Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.Дряново, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 529 по описа за
2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ.
В исковата молба на
Ц.Х.Н. ***,
чрез пълномощник адв. Р.Д. от ГАК, съдебен адрес ***, против ЗД ***АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, ***, се излага, че на
16.09.2017 г., около 17.25 ч. в гр. Габрово на кръстовището между ул. „Чардафон"
и ул. „Съзаклятие" възникнало ПТП, при което лек автомобил „Фиат
Пунто" с peг.
№ ***, управляван от В.Ц.Х. ***, при извършване на маневра завиване наляво не
пропуснал насрещно движещия се с предимство велосипедист – ищцата Ц.Х.Н. и я
блъснал с предната част на автомобила. Във връзка с настъпилото ПТП, с
наказателно постановление № 17-0892-000696/25.10.2017 г., влязло в сила на
18.12.2017 г., за извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 179 ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на В.Ц.Х. било наложено
административно наказание глоба. В административно наказателната преписка
липсвали данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
която се движила с велосипеда в дясната част на пътното платно при спазване на
задълженията си като участник в движението. Вината за пътния инцидент била
изцяло на водача на лекия автомобил В.Ц.Х., която безспорно нарушила правилата
за движение по по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и като не изпълнила това свое
задължение предизвикала процесното ПТП и вредоносния резултат.
В следствие на сблъсъка ищцата първоначално
паднала върху автомобила, ударила се в предното панорамно стъкло след което
паднала на пътното платно и нямала ясен спомен за случилото се. Ударила си
главата и двата крака. Била приета за
лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Габрово. В исковата молба са описани
подробно данните от медицинската документация - епикризи, амбулаторни листи, медицински
удостоверения и изследвания, във връзка с проведеното лечение на ищцата. На
28.03.2018 г. на ищцата било
издадено съдебномедицинско удостоверение, от което било видно, че са ѝ
причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с клинични данни
за мозъчно сътресение; контузия на лявото коляно с вътреставно счупване на
латералното плато на тибия (голям пищял); контузия на медиалния кондил на
бедрената кост; оток и излив на течност в ставата; разтегнати колатерални
ставни връзки двустранно; разкъсване на задния рог на медиалния менискус
(установено чрез ядрено-магнитен резонанс); наранявания на дясното коляно;
наранявания на вътрешната повърхност на лявата подбедрица и на вътрешния глезен
на левия крак, на ръба на лявото ходило; настъпили усложнения след мозъчното
сътресение - посттравматична церебрастения с оплаквания, продължаващи и към
момента. Счупването на латералното плато на тибията на левия крак, както и
разкъсването на медиалния менискус на лявото коляно, заедно и поотделно довели до трайно затрудняване на движението
на левия долен крайник, за срок от 2 месеца за менискуса и около 2 месеца
обездвижване с възстановяване на костната цялост и здравина за около 4-5 месеца
за счупването на големия пищял. Поради увреждането на много от структурите на
коляното, възстановяването може да продължи по-дълго. Външните увреждания и
мозъчното сътресение са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. На лице било и
усложнение след мозъчното сътресение - посттравматична церебрастения с
оплаквания, продължаващи и до момента, като не може да се даде прогноза за
продължителността на това състояние. По отношение на травмите на лявото коляно описаните
травматични увреждания представлявали две самостоятелни средни телесни повреди,
а останалите телесни увреждания - леки телесни повреди.
Излага се, че известно време след инцидента ищцата
започнала да изпитва чести неблагоприятни изживявания на епизоди на повтарящи
се изживявания на психотравмата с оживяване на миналата сцена, страх от
автомобили, нарушения в съня. Често сънувала
кошмари. В тази връзка на 06.11.2017 г. е консултирана при специалист психиатър
и е поставена диагноза - посттравматично стресово разстройство и назначено
медикаментозно лечение с Золофт 50 мг. и Клонарекс 0.5 мг. по схема. Лечението
продължило около шест месеца.
Твърди се, че в резултат на произшествието и
получените травми, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания и множество неудобства. Качеството
ѝ на живот рязко се влошило, с
оглед на тежката травма на лявото коляно, продължителния период на
обездвижване, настъпилото усложнение след мозъчно сътресение - посттравматична
церебрастения, с продължаващи оплаквания, без да може и към момента да се даде
прогноза за продължителността на това състояние. И към настоящият момент ищцата
изпитвала негативна симптоматика, свързана с често главоболие и замаяност.
Първоначално кракът ѝ бил
обездвижен с шина, като след извършената операция продължила да носи шина около
30 дни по препоръка на лекарите. През този период до края на м. ноември
ползвала помощни средства за предвижване - патерици, първоначално две и в края
на периода една. Лечението и възстановяването ѝ
от възникналото състояние на посттравматично стресово разстройство продължило
около шест месеца. През възстановителния период,
поради тежката травма на коляното, са ѝ издадени общо 177 дни болнични за
временна неработоспособност от периода на произшествието до 07.03.2018 г. И към
настоящия момент ищцата изпитвала болки в областта на лявото коляно при ходене
пеша по дълго време, качване и слизане по стъпала или при промяна на времето.
След проведен курс
по рехабилитация от 29.01.2018 г. до 05.02.2018 г. ѝ е препоръчано
продължаване на курса по рехабилитация след 5-6 месеца.
Твърди се, че във връзка с лечението ищцата
направила разходи в общ размер на 1168 лв. за закупени консумативи, престой в
болница, изписани лекарства и проведена рехабилитация.
Към момента на възникване на инцидента управляваният от причинителя
на ПТП, лек автомобил „Фиат Пунто" с peг.
№ *** бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите към дружеството ответник, съгласно
застрахователна полица № BG/02/117001529710,
сключена на 27.05.2017 г. и валидна за периода от 27.05.2017 г. до 26.05.2018
г. Ответното дружество в качеството на застраховател, на основание чл. 493 от КЗ, носело отговорност за покриване на причинените на ищцата неимуществени и
имуществени вреди, настъпили в следствие на процесното ПТП.
След установяване на телесните увреждания ищцата
уведомила ответника, със завеждане на застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ с вх. № ОК-368858/08.06.2018 г. за доброволно уреждане на отношенията за
сумата от 25 000 лв. Чрез телефонно обаждане в 15-дневен
срок след предявяване на претенцията, представител на застрахователя предложил
сумата от 10 000 лв. за уреждане на претенцията и сключване на споразумение.
Тъй като ищцата не била съгласна с определеното обезщетение от 10 000 лв., отказала
да сключи споразумение. До настоящия момент ответникът не бил изплатил
обезщетение, поради което и на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ, е предявен
настоящият иск.
Направено е
искане съдът да осъди ответника ЗД ***АД да заплати на ищеца
следните суми: 25 000 лв. - обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени физически и
психически болки, страдания и неудобства,
вследствие на причинени телесни повреди при гореописаното ПТП, както и обезщетение за претърпените имуществени
вреди в размер на 1168 лв., представляващи
направени от ищцата финансови разходи за лечението ѝ, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането — 16.09.2017 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Извън срока по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове за неимуществени и имуществени вреди,
както по основание, така и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото протокол за ПТП №
1482008/16.09.2017 г., план-схема
към него и Констативен протокол с пострадали лица № 70, се установява, че на
16.09.2017 г., около 19,25 ч., в гр. Габрово,
в зоната на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул. „Съзаклятие" е възникнало пътно
транспортното произшествие с участието на
лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № ***, управляван от В.Ц.Х. *** и
велосипед "WINORA BLASTER",
управляван от ищцата Ц.Х.Н. ***, по вина на водача на лекия автомобил В. Х., която е предприела маневра завиване наляво, без да
пропусне насрещно движещия се по път с предимство велосипед, блъскайки го с предната част на
автомобила.
За
произшествието е съставен акт за установяване на административно нарушение №
424169/16.09.2017 г. против В.Ц.Х. ***, за това че като водач
на лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. №
***, на 16.09.2017 г., около 19,25 ч., в гр. Габрово, в зоната на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул.
„Съзаклятие" е предприела маневра завиване наляво в посока ул.
„Съзаклятие", не е пропуснала насрещно движещия се по път с предимство
велосипед с водач Ц.Х.Н., и е предизвикала пътно
транспортно произшествие, блъскайки
го с предната част на автомобила - нарушение на чл. 37 ал. 1 ЗДвП.
Въз основа
на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление №
17-0892-000696/25.10.2017 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР- гр.
Габрово, с което на В.Ц.Х. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
За
установяване механизма на пътно транспортното произшествие е назначена съдебно
автотехническа експертиза с вещо лице инж. Б.М.. От заключението, неоспорено от страните, което съдът приема за обосновано
и правилно, се установява, че на 16.09.2017 г., около 17,25 ч., в гр. Габрово, лек
автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ***, управляван от В.Ц.Х.,***. Навлиза в
кръстовището между ул. „Чардафон” и ул. „Съзаклятие”, намалявайки скоростта си
на движение до около 20 km/h, като предприема маневра за завиване на ляво, с цел
включване по ул. „Съзаклятие”. В същия момент, в десния край на дясната пътна
лента на ул. „Чардафон”, в посока към Дом на Хумора, Ц.Х.Н. управлява велосипед
със скорост в рамките на 12 ÷ 15 km/h. Към момента на започване на
завиването на автомобила на ляво, велосипедът се е намирал от мястото на удара
на разстояние около 6,6 м. – 8,4 м., което определя, че при започване на завиването на лекия
автомобил наляво, велосипедът е бил навлязъл и се е движел в кръстовището. Водачката
на лекия автомобил не възприема велосипедистката своевременно, не я пропуска, а
продължава изпълнение на предприетата маневра, навлиза в платното за движение
на велосипеда, при което се осъществява удар между предна дясна част на
автомобила с предна гума на велосипеда и левия крак на велосипедистката, като
след прехвърляне през предния капак, косо, главата на велосипедистката достига
до предното стъкло. В края на удара, велосипедът и велосипедистката са
отхвърлени напред и на дясно по отношение на траекторията на лекия автомобил,
като се установяват на възможни разстояния от 5 м. до 8 м. от мястото на удара.
Лекия автомобил, движейки се по дъговидна траектория се установява в заснетото
от контролните органи положение. Сравняването
на ефективния спирачен път на лекия автомобил след удара - 2,2 м., необходимото разстояние за спиране от реагирането до
мястото на установяване на автомобила - 7,2
м. след удара, с изминатия път от мястото на удара, до
спирането - 8 м., определя,
че водачката на автомобила е реагирала за спиране след удара, т. е. със закъснение на възникналата ситуация. Към момента на протичане
на произшествието е имало добра видимост, пътната настилка е била суха, няма
данни за наличие на други превозни средства в движение, които да са се намирали
между процесния автомобил и велосипедистката. Наличните данни по делото,
определят протичане на произшествието при неограничена и ненамалена видимост за
участниците във произшествието, като всеки е разполагал с техническа възможност
да възприема движението на насрещното превозно средство на разстояние не по
малко от 80 м. до 100 м. преди зоната на протичане на удара. Според вещото
лице, от техническа гледна точка, произшествието е било предотвратимо от страна
на водачката на лекия автомобил, ако тя своевременно е възприела движещата се в
кръстовището велосипедистка и е изчакала преминаването ѝ, след което при
липса на други превозни средства е следвало да осъществи маневрата завиване на
ляво. Водачката на лекия автомобил е разполагала с реална видимост за
своевременно възприемане на движещата се в полагащата ѝ се пътна лента
велосипедистка. Поради изложеното съдът приема, че причина за произшествието е
отнемането на предимството на велосипедиската - ищцата Ц.Х.Н. от водачката на
лекия автомобил „Фиат Пунто” - В.Ц.Х., поради което вината за настъпилото ПТП е
само на последната.
От
заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещите лица д-р Я.К. –
съдебен лекар и д-р Н.В. – невролог, неоспорено от страните, което
съдът приема за обосновано и правилно, се установява, че при възникналото на 16.09.2017 г. пътно транспортно
произшествие, ищцата Ц.Х.Н. е получила следните увреждания: контузия на главата с клинични
данни за мозъчно сътресение; контузия на лявото коляно с вътреставно счупване
на латералното плато на тибия (голям пищял), контузия на медиалния кондил на
бедрената кост, оток и излив на течност в ставата, разтегнати колатерални
ставни връзки двустранно, разкъсване на задния рог на медиалния менискус,
установено чрез ядрено-магнитен резонанс; наранявания на дясното коляно,
вътрешната повърхност на лявата подбедрица и на вътрешния глезен на левия крак,
на ръба на лявото ходило. Настъпили са и усложнения: посттравматична
церебрастения, посттравматично стресово разстройство, болки в лявата колянна
става при натоварване и при промяна на времето. Счупването на латералното плато
на тибията на левия крак, както и разкъсването на медиалния менискус са лявото
коляно, заедно и поотделно са довели до трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник за срок от 2 месеца за менискуса и около 2 месеца
обездвижване с възстановяване на костната цялост и здравина за около 4-5 месеца
за счупването на големия пищял. Поради увреждането на много от структурите на
коляното, възстановяването продължава по-дълго с проява на болки. Външните
увреждания и мозъчното сътресение са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Настъпилото усложнение след мозъчното сътресение посттравматична
церебрастения, с оплаквания, продължаващи и до момента, представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според вещото лице
по механизъм на получаване, уврежданията, описани по-горе, отговарят да са
причинени при процесното ПТП – при удар отляво странично в областта на левия
крак (коляно, подбедрица) и притискане на същото към велосипеда, удар на
дясната подбедрица и коляно с велосипеда, прехвърляне на тялото през предния
капак на лекия автомобил и удар в предното панорамно стъкло (най-вероятно с
глава) и последващо падане на терена.
Вещото лице е
посочило, че и към момента при ищцата се проявяват симптоми на постравматична
церебрастения, косвено потвърдена и чрез ЕЕГ, а именно периодично главоболие,
главозамайване и световъртеж, с дразнене от светлина и звуци. Същите смущават
нормалното състояние на ищцата и нарушават дейностите от ежедневния ѝ
живот. Вещото лице не може да се даде прогноза за продължителността на това
състояние при ищцата, като същото е възможно да продължава от месеци до няколко
години. Към
момента е настъпило почти пълно възстановяване на счупената кост и увредените
мекотъканни структури на левия крак. Все още има лека хипотрофия на мускулатурата на бедрото и
леко увеличен обем на лявото коляно и подбедрица. Често срещана след подобни
травми е описаната от пострадалата поява на болка след натоварване на крайника,
скованост и болка при промяна на времето, като такива оплаквания могат да
продължат с години и понякога за цял живот.
От
показанията на разпитаните свидетели С.С.и М.Н., майка и съпруг на ищцата, се
установяват посочените и от вещите лица телесни увреждания, получени вследствие
на пътно транспортното произшествие, както и болките и страданията, които
ищцата е претърпяла и търпи и понастоящем. Непосредствено след инцидента ищцата
е била приета в Хирургичното отделение на МБАЛ-Габрово, откъдето е изписана на
19.09.2017 г. с
шина на левия крак. В продължение на около две седмици била на легло, не можела
да става и да се грижи, както за себе си, така и за сина си, който по това време е бил на
13 г., ученик. Тъй като съпругът ѝ работел, се наложило майка ѝ да
се пренесе да живее у тях, за да се грижи за нея и семейството ѝ. След
около две седмици ищцата започнала да става. Движела се с патерици, но с чужда
помощ, тъй като непрекъснато ѝ се виело свят. Движела левия си крак
трудно и болките били много силни, което наложило магнитно резонансно
изследване, при което било установено счупване на горния край на
тибията. На 06.10.2017 г. ищцата постъпила в Клиника по ортопедия и
травматология в МБАЛ ”Св.
Пантелеймон – Плевен” ООД, където кракът и бил опериран и поставена ортеза.
След изписването ѝ на 08.10.2017 г. ищцата се движела трудно, с
патерици, имала главоболие и световъртеж, което наложило майка ѝ отново
да живее у тях и да се грижи за нея и семейството ѝ до м. февруари 2018
г. През м. март 2018 г. започнала работа, но в началото се справяла трудно, тъй
като се налагало да работи с компютър, от което
главоболието ѝ се засилвало. От показанията на св. М.Н. става
ясно, че семейството на ищцата живее в квартал извън гр. Габрово и от години тя
редовно се придвижвала, включително и до работното си място, с велосипед. Когато
след инцидента ищцата тръгнала на работа, не можела да се придвижва до там с
велосипед, тъй като изпитвала силни болки в коляното, което наложило да ходи до
там пеша или с такси. След инцидента ищцата започнала да се страхува да пътува
дори с кола, притеснявала я скоростта, както и приминаващите коли, като се
страхувала, че могат да я блъснат, поради което потърсила помощ от специалист.
От приложеното медицинско удостоверение изх. № 373/06.11.2017 г. от д-р Д. Г. –
кабинет за психично здраве, е видно, че на ищцата е поставена диагноза
„Посттравматично стресово разстройство”.
От
представените по делото доказателства: бележка за пролежани дни в хирургично
отделение към МБАЛ “Д-р Тота Венкова” АД гр. Габрово от 19.09.2017 г. на
стойност 17,40 лв.; фактура № **********/25.09.2017г. на стойност 97 лв.;
фактура № **********/02.10.2017 г. на стойност 36 лв.; бележка за платена
потребителка такса от МБАЛ “Свети Панталеймон” ООД – гр. Плевен на стойност 11
лв.; фактура № **********/08.10.2017 г. на стойност 85,60 лв.; фактура №
**********/09.10.2017 г. на стойност 11,60 лв.; фактура № **********/09.10.2017
г. на стойност 100 лв.; фактура № **********/12.10.2017 г. на стойност 8 лв.;
фискален бон от 18.01.2018 г. за 2.90 лв.; фактура № **********/08.11.2017 г.
на стойност 16 лв.; фактура № **********/03.10.2017 г. на стойност 41.80 лв.;
фактура № **********/03.10.2017 г. на стойност 40 лв.; фактура № **********/03.10.2017
г. на стойност 235 лв.; фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност 16 лв.; фактура
№ **********/07.11.2017 г. на стойност 14 лв.; фактура № **********/06.12.2017
г. на стойност 14 лв.; фактура № **********/20.12.2017 г. на стойност 30 лв.; фактура
№ **********/04.01.2018 г. на стойност
19,80 лв.; фактура № **********/29.01.2018 г. на стойност 40,60 лв.; фактура №
**********/29.01.2018 г. на стойност 57 лв.; фактура № **********/07.03.2018 г.
на стойност 30 лв.; фактура № **********/05.02.2018 г. на стойност 14 лв.; фактура
№ **********/28.03.2018 г. на стойност 45 лв.; фактура № **********/28.04.2018
г. на стойност 139,32 лв. и фактура № 170/18.04.2018 г. на стойност 60 лв., се
установява, че ищцата е направила разходи във връзка с лечението си в общ
размер от 1182,02 лв. за заплащане на болничен престой, изследвания, медицински
процедури, консумативи, както и за закупуване на медикаменти, които са ѝ
били изписани с рецептурни бланки, също приложени по делото.
Не е спорно
по делото, а това се установява и от представената застрахователна полица № BG/02/117001529710 от 27.05.2017
г., че за
лекия автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ***, участник в произшествието,
управляван от В.Ц.Х., към датата на пътно транспортното произшествие е бил налице
действащ договор за застраховка гражданска отговорност със застраховател -
ответникът ЗД
***АД.
От
представената по делото преписка по щета, се установява, че на 08.06.2018 г. ищцата
Ц.Н. е предявила претенциите си към ЗД ***АД за заплащане на сумата
от 25 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 1168 лв.,
представляващи обезщетение претърпени имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП. Видно от приложеното по делото решение на застрахователя от
15.06.2018 г., същият е приел, че следва да изплати общо сумата от 10 000
лв. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, с който размер
ищцата не се е съгласила.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Правното основание на
предявените искове е по чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, която разпоредба
предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Исковете са
допустими, тъй като във вр. с чл. 498, ал. 3
от КЗ е проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното му от застрахователя обезщетение. Съдът намира, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявените искове.
Тъй като в
случая няма постановена присъда във връзка с настъпилото пътно транспортно
произшествие, гражданският съд следва да отговори дали са налице всички
предпоставки на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно налице ли е
противоправно деяние на застрахования при ответника водач на МПС, вина на водача,
причинени вреди на ищеца, както и причинна връзка между деянието и вредите.
Съдът
счита, че е налице е противоправно деяние. В случая е проведено е
административно наказателно производство във връзка с настъпилото пътно
транспортното произшествие, приключило с издаването на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление срещу виновния участник В.Ц.Х.. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че на 16.09.2017 г., около 19,25 ч., в гр. Габрово, на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул.
„Съзаклятие", В.Ц.Х.,
управлявайки лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № ***, е предприела маневра
завиване наляво към ул. „Съзаклятие",
като не е пропуснала насрещно насрещно движещия се велосипед, управляван от ищцата Ц.Х.Н., блъскайки го с
предната част на автомобила.
За произшествието е бил съставен протокол за ПТП, план-схема
към него и Констативен протокол с пострадали лица. Механизмът на пътно транспортното
произшествие се установява от заключението на приетата по делото съдебно автотехническа експертиза, съгласно което
водачката на лекия автомобил не е възприела
велосипедистката своевременно, въпреки че е разполагала с реална видимост за
това. Реагирала е за спиране след
удара, т. е. със закъснение на възникналата ситуация. От техническа гледна
точка, произшествието е било предотвратимо от страна на водачката на лекия
автомобил, ако тя своевременно е възприела движещата се в кръстовището
велосипедистка и е изчакала преминаването ѝ, след което при липса на
други превозни средства е следвало да осъществи маневрата завиване на ляво.
Липсват данни за съпричиняване от страна
на пострадалата. Същата, като участник в движението, е управлявала велосипеда със
скорост в рамките на 12 ÷ 15 km/h., в
десния край
на полагащата ѝ се дясната пътна лента на ул. „Чардафон”. От показанията
на св. Н. става ясно, че велосипедът е бил в пълна техническа изправност и
оборудван с всички необходими светлини. Поради изложеното съдът приема, че е
противоправно деяние, като вина за настъпилото пътно транспортно произшествие
има единствено водачката на лекия автомобил „Фиат Пунто” - В.Ц.Х., която е
нарушила чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и при завиване наляво от ул. „Чардафон” за
навлизане към ул. „Съзаклятие", не е пропуснала насрещно движещата се по
ул. „Чардафон” велосипедистка.
На следващо
място от доказателствата по делото и от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза безспорно се
установи, че в следствие на удара при настъпилото пътно транспортно
произшествие ищцата е получила множество травматични увреждания, като счупването на латералното плато
на тибията на левия крак, както и разкъсването на медиалния менискус на лявото
коляно, заедно и поотделно са довели до трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник за срок от 2 месеца за менискуса и около 2 месеца
обездвижване с възстановяване на костната цялост и здравина за около 4-5 месеца
за счупването на големия пищял. Поради увреждането на много от структурите на
коляното, възстановяването е продължило по-дълго и с проява на болки. Освен
това са настъпили и усложнения: посттравматична церебрастения, посттравматично
стресово разстройство, болки в лявата колянна става при натоварване и при
промяна на времето. Настъпилото усложнение след мозъчното сътресение –
посттравматична церебрастения, е свързано с оплаквания, продължаващи и до
момента. Вещите лица са кщатегорични, че травматичните увреждания на ищцата са настъпили
като пряка и непосредствена последица от удара при възникналото пътно
транспортно произшествие.
При определяне
размера на дължимото на Ц.Х.Н. обезщетение за причинените
ѝ от деликта неимуществени вреди, съдът взе предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която то следва да се определи по
справедливост и е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, а
именно характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще и др. В конкретния случай от писмените и гласни доказателства
по делото се установява, че след инцидента на 16.09.2017 г. ищцата е престояла
три денонощия в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - Габрово. На 06.10.2017 г. е постъпила в Клиника по ортопедия и
травматология в МБАЛ ”Св.
Пантелеймон – Плевен” ООД, където кракът и бил опериран и поставена ортеза,
след което е изписана на 08.10.2017 г. и възстановяването ѝ е
продължило в домашни условия до 07.03.2018 г., т. е. близо 5,5 месеца, като
интензивността на болките е била засилена особено в първите месеци. През този период
за около 4 месеца не е можела да се грижи за себе си, както и за семейството и
детето си, което е наложило майка ѝ да заживее у тях, за да ѝ
помага. Ищцата е била стресирана, чувствала е
притеснение и страх от преминаващи автомобил, както и да се качва в
автомобил. Съобразявайки
характера и тежестта на получените травми, интензитетът на понесените болки,
периода на възстановяване, получения стрес, неудобствата, причинени в
оздравителния период, както и обстоятелството, че ищцата все още изпитва болки
при физическо
натоварване и това, че оплакванията
във връзка с настъпилото усложнение след мозъчното сътресение продължават и до
момента, съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че ищцата
е направила разходи във връзка с лечението си за заплащане на болничен престой,
изследвания, медицински процедури, консумативи, както и за закупуване на
медикаменти, които са ѝ били изписани с рецептурни бланки, в общ размер
от 1182,02 лв.
По
отношение на лекия автомобил, при управлението на който е причинено процесното
пътно транспортно произшествие,е било налице валидно правоотношение по договор
за застраховка "Гражданска отговорност" към 16.09.2017 г., което ангажира
отговорността на ответника като застраховател.
Предвид
изложеното искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликта е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за нанесените ѝ
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.06.2018 г. - датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното
изплащане. Съгласно чл. 429 ГПК дължимостта на лихвата
за забава върху застрахователното обезщетение е свързана с уведомяване на
застрахователя и представяне на всички необходими доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ от ищеца. В настоящия
случай ищецът е завел писмена претенция за застрахователно обезщетение при
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ на 08.06.2018 г., като е представил
всички необходими документи, доказващи основателността на претенцията, поради
което лихвата върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
присъди от 08.06.2018 г., като за периода от 16.09.2017 г. до 08.06.2018 г. претенцията
за лихва за забава следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Искът за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди в резултат на деликта е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 1168
лв., който е по-малък от установения по делото размер на разходите от 1182,02 лв. Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата обезщетение за нанесените ѝ имуществени
вреди в размер на 1168 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.06.2018 г. - датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното
изплащане, по съображенията, изложени по-горе.
По разноските:
Съдът е
освободил ищцата от внасянето на държавни такси и разноски по делото, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса върху уважения размер на
претенциите в размер на 1046,72 лв., както и сторените по делото разноски за
възнаграждение на вещи лица, изплатени от сумите, предвидени от бюджета на
съда, в общ размер от 702,40 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С исковата
молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Размерът на
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай размерът на
адвокатското възнаграждение за предявения иск за неимуществени вреди възлиза на
1280 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5, а за предявения иск за имуществени вреди
– 311,76 лв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата или общо 1591,76 лв.,
което възнаграждение следва да се присъди в полза на адв. Р.Д..
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ***АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.
***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Х.Н., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв. Р.Д. от ГАК, сумата от 25 000,00
лв. /двадесет и пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпило
на 16.09.2017
г. пътно-транспортно
произшествие
в гр. Габрово на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул.
„Съзаклятие", причинено по вина на В.Ц.Х.
при управление на лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № ***, застрахован при ответника
по застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователна полица №
BG/02/117001529710 от 27.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като като отхвърля иска за лихва за периода от
16.09.2017 г. до 08.06.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ***АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.
***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Х.Н., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв. Р.Д. от ГАК, сумата от
1168,00 лв. /хиляда
сто шестдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – разходи за лечение, от настъпило на 16.09.2017 г. пътно-транспортно
произшествие
в гр. Габрово на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул.
„Съзаклятие", причинено по вина на В.Ц.Х.
при управление на лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № ***, застрахован при ответника
по застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователна полица №
BG/02/117001529710 от 27.05.2017
г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като отхвърля иска за лихва за периода от
16.09.2017 г. до 08.06.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ***АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д. ***, сумата от 1591,76 лв. /хиляда петстотин деветдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки/ за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА
и чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД ***АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.
***, ***, ***, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски
районен съд СУМАТА от 1749,12 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и девет лева
и дванадесет стотинки/ разноски по делото, от които 1046,72 лв. държавна такса,
изчислена върху размера на уважените искове, 702,40 лв. възнаграждения на вещи
лица, изплатени от сумите, предвидени от бюджета на съда, както и 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: