РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Варна , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна И. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20203110109701 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.
к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * против Етажна собственост с административен адрес в гр. В.,
ж. к. „В.“, бл. *, вх. „*“, представлявана от П. С. Б., със съдебен адрес: гр. В., ул. „Я. Х.“ №
*, ет. *, ап. офис * конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се
иска съдът да отмени като незаконосъобразни решенията взети от общото събрание на
етажната собственост, проведено на 14.07.2020 г., както следва: 1./ да се входира сигнал за
подкастряне на дърветата пред входа; 2./ да се входира сигнал за неработещо осветление
пред входа; 3./ да се изготвят оферти за ремонт на покрива; 4./ да се завиши касата на 10.00
лева/ап. от м.август 2020 г. за бъдещи ремонти във входа поради нарушаване на
изискванията установени в чл. 12 и следващите от ЗУЕС и чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на ап. 7 в сграда в режим на
ЕС, находяща се в гр. В., ж. к. „В.“, бл. *, вх. „*“, като правото на собственост е придобито
въз основа на договор за покупко-продажба, сключен по време на брак. Ищецът твърди, че
решението на ОС на ЕС по горепосочените въпроси е прието на 14.07.2020 г., без да е
оповестено по предвидения в закона ред. Сочи, че не му е известно кой и кога е залепил
съобщението за изготвяне на протокола и приетите решения, като мястото му на поставяне е
на информационното табло между входните врати на ап. 2 и ап. 3 от етаж първи на ЕС.
Поддържа, че не му е връчен препис от протокола, обективиращ взетите на ОС решения от
14.07.2020 г., но оспорва съдържанието му. Ищецът излага доводи, с които оспорва следните
обстоятелства: ОС да е свикано от лицата по чл. 12 от ЗУЕС; поканата да е подписана от
УС/управителя на ЕС; датата и часът на поставяне да са отбелязани, да е посочено мястото
на провеждане на ОС; наличието на кворум; вписваните идеални части от общите части на
ЕС за явилите се лица; ОС да е представлявано от лицата по чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС; да е
избран протоколчик; качеството на лицата подписали протоколите по чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от
ЗУЕС; взетите решения да са тези по предварително обявения дневен ред. Твърди, че
1
увеличението на ежемесечните вноски от м.август 2020 г. е определено в нарушение на чл.
50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС.
По същество моли съда да уважи предявения конститутивен иск и да отмени взетите
решения.
Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца. По същество се моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се
лично и поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 15.03.2021 г. ответникът не оспорва провелото се на 14.07.2020 г. ОС на ЕС и
взетите на него решения – предмет на настоящото производство. Поддържа, че ОС е
проведено при спазване на всички законови изисквания, поради което исковата молба се
явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Инвокира и възражение
за недопустимост на производството в съответните части.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От ангажираното удостоверение за сключен граждански брак е видно, че ищцата и А.
П. Д. са в брачна връзка от 01.03.1997 г.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
нот. дело № * г. е видно, че А. Д. е закупил по време на брака си с ищцата ½ /една втора/ ид.
ч. от недвижим имот, а именно жилище № *, находящо се в гр. В., ж. к. „В.“ бл. *, вх. *, ет.
*. От същия нотариален акт се установява, че притежаваните от ищцата в режим на СИО ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж възлиза на 1.4086 %.
Не е спорно по делото, че на 14.07.2020 г. е проведено общо събрание на етажната
собственост с административен адрес в гр. В., ж. к. „В.“, бл. *, вх. „*“, на което са взети
следните решения от етажните собственици, притежаващи 50.03% ид. ч. от общите части, а
именно – приет е отчета на домоуправителя; решение да се входира сигнал за подкастряне
на дърветата пред входа; да се изготвят оферти за ремонт на покрива и да се завиши касата
на 10.00 лева/ап. от м.август 2020 г. за бъдещи ремонти във входа, като този факт се
установява по несъмнен начин и от представените и приобщени по делото писмени
доказателства – покана за ОС, протокол за поставена покана за ОС на ЕС, протокол за
проведено ОС на ЕС от 14.07.2020 г., съобщение за изготвен протокол, протокол за
поставено съобщение за изготвянето на протокола, данни от книгата на собствениците на ЕС
– гр. В., кв. „В.“, бл. *, вх. *.
От гореизброените писмени доказателства се установява, че процесното ОС на ЕС,
проведено на 14.07.2020 г., е свикано от „П. д. В.“ ООД, действащ чрез законния си
представител Д. К.
От представения протокол за проведено ОС на ЕС от 30.11.2016 г. се констатира, че
2
етажните собственици, притежаващи 74% ид. ч. от общите части на ЕС, са взели решение за
сключване на договор за една календарна година с професионален домоуправител.
От представения договор за абонаментно обслужване и поддръжка от 04.01.2017 г.,
сключен между „П. д. В.“ ООД и П. С. Б. в качеството му на представител на ответната
етажна собственост се установява, че в изпълнение на взетото през 2016 г. решение е
сключен договор за една календарна година с професионален домоуправител. От
съдържанието на правната сделка се констатира още, че договорът е влязъл в сила на
05.01.2017 г., както и това, че страните се договорили договорът да се счита за продължен за
неопределен срок при същите условия в случай, че не бъде изрично прекратен с писмен
анекс.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът намира иска, с който е сезиран, за процесуално допустим, като по възраженията
за недопустимост, обективирани в отговора на исковата молба и в молбата от 15.03.2021 г.,
съдът вече се е произнесъл с определението по чл. 140 от ГПК и с протоколното
определение от 15.03.2021 г. Искът изхожда от легитимирано лице – не е спорно, че ищецът
е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост. Сезиран е родово и
местно компетентен съд. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС въвежда за подаване на
молбата 30- дневен преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7
от ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно. Исковата молба е депозирана на
14.08.2020 г. В конкретния случай, видно от протокола за поставено съобщение /л. 52/, на
15.07.2020 г. в 10:00 часа на таблото за обяви на първи етаж на входа на ЕС с
административен адрес гр. Варна, кв. „В.“, бл. *, вх. „*“ е поставено съобщение за
изготвения протокол от проведено на 14.07.2020 г. ОС на ЕС, от което следва, че искът е
предявен в нормативно установения преклузивен срок.
Искът е насочен срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се
представлява от професионален домоуправител, с който въз основа на решение на ОС, взето
с квалифицирано мнозинство от 74.02% ид. ч. от общите части на ЕС, е сключен договор по
чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, който по изричната разпоредба на чл. 41 от ЗУЕС представлява
собствениците в етажната собственост в съда и ищецът не е длъжен да посочва всички
собственици на обекти в етажната собственост /в този смисъл решение № 359/23.01.2012 г.
по гр. д. № 1516/2010 г. на ВКС, II г.о., Определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 713/2011 г., III г. о., ГК и Определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
209/2011 г., I г. о., ГК/.
По основателността на предявения конститутивен иск:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на иска: 1./ че е собственик на обект, в сграда с административен адрес:
гр. В., ж. к. „В.“, бл. *, вх. „*“ в режим на етажна собственост; 2./ че са приети следните
решенията на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 14.07.2020 г.: 2.1./
решение да се входира сигнал за подкастряне на дърветата пред блока; 2.2./ да се входира
сигнал за неработещо осветление пред блока; 2.3./ да се изготви оферта за ремонта на
покрива; 2.4./ да се завиши касата на 10.00 лева на ап. от м.август за бъдещи ремонти във
входа.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да
установи, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани,
3
обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно
изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и
взетите решения са в съотвествие със законовите разпоредби.
Първият правнорелевантен факт, както беше обсъдено по допустимостта на
производството, не е спорен между страните, а се установява от ищеца по категоричен
начин и посредством представения нотариален акт за покупко-продажба и удостоверение за
сключен граждански брак. Досежно втория елемент от фактическия състав на иска по чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС между страните също не съществува спор, като проведеното на 14.07.2020 г.
ОС на ЕС, на което са взети оспорените решения, се установява по несъмнен начин и от
ангажираните писмени доказателства, с изключение на решението да се входира сигнал за
неработещо осветление пред блока, доколкото видно от съдържанието на протокола от
14.07.2020 г. взетите от ОС на ЕС решения са – приемане на отчета на домоуправителя; да се
входира сигнал в кметство „М.“ за подкастряне на дърветата пред входа; да се изготви
оферта за ремонт на покрива и касата на входа да се завиши на 10.00 лева/ап. от месец
август 2020 г., което е в унисон и с поканата за ОС, съгласно чл. 13 от ЗУЕС, от която е
видно, че дневния ред на процесното общо събрание е отчет на дейността; бъдещи дейности
в ЕС и други проблеми поставени от живущите.
На отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС подлежат решения, които са взети при
нарушение на процедурните правила, предвидени от закона за свикването и провеждането
на заседанията на общото събрание или решения, които противоречат на императивни
материалноправни разпоредби на закона.
Съдът следва да се произнесе в рамките на наведените от ищеца основания за
незаконосъобразност на решенията.
Наведени са оплаквания в исковата молба относно всички процедурни предпоставки за
законосъобразност на взетите решения. Съставеният протокол за проведеното общо
събрание по своята природа е частен документ, който обективира изгодни за ответника
обстоятелства. В този смисъл той не се ползва с обвързваща за съда материална
доказателствена сила и с оглед изричното оспорване на констатациите в него е
непротивопоставим на ищеца, чийто подпис не носи, като в тежест на ответника по делото е
с оглед и разпределената му доказателствена тежест, да ангажира доказателства, с които да
установи надлежното свикване и провеждане на общото събрание.
Процесното ОС на ЕС е проведено на 14.07.2020 г. Същото е свикано от „П. д. В.“
ООД, като търговското дружество е овластено по силата на договора от 04.01.2017 г. да
извършва срещу възнаграждение консултантски услуги, касаещи организацията и
съдействието на Управителните и контролните органи на ЕС по ЗУЕС, както и обслужване
и поддръжка на общите части на ЕС с административен адрес гр. В., кв. „В.“, бл. *, вх. „*“.
Самият договор е сключен от П. С. Б., за който няма спор по делото, че е представител на
ЕС, който е овластен от ОС на ЕС да сключи договора въз основа на решение на ОС на ЕС от
30.11.2016 г. взето с мнозинство 74.02 %.
Договорът по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС се сключва за срок до две години, като в срока на
договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет /управителя/ по ЗУЕС, включително да свика и
провежда ОС на основание чл. 12 от ЗУЕС. Процесният договор е сключен за срок от една
година, считано от 05.01.2017 г., като страните са договорили в случай, че облигационната
връзка не бъде преустановена изрично с писмен анекс, същата да се счита за продължена за
неопределен срок при същите условия. Съгласно изр. 3-то от цитирания законов текст /чл.
19, ал. 8 ЗУЕС/, клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или
4
превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. Т.е. в конкретиката на
настоящия казус срокът на договора за абонаментно обслужване и поддръжка от 04.01.2017
г. – в сила от 05.01.2017 г. е изтекъл на 05.01.2018 г. и след тази дата признатата и
гарантирана от закона възможност за „П. д. В.“ ООД да свика и провежда ОС на ЕС е
отпаднала, с оглед противоречието на чл. 11.1 от договора с императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 8, изр. 3-то от ЗУЕС, което обуславя частичната нищожност на правната сделка по
арг. от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Ето защо крайният извод на съда е, че ОС на ЕС, проведено на 14.07.2020 г., чиито
решения са материализирани в съставения протокол /л. 48/, не е свикано от надлежен орган
по смисъла на 12 от ЗУЕС, което от своя страна опорочава взетите на 14.07.2020 г. решения
досежно входирането на сигнала за подкастряне на дърветата пред входа; изготвянето на
оферти за ремонт на покрива и завишаването на касата на 10.00 лева на апартамент от м.
август 2020 г. за бъдещи ремонти във входа, поради което искът в тези части следва да бъде
уважен.
Доколкото процедурата по вземане на оспорените решения е опорочена още от самото
й начало, то съдът не следва да се произнася по останалите оплаквания за
незаконосъобразност.
Наред с това обаче ищецът не установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, че на проведеното на 14.07.2020 г. ОС на ЕС е взето решение и за това да
се входира сигнал за неработещо осветление пред блока, поради което искът в тази част
следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 60.00 лева, представляваща заплатена по сметка на РС-Варна
държавна такса.
Ответната страна не е обективирала доказателствени искания и не е удостоверила
извършването на такива.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗУЕС, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, по иска на Е. В. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * следните решения на Общото събрание,
проведено на 14.07.2020 г., на Етажна собственост, с административен адрес в гр. В., ж. к.
„В.“, бл. *, вх. „*“, представлявана от П. С. Б., а именно: 1./ да се входира сигнал в кметсвто
„М.“ за подкастряне на дърветата пред входа; 2./ да се изготвят оферти за ремонт на покрива;
3./ да се завиши касата на входа на 10.00 лева/ап. от м.август 2020 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * против Етажна собственост, с административен адрес в гр. В., ж. к. „В.“, бл. *,
вх. „*“, представлявана от П. С. Б., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, в частта, в която се иска отмяна на решението да се входира сигнал за неработещо
осветление пред блока като незаконосъобразно взето от Общото събрание на Етажната
собственост, проведено на 14.07.2020 г.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Етажна собственост, с административен
адрес: гр. В., ж. к. „В.“, бл. *, вх. „*“, представлявана от П. С. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сумата в общ размер от
60.00 лева /шестдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6