М О Т И В И:
Производството е по реда на
чл.375 и следващите от НПК, във връзка с чл.78а НК.
Постъпило е Постановление от 21.03.2018 година на Прокурор
при Районна прокуратура - Хасково, в
което се сочи, че срещу обвиняемия П.С.С. е образувано досъдебно производство №
528/2017г.
по описа на РУ на МВР - Хасково за извършено престъпление по чл.235 ал.6,вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства установявали по
категоричен и безспорен начин извършването на престъплението от обвиняемия.Последният
не бил осъждан за престъпление от общ характер, не бил освобождаван от
наказателна отговорност по раздел ІV на
глава VІІІ от НК, а от деянието нямало причинени имуществени вреди, поради
което целите на наказанието можели да се постигнат и с налагане на
административно наказание. И тъй като в случая били налице предпоставките на
чл.78а от НК, прокурорът предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание.
В хода на досъдебното производство обвиняемият П.С.С. признава вината си, като дава
обяснения относно извършеното
деяние. В съдебното производство не оспорва отразените в постановлението
фактически положения. В последната си дума моли за минимално наказание
Служебният
защитник на обвиняемия адвокат Т.Т. в съдебното заседание не
оспорва приетите за установени в постановлението фактически положения. Счита,
че са налице условията на чл.78а от НК за освобождаване на подзащитния му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Моли при индивидуализация
на административното наказание съдът да определи глобата в минимален размер.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Обвиняемият П.С.С. през зимния период се отоплявал с печка на твърдо
гориво,като преимуществено живеел
в имот ,находящ се във вилна зона „Орфей“
в град Хасково.
На неустановена дата
в началото на месец юни 2017 г. обвиняемият П.С. минавал с каруцата си по стария път за с.Узунджово през местността „Идимирли" в землището на гр.Хасково .В подотдел 83-„з", собственост на Община Хасково
забелязал отрязани дървета и
части от тях от дървесен вид „благун“ в количество от 1.1
пр.куб.м. ,които събрал и натоварил в каруцата си ,а след това закарал в дома си . На 09.06.2017г. обвиняемия С.
отново решил да си
набави дърва за огрев,като за целта отново с каруцата си отишъл
в местност „Идимирли" в землището
на гр.Хасково и от подотдел 83-„з", собственост на Община Хасково събрал и
натоварил на каруцата си 1.1 пространни куб.м. отсечени и паднали дървета и
части от тях от дървесен вид „благун", които отново извозил до дома си. Обвиняемият нямал позволително за сеч, извоз или транспорт на
дървесина от гори, собственост на Община Хасково.
На същата дата 09.06.2017г.
свидетелите Я.Ж.С. и П.Н.Г. и двамата горски стражари при ОП „Общинско лесничейство"
Хасково изпълнявали
служебните си задължения и при обход
на района, във вилна зона „Орфей" в гр.Хасково, в двора на обвиняемия С. забелязали складираните дърва.Пред горските стражари обвиняемият потвърдил , че дървата са негови ,както и че ги е
събирал с
каруцата си от горски участък и ги е пренесъл до двора на дома си. Дървеният материал бил измерен с помощта на рулетка в присъствието на обв.С., като същия се оказал 2.20
пространни куб.м. дърва за горене от дървесен вид „благун", немаркиран с
контролна горска марка, съответно производствена марка и непридружен с превозен
билет, доказващ законния произход на дървата.
Свидетелите С. и Г. съставили акт за административно нарушение по Закона за
горите на обв.С., като дървата били иззети за съхранение в „Тролейбусно
депо" Хасково. Същите били предадени на разследващ полицай с
приемо-предавателен протокол /л.50/ и били приобщени по досъдебното
производство с техния оглед /л.51-55/.
При извършения на 27.11.2017г. следствен експеримент, ведно с албум към него /л.56-64 от ДП /, обвиняемия П.С.С. е показал мястото, откъдето е събрал дървата и в последствие ги извозил с каруцата си, а именно подотдел 83-„з", собственост
на Община Хасково, намиращ се в местност „Идимирли" в землището на
гр.Хасково.
От направената справка от ОП „Общинско лесничейство" Хасково е видно, че по отношение на обв.С. не са
издавани позволителни за сеч, извоз и транспортиране на дървесина от горски
територии, собственост на Община Хасково.
От заключението на назначената на ДП и изслушана в съдебното
следствие оценъчна експертиза се установява ,
че стойността на инкриминираната дървесина към датата на деянието, а именно
2.20 пространни куб.м. дърва за горене от дървесен вид „благун" възлиза на сумата от 101.20
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява от обясненията
на обвиняемия, показанията на свидетелите , дадени в хода на съдебното
следствие П.Г.,Я.С. и Д.М. ,
подкрепени с протоколите за извършени следствени действия, от извършената оценъчна експертиза и следствен експеримент, както и от писмените материали, приобщени към
доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК.
Показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече на горските стражари П.Г. и Я.С. са еднопосочни помежду си и съдържат данни за произхода на дървения
материал, намерен в двора на обвиняемия. Свидетелите
Г. и С. са категорични в показанията си
от съдебното следствие ,че инкриминирания дървен материал се е намирал на едно и също място
в двора на обвиняемия ,подреден на
секции от по два метра и според вида им
били рязани наскоро .Тези
свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, запознати са със случая
единствено във връзка с професионалните си задължения и показанията им напълно
кореспондират помежду си и с другите доказателства по делото, поради което съдът
ги кредитира при обосноваване на фактическите си изводи. По същите съображения следва да бъдат
възприети не само като израз на защитна позиция, но и като достоверно
доказателствено средство обясненията на обвиняемия С. за произхода на дървата. Единствено заявеното
от обвиняемия за произхода на част от
намерените дърва за огрев,като придобити
от него в предходен период от различни горски участъци се опровергава от свидетелските показания на Г. и С. , според които цялото измерено количество дърва
са били прясно отрязани ,а не доста отдавна (преди поне една година).Затова и в тази им част като
изолирани и не подкрепени от надлежни доказателства обясненията на обвиняемия не могат да се приемат за достоверни.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие,че обвиняемия П.С.С. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.235, ал.6, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно на неустановена дата от началото на месец юни
2017г до 09.06.2017г. в землището на гр.Хасково, местност „Идимирли", при
условията на продължавано престъпление, без редовно писмено позволително,
събирал и извозвал /с каруца/ от горския фонд /от подотдел 83-„з",
собственост на Община Хасково/ отсечени и паднали дървета и части от тях, а
именно 2.20 пространни куб.м. дърва за горене от дървесен вид „благун", на
обща стойност 101.20 лева, като случая е маловажен. Деянието е осъществено при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като всяко едно от двете деяния е осъществено през
непродължителен времеви отрязък, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което всяко едно от последващите деяния се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Деянието правилно е квалифицирано от прокурора като маловажен
случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.Преценката по този въпрос се прави на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и морална укоримост на извършеното. В случая, деянието се свежда до събиране и извозване на дърва за
горене на стойност 101.20 лв./под минималната за страната работна заплата към момента
на престъплението/ и с
предназначение, което не изключва да е само за негова лична употреба. Количеството
и стойността на дървения
материал сами по себе си не са значителни.Обвиняемият е събирал паднали сухи дърва за горене и части от тях,
поради което размера на увреждането е стойността на иззетия от него дървен
материал,а деянието му не е породило други вредни
последици /екологични,възпроизводителни и т.н./. Установените по делото обстоятелства във връзка с личността на дееца
също дават основание за преценката за по - ниска степен на обществена опасност
на конкретното деяние. Обвиняемият е
осъждан,но
реабилитиран и няма данни за извършени от него предишни нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му ,както и по отношение на него липсват доказателства да
са налице други недовършени наказателни производства. Характеристиката,
изготвена за нуждите на наказателното производство, съдържа положителни
данни за личността му. Обвиняемият с цялото си поведение е съдействал за
разкриване и установяване на престъплението. Цялостното обсъждане на посочените
обстоятелства позволява да бъде направен извода, за по - ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние от обикновените случаи на престъпления от този
вид. При тези конкретни характеристики на престъплението и неговия извършител
настоящия съд прецени, че вярната правна квалификация на
осъщественото от обвиняемия престъпление е по чл.235 ал.6 от НК.
От субективна страна обвиняемият е осъществил
престъплението умишлено, с пряк умисъл- съзнавал е обществено-опасния характер
на деянието и настъпването на обществено-опасните му последици и е целял
тяхното настъпване.
По наказанието: При поначало правилното
приложение на материалния закон наказанието
за обвиняемия покрива хипотезата на чл. 78а от НК, чието прилагане
е задължително при наличие на предвидените предпоставки, а в случая те са
налице: за престъплението по чл.235
ал. 6 от НК
е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба
от сто до триста лева ,обв.С. е осъждан за престъпления от общ характер ,но реабилитиран и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от НК, от
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да не са възстановени,
престъплението е извън ограниченията по чл. 78а, ал. 7 от НК. В този смисъл,
съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание
- глоба. При определяне размера на наказанието съдът се съобрази с материалното
и имотно
състояние на обвиняемия, който няма постоянна работа и
източници на доходи ,
както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства - съдебно минало, незначителното количество на дървения
материал , сравнително
ниската стойност на предмета на престъплението и
съдействието в хода на
наказателното производство .
В разглеждания случай съдът определи административното
наказание в размер на минимума , а именно: „Глоба” от 1000
лева. С така наложеното по вид и
размер наказание съдът счита, че целите
на личната и генерална превенция ще бъдат постигнати.
На основание чл.235 ал.7 от НК съдът отне в
полза на държавата предмета на
престъплението,а именно: 2.20 пространствени куб.м.дърва за горене от дървесен
вид „благун“ ,намиращи са на съхранение
в открит склад в района на „Тролейбусен транспорт“ЕООД,гр.Хасково.
На основание чл. 189 ал.
3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати
в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата от 63.48 лв., представляваща
направени на досъдебното производство разноски за вещо лице.
Мотивиран така, съдът постанови решението си.
Съдия: /п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.