РЕШЕНИЕ
№ 12147
гр. С, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110167474 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ ..., с адрес гр.С,
район „О“, бул.„К А Д“ № 52, представлявано от изпълнителния директор Р С, насочени
срещу „Б П“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, район О, пл."А Н"
/заведение "Ла К"/ 1А, представлявано от управителя И К К , срещу А. Е. Б., ЕГН
********** и Б. И. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.С, ул.„Я В“ № ..., за
прогласяване за относително недействителни спрямо държавата на сделките, сключени на
11.01.2021 г. между ответниците, с които „Б П“ ООД е продало на А. Е. Б., следните
недвижими имоти: 1/ 0,99 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ....., равняващи се на 9,09 ид.ч., които ид,части съответстват и ще се ползват
като наземно паркомясто № 19, с площ от 16.10 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен
проект: двор, наземно паркомясто маневрено пространство и наземно паркомясто № 18; 2/
1,21 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ....., равняващи
се на 11.09 кв.м, които идеални части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто
№ 20, с площ от 8,47 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: двор, наземно
паркомясто №21, маневрено пространство и наземно паркомясто №19. и 3/ 1,080/0 ид.ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ....., равняващи се на 9,92
кв.м, които идеални части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто № 26, с
площ от 16,49 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: маневрено пространство,
съседно УПИ, вход гаражи и наземно паркомясто № 25.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че „Б П“ ООД е продало на А. Е. Б. процесните
недвижими имоти, като вторият ответник – Б. Б., е привлечен като страна по делото предвид
наличието на сключен граждански брак с купувача А. Б.. Ищецът сочи, че продавачът „Б П“
ООД, към момента на сключване на сделката - 11.01.2021 г., има неплатени публични
задължения към взискателя ТД на НАП С, произтичащи от подадени от самото дружство
1
декларации по образец № 6 /подадени от 05.09.2013 г. до 17.06.2016 г./, както и декларации
по ЗДДС /подадени на 14.01.2015 г., 14.07.2017 г., 14.11.2017 г., 15.01.2018 г., 14.02.2018 г.,
14.03.2018 г., 16.04.2018 г./.
С оглед на това и доколкото към момента на сделката, а и към датата на завеждане на
иска, според ищеца, с оглед данните от данъчно-осигурителната сметка на продавача, НАП
е негов кредитор, той обосновава становище, че е осъществен първият елемент от
фактическия състав на нормата на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК, а именно наличието на
установени публични задължения – в случая декларирани от самото данъчно задължено
лице.
Обръща се внимание, че процесната сделка е сключена след деклариране на
задълженията, поради което е налице и втория обективен елемент от фактическия състав на
чл.216, ал.2 от ДОПК.
По отношение ниличето на намерение за увреждане на публичния изпълнител, в
исковата молба се твърди, че от една страна „Б П“ ООД, действащ чрез своя управител И К е
запознат с факта, че има декларирани и непогасени публични задължения, формирани от
подадените данъчни декларации и въпреки знанието се разпорежда с имущество, годно да
удовлетвори публичния взискател. От друга страна, ищецът се позовава на отразеното в
нотариалния акт за покупко-продажба, а именно, че по искане на продавача, лицата по
сделката са се съгласили продажната цена от 8 800.00 лв. да бъде преведена изцяло по
банковата сметка на трето лице - Т М М като И К в качеството си на управител на „Б П“
ООД е заявил, че по този начин ще бъде извършено редовно плащане на продажната цена
към продавача „Б П" ООД.
Допълнително се излагат данни, че срещу Б П“ ООД е образувано изпълнително дело
№ 2215.../2015 г. в ТД на НАП С, по което има наложени обезпечителни мерки и запори.
Според ищеца, по сметките на дружеството или няма авоари или са с предходно наложени
запори, то няма и собственост /с изключение на един автомобил БМВ с година на
производство 2007 г./, поради което публичният изпълнител не може да бъде удовлетворен.
Ето защо, ищецът прави извод, че с заплащането на продажната цена по процесните сделки
на трето лице, различно от продавача, последният е целял именно увреждане на публичния
изпълнител чрез избягване плащането на декларираните от него публични задължения.
На самостоятелно основание сделката се квалифицира като увреждаща и поради
уговорената продажна цена, която според ищеца е по-ниска от пазарната такава за
паркоместа в гр.С към датата на продажбата.
По така изложените съображения, от съда се иска да обяви процесната сделка за
относително недействителна спрямо държавата.
В срока за отговора, такъв са депозирали единствено ответниците А. и Б. Б.и.
Според ответниците, в посочените от НАП обстоятелства са налице неточности,
доколкото НАП твърди, че става дума за покупко-продажба на недвижими имоти, а
всъщност се касае за прехвърляне собственост върху идеални части от поземлен имот, който
и преди сделката се е намирал в съсобственост между страните, а именно общо 3,28 % ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор ...... Ответниците изразяват становище, че в правния мир
не съществуват такива обекти като паркоместа, те не са самостоятелни обекти, които могат
да бъдат продадени но какъвто и да е начин, включително и от публичния взискател на
публичен търг в случай на успешен изход за него от настоящото производство.
Аргументират извод, че цитираните от ищеца паркоместа представляват особена уредба на
начина на паркиране върху съсобствен имот, който се урежда изцяло и единствено по
облигационен ред като представлява разпределение на ползването върху съсобствена вещ
съгласно чл.32 от ЗС. В отговора на исковата молба се твърди, че обособяването на
паркоместа съставлява само по себе си определяне на ред на ползването на вещта чрез
2
обособяването на реална част, която да се ползва от всеки от съсобствениците по определен
начин, който ред може във всеки един момент да бъде предоговорен или всеки от
съсобствениците да оттегли своето съгласие и доброволно уреденото между страните
разпределение на ползването да отпадне за вбъдеще.
В този смисъл се поддържа, че с процесната сделка не се прехвърля собствеността
върху паркоместа, а идеални част от недвижимия имот, в който е построена сградата, който
имот от своя страна е загубил самостоятелното си предназначение и се явява обслужващ
сградата, която е построена в него - като осигурява нормативното изискване на действащата
към момента на прехвърляне на собствеността и построяване на сградата уредба на чл.37,
ал.1, т.3 от ЗУТ към всеки недвижим имот в сградата да е предвидено място за паркиране.
Поради това се обосновава извод, че от една страна сделката не е недействителна, а от друга
страна, при обявяването й за такава би се стигнало до нарушение на чл.37, ал.1, т.3 от ЗУТ.
Като допълнителен довод се сочи, че при продажба на процесните идеални части, дори и
чрез способите на принудителното изпълнение, извършена на трети лица, които не са
съсобственици в процесния поземлен имот, би се стигнало до противоречие с
имепаритвната разпоредба на на чл.33 от ЗС.
На самостоятелно основание искът се оспорва като неоснователен поради липсата на
елементите на фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК. Според ответниците, те
през цялото време при изповядване на процесната сделка са нямали нито намерение за
увреждане на ищеца, нито са знаели за задълженията на продавача към държавата. Доводите
си в тази насока подкрепят с съставената от продавача декларация за липса на задължения,
пред нотариуса, изповядал сделката. Ответниците обръщат внимание, че липсва установена
в закона презумпция за увреждане, поради което този субективен елемент на фактическия
състав на иска по чл.216, ал.2 от ДОПК, подлежи на доказване от ищеца.
В същото време изразяват становище, че и продавачът „Б П“ ООД не е имал
намерение да увреди публичния изпълнител, тъй като със сключване на процесната сделка
той е изпълнявал задълженията си, поети с предварителни договори от предходен момент. В
отговора се сочи, че съобразно последните, „Б П“ ООД е поело ангажимент да прехвърли на
А. Б. собствеността върху магазин № 2 и магазин № 3, находящи се в изградената в
процесния имот сграда, като до сключването на окончателен договор, купувачът е платил
капаро и е изплатил част от договорената продажна цена. Освен това, ответниците твърдят,
че са имали уговорка с продавача и за получаване на места за паркиране със статут на
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата като при сключването на
Анекс 5 към споразумение 2, касаещ самостоятелен обект с идентификатор ......1.2, и Анекс
5 към споразумение 3, касаещ самостоятелен обект с идентификатор ......1.3, продавачът се е
задължил да прехвърли и паркомясто избрано от купувача.
Според ответниците, дори и постигнатата между страните по процесната сделка
уговорка за плащане на продажната цена не е достатъчно основание за да се предполага
намерение за увреда. Изразява се становище, че при погасяването на задължението на
купувача по този начин не се достига до автоматична увреда на публичния взискател. В
отговора се сочи, че плащането на трето лице е изцяло по волята па продавача, като
купувачите не могат по никакъв начин да влияят върху това негово желание и съгласно
разпоредбите на ЗЗД те са обвързани от неговото нареждане - по чия сметка да преведат
дължимата сума.
Отбелязва се и, че към настоящия момент длъжникът притежава недвижима
собственост, от която публичният изпълнител да се удовлетвори, а именно магазин № 2 с
кадастрален идентификатор ......1.2, находящ се гр.С. жк.„О К“, ул. „Б“ № 26в, върху който
обаче не е насочено изпълнението.
С оглед на това от съда се иска да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан и да присъди на ответниците направените от тях разноски по
3
делото.
В съдебно заседание ищецът и ответниците Б. и А. Б.и се представляват от
пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея
съответно искания и възражения. Ответникът „Б П“ ООД не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от представената справка за А. Е. Б., че
същата е в брак с Б. И. Б..
От представените 34 броя данъчни декларации образец № 6 се установяват
задълженията на ответника „Б П" ООД към НАП за дължими вноски и данък по чл. 42 за
периода от 05.09.2013 г. до 31.05.2016 г. От представените 7 броя декларации по ЗДДС №
.../14.01.2015 г., № .../14.07.2017 г., № ..../14.11.2017 г., № .../15.01.2018 г., № .../14.02.2018 г.,
№ .../14.03.2018 г., № .../16.04.2018 г. се установяват и публичните задължения на „Б П" ООД
за ДДС за месеците 12/2014 г., 6/2017 г., 10/2017 г., 12/2017 г., 1/2018 г., 2/2018 г. и 3/2018 г.
Видно от представената справка за общите задължения на „Б П" ООД към НАП,
плащанията, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, актуални към
07.12.2023 г., са в общ размер на 82 482,27 лв., от които главница в размер на 45 869.47 лв. и
лихва от 36 612.80 лв.
Представено е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 06.11.2017 г. по
и.д. № 2215.../2015 г. при старши публичен изпълнител при ТД на НАП С, с което на „Б П"
ООД е наложен запор върху посочените в постановлението банкови сметки на длъжника.
Постановлението е връчено на управителя на дружеството на 20.12.2017 г. С постановления
от 03.05.2018 г. и от 15.06.2018 г. е наложен запор върху посочените банкови сметки на
длъжника. С постановление от 10.07.2018 г. е наложен запор върху притежаваното от
дружеството МПС. С постановление от 20.03.2019 г. е наложен запор върху посочените в
постановлението банкови сметки на длъжника. С постановление от 23.10.2023 г. отново е
наложен запор върху банковите сметки на дружеството.
С нотариален акт от 23.12.2008 г., съставен от нотариус Д К е учредено право на
строеж срещу задължение за построяване на жилища, ателиета, магазин и паркоместа № 15,
том IV, рег. №..., дело №.../2008 г., като А. Е. Б. и съпругът Б. И. Б. са учредили на „Б П"
ООД правото на строеж върху УПИ V-..., находящ се в гр. С, ул. „Б“ № 26, за изграждане на
6-етажна жилищна сграда, с изключение на посочените в нотариалния акт обекти, за които е
уговорено, че учредителите си запазват правото на строеж и които след построяването на
сградата остават тяхна изключителна собственост.
От представения по делото предварителен договор за продажба на недвижими имоти
от 30.03.2017 г. се установява, че продавачът „Б П" ООД се е задължил да прехвърли на
купувача А. Е. Б. правото на собственост върху магазин № 2, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ......1.2, срещу продажна цена в размер на 66 643,80 лв.
Уговорено е окончателният договор да бъде сключен до 30.08.2017 г. Представено е
споразумение №2 към договора, в което е уговорено плащането на цената по
предварителния договор. С анекси № 2/19.10.2017 г., № 3/20.04.2018 г., № 4/19.12.2018 г., №
5/18.02.2019 г. към споразумение №2 е предоговорено плащането на цената по договора,
като с анекс № 5/18.02.2019 г. е уговорено продавачът да прехвърли на купувача и избрано
от него паркомясто, като обезщетение за забавеното изпълнение на строителя за изграждане
на сградата.
Представено е нотариално заверено допълнително споразумение от 11.01.2021 г. към
предварителния договор от 30.03.2017 г., с което е предоговорено, че се променя предмета
на договора, като магазин № 2 с идентификатор ......1.2, предвид промяна в архитектурата и
4
неговия статут, представлява вече апартамент № 25 с идентификатор ......1.2, като е
предоговорено и плащането на цената по договора. Съгласно чл.5 от споразумението,
отпадат паркоместата, описани в предишни анекси като бъдещо обезщетение за забава на
сделката.
От представения по делото предварителен договор за продажба на недвижими имоти
от 30.03.2017 г. се установява, че продавачът „Б П" ООД се е задължил да прехвърли на
купувача А. Е. Б. правото на собственост върху магазин № 3, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ......1.3, срещу продажна цена в размер на 49 444,80 лв.
Уговорено е окончателният договор да бъде сключен до 30.08.2017 г. Представено е
споразумение №3 към договора, в което е уговорено плащането на цената по
предварителния договор. С анекси от 14.07.2017 г., № 2/19.10.2017 г., № 4/19.12.2018 г., №
5/18.02.2019 г. към споразумение №3 е предоговорено плащането на цената по договора,
като с анекс № 5/18.02.2019 г. е уговорено продавачът да прехвърли и избрано от купувача
паркомясто.
Представено е нотариално заверено допълнително споразумение от 11.01.2021 г. към
предварителния договор от 30.03.2017 г., с което е предоговорено, че се променя предмета
на договора, като магазин № 3 с идентификатор ......1.3, предвид промяна в архитектурата и
неговия статут, представлява вече апартамент № 15 с идентификатор ......1.3, като е
предоговорено и плащането на цената по договора. Съгласно чл.5 от споразумението,
отпадат паркоместата, описани в предишни анекси като бъдещо обезщетение за забава на
сделката.
По делото е представен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим
имот от 11.01.2021 г., обективиран в нотариален акт №..., том I, рег. №..., дело №... г., на
нотариус М Г, видно от който „Б П" ООД е прехвърлило на А. Е. Б. общо 3,28 % ид.ч. от ПИ
с идентификатор ....., от които 0,99 % (нула цяло деветдесет и девет стотни върху сто)
идеални части от правото на собственост върху мястото, равняващи се на 9,09 /девет цяло и
девет стотни/ кв.м., които ид. части съответстват и ще се ползват като НАЗЕМНО
ПАРКОМЯСТО № 19 (деветнадесет), с площ от 16,10 (шестнадесет цяло и десет стотни)
кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: двор, наземно паркомясто № 20,
маневрено пространство и наземно паркомясто № 18 /осемнадесет/; 1,21 % (едно цяло
двадесет и една стотни върху сто) идеални части от правото на собственост върху мястото,
равняващи се на 11,09 (единадесет цяло и девет стотни) кв.м, които идеални части
съответстват и ще се ползват като НАЗЕМНО ПАРКОМЯСТО 20 (двадесет), с площ от 8,47
(осем цяло и четиридесет и седем стотни) кв.м., при съседи по одобрен архитектурен
проект: двор, наземно паркомясто № 21, маневрено пространство и наземно паркомясто №
19; 1,08 % (едно цяло и осем стотни върху сто) идеални части от правото на собственост
върху мястото, равняващи се на 9,92 (девет цяло и деветдесет и две стотни) кв.м, които
идеални части съответстват и ще се ползват като НАЗЕМНО ПАРКОМЯСТО 26 (двадесет и
шест), с площ от 16,49 (шестнадесет цяло и четиредесет и девет стотни) кв.м., при съседи по
одобрен архитектурен проект: маневрено пространство, съседно УПИ, вход гаражи и
наземно паркомясто № 25, срещу продажна цена в размер на 8 800 лв. Уговорено е
продажната цена да бъде заплатена на трето лице, което ще се счита за редовно плащане на
цената към продавача.
С нотариален акт №..., том I, рег. №..., дело № 66/2011 г. от 26.05.2011 г. А. Е. Б. и Б.
И. Б. са прехвърлили на „Б П" ООД собствеността върху 76,38 % ид.ч. от ПИ с
идентификатор ....., идентичен с УПИ V-..., находящ се в гр. С, ул. „Б“ № 26.
Постъпило е писмо с вх. № 160367/16.05.2024 г. от нотариус М Г, с което са
приложени преписи от документите по нот.дело №... г. Видно от представените документи, с
декларация от 11.01.2021 г. по чл. 264, ал. 1 ДОПК продавачът „Б П" ООД е декларирал, че
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
5
задължителни осигурителни вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.216, ал.2 вр. ал.1, т.4 от ДОПК. По тях
ищецът следва да докаже наличието на публични задължения на прехвърлителя по сделките
– в случая „Б П“ ООД, сключване на сделките след установяване на публичните
задължения, както и намерение на задълженото лице да увреди публичния изпълнител.
Предявеният специален отменителен иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК има за свой
генезис нормата на чл.135 ЗЗД - целта е да се обезпечи кредитора на публичните вземания и
да се гарантира възможността му за насочване на принудително изпълнение срещу
имуществено право, което е принадлежало на неговия длъжник, но е било прехвърлено.
Особеността при специалния иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, за разлика от иска по чл.135
ЗЗД, се изразява в обстоятелството, че се цели защита на конкретни публични задължения,
поради което и основателността на иска е предпоставена от наличието на някое от
предвидените в нормата на чл.209 ДОПК изпълнителни основания, които установяват
конкретни публични вземания.
Нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК предвижда, че недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения,
сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. На първо място
следва да се спомене, че действащата към момента редакция на чл.216, ал.1 ДОПК, която е
приложима за спорното право, дава възможност да се обяви за недействителна спрямо
държавата сделка, когато е била извършена след деклариране на публичното задължение от
длъжника. При предишната редакция на чл.216, ал.1 ДОПК / ДВ. бр. 105 от 29 декември
2005 г./, както и по чл.180, ал.1 ДОПК от 01.01.2000 г. (отм.), се приемаше в практиката на
съдилищата, че задължителна предпоставка за уважаване на специалния отменителен иск е
установяването на публичното вземане с влязъл в сила административен акт - данъчен
ревизионен акт по чл.108 ДОПК, или с влязло в сила съдебно решение.
Процесната сделка е сключена при действието на чл.216, ал.1 ДОПК /ДВ, бр. 105 от
2020 г., в сила от 01.01.2021 г./, а именно на 11.01.2021 г., поради което за отмяната на
атакуваната сделка е достатъчно да се установи, че сделката е била сключена след
деклариране на публичните задължения. В този ред на съждения следва да се посочи, че
според нормата на чл.105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице
само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се
внасят в сроковете, определени в съответния закон. От друга страна - нормата на чл.209,
ал.2, т.2 ДОПК предвижда, че принудително изпълнение се предприема въз основа на
декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски. Систематическото тълкуване на посочените по-горе
норми на ДОПК обуславя извода, че подадената от данъчно задълженото лице декларация
служи за установяване на неговите публични задължения, без да е необходимо органът на
данъчната администрация да издава нарочен установителен акт. В този случай подадената
от данъчно задълженото лице декларация има качеството на предвидено в закона основание
за започване на принудително изпълнение за събиране на посочените в нея публични
задължения - чл.209, ал.2, т.2 ДОПК. След като нормата на чл.209, ал.2, т.2 ДОПК допуска
принудително изпълнение да се предприеме въз основа на декларация, подадена от
задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски, то няма никакво съмнение, че такава декларация служи за установяването на
публични задължения.
По делото е представена издадена от НАП справка от 07.12.2023 г. за публичните
6
задължения на ответника „Б П" ООД, в която се сочи, че за процесния период са натрупани
задължения за данъци и осигуровки в размер на общо 82 482,27 лв., а в справката са
посочени и подадените от длъжника декларации, въз основа на които е формиран размерът
на неговите публични задължения. Тази справка има качеството на официален документ по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който притежава обвързваща съда доказателствена сила по
отношение на удостоверените в справката факти. Този официален документ не е оспорен от
ответниците и не са събрани доказателства чрез счетоводна експертиза, които да оборват
верността му. Напротив - събраните по делото доказателства подкрепят осъществяване на
удостоверените в справката факти - представени са подадени от „Б П" ООД декларации
образец №6 за дължими осигурителни вноски и данък по чл.42, както и справки-декларации
за ДДС.
Доколкото ответниците не са направили оспорване по чл.193, ал.1 ГПК на
декларациите, съдът намира, че представените от ищеца преписи на подадените от „Б П"
ООД декларации са годни доказателствени средства, които установяват задължения за
данъци и осигуровки. При тези факти, въз основа на подадените от „Б П" ООД декларации,
съдът намира за установени публичните задължения, натрупани преди сключване на
атакуваната сделка, по които ищецът по специалния отменителен иск има качеството на
кредитор. В справката в табличен вид са посочени основание, размер и период на
конкретните публични задължения, поради което не е необходимо в настоящето
производство да се извършва детайлно обсъждане.
Установи се по делото, че с договор за покупко-продажба от 11.01.2021 г.,
обективиран в нотариален акт №..., том I, рег. №..., дело №... г., на нотариус М Г, „Б П" ООД
е прехвърлило на А. Е. Б. общо 3,28 % ид.ч. от ПИ с идентификатор ......
Съгласно решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г., ГК, ІV г.о. на ВКС,
увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД /съответно приложим в настоящия случай/ има винаги
когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и
да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава имущество и на каква стойност.
С оглед изложеното ирелевантно за иска е обстоятелството дали ответникът „Б П"
ООД има собственост върху други недвижими имоти, респ. дали стойността на същите би
била достатъчна за удовлетворяване на вземанията на ищеца. Както е посочено в цитираната
практика на ВКС, според тълкуването, дадено от ВКС в решение № 407 по гр. д. №
2301/2014 г., ІV г.о., за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество (чл.133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава
и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое
от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че
длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за
доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл.135 ЗЗД
относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение.
При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното
7
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл.135 ЗЗД.
В този смисъл и чл.213, ал.1 от ДОПК.
Съдът намира, че е ирелеванто за обективния факт на увреждането дали уговорената
в договора цена отговаря на пазарните условия, тъй като длъжникът може много по-лесно да
се освободи от получените парични средства и да избегне изпълнение върху тях.
Намерението за увреждане безспорно не се предполага, а подлежи на установяване от
ищеца по иска, като съставлява желание да се предприеме определено действие с конкретна
цел във вреда на кредитора, като последното като вътрешно-мисловен процес няма
самостоятелна проява. В доказателствена тежест на ищеца е установяването на намерението
за увреждане. Преценката за намерението като вътрешно мисловна нагласа следва да се
обоснове на база конкретната фактическа обстановка, доколкото няма пряко външно
проявление. Самото знание за наличие на публични задължения не обосновава извод за
намерение за разпореждане с имущество с цел осуетяване на изпълнение срещу него, но
съдът намира същото да е установено предвид това спрямо длъжника да са предприети
изпълнителни действия относно процесните вземания и наложени обезпечителни мерки към
датата на извършване на сделката 11.01.2021 г., за което длъжникът е известен. Т.е
последният е имал съзнанието за неудовлетворено задължение към държавата, което би
било затруднено от извършеното разпореждане. Намерението за увреждане се обосновава и
с оглед договореното в нотариалния акт цената да бъде преведена по сметка на трето лице,
което разкрива стремеж да бъдат преодолени наложени върху банкови сметки на длъжника
запори по изпълнително дело № 2215.../2015 г. Липсата на намерение в случая не би могла
да се обоснове с евентуално притежаваното от ответника „Б П" ООД друго имущество.
Както бе посочено, цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на задълженията
му, вкл. на публичните му такива, като кредиторът е свободен да избере срещу кой обект от
него да насочи изпълнението си. С продажбата на процесните идеални части от недвижимия
имот ответникът е намалил имуществото си, като той не е могъл да разчита, че публичният
взискател ще се съгласи с намаляване на обезпечението му и ще се задоволи с останалото му
имущество. Още повече, при знанието за наличието на публични задължения и вече
започнало принудително изпълнение, ответникът не е предприел стъпки за осребряване на
останалото му имущество, с оглед погасяване на задълженията си, респ. да го предостави в
обезпечение с оглед отсрочването или разсрочването на задължението и спиране на
изпълнението по реда на чл.183 от ДОПК. От друга страна продажната цена по договора
няма данни да е послужила за погасяване на публичните задължения на ответника „Б П"
ООД. Следва да се посочи още, че попълването на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от
ответника „Б П" ООД при изповядване на процесната сделка, с която декларира неверни
обстоятелства, също изразява намерението му да увреди публичния изпълнител.
Тук следва да се отбележи, че е ирелевантно е намерението за увреждане у
купувачите, доколкото в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за разлика от общата норма
на чл.135 от ЗЗД намерението за увреждане у третото лице не е елемент от фактическия
състав. /В този смисъл решение № 69/22.06.2012 г., постановено по т.д. № 534/2011 г. на І
т.о./.
Неоснователно се явява възражението на ответниците А. и Б. Б.и за липсата на
намерение у „Б П“ ООД за увреждане на публичния изпълнител, доколкото със сключване
на процесната сделка, той изпълнявал задълженията си, поети с предварителни договори от
предходен момент. Вярно, че с два броя анекси №5/18.02.2019 г. към сключените на
30.03.2017 г. два броя предварителни договори между ответниците, е уговорено продавачът
да прехвърли на купувача и избрано от него паркомясто, като обезщетение за забавеното
изпълнение на строителя за изграждане на сградата, но в чл.5 от сключеното на 11.01.2021 г.
допълнително споразумение към предварителните договори от 30.03.2017 г., страните са
8
уговорили, че отпада задължението на продавача за прехвърляне на паркоместата, описани в
предишни анекси като бъдещо обезщетение за забава на сделката. Ето защо и доколкото по
изрично съгласие на страните е отпаднало задължението на продавача за прехвърляне на
паркоместата, то съдът намира, че с извършване на процесната сделка „Б П“ ООД не
изпълнява свое задължение по предварителните договори от 30.03.2017 г.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни и възраженията на
ответниците А. и Б. Б.ине, че не съществували такива обекти като паркоместа, че те не са
самостоятелни обекти, които могат да бъдат продадени по какъвто и да е начин,
включително и от публичния взискател на публичен търг в случай на успешен изход за него
от настоящото производство, като цитираните от ищеца паркоместа представлявали особена
уредба на начина на паркиране върху съсобствен имот, който представлявал разпределение
на ползването върху съсобствена вещ съгласно чл.32 от ЗС. Това е така доколкото,
независимо дали са прехвърлени идеални части от процесния имот или обособени
паркоместа от същия, безспорно се намалява имуществото на длъжника, което както се
посочи по-горе води до увреждане на кредитора. Само за пълнота следва да се посочи, че е
възможно и принудителното удовлетворяване на ищеца от прехвърлените идеални части от
недвижимия имот.
Предвид изложеното, съдът намира да са налице предпоставките за прогласяване на
недействителността на процесния договор за продажба по отношение на държавата, поради
което исковата претенция се явява основателна.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.84, т.1 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК в случай на уважаване на иска, ответниците дължат изплащане на
всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите възлизат на 316.80 лв. за
държавна такса.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на
ищеца. Последният претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи в размер на 100.00лв., съобразно предвиденото в чл.25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ.
С оглед изхода от спора на основение чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците разноски не
се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителни спрямо Държавата извършените между „Б П“
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, район О, пл."А Н" /заведение "Ла
К"/ 1А, представлявано от управителя И К К, от една страна и А. Е. Б., ЕГН ********** и
Б. И. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.С, ул.„Я В“ № ..., от друга страна,
сделки от 11.01.2021 г., обективирани в нотариален акт №..., том I, рег. №..., дело №... г., на
нотариус М Г, с която „Б П" ООД е прехвърлило на А. Е. Б. общо 3,28 % ид.ч. от ПИ с
идентификатор ....., от които 0,99 % (нула цяло деветдесет и девет стотни върху сто) идеални
части от правото на собственост върху мястото, равняващи се на 9,09 /девет цяло и девет
стотни/ кв.м., които ид. части съответстват и ще се ползват като НАЗЕМНО ПАРКОМЯСТО
№ 19 (деветнадесет), с площ от 16,10 (шестнадесет цяло и десет стотни) кв.м., при съседи по
одобрен архитектурен проект: двор, наземно паркомясто № 20, маневрено пространство и
наземно паркомясто № 18 /осемнадесет/; 1,21 % (едно цяло двадесет и една стотни върху
сто) идеални части от правото на собственост върху мястото, равняващи се на 11,09
9
(единадесет цяло и девет стотни) кв.м, които идеални части съответстват и ще се ползват
като НАЗЕМНО ПАРКОМЯСТО 20 (двадесет), с площ от 8,47 (осем цяло и четиридесет и
седем стотни) кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: двор, наземно паркомясто
№ 21, маневрено пространство и наземно паркомясто №19; 1,08 % (едно цяло и осем стотни
върху сто) идеални части от правото на собственост върху мястото, равняващи се на 9,92
(девет цяло и деветдесет и две стотни) кв.м, които идеални части съответстват и ще се
ползват като НАЗЕМНО ПАРКОМЯСТО 26 (двадесет и шест), с площ от 16,49 (шестнадесет
цяло и четиредесет и девет стотни) кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект:
маневрено пространство, съседно УПИ, вход гаражи и наземно паркомясто № 25.
ОСЪЖДА „Б П“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, район О,
пл."А Н" /заведение "Ла К"/ 1А, представлявано от управителя И К К, А. Е. Б., ЕГН
********** и Б. И. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.С, ул.„Я В“ № ..., да
заплатят по бюджетна сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 316.80 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Б П“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, район О,
пл."А Н" /заведение "Ла К"/ 1А, представлявано от управителя И К К, А. Е. Б., ЕГН
********** и Б. И. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.С, ул.„Я В“ № ..., да
заплатят на Национална агенция за приходите, чрез ТД на НАП- С, с адрес гр. С, бул. „К А
Д“ № 52, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10