№ 180
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107031 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от В. М. СТ. с ЕГН
********** от гр.*** * против „*** гр.Бу*** със седалище и адрес на
управление гр.*** представлявано от уп** * Ищцата твърди, че с ответника в
качеството на туроператор сключила договор за туристически пакет от
28.01.2020г. за организирано пътуване с включени 6 нощувки със закуска и
самолетен билет. Съгласно договора общата цена на пакета била в размер на
3959,07 лева, като сумата била предназначена за трима човека. При
подписване на договора заплатила сумата от 720 лева съгласно т.9 от
договора. Капарото в общ размер на 1200 лева било преведено по банкова
сметка на дружеството. Твърди, че начин и срок на плащане са уточнени в
Приложение №2 към чл.82 ал.1 ЗТРБ. С оглед извънредното положение, на
09.03.2020г. ищцата изпратила електронно писмо до ответното дружество с
молба да и бъде възстановена внесената сума. На 10.03.2020г. получила
писмо от ответника, че в *** е обявено извънредно положение и има право да
1
поиска връщане на цялата сума. На същата дата изпратила отново писмо до
туроператора, с който поискала възстановяване на сумата. На 12.03.2020г.
отново поискала да бъде възстановена цялата сума. На същата дата
ответникът и отговорил, че при анулация на договора дължи неустойка в
размер на 50 %. Предложил също прекратяване на договора с 30 % неустойка
и възстановяване на остатъка или сторниране на реално направените разходи
от 826,20 лева и ползване на остатъка от 1513,80 лева за бъдещи пътувания.
На 25.03.2020г. ответникът изпратил писмо до ищцата, с което я уведомил, че
не прекратява договорите, а спира изпълнението им за срока на непреодолима
сила. С куриерска услуга изпратила заявление за отказ от туристически пакет,
което било върнато като непотърсено. На 27.03.2020г. с електронно писмо
уведомила ответника, че предложените от него варианти не са удобни и
желае да и бъде върната цялата внесена сума.
След множество писма между страните, до момента ищцата твърди, че
сумата, която е внесла не е възстановена. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 2340
лева представляваща част от заплатена цена по прекратен договор за
туристически пакет от 28.01.2020г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. При условията на евентуалност моли съда да
осъди ответника да и заплати сумата на отпаднало основание.
В едномесечния срок ответникът е представил писмен отговор, в който
не оспорва твърденията в исковата молба. Не оспорва твърденията, че срокът
за връщане на сумата и изтекъл. Не оспорва твърденията, че дължи връщане
на внесената сума. Твърди, че няма финансова възможност към настоящия
момент да възстанови заплатената от ищцата сума, която при първа
възможност ще бъде възстановена.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Установява се от представения по делото Договор за туристически
пакет №***, че на 29.01.20202г. в гр.*** бил сключен договор между ***
гр.*** и ищцата В. М. СТ., по силата на който ответникът в качеството си на
туроператор се задължил да предостави всички услуги по туристическия
пакет, като в договора са посочени имената на пътуващите, както и
организираните по време на екскурзията посещения и съответно цени. В
договора е отразена обща цена на услугата 3959,07 лева, от които платена
2
сума при подписване на договора 720 лева и остатък за доплащане 3239,07
лева.
Представено е Приложение №2 към чл.82 ал.1 ЗТРБ, представляващ
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация във връзка
с договори за туристически пакети в случаи, различни от включените п
Приложение №1. Представени са и общи условия за организирано
туристическо пътуване, подписани от двете страни по договора.
По делото като свидетел е изслушан ****, който заяви, че със съпругата
се записали за екскурзия на 28.01.2020г., преди да бъде обявена пандемията в
световен мащаб. След разпространяване на заболяването Ковид 19 в Европа
разбрали, че екскурзията няма да се състои и със съпругата си настояли да им
бъде върната внесената сума. Екскурзията трябвало да започне от
20.04.2020г., като в този момент, дестинацията, която следвало да посетят
била с най-голямо разпространение на заболяването. Свидетелят заяви, че
ответното дружество ги поканило да получат ваучер на същата стойност,
който да използват по-късно, но те отказали и заявили желание да им бъде
върната цялата сума. Представители на ответното дружество обещали, че ще
възстановят заплатената сума, но все още чакали заплащане на помощ от
държавата.
От правна страна, съдът приема следното :
Страните са били в договорни отношения и при неизпълнение всяка
страна следва да докаже, че е изправна страна по договора като е изпълнила
всички задължения, които е поела с подписване на договора.
В случая безспорно се установи, че екскурзията не се е състояла,
поради пандемичната обстановка, която е била обявена непосредствено преди
провеждане на екскурзията. Съгласно разпоредбата на чл.89 ал.5 ЗТ,
„Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди
започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква
такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия
пакет или превоза на пътници до дестинацията.“ На 20.02.2020г., след
сключване на договора между страните, е постановен акт - Заключения на
Съвета относно Covid-19/2020/С 57/04, с който Съветът на ЕС признава, че
3
широкото разпространение на нови заразни болести като Covid-19 е
потенциална заплаха за здравето в световен мащаб поради масовите и чести
международни пътувания. Със същият акт се признава, че потвърдените
случаи на заболяването са причинени от вирус, който може да се предава от
човек на човек. На 03.02.2020г. СЗО публикувала „План за подготвеност и
реакция относно Covid-19“, който план има за цел да спре разпространението
на заразното заболяване. С оглед изложеното, съдът приема, че през месец
февруари 2020г. са приети решения, с които се признава, че заразното
заболяване Covid-19 представлява потенциална заплаха от извънреден
характер за здравето на хората. На 11.03.2020 СЗО официално е обявила
пандемията от това заболяване.
На 23.02.2020г. ***“ към ***убликувала информация, че във връзка с
разпространението на Covid-19 в ***, и по-точно в северната част, се
препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в тази
част да пътуват само в краен случай в районите, където са установени случаи
на заболяването. Отправено е предупреждение, че в *** *** са въведени
мерки, включващи затварянето на обекти и избягване предвижванията на
хора между населените места. В началото на месец март 2020г, в **** са
публикуване официални съобщения с основна препоръка за гражданите да
пътуват само в краен случай, като по отношение на областта *** се сочи, че е
определена за огнище на заразата и пътуванията до там са определени като
крайно рискови.
Тези данни съдът приема, че са достатъчни за да докажат наличието на
непреодолими и извънредни обстоятелства по отношение на предвидените в
договора за туристически пакет дестинации.
Съдът приема, че предпоставките на чл.89 ал.5 ЗТ са възникнали на
10.03.2020, към която дата за ищцата е възникнало правото да прекрати
договора на посоченото основание. Съгласно чл.89 ал.6 ЗТ, при прекратяване
на договора за туристически пакет, пътуващият има право на пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, без да
има право на допълнително обезщетение. Съгласно чл.89 ал.8, туроператорът
възстановяване на пътуващия всички дължими суми по ал.6 и ал.7, а при
прекратяване на договора за туристически пакет възстановява всички
плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име. Видно е, че
4
при прекратяване на договора по чл.89 ал.5 ЗТ се предвижда пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет - При
прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал.5 пътуващият
има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за
туристическия пакет и тази разпоредба е безусловна. Не е спорно между
страните, че ищцата е внесла сумата от 720 лева като капаро, а сумата от 1620
лева е преведена по банков път на ответника като част от оставащата за
довнасяне сума.
Съдът споделя доводите на ищцата, че съгласно разпоредбата на
чл.81 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако причината за неизпълнението не може
да му се вмени във вина, т.е. кредиторът не може нито да претендира реално
изпълнение, нито обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл.89 ЗЗД,
при двустранните договори, ако задължението се погаси поради
невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. С оглед
събраните по делото доказателства, съдът приема, че договорът между
страните е развален. Всяка от страните може да поиска връщане на това,
което е дала. В случая договорът е прекратен преди датата на отпътуване –
20.04.2020г. Съгласно чл.55 ЗЗД, полученото на отпаднало основание
подлежи на връщане, тъй като в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване на другата страна.
При така изложеното, независимо дали договорът е прекратен по реда
на чл.89 ЗТ или е развален по реда на чл.81 ЗЗД, претенцията на ищцата се
явява основателна, макар в първия случай да се дължи като обезщетение на
договорна основание, а във втория като връщане на платена на отпаднало
основание сума. В доклада по делото, съдът е приел правна квалификация
чл.55 ЗЗД за връщане на платена на отпаднало основание сума, поради което
и в решението следва да се произнесе по тази правна квалификация. Съдът
приема, че предявеният иск е основателен изцяло до предявения размер и
следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на
ищцата сумата от 2340 лева, внесена по Договор за туристически пакет.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата и направените по делото разноски в размер на
93,60 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
5
възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г. е в размер на 393,80 лева.
Страните са договорили такова в размер на 600 лева, което видно от договора
за правна помощ е заплатено в брой при подписване на договора. Видно е, че
ищцата е правила многократни опити да уреди отношенията с туристическата
агенция извънсъдебно, като ответното дружество е предлагало замяна на
услугата или предоставяне на ваучери. Едва след образуване на делото, в
писмения отговор, ответникът е заявил, че не оспорва претенцията, но не
може да заплати по финансови причини. С поведението си, ответникът е
станал причина ищцата да потърси квалифицирана услуга, като видно от
изготвената искова молба и приложените доказателства, процесуалният
представител на ищцата е следвало да се запознае с редица законови и
подзаконови нормативни актове. Съдът приема, че макар и в едно заседание,
делото се характеризира с фактическа и правна сложност и изисква
подготовка, поради което на ищцата следва да бъде присъдено изцяло
договореното адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното, ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 693,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 вр. чл.89 ЗЗД „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** представлявано от ***, да заплати на В. М. СТ. с
ЕГН ********** от гр.*** * сума в размер на 2340 лева, представляваща платена
по Договор за туристически пакет №***, сключен между страните на
29.01.2020г. сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва от
09.11.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
представлявано от ***, да заплати на В. М. СТ. с ЕГН ********** от гр.*** *
разноски по делото в размер на 693,60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6