№ 128
гр. Видин, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200392 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ю.-в.“
ЕООД, ЕИК : *******, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. „г.м.“,
бл. 26, вх. „В“, ет.1,ап.2, представлявано от управител Г. К. Г., ЕГН:
********** против Наказателно постановление №
815699-F810398/26.02.2025г., издадено от Директор на офис (дирекция) за
обслужване – Видин в ТД на НАП – Велико Търново, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 355,
ал.1 от КСО - „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв. за извършени
нарушения по чл. 5,ал.4, т.1 и 2 от КСО във вр. С чл. 4,ал. 3, т. 1, б. „а“ от
Наредба Н-13/17.12.2019г.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично.
Моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно, а в условията
на алтернативност за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, се
явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Поддържа, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на
нарушението, неговото авторство, вината на нарушителя и налагане на
наказанието.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
При извършена проверка на 07.02.2025г. от служител на ТД НАП, офис
Видин било установено, че като осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО,
дружеството жалбоподател „ю.-в.“ ЕООД не е изпълнило задължението си да
подаде декларация образец №6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл.42
1
от ЗДДФЛ“ и декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ в
законоустановения срок за месеците 09.2024 г.;10.2024 г.; 11.2024 г.
Декларациите са подадени на 11.02.2025 г., а крайният срок за подаването им е
бил съответно за месец септември до 25.10.2024 г., за месец октомври до
25.11.2024г., за месец ноември до 25.12.2024 г., т. е. декларациите са подадени
след законоустановения срок - нарушение на чл. 5,ал.4, т.1 и 2 от КСО във вр.
с чл. 4,ал. 3, т. 1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 5,ал.4, т.1 и 2 от КСО във вр. с чл. 4,ал. 3, т.
1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.
на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 3000.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – документите, съдържащи се
в административно – наказателната преписка и гласни такива - разпит на
свидетеля – инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново - Ц. С.
Ц. – съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания
му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в Кодекс а за социално осигуряване, за което е
санкциониран по административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е
извършено на територията гр. Видин, при което положение териториалната
компетентност принадлежи на Видински районен съд, който е родово
компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. Актът е съставен от
оправомощено лице, видно от Заповед № 384 от 27.02.2024 г. съгласно чл.
350,ал. 2 от КСО, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу подпис. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално
компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно,
с всички обективни признаци и допълнително относими обстоятелства,
предвид което не е налице неяснота и противоречие относно нарушението,
вменено във вина. Налице са всички изискуеми реквизити на АУАН и НП,
2
всички обективни и субективни съставомерни признаци на нарушението.
Посочени са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран
е нарушителят.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма
и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата,
установяващи нарушението. Спазени са и правилата, регламентиращи
връчването на АУАН на представител на дружеството.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез
бездействие неизпълнение на регламентираното в закона задължение в
рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено
в деня, следващ изтичането на срока чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци
са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление
декларативно е посочено, че нарушението не представлява маловажен случай,
без да са изложени аргументите, на които се основава така направеният извод,
като липсва и анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, взети
предвид при определяна на вида и размера на наказанието. Горното макар и да
представлява нарушение на предвиденото с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗАНН правило,
не може да бъде прието като съществено такова, предпоставящо отмяна на
издадения санкционен акт.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяна на
наказателното постановление.
Съдебният състав намира процесното наказателно постановление и за
материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в
качеството си на осигурител дружеството е нарушил изискванията на чл. 4, ал.
3, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, б. "а"от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 и
2 от КСО е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019
г., Декларация образец № 6 "Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 от
ЗДДФЛ" се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и
техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските
за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" –
едновременно с подаване на декларация образец № 1, която съгласно чл. 4, ал.
1, т. 1 б. "а" от същата наредба се подава до 25-о число на месеца, следващ
3
месеца, за който се отнасят данните.
"Ю.-В." ЕООД има качеството на работодател и осигурител по смисъла
на Наредба Н-13/17.12.2019 г. във вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, поради което е и
адресат на регламентираното чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 КСО задължение да подава
периодично в НАП 1. данни за осигурителния доход, осигурителните вноски
за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
С установеното неподаване в законовия срок на процесните декларации
е осъществен от обективна страна съставът на административното нарушение,
тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални
нарушения", при които фактическият им състав не съдържа като елемент
настъпването на допълнителни общественоопасни последици – достатъчно е
изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона
действие, за да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е
следвало да подаде процесните декларации в посочения чл. 4, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (в случая до 25.10.2024 г.; до 25.11.2024 г.; до
25.12.2024 г.) и с неспазването на този срок е осъществено нарушението, без
да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат.
Доколкото отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е
обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна
на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда, че който
наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на
нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не
подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 се наказва с „имуществена
санкция“ за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до
5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Наложената на основание посочената разпоредба „имуществена
санкция“ е индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения
от закона размер от 500 лв., като според съда са отчетени предвидените в чл.
27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и обстоятелството, че дружеството не е
санкционирано за други нарушения на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Съдът
приема, че индивидуализираната в законоустановения минимум
„имуществена санкция“ съответства на характера на извършеното нарушение
и би постигнала, визираните в ЗАНН цели.
Настоящият съдебен състав, счита че неизпълненото задължение на
4
юридическото лице към държавата не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид.
По тази причина санкционираното дружество не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е
така, тъй като, процесното нарушение е формално такова и същото е
довършено с факта на неизпълнение на предвидените в ЗКПО задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително
приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение от страна на наказаното дружество е
засегнало държавна политика по проследяване на данните за осигурените
лица и дължимите за тях вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ. Ето защо съдът
намира за неоснователни направените възражения от страна на
жалбоподателя, че неподаването на декларациите в срок се дължало на
некоректно изпълнените трудови задължения на лицето, наето на длъжността
„счетоводител“ от управителя на същото. По тази причина и предвид
констатираното закъснение, обществената опасност, според съда е с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37
Закон за правната помощ, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има
въззиваемата страна. Съдът, като съобрази предмета на делото и неговата
фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата
страна в открито съдебно заседание, протекло с разпит на свидетел, намира,
че справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да
се присъди възлиза на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 815699-F810398/26.02.2025г., издадено от
Директор на офис (дирекция) за обслужване – Видин в ТД на НАП – Велико
Търново, с което на „ю.-в.“ ЕООД, ЕИК : *******, седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. „г.м.“, бл. 26, вх. „В“, ет.1,ап.2, представлявано от
управител Г. К. Г., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
на основание чл. 355,ал.1 от КСО - „имуществена санкция“ в размер на
3000,00 лв. за извършени нарушения по чл. 5,ал.4, т.1 и 2 от КСО във вр. С чл.
4,ал. 3, т. 1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.
На основание чл. 63, ал.5 и 4 от ЗАНН Съдът осъжда ю.-в.“ ЕООД, ЕИК :
*******, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. „г.м.“, бл. 26, вх.
„В“, ет.1,ап.2, представлявано от управител Г. К. Г., ЕГН: ********** да
заплати на ТД на НАП – Велико Търново сумата от 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6