Решение по дело №9390/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към Решение №3572, постановено на 27.09.2022 г.
по н.а.х.д. № 9390/2022 г., по описа на СРС- НО, 129-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла мотивирано постановление по
реда на чл. 375 НПК против К. К. Д., с ЕГН ********** , с повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от
НК, фактически изразило се в това, че на 08.03.2022 г., около 09.00 часа, в
*********************, чрез нанасяне на удари с крака /ритници/ и с ръце,
свити в юмрук в областта на главата на Д.Н.К му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в челната област на главата,
кръвонасядане на долния клепач на дясното око, кръвонасядане и оток на
носната пирамида, охлузвания по гърба на носа, травматичен кръвоизлив на
носа, които наранявания реализират медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от
НК.
Делото е насрочено и разгледано по реда на гл.XXVIII от НПК.
В откритото съдебно заседание, проведено по делото, след редовно
изпълнена процедура по призоваване на СРП, като страна, прокурор не се
явява.
Защитникът на обв. Д. – адв. С. Н. моли за постановяване на съдебен
акт, с който подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение, считайки, че от събраните доказателства не се установява, че
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. Поддържа, че от
доказателствата се установява, че между обвиняемия и пострадалия е имало
спречкване във връзка с неправилна маневра, при изкарване на автомобила на
обвиняемия от гараж на заден ход, с което е засякъл автомобила, управляван
от пострадалия. С оглед на това и считайки, че конфликтът между двамата е
бил строго личен, поддържа, че липсва хулигански мотив в действията на
обвиняемия, като отделно от това поддържа, че случката се е реализирала на
място, което не представлява средище, на което да е имало много хора.
Обвиняемият Д. не се възползва от правото на лична защита, като
заявява, че поддържа казаното от адвоката си. В последната си дума заявява,
че съжалява, че е бил предизвикан и моли за произнасяне по справедливост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира, че от събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, преценени на осн. чл.378,
ал.2 НПК, несъмнено се установява фактическата обстановка, описана в
предложението на СРП по чл.375 от НПК, без да са налице основания за
приложение на разпоредбата чл.378, ал.3 НПК, а именно:
Обвиняемият К. К. Д. е адресно регистриран на адрес ************* и
1

ползвал гараж, намиращ се на същия адрес. Негов съсед, живущ в имот на ул.
********************. Двамата не се познавали лично и не контактували
помежду си, а се знаели само визуално.
На 08.03.2022 г. около 08.30 ч. - 08.40 ч. св. К., се прибирал към дома
си, като управлявал лек автомобил марка „************************ с peг.
№ *********. Св. К. се движел по ул. „Маломир“. Той карал бавно, тъй като
пътното платно било заледено. След като приближил разклона за ул. „Чукар“
видял, че перпендикулярно на пътното платно в близост до № 1 на ул.
„Чукар“ е спрял лек автомобил марка „****“ с per. № ******** На
шофьорската седалка на въпросния автомобил седял обв. Д..
Св. К. завил по ул. „Чукар“ и при разминаването на колите по ул.
„Чукар“, автомобилът на св. К. поднесъл леко. В момента на разминаването,
обв. Д. свалил стъклото на шофьорската врата, като започнал да псува и
обижда св. К.. Той от своя страна продължил напред и паркирал в близост до
№ 2 на ул. „Чукар“, след което слязъл от автомобила си и застанал до него.
Междувременно обв. Д. си приближил до св. К. и започнал да му крещи.
Двамата си разменили няколко обидни реплики на висок глас. След това
обвиняемият дръпнал за ръката св. К., при което последния загубил
равновесие и обв. Д. го изритал в гърба и го повалил на земята. Обвиняемият
започнал да нанася удари с крака (ритници) и с ръце, свити в юмрук в
областта на главата на св. К., като през цялото време, докато го биел, го
псувал и обиждал. Малко след това, обв. Д. преустановил действията си. Св.
К. се изправил, успял да извади мобилния си телефон и подал сигнал на тел.
112. След това св. К. влязъл в автомобила си и изчакал пристигането на
полицейските служители на 06 РУ-СДВР и екипа на ЦСМП. Д.Н К. бил
откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Пирогов“ за оказване на
медицинска помощ.
От заключението на изготвената СМЕ на Д.Н К. е видно, че същият е
получил оток и кръвонасядане в челната област на главата, кръвонасядане на
долния клепач на дясното око, кръвонасядане и оток на носната пирамида,
охлузвания по гърба на носа, травматичен кръвоизлив на носа, които
наранявания реализират медико-биологичния признак временно разстройство
на здравето, непосяно за живота.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява по ясен и категоричен
начин от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК, като в хода на съдебното
следствие не бяха събрани нови доказателства /с изключение на кратките
обяснения, дадени от обвиняемия/ и не бяха установени нови фактически
положения, оказващи влияние върху съставомерността на деянието и
отговорността на дееца, по смисъла на чл. 378, ал.3 НПК, които да не са били
известни на органите на досъдебното производство в хода на същото.
Доказателствата и доказателствените средства, от които се установява
2

горепосочената фактическа обстановка са: показанията на свидетелите
*************************************** съдебно-медицинско
удостоверение № V-90/2022 г., издаден на Д. К., лист за преглед на пациент
от 08.03.2022 г., издаден на Д. К., образи изследвания ****************,
направени на Д. К. на 08.03.2022 г. в *******************, гр. София,
амбулаторен лист и лист за преглед на пациент от същата дата, фиш за
спешна медицинска помощ; протокол за оглед на местопроизшествие; видео-
техническа експертиза /ВТЕ/ и съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/;
справка за съдимост на обв. Д..
Горепосочените доказателствени източници са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се и в съвкупност дават възможност
да се приеме за несъмнено установена гореописаната фактическа обстановка.
Изолирани от тази доказателствена съвкупност, досежно възпроизведените в
тях факти остават обясненията на обв. Д., дадени в хода на досъдебното
производство и съдебно заседание, проведено на 27.09.2022 г.
В обясненията си, дадени в досъдебното производство, описвайки
физическото съприкосновение между двамата със св. К., обвиняемият
поддържа, че след размяна на обидни и думи и реплики помежду им като
последица от въпросното засичане с автомобили, доколкото улицата била
заледена, и двамата се подхлъзнали и паднали на леда, след което са станали
и се разделили. Така описаната хронология на събитията обаче, освен че се
опровергава от показанията на всички останали свидетели, които са
разпитани и описват възприети от тях удари, нанесени от обв. Д. с ръце и
крака по тялото на пострадалия К., не обясняват начина на получаване на
травматичните увреждания по тялото на пострадалия по време на този
инцидент, които са установени и описани в представената медицинска
документация при прегледа му в ******************* същия ден,
непосредствено след случая.
Не е спорно по делото, че на инкриминираните дата и място, е имало
словесен конфликт, който е прераснал във физически между обв. К. Д. и
постр. Д. К.. Несъмнено е установено, че същият е възникнал по повод на
взаимни претенции между двамата за неправилно управление или паркиране
на МПС, като е имало размяна на обидни реплики между двамата. Освен това,
не е имало никаква друга причина и повод за физическия конфликт между
двамата.
От изготвената по делото ВТЕ е видно, че видеокамера, намираща се в
близост до мястото на деянието е записала действията на участниците в него,
без възможност за извършване на лицева идентификация, но несъмнено
отразяваща в далечината действията на обв. Д. и пострадалия К., които
отговарят на показанията, дадени от пострадали и останалите свидетели по
делото. С оглед на това, съдът кредитира заключението на тази експертиза,
като обективно и подкрепящо приетата за установена фактическа обстановка.
От заключението на изготвената СМЕ на Д.Н К. е видно, че в резултат
3

на ударите, нанесени му от обв. К. Д. същият е получил оток и кръвонасядане
в челната област на главата, кръвонасядане на долния клепач на дясното око,
кръвонасядане и оток на носната пирамида, охлузвания по гърба на носа,
травматичен кръвоизлив на носа, които наранявания реализират медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, непосяно за
живота. Съдът кредитира заключението и на тази експертиза, като изготвено
от компетентно вещо лице и отговарящо пълно, ясно и обосновано на
поставените въпроси.
Авторството на деянието, в лицето на обв. К. Д. несъмнено се
установява от показанията на свидетелите Д. К.,
***************************, които заявяват, че им е известна
самоличността на дееца, като това обстоятелство не се оспорва и от самия
обвиняем. Възражения от страна на обвиняемия и защитника му са налични
само досежно правния извод за причиняване на телесната повреда по
хулигански подбуди, поддържайки, че обв. Д. е имал личен мотив за
реализиране на деянието, а именно, че бил предизвикан от пострадалия, който
в хода на конфликта е използвал обидни думи и изрази спрямо него.
От правна страна:
Съдът намира от правна страна, че при така приетата за установена
фактическа обстановка се налага несъмненият извод за това, че обвиняемият
К. К. Д. е извършил престъплението, в което е обвинен. Безспорно се
установи от обективна страна, че той е осъществил престъпния състав на чл.
131, ал. 1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като на 08.03.2022 г., около 09.00
часа, в. *********************, чрез нанасяне на удари с крака /ритници/ и с
ръце, свити в юмрук в областта на главата на Д.Н.К му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в челната област на главата,
кръвонасядане на долния клепач на дясното око, кръвонасядане и оток на
носната пирамида, охлузвания по гърба на носа, травматичен кръвоизлив на
носа, които наранявания реализират медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Причинените увреждания на пострадалия, описани в изготвената СМЕ
са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл. Обвиняемият Д. е разбирал и съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Както е известно, в съдебната практика, при причиняване на
телесна повреда се приема, че умисълът на дееца относно конкретната
телесна повреда е неопределен и е достатъчно наличието на обективни
признаци за причиняване на някаква по вид телесна повреда, без да е
необходимо да се доказва решение за каква точно по вид телесна повреда е
формирано в съзнанието на дееца. Именно поради това, независимо от факта
4

какво решение е взел деецът относно вида на телесната повреда, която иска да
причини на пострадалия, той носи отговорност за реално причинената
телесна повреда, а не за тази, която е възнамерявал да причини.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 131, ал.1, т. 12 НК, тъй
като деянието е извършено по хулигански подбуди. Обвиняемият е действал
със стремеж да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на поведение,
незачитайки правото на телесна неприкосновеност на останалите лица – в
случая на пострадалия Д. К..
Телесната повреда на пострадалия е причинена по хулигански подбуди,
тъй като с действията си обвиняемият е демонстрирал както явно неуважение
към обществото, така и висока степен на неуважение към личността на
пострадалия. Деянието е извършено около 09.00 часа през деня, на
обществено място – улица и при наличие на други граждани наоколо и
възможност да бъде възприето от множество хора.
С извършените престъпни действия, деецът е демонстрирал, че не се
смята за обвързан от съществуващите норми на поведение и се отнесъл
пренебрежително към тях, демонстрирайки, че не е обвързан от действащите
правнорегламентирани начини и способи за уреждане на отношенията между
гражданите при наличие на словесен конфликт, какъвто се установи, че е
възникнал между него и пострадалия.
До този момент той не е контактувал с пострадалия К., поради което не
е имал личен мотив да засегне телесната му неприкосновеност. Словесната
провокация спрямо него на улицата, не е ескалирала извън рамките на
размяната на думи, макар и обидни между двамата, преди той да предприеме
действия по накърняване и на телесната неприкосновеност на пострадалия.
Тази ситуация онагледява демонстрация на много нисък праг на търпимост на
словесна провокация и съответно на поставяне на собственото его и желание
за раздаване на собствено правосъдие, така както той го разбира, над
общоприетите правила, гарантиращи неприкосновението на личността и
неговата телесна цялост.
С оглед на това за съда се налага несъмненият извод, че в конкретния
случай хулиганският мотив, или хулиганските действия, са били определящи
за вземане на решение от обвиняемия за извършване на деянието и неговото
реализиране, като същият е пристъпил към извършването му с убеждението,
че такъв род поведение му е "позволено" след като е бил обиден и за
извършеното ще остане ненаказан, като индиция, за което е
демонстративното напускане на мястото на престъплението, без дори да се
интересува от съС.ието на пострадалия.
В отговор на възраженията на защитата следва да се отбележи, че от
събраните доказателства по делото, включително и при кредитиране на
изложеното от обв. Д., се налага извод за това, че баналната и обичайна
случка на засичане с автомобил на улицата не е от естество да обоснове извод
5

за формирано „неприязнено отношение“ като основание за физическа
агресия, което да изключва хулиганските подбуди, в каквато насока е
практиката на ВКС, а визира по-трайни и продължителни отношения между
деец и пострадал, в рамките на които е формирано такова отношение, което
вече изключва хулиганския мотив. В конкретния случай не се установява
между обвиняемия и пострадалия да е имало предходно познанство свързано
с общуване и предходни конфликти, които да са довели до формиране на
отношения на неприязън между тях, които да обосноват и наличие на личен
мотив за причиняване на телесната повреда. Същата е реализирана при
условия на внезапен умисъл, появил се в рамките на словесния конфликт по
повод на пътната обстановка, която е била предизвикана от двамата и изцяло
е в резултат на липсата на достатъчно самоконтрол и задръжки в поведението
на обвиняемия и ниския му праг на търпимост при подобни конфликтни
ситуации.
С причиняване на телесната повреда на пострадалия, съобразно начина
и мястото на извършване на деянието, обвиняемият е целял да изрази
явното си неуважение към общоприетите правила за поведение, чрез
накърняване на телесната неприкосновеност на св. К.. С извършването на
самото деяние, пряката цел на дееца е била грубо да наруши обществения
ред и да изрази явно неуважение към правилата в обществото, чрез грубо
посегателство над телесната неприкосновеност на пострадалия.
Съдът счита за неубедителни доводите на защитата за недоказаност на
обвинението, доколкото по един категоричен и безпротиворечив начин е
установено извършеното престъпление и неговото авторство. Няма
съществени противоречия в анализираната доказателствена съвкупност, които
да поставят под съмнение извода, че е налице общественоопасно деяние,
което покрива признаците на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 от НК и именно обвиняемият е негов извършител.
Относно наказанието:
Обществената опасност на деянието съдът прецени като надвишаваща
минималната, предвид това, че е извършено посред бял ден на улицата, като
на пострадалия са нанесени не един, а множество удари, като деянието е
предизвикало възмущението на граждани, живеещи в близост и възприели
случката – св. *********************.
Личната обществена опасност на обвиняемия Д., изведена въз основа на
съдебното му минало /видно от справката му за съдимост той е осъждан
еднократно за престъпление кражба, за което осъждане е настъпила
реабилитация към момента на настоящето деяние/, съдът прецени като
невисока на тази плоскост, но с оглед на констатирания в хода на настоящето
производство много нисък праг на търпимост към словесна провокация и
липсата на достатъчно изградени механизми за самоконтрол при банални
конфликтни ситуации, го характеризира, като личност с висока обществена
опасност.
6

Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени добрите
му характеристични данни, изводими от трудова му ангажираност и липсата
на други висящи наказателни производства срещу него. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете нанесените не един, а множеството
удари по тялото на пострадалия с ръце и крака, с които е реализирано
деянието.
Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на извършителя
обстоятелство това, че не е осъждан /реабилитиран по право/, доколкото
последното е предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от
НК, поради което не следва да се отчита повторно като смекчаващо
обстоятелство.
Предвид на това, че за извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години; няма причинени от
престъплението съставомерни имуществени вреди; обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран е/, както и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, настоящата
инстанция констатира, че са налице основанията на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размера, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК
/от 1000 до 5000 лева/ за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Размерът на предвиденото административно наказание „глоба“, следва
да бъде съобразен с причините за извършване на престъплението,
обществената му опасност и тази на дееца, както и с имотното съС.ие на
извършителя.
С оглед на това, съдът счете, че имайки предвид и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, размерът на административното
наказание глоба, за да бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН, следва да
се индивидуализира под средния, но и над минималния, за да се превъзпита
деецът към спазване на законите и съобразяване на поведението си с тях,
както и за постигане на генералната превенция спрямо останалите членове на
обществото. Поради това, съдът счете, че административно наказание глоба в
размер на 2000,00 лева, носейки характеристиките на пропорционалност и
достатъчност, ще способства в максимална степен за постигане на тези цели,
а същевременно е съобразено с имущественото съС.ие на обвиняемия, който
заяви пред съда, че работи като управител на търговско дружество.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото –
признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение, в
тежест на същия бяха възложени направените в хода на производството
разноски, като съдът го осъди да заплати сумата от 238.10 /двеста тридесет и
осем лева и 10 ст./ лева, представляваща направени разноски за експертизи в
хода на досъдебното производство, в полза на държавния бюджет и по сметка
7

на СДВР, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от изложените фактически и правни съображения, съдът
постанови решението си.
Настоящите мотиви към него са обявени на 07.10.2022 г.

Районен съдия: ……………………….
/ Г. Кокоева /

8

Номер на акта:	3572
Дата:	27 септември 2022 г.
Съдия:	Гюляй Шемсидинова Кокоева

Дело:	20221110209390
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 юли 2022 г.

Решение по дело №9390/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите