“ са били валидни. Както със сключването на договор по чл.234 КТ, така
и без да има такъв договор, а отношенията да са уредени с трудов договор,
страните могат да предвидят съответни санкционни последици от неизпълнението на
задълженията им. Тъй като в случая такива санкционни последици не са предвидени
в трудовия договор, то страните са сключили допълнителен такъв – а именно
процесния договор от 05.03.2019г., в който са предвидили последиците в случаите
на прекъсване или прекратяване на специализацията. Съдът намира, че клаузите на
договора не противоречат на добрите нрави, доколкото разходите за обучението на
един **са целево отпускани на съответната база за обучение с оглед осигуряване
на същата база на **със съответната ** след приключване на обучението.
Прекратяването на **прави разходването на тези средства неоправдано, тъй като **
трябва да назначи нов **със съответния нов срок за **и да направи отново същите
разходи, както за специализанта, така и за неговия ръководител. Това обуславя
интереса на ** да претендира връщане на направените разходи за обучение от
специализантите.
Отделно от това, в случая се касае за неизпълнение на задължение по Споразумение от 05.03.2020г. Същото е сключено на основание чл.365 от ЗЗД – договор за спогодба. С този вид договор страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки, с които могат да създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната и е средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. Договорът за спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че страните считат правното положение такова, каквото са признали в спогодбата, както и регулиращо действие, състоящо се в това, че страните се задължават в бъдеще да изпълняват задълженията си така, както са установени в спогодбата. Договорът за спогодба има и конститутивно действие, тъй като съществуващото правоотношение се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба. Договорът за разсрочено плащане не е едностранно изявление на ответника, а съдържа насрещни волеизявления и на двете подписали го страни, поради което е договор, а не едностранна сделка.
Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор. (Решение №134 от 21.06.2019г. на ВКС по гр. д. №4255/2018г., III г. о., ГК)
Съобразно договора за спогодба между страните,
за който не бе доказано, че сключен под натиск, заплаха или принуда, ответникът
се е съгласил с дължимостта на сумата от общо 10000,00лв., които е приел да
заплати на ищеца на месечни вноски до края на 2022г. До края на 2020г., за
който период е претенцията на ищеца, ответникът е следвало да му заплати сумата
от общо 3000,00лв. От тази сума ответникът е заплатил 600,00лв. Поради тази
причина съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2400,00лв. за периода от 01.05.2020г. до 31.12.2020г. Искът е основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,
тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, в
негова тежест следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и
деловодни разноски в размер на 48,00лв., представляващи платената от ищеца
държавна такса, 320,00лв. – платено възнаграждение за вещо лице и заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК
“Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.“ Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и
направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за
изпълнение №260124/15.01.2021г., в размер на общо 288,00лв. за държавна
такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.И. ***, ЕГН ********** дължи на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев сумата от 2400,00лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляващи неплатена за периода от 01.05.2020г. до 31.12.2020г. сума по Споразумение от 05.03.2020г. с нотариална заверка на подписите и законна лихва върху тази главница от 13.01.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №260124/15.01.2021г. по ч.гр.дело №219/2021г. по описа на РС гр.....
ОСЪЖДА И.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев, направените разноски по делото в размер на общо 768,00лв. (седемстотин шестдесет и осем лева), представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев, направените разноски по заповедното производство в размер на общо 288,00лв. (двеста осемдесет и осем лева) за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №260124/15.01.2021г. по ч.гр.дело №219/2021г. по описа на РС гр.....
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. ... в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: