Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 28.11.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Веселина Георгиева и в присъствието на  прокурора………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  1727/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 18-001398/20.06.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Русе, против „ПРОФЕ 24 ЧАС”, ЕИК *********, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ.

Срещу постановлението е подадена жалба от представляващия и управляващ „ПРОФЕ 24 ЧАС”, ЕИК *********, чрез адв.В.Д. – ВАК - упълномощен. Жалбата е допустима подадена в законоустановеният срок в нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се моли то да бъде отменено.

Дружеството жалбоподател редовно призовани, явява се упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани, явява се упълномощен представител – ст.юриск.С..

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.05.2019г.  била извършена проверка по документи по спазване на трудовото законодателство в сградата на Д”ИТ”-гр.Русе, на ПРОФЕ 24 ЧАС”, ЕИК *********. Било установено, че Е. И. И., с ЕГН-**********, съгласно трудов договор от №22/15.02.2019г. се задължава да постъпи на работа като командирован работник на длъжност „домашна помощница“във ФР Германия на дата 08.02.2019г., а съгласно допълнително споразумение  към договора от същата дата /15.02.201г./ началната дата на командировката е от 15.02.2019г. След служебно изготвената от системата на ТД-НАП справка по чл.62, ал.5 от КТ от 15.02.2019г., св.П.П., установила, че ю.л. - работодател за периода от 08.02.-14.02. е било вече командировало работника Е.И. в ФР Германия на длъжност „домашна помощница“ без през този период за това лице да има сключен и действащ трудов договор. Относно констатираното нарушение е съставен АУАН № 18-001398/12.06.2019г. спрямо жалбоподателя, връчен дистанционно по пощата на упълномощено затова лице, а в последствие въз основа на него е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на материалните и процесуалните закони. Административният орган не е допуснал нарушения, които да ограничават правата на ю.л.-жалбоподател. Административният и административнонаказващият органи, правилно са установили какво нарушение е извършено от жалбоподателя и са ангажирали административнонаказателната отговорност на ПРОФЕ 24 ЧАС”, ЕИК ********* - работодател. Видно от представените писмени доказателства – Е. И. И., с ЕГН-**********, съгласно трудов договор от №22/15.02.2019г. се задължава да постъпи на работа като командирован работник на длъжност „домашна помощница“ във ФР Германия на дата 08.02.2019г., а съгласно допълнително споразумение  към договора от същата дата /15.02.201г./ началната дата на командировката е от 15.02.2019г. Видно от представените писмени доказателства от страна на АНО - Справка по реда на чл.62, ал.5 от КТ, е безспорно, че от дата 08.02.2019г. – до 14.02.2019г., в ТД – НАП не е постъпвало уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, а към дата 15.02.2019г. такова е било налично в системата на съответната ТД-НАП. В случая са неоснователни твърденията на жалбоподателя в жалбата, а и на упълномощеното лица чрез показанията му в с.з., че времето на пътуване, опознаване на лицата – обект на работа и фактическото настаняване във ФР Германия не бил част от трудовите задължения по чл.1, ал.2 от КТ. В случая подзаконовия нормативен акт въз основа на който се преценява всяка една от дейностите с които са задължени работник и работодател, са регламентирани от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, в чл.2, ал.3 от която се посочва, че „Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването“. Безспорно установено е, че според трудовия договор от 15.02.2019г., работникът И. се е „задължила да постъпи на работа“ на 08.02.2019г. и от този момент нататък нейната работа е на длъжност „домашна помощница“, като през периода 08.02.2019г.-14.02.2019г. вече е била командирована във ФР Германия /евентуално и пътувала от Р България до ФР Германия, според св.Г./. Тук следва да с отбележи също, че според чл.8 от Наредбата : „Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, предварително писмено запознава работника или служителя с условията на работа в приемащата държава, публикувани на единния официален национален уебсайт на съответната държава, не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването, съответно датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател.“, които предварителни действия ю.л.-жалбоподател твърди, че било дефакто извършвало в период от 6 дни /08.02.-14.02.2019г./, като в случая е важно да се отбележи, че самите пътни разходи /пътуване/ до работното място така или иначе трябва да са част от регламентираното трудово правоотношение между страните – работодател и работник.

Съдът счита, че административнонаказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административнонаказателната отговорност, но не и размера на наказанието, което следва да се понесе, тъй като АНО не е спазил разпоредбите на чл.27  от ЗАНН и е индивидуализирал неправилно наказанието, като в случая не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид ограничението, което въвежда специалната норма на чл.415в, ал.2 от КТ. Предвид факта, че нарушение по чл.62, ал.1 от КТ се явява първо от този вид за ПРОФЕ 24 ЧАС”, ЕИК ********* /годни доказателства за противното липсват по делото/, а и се касае за командироване на работника без трудов договор в рамките само на 6 дни, то определянето на наказанието „имуществена санкция” в минимален размер ще изпълни в пълна степен целите визирани в чл.12 от ЗАНН.

Предвид посочените съображения съдът счита, че са налице основания за изменение на процесното наказателно постановление.

По гореизложените мотиви, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001398/20.06.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Русе, против „ПРОФЕ 24 ЧАС”, ЕИК *********, с което за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ, като намалява наказанието – на „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

 

Решението може да се обжалва пред РАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

Районен съдия :