№ 174
гр. Перник, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500161 по описа за 2025 година
Производството е образувано във връзка с въззивна жалба, депозирана от Г. Б.
И., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С. С., със съдебен адрес: *** срещу
Решение № 128/17.02.2025г., постановено по гр. д. № 6469/2024г. по описа на Районен
съд – Перник, с което последният е отхвърлил предявения от Г. Б. И. с ЕГН
**********, с адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на заповед № 181/ 11.09.2024г., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между
страните, считано от 16.09.2024 г., както и предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяване
на трудовото правоотношение със заповед № 181/ 11.09.2024г. длъжност “Директор
финансов център,банка“ във Финансов Център Перник, Клонова мрежа - „Инвестбанк“
АД, като неоснователен. С решението, районният съд е отхвърлил и предявения от Г.
Б. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 12 519.78 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в периода от 16.09.2024г. до 16.03.2025г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, като неоснователен.
Със съдебното решение, съдът се е произнесъл и досежно разноските по делото,
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В жабата се сочи, че решението е необосновано, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че
решението на ПРС е неправилно и необосновано, тъй като се основава на неправилна
1
преценка на събраните по делото доказателства и погрешно тълкуване на
материалните правни норми. Неоснователно и незаконосъобразно, в нарушение на
разпоредбите на КТ, районният съд е приел, че заповед № 181/11.09.2024г. е правилна
и законосъобразна, както и че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.
328, ал.1,т.10 от КТ. В нарушение на чл. 236, ал.2 от ТПК в решението е налице
противоречие между мотивите и диспозитива му.
Сочи се, че спорният въпрос по делото е посоченото в заповед №
181/11.09.2024г.основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно:
коя е приложимата правна норма за правилно и законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение - разпоредбата на чл. 328, ал.1,т. 10 от КТ или
разпоредбата на чл. 328,ал.1,т. 10а от КТ. Посочената от работодателят правна норма
следва да съответства на фактическата ситуация, но в случая това не е така.За да
обоснове основателност и законосъобразност на обжалваната заповед и посоченото в
нея основание за прекратяване -чл. 328, ал.1,т.10 КТ, съдът неправилно е приел, че
предвиденото в чл. 328, ал.1 ,т.10а от КТ основание за прекратяване на трудово
правоотношение касае работещи пенсионери по осигурителен стаж и възраст когато
трудово правоотоншение е възникнало след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а от КТ основанието за прекратяване на трудов
договор касае отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по
чл. 68а от КСО на работник/служител. Очевидно е, че текстът на чл. 328, ал. 1т.10 а от
КТ не се отнася за прекратяване на трудов договор когато трудовото правоотношение е
възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.Следователно мотивите на ПРС противоречат на
разпоредбите на КТ, нещо повече,същите не се отнасят за спорният по делото въпрос
и за събраните по делото доказателства. Погрешно е направеното тълкуване от съда,
че трудовото правоотношение трябва да е възникнало след като работникът е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Излага се в продължение, че на следващо място неправилни и недоказани са
направените заключения от ПРС, че към момента на изготвяне на процесната заповед,
така и при реалното прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,поради и което прекратяването на
основание чл. 328,ал.1,т.10 от КТ е законосъобразно извършено. Жалбоподателят сочи,
че не е ясно как и въз основа на какви доказателства,съдът е достигнал до това
заключение. Сочи, че в хода на делото не са събирани доказателства обосноваващи
хипотезата на чл. 328,ал.1,т.10 от КТ. Трудовата книжка е представена и е извършена
констатация единствено и само по отношение на иска по чл. 344, ал.1,т.З във връзка с
чл. 225 от КТ. В хода не делото пред първата инстанция не са събирани доказателства
и не е обсъждано наличието или липсата на необходим осигурителен стаж на ищеца с
оглед придобиване право на пенсия за осигуртелен стаж и възраст.Абсолютно
неправилно и погрешно е заключението на съда, че страните по делото не спорят
относно обстоятелството,че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Страните не спорят,че ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а от КСО. Това е безспорното
обстоятелство.Реално налице са два различни по своята същност фактически
състави,които предполагат различни правни основания. А съдебният състав,
2
неправилно се е позовал и на трето, неотносимо към спора правно
основание.Считам,че е налице неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 328,
ал.1т.10; чл. 328, ал1 т10а и чл. 328,ал.1т.10 б от КТ от страна на съдебният състав.
В заключение се сочи, че следва да се има предвид,че в два нормативни акта
законодателят е разписал хипотезата на ранното пенсиониране- чл. 328, ал.1 т.10 а от
КТ и чл. 68 а от КСО. Следователно заповед № 118/11.09.2024г. издадена на основание
чл. 328, ал.1 т. 10 от КТ е назаконосъобразна и следва да бъде отменена.Фактическият
състав на чл. 328, ал.1,т. 10 а от КТ е налице: действащ валиден трудов договор и
придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл. 68 а от КСО.
С жалбата не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна е депозирала писмен отговор,
в който излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат
се подробни съображения относно правилността и законосъобразността на
обжалваното съдебно решение.
С писмения отговор не се представят доказателства е не се сочи необходимост
от събирането на нови такива.
И двете страни претендират разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 10.04.2025г. от 11.10 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
3
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4