ПРОТОКОЛ
№ 662
гр. Смолян, 16.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440100095 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА Е. С. А., редовно призована, не се явява. От процесуалния й
представител адв. Е. И. е постъпила молба, с която моли да бъде даден ход на делото,
ако не са налице процесуални пречки. Поддържа направените доказателствени
искания, като с молбата се представя и вносна бележка за платен депозит за ССчЕ.
ЗА ОТВЕТНИКА *** ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба от 10.01.2024 г. чрез юриск.
И.И., с която моли да бъде отменена назначената счетоводна експертиза, като ненужна
и допълнително оскъпяваща процеса, целяща даване на отговори, за които са събрани
достатъчно доказателства.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявени са искове от ищцата Е. С. А. срещу „***“ ЕООД, с правното
основание на чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД с които се иска да
бъде прогласена нищожността на клаузата от договор за кредит от 13.07.2023г. и анекс
от 14.07.2023 г. към договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на 514,14 лева, сключен с „**" ЕООД, като противоречащи на
1
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, както и за осъждане на ответното дружество да
върне сумата от 50,00 лева, платена такса за бързо разглеждане по договор за кредит
от 13.07.2023г. и анекс от 14.07.2023г към договор за кредит в периода от 13.07.2023г.
до 14.12.2023 г.
На 13.07.2023 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит,
по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1000, 00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40, 97%, годишен процент на разходите - 49,70% .
Съгласно договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 206,31 лева, която той следва да
престира заедно с месечната погасителна вноска. На 14.07.2023г. е сключен анекс към
договор за кредит от 13.07.2023г., като отново е начислена такса бързо разглеждане в
размер на 307,53 лева, като с това сумата за такса бързо разглеждане нараства до
514,14 лева.
Уговорката в договора, респ. и ОУ към него за заплащане на такса за експресно
разглеждане е нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за
паричен заем са или избирани за приоритетно разглеждане и такса за това при
разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или обикновена заявка без такса.
Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни.
Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок
заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е
уговорена в договора едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер - 514.14 лв.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Поради и което считаме, че клауза има неравноправен характер по
смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази
такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен
като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
По изложените съображения, такса за експресно разглеждане е излязла в разрез
с добросъвестността. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като
по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в
2
този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези
условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва,
без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и
без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част
от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Информацията по чп. 5, ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2. На плоскостта на настоящият казус, не е извършено отнапред
разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по
договора. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем и
представения стандартен европейски формуляр поради неспазване на изискванията на
чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите са изготвени без заемателят да е бил запознат с
действителния размер на ГПР
С отговора на ответника се сочи, че от обективна страна неверни и
несъответстващи на реално възникналата и развила се фактическа обстановка са
твърденията на ищцата за отпуснат заем при уговорено задължение, представляващо
такса за допълнителна услуга Бързо разглеждане в размер на 514.14 лева. Реалният
размер на уговорената и дължима такава по процесното договорно правоотношение е
била в общ размер на 307.83 лева и същата е следвало да бъде заплатена на падежната
дата, ведно с дължимата главница - 1500 лева и договорна лихва - 49.97 лева. В
процесния случай осъдителната искова претенция е изцяло неоснователна поради
факта, че г-жа А. не е погасила задължението си по кредита, включително не е
заплащала и процесната такса, чието връщане се претендира.
Излагат се факти и обстоятелства:
На 13.07.2023 г. между „***“ ЕООД, с ЕИК *** като Кредитодател и Е. С. А. като
Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор,
Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 100 лева (хиляда),
представляваща главница по кредита. Кредитът е за период от 30 дни и е с падежна
дата 12.08.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер
на 33.69 лева и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга за Бързо
разглеждане в размер на 206.31 лева. Така общият размер на кредита, който
Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1240
лева.
3
Още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по Договора,
преди неговото сключване, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ),
който съдържа всичката относима по договора информация - размер на заявена за
отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане, общ размер на задължението и падежна
дата и др. Това се случва в момента, в който Кредитоискателят е влязла в сайта \мш.у|
уиз.Ьа и е избрала сумата и срока, за които кандидатства. На този етап ищцата е била
задължена внимателно да се запознае със съдържанието на Стандартния европейски
формуляр, като е имала възможността да откаже ползване на допълнителни услуги, да
пожелае да измени срока на Договора или да откаже заявката за кредит. Същият е бил
изпратен и в електронен вариант, на посочения от г-жа А. електронен адрес за
кореспонденция.
В общия случай и когато Кредитоискателят не желае използването на
допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
Кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя
отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. В
процесния случай изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира проверка
на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на
кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира
допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на
процесната такса.
Дължимата сума за допълнителната услуга е посочена както на етап
преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в Специалните условия на
Договора за кредит. Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна
престация при и по повод на изрично заявената и предоставена допълнителна
незадължителна услуга, ищцата е била обвързана със заплащането й. Допълнителната
услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената
сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит.
Заявената и отпусната сума по Договора е преведена от „***“ ЕООД на Е. А. на
13.07.2023 г. по банкова сметка в „***“ АД с **** Кредитополучателят е избрала този
начин на получаване на заявената от нея сума. В основанието за превода е записан
номера на кредита, както и ЕГН-то на клиента.
Т. 10.1 от приложимите към Договора Общи условия, урежда изричната
възможност на всеки потребител да заяви и получи допълнителни суми към вече
отпуснатата такава. За целта отново се преминава през процедурата за кандидатстване,
описана по-горе, в който случай, ако кредитоискателят изрично заяви ползване на
услугата за Бързо разглеждане на заявката, такава се предоставя от Кредитора. За
заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане
4
на заявката за допълнителна сума отново се начислява съответната такса. При
одобрение на заявката, между страните се сключва Анекс за допълнителна сума.
Описаните в Анекса суми не са изолирани и не представляват задължения, възникнали
САМО по силата на съответния Анекс, а отразяват изменените вече дължими суми
след сключването на допълнителното споразумение.
Е. А. се е възползвала от правото си да заяви и получи допълнителна суми към вече
отпуснатата й главница.
На 14.07.2023 г. е сключен Анекс за допълнителна сума, с който е отпусната
допълнителна главница в размер на 500 лева. Със сключване на споразумението
общият размер на задължението, което е следвало да върне ищцата на падежа, се е
увеличил до общ размер от 1857.80 лева, от които: 1500 лева - главница, 307.83 лева -
такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане и 49.97 лева -
договорна лихва.
С настъпване на последната валидна падежната дата - 12.08.2023 г. Е. А. изпада в
забава и към дата 05.07.2024 г. по сметки на Дружеството не са постъпили никакви
суми за погасяване на изискуемото задължение по Договора за кредит.
През просрочения период, Дружеството е търсило различни способи за
доброволно изпълнение на задължението, тъй като длъжника е била лоялен клиент и
процесният кредит е девети по ред. Въпреки многократните опити за установяване на
контакт с последната, те не са довели до резултат и към днешна дата задължението по
Договор за кредит № ********** / 13.07.2023 г. не е погасено.
От „***“ ЕООД се предявява насрещен иск срещу Е. А..
Предвид фактите и обстоятелствата, подробно описани в т. I „Фактическа
обстановка“ от настоящия насрещен иск, ищцата има качеството на длъжник спрямо
„***“ ЕООД. Това е така, тъй като в процесния случай е налице валидно сключен
реален и формален договор за кредит - Договор за кредит № ********** / 13.07.2023
г., по силата на който Кредитодателят е отпуснал заемната сума в общ размер от 1500
лева, а Кредитополучателят се е задължила да върне сумата на падежа, заедно с
всички такси и лихви по договора, които предварително е избрала, за които
предварително е била уведомена, и с които изрично се е съгласила, че са дължими и
следва да бъдат заплатени.
От тук следва и изводът, че „***“ЕООД, в качеството си на кредитор, чието
вземане е дължимо и изискуемо по процесния Договор, има правно основание и
интерес да предяви настоящия насрещен иск, доколкото от страна на ищцата по
първоначалния иск не е предприето погасяване на договорно задължение за отпуснат
заем и на практика с настоящото производство се цели главно да бъде осуетено
правото на кредитора да търси изпълнение от страна на длъжника, било то доброволно
или принудително.
5
С насрещния иск се предявяват претенции за сумата от 1733.89 лева, от които:
1500 лева главница по Договор за кредит № ********** / 13.07.2023 г. и Анекс от
14.07.2023 г.
49.97 лева договорна лихва, начислена за срока на договора - от 13.07.2023 г. до
12.08.2023 г.
183.92 лева законна лихва за забава, начислена за периода от 13.08.2023 г. (изпадането
в забава) до 04.07.2024 г.,, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на насрещния иск - 05.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата
По отношение на изложената фактическа обстановка, а именно - че ищцата е
длъжник по Договор за кредит № **********, по силата на който, освен
гореописаните суми, чието връщане се претендира, същата е била задължена да
престира още и сумата от 307.83 лева - такса за допълнителна незадължителна и
изрично заявена услуга бързо разглеждане, „***“ ЕООД изрично заявява, че няма
претенции да получи обратно предварително уговорената такса в размер на 307.83
лева, а търси връщане единствено на отпуснатата главница, договорната лихва, както и
законната лихва за забава.
С отговора се оспорва претенция за прогласяване на нищожност на клауза,
уредена в Договор за кредит № ********** / 13.07.2023 г. и Анекс от 14.07.2023 г. като
неоснователна и недоказана.
При прилагане на изискванията на ЗЗП, условията по Договора - и Общите, и
Специалните, са съгласувани с регулаторния орган в областта на защита на
потребителите (КЗП) и следват всички разпоредби и изисквания на специалното
законодателство в областта на потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР.
Единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е
действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на посоченото императивно
изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50 % от главницата по
кредита. В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне,
страните са се съгласили да сключат Договор за кредит № ********** с ГПР 49.7 %,
който не надвишава законово допустимата максимална граница.
В обхвата на така предвиденото ограничение законът не предвижда
ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито
налага задължителни такива. В този смисъл, спазването на чл.19, ал. 4 от ЗПК не
изключва определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %, ако тя е
единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР, както е
дефиниран по чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Единственият разход
като елемент, който Кредиторът е включил при определяне на размера на ГПР, е
възнаградителната лихва.
Размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата
формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Формулата за
6
изчисляване на Договорната лихва по кредита е описана в т. 9.1 от Общите условия
към Договора.
Както и ЗПК постановява в чл. 19, ал. 3, т. 2, заявяването на отделни
допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР. Именно
поради тази причина и такса Бързо разглеждане не следва да бъде включена към ГПР и
правилно същата не е елемент от формирането му, съгласно императивната формула,
посочена в Приложение № 1.
Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която г-жа А. изрично е
заявила и заплатила, съответства изцяло на законовата възможност, уредена и в чл.
10а, ал.1 ЗПК, съгласно която ,,Кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“.
Именно такъв е характерът на такса Бързо разглеждане. Обръщам внимание, че в
случая таксата се начислява за услуга, които е пожелателна, допълнителна и
незадължителна и която се предоставя само по изрично искане на Кредитополучателя.
Откъдето и не следва да бъде включвана в ГПР. Такса Бързо разглеждане не се отнася
до действия, касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се дължи за услуга,
която не касае условията по предоставянето и/или връщането на същия. В допълнение,
оспорваната такса е подробно описана в Общите условия, които са неразделна част от
Договора за кредит, приложими и по процесния договор. Това е такса, която е
допустима и законосъобразно начислена.
Процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и
съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП
също са спазени изцяло като в изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП, съгласно който
,,Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите
условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения
в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за
одобрение“, Общите условия, включително и регламентираната в тях такса за Бързо
разглеждане, са предварително изпратени и съгласувани със специализиран държавен
орган (КЗП), който орган е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение
разпоредбите на ЗЗП. Поради което считам за неоснователно изложеното в исковата
молба твърдение, а именно, че не са спазени императивните изисквания на закона,
уреждащи ГПР. Обръщам внимание, че всички параметри по кредита са предварително
известни и са предоставени по ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап
преддоговорна информация - в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, откъдето и
ищцата е имала възможността да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да сключи Договора при така предвидените условия или не.
Понятието „общи разходи по кредита“ е въведено най-напред с ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008
7
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета („ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО“) и след това е възпроизведена в
съответните разпоредби на ЗПК, който е националният закон, транспониращ
посочената директива съобразно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Считам,
че доколкото понятията за общи разходи по кредита и годишен процент на разходите
по кредита са въведени в националното законодателство чрез транспонирането на
ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО в ЗПК и доколкото транспонирането е извършено правилно,
е налице съвпадение между понятията за общи разходи по кредита и годишен процент
на разходите по кредита по смисъла на националното законодателство и по смисъла на
ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО.
В конкретния случай, при преценката дали такса Бързо разглеждане представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, следва да се отчете
дали са изпълнени кумулативно заложените условия: първо - дали тази такса се
заплаща във връзка с договора за кредит: и второ - дали ползването на услугата е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Първото условие таксата да се заплаща във връзка с договора
не е налице. Това е така, тъй като такса Бързо разглеждане няма отношение нито към
сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните
параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й
възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата. Това е услуга, която „***“
ЕООД предоставя възмездно на своите клиенти, в случаите, когато последните са
заявили желание да се възползват от нея. Второто условие - таксата да е задължително
условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия,
също не е налице.
На следващо място, такса Бързо разглеждане няма задължителен характер, за
разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там
и заплащането на такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи
изцяло от неговата преценка - дали в конкретния случай същият желае да получи
отговор по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не.
Ползването на услугата Бързо разглеждане гарантира на Кредитополучателя
единствено получаването на отговор в посочения срок, но не и отпускане на кредит,
тъй като е възможно в обхвата на Бързото разглеждане, при извършване оценка на
кредитоспособността на Кредитоискателя, Кредитодателят да установи, че
Кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да му отпусне кредита.
Същевременно, липсата на желание за възползване от услугата по приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит и незаявяването й не е пречка да се
иска кредит и да бъде отпуснат такъв кредит.
8
Както се посочи, ГПР изразява процентно общите разходи по кредита, а в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК законодателят е дал легална дефиниция на понятието общи разходи по
кредита за потребителя, като прави изрична уговорка, че в обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат
разходи за допълнителни услуги, само доколкото ползването на такива допълнителни
услуги е предвидено като задължително условие за сключване на договора за кредит.
По аргумент за противното от това правило, такса Бързо разглеждане не е част от
общите разходи по кредита, няма основание да се включва в обхвата на ГПР и не на
последно място - няма основание да се подчинява на предвидените императивни
изисквания за максимално допустим размер.
Процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и
съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Дружеството е
спазило и прилага точно изискванията на специалното законодателство в частност
ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП.
Гореописаните факти и обстоятелства безспорно аргументират, че Договорът
следва всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на
потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР, а също така както
Специалните, така и приложимите ОУ са изрично съгласувани с компетентния
регулаторен орган в областта на защита на потребителите, съгласно изискванията на
ЗЗП. Именно поради посочените по-горе съображения считам, че сключеният Договор
за кредит е действителен и не страда от релевираните в исковата молба пороци,
респективно налице е валидно възникнало облигационно правоотношение.
При така изложените факти, безспорно е, че единственият елемент като разход,
който „***“ ЕООД използва при изчисление на ГПР, е договорната възнаградителна
лихва, не са необходими допълнителни изчисления и отговор на въпрос какво
кредиторът изначално включва в ГПР - отговор на този въпрос може да даде
единствено ответника, още повече, че в т. 7.1 от Общите условия, приложими към
Договора е посочено, че ГПР ГПР не включва разходите, които Кредитополучателят
заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и
разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
Кредитополучателя по негово искане. Ищцовият въпрос не касае някаква счетоводна
сложност, още по-малко е в компетенцията на експерт-счетоводител)
ОТГОВОР НА НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА ОТ Е.
Възразявам срещу дължимостта на посочените в насрещната искова молба
суми.
Считам, че Договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави
/чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване па нормите
на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл.23 от ЗПК. Съгласно договора, заемателят дължи такса експресно
разглеждане и такса удължаване, които суми следва да заплаща разсрочено към
месечната погасителна вноска.
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от
9
Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да
поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които ге не могат да
отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции, такса експресно
разглеждане и такса удължаване. След като кредитодателите създадоха предпоставки
за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към
потребителите, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на такса експресно разглеждане и такса удължаване. Чрез предвиждането
на такса експресно разглеждане и такса удължаване, небанковите финансови
институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с
договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото
изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем
сума.
Моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен и недоказан.
По изложените по-горе съображения „**" ЕООД е надвземала неправомерно
такса експресно разглеждане 940,00 лева и такса удължаване в размер на 1474,00 лева,
включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 2414,00 лева и ги е
получавало без основание. Поради което, предявяваме при условията на евентуалност
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ: ако счетете предявения иск за главница в размер
на 1500,00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД се прави
възражение за ПРИХВАЩАНЕ между главницата по кредита в размер на 1500,00 лева
със сумата от 2414,00 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца
по насрещната искова молба въз основа на нищожни договорни клаузи такса експресно
разглеждане 940,00 лева и такса удължаване в размер на 1474,00 лева, включени във
всяка една от погасителните вноски в общ размер на 2414,00 лева.
Тежестта на доказване по главните искове пада върху ищцата, която следва да
докаже твърдяните основания за нищожност на договора за кредит, размера на
платените от ищцата суми на ответника, размера на процесната сума, как е формирана
и че същата е платена без основание, както и по възражението за прихващане да
устанви размера на надвзетата парична сума.
Тежестта на доказване по насрещните претенции пада върху ищеца „**" ЕООД,
основанието и размера на исковете.
Тъй като по делото е назначена ССчЕ, по която не е изготвено заключението,
тъй като на 16.10.2024 г. са представени писмени доказателства от Е. А., чрез адв. И. за
внесеното възнаграждение за вещо лице, ще следва делото да се отложи за друга дата,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 06.11.2024 – 09,40
часа, за които дата и час, страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К. Г., като й се изпрати задачата за изготвяне
на експертизата.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 09,40 часа.
10
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
11