Решение по дело №165/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е чл.63в ЗАНН във връзка с глава VII АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. К. [населено място] срещу Решение №11/ 09.05.2025г. по АНД №74/2024г. по описа на РС-[община], с което е потвърдено НП № 24-0371-000208/06.11.2024г. на началник група в ОД МВР-[област], РУ- [община]. С посоченото НП на жалбоподателя е наложена глоба за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението с искане за неговата отмяна поради това, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения и въззивният съд е направил неправилна преценка на доказателствата.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата с доводи за нейната основателност и пледира решението на въззивния съд да се отмени като неправилно, както и да се отмени НП. Твърди се, че съдът необосновано не е кредитирал Протокола от Л., както и показанията на свидетелите относно здравословното състояние на водача, както и необосновано е отхвърлил искането за допълнителна СМЕ, доколкото вещото лице е посочило, че без магнитен резонанс или скенер не може да се даде отговор какъв вид е р. на м..

Ответникът по касация – началник група в ОД МВР-[област], РУ-З. чрез пълномощника си в с.з. оспорва жалбата. Релевира доводи за правилност и обоснованост на обжалвания акт с искане да бъде оставен в сила. Представя подробни писмени бележки. Претендира за присъждане се разноски. В условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС-[община], като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно-легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. По същество, съдът счита същата за неоснователна, поради следното:

С атакувания съдебен акт е потвърдено НП, издадено на М. К. за това, че на 06.09.2024г. в [населено място] управлява личния си автомобил без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. В решението на съда са изложени мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, както и безспорна установеност на нарушението, което е извършено умишлено от водача, както и за това, че не са налице предпоставките на чл. 137а, ал.2 т.2 и т.3 ЗДвП за неизползване на обезопасителен колан.

Касационната инстанция счита, че решението е валидно, допустимо и правилно. Недоказани остават наведените касационни основания за нарушаване на закона и за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. При правилен анализ на многобройните доказателства и липса на потенциал за събиране на нови, съдът е направил обоснован извод за консумиран състав на нарушение по чл. 137а ал.1 ЗДвП и за липса на хипотезите на ал.2 т.2 и т. 3 от същата разпоредба. Безспорно е установено, че жалбоподателя в качеството му на „водач“ на 06.09.2024г не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС и не е сред лицата, чието физическо състояние не позволява използването му, нито е лице с т. у. на г. к. и/или о.-д. а., което управлява МПС, адаптирано съобразно нуждите му.

Възражението в жалбата за неправилна оценка на писмените и гласните доказателства е неоснователно. В Протокола от Л. /л.6, л.7/ от 18.10.2024г. е отразено, че г-н К. има п. в п. ч. на м. в л. от с. на д. г. на д. м. в ляво. С Протокола на Л. е дадено „мнение“, че пациентът не може да ползва колан до отзвучаване на болките и възстановяване движението на р..

Според Наредбата за медицинската експертиза, Протоколите на лекарските консултативни комисии /Л./ удостоверяват временната неработоспособност /чл.3 от Наредбата/. Временната неработоспособност е регламентирана в чл. 6 от Наредбата и тя е налице, когато лицето не може да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест и др. В случая, с Протокола от 2024г. се удостоверява в. н. за т., получена през 2022г, която обичайно е с оздравителен период около 2 месеца, без да са посочени данни, че оздравителния период е продължил извън обичайното. Разпитан в с.з., един от лекарите, издал Протокола /д-р Х., о./ сочи, че при издаването на документа комисията е излязла извън предмета на Л., давайки мнение, че лицето не може да ползва колан. При тази фактическа установеност, следва извода, че Протоколът в частта му, в която отразява „мнение“ за неизползване на колан до отзвучаване на болките, не следва да се кредитира.

Отразеното в Протокола на Л., на който се позовава водачът, се опровергава от СМЕ, която установява, че става дума за р. на д. г. на д. м., станало през 2022г., лечението е било консервативно и оздравителния процес продължава 9 седмици. Вещото лице сочи, че затрудняването на движението е имало практическа стойност само за периода на оздравяване, а именно 1-2 месеца, а към момента на прегледа, извършен в хода на делото, К. използва активно ръката си. Сочи, че дори да има з. на д. на л. р., то това няма практическа стойност; след оздравителния период може да има оплаквания, които имат субективен характер, но не е налице трайно затрудняване на движението на р.. Сочи, че ако има болка то тя не влияе на ежедневните дейности, същата е изключително слаба /по скалата за оценка на болката е 1-2 от 10/ и физическото състояние след оздравяването /2 месеца след инцидента/ позволява ползването на колан. Или, експертизата безспорно установява, че не е налице хипотезата на чл. 137а, ал.2 т.2 ЗДвП и че физическото състояние на К. позволява използването на колан.

Съдът е извършил и оглед на ППК /персонална полицейска камера/, която според Указанията за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение, се закрепва на униформеното облекло. От огледа са събрани данни за движенията на водача в хода на проверката, данните обосновано са анализирани от вещото лице, доколкото става дума за специални знания и е направен извод, че не е налице хипотезата на чл. 137а ал.2 т.2 ЗДвП. Безспорно не е налице и изключението за ползване на колан по т.3, тъй като К. не е с т. у. на г. к. и не управлява МПС, което да е специално адаптирано за това.

Доводите в касационната жалба, че съдът, отказвайки назначаването на допълнителна СМЕ е допуснал съществено процесуално нарушение са абсолютно неоснователни. За да остави без уважение искането, съдът се е мотивирал със становището на вещото лице, според което и да се направи ЯМР изводите му няма да се променят, като експертът в с.з. подробно обяснява защо не биха се променили /л.85/. Правата на жалбоподателя не са били нарушени в хода първоинстанционното производство, същият не е представил доказателства относно тезата си, че физическото му състояние към момента на нарушението не е позволявало ползването на колан. При абсолютно правилна преценка на доказателствата и доказателствените средства, и обосновани правни изводи, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, в полза на ОД МВР-[област] следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 100лв.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В С. Решение №11/ 09.05.2025г. по АНД №74/2024г. по описа на РС –[община].

ОСЪЖДА М. И. К., [ЕГН] да заплати на ОДМВР- [област] разноски в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.