Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр.Плевен, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Плевен, Х-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева
При секретаря Веска Андреева, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№733 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано въз основа
на жалба с вх.№ 4751/26.08.2022 г.
подадена от В.К.Б., ЕГН ********** ***№5153/16.09.2022 г. жалбоподателката
уточнява, че обжалва Решение №2153-14-98/05.08.2022 г. на директора на
Териториално поделение на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й с
вх.№1054-14-19/06.07.2022 г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-2661#7 /31.05.2022
г. на ръководителя на ПО като правилно и законосъобразно.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно по отношение на това, че не е признат стажът за
периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. за втора категория труд. Твърди се,
че през периода лицето е работело все на една и съща длъжност и е изпълнявало
една и съща работа като кранист към обособено поделение „Товаро-разтоварна
дейност“ в „Рубин“ (в несъстоятелност) АД гр.Плевен (приемник на Стъкларски
завод „Ген. И-В.“ гр.Плевен, с приемници „Рубин инвест“ АД Плевен, сега „Рубин
трейдинг“ АД), като работата е извършвана в условията на втора категория труд
на площадката на цех „Материален“.
Счита, че трудът за процесния период следва да се
зачете за втора категория труд. В заключение се моли за отмяна на решението,
както и отмяна на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на
Директор на ТП на НОИ Плевен за произнасяне.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с
адв. А., поддържа жалбата. Счита, че стажът за процесния период е от втора
категория труд, като излага подробни доводи в тази насока – трудът е
осъществяван в цех Материален, по делото по искане на жалбоподателката са
представени преписки по отпускане на пенсия на три лица, които са били на
същата длъжност като жалбоподателката, в същия стъкларски завод, стажът на
които за същия период е зачетен като такъв от втора категория, защото
товаро-разтоварната работа като кранист е била осъществявана в цех „Материален“
в стъкларската промишленост. Депозирани са писмени бележки по съществото на
спора.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.
Счита, че правилно е отказано на лицето стажът за спорния период да бъде
зачетен като втора категория труд, тъй като не отговаря на изискването на т.66и
от ПКТП (отм.). Сочи, че е извършвана товаро-разтоварна дейност, но няма доказателства,
че е била в цех „Материален“, за да бъде зачетена за втора категория труд. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски, съобразно
представен списък.
Административен съд - Плевен, десети административен
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
На 23.08.2016 г. жалбоподателката е подала заявление
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С
разпореждане от 08.09.2016 г. такава пенсия е отпусната (лист 7 и сл. и лист
10).
На 30.12.2021 г. Б. е подала заявление №2113-14-2661 за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (лист 13). Към
заявлението са приложени копия от трудови книжки и е посочено да се ползват
данните по пенсионната преписка.
Видно от данните по трудовите книжки, представените
трудови договори, допълнителни споразумения към тях и заповеди, в периода от
01.07.1990 г. до 17.01.2000 г. Б. е работила на длъжност „Кранист“ в предприятие
от стъкларската промишленост, в гр.Плевен, което в периода е носило имената СЗ
„Ген. И-В.“ Плевен, ДФ „Рубин“ Плевен и „Рубин“ АД (в несъстоятелност) Плевен.
С разпореждане № 2113-14-2661#7/31.05.2022 г. Ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен
е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не
е зачел положения труд в периода 01.07.1990 г. – 31.12.1999 г. като такъв от ІІ
категория, а е счел същия за такъв от ІІІ категория, поради което е направил
извод, че лицето на първо място не отговаря на условието за възраст по чл. 68,
ал.1 и ал.2 от КСО, а на второ място не отговаря и на условието за 15 години
стаж от втора категория по чл. 69б, ал.2 от КСО. Извода си органът е обосновал
с данните по представените заповеди за назначаване, преназначаване и
освобождаване за периода.
Разпореждането е обжалвано по административен ред
(лист 56 от делото). В жалбата Б. е посочила, че за същия период на лица,
работили на същата длъжност в същото производствено предприятие, при отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, стажът е зачетен като такъв от ІІ
категория труд по т.66и от Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране.
С Решение №2153-14-98/05.08.2022 г. на директора на
Териториално поделение - Плевен на НОИ, жалбата е отхвърлена и разпореждането е
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решението е обжалвано пред съда.
Съдът е събрал по делото писмени и гласни
доказателства, допуснато е извършването на съдебна експертиза, заключението от
която е прието по делото.
Доколкото по делото са налице писмени доказателства и
заключение на вещо лице, което е установило по изплащателните картони, че на
лицето са плащани добавки за условия на труд и за безплатна храна, съдът е
допуснал разпит на свидетели за установяване на работното място на
жалбоподателката, тъй като в случая не са налице основанията по чл. 104, ал. 10
от КСО, защото писмени доказателства за установяване на заеманата длъжност и
условия на труд съществуват, предадени са в архива на НОИ от осигурителя и
експертизата е изготвена въз основа на тях (в този смисъл Решение № 12136 от
30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2020 г., Решение № 4649 от 28.03.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 10207/2018 г., Решение № 602 от 15.01.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 13611/2017 г.).
От заключението на вещото лице се установява, че съгласно
карта за оценка на работника Б., цех/отдел ТРДейност, и по изплащателните
картони за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1999 г. на осигуреното лице са начислени
основна заплата и добавка за условия на труд в размер на 20 лв. (лист 164).
При разпита пред съда вещото лице посочи, че при
проучването на изплащателните картони, съхранявани в Архивен център в
гр.Тетевен, е установила, че за периода 01.01.1991 г. до м. 07.1994 г. на Б.
освен добавка за условия за труд са начислявани и средства за безплатна храна. А
за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г. Б. е осигурявана за ІІ категория труд,
съгласно данните в Персоналния регистър на НОИ.
От разпита на свидетелите В* Р*и В* Н* се установява,
че през процесния период Б. е била на длъжност кранист в отдел
Товаро-разтоварна дейност, като работното ѝ място е било на площадката на
и в цех Материален, където е разтоварвала вагони с пясък и доломит, зареждала е
бункери и е товарела камиони. Свидетелят Р* сочи изрично, че хората от цех
Материален са получавали безплатна храна. А Н*, който е бил мотокарист в същата
бригада ТРД, сочи, че всички кранисти са работили вътре в цех Материален (лист
169-170).
По делото са представени преписки по отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст на три лица, заемали същата длъжност, в
същото предприятие, в същия период, чийто стаж в процесния период е приет от
ответника за такъв от ІІ категория.
Съдът счита, че неправилно административният орган е
стигнал до извод, че през периода 01.07.1990 г. – 31.12.1999 г. полаганият от
жалбоподателката труд е бил не от ІІ, а от ІІІ категория. Налице са достатъчно доказателства,
които обосновават извод, че трудът е бил такъв от ІІ категория.
На първо място видно е от доказателствата по делото,
че поделението ТРД не е било обособен цех, а вид дейност (поделение
„Товаро-разтоварна дейност“), и дейността на кранистите от това
поделение е била осъществявана на територията на цех Материален. Свидетелите
посочват, че Б. е работила като кранист на площадката на цех Материален.
Доколкото в трудовата книжка на Б. са налице идентични вписвания за процесния
период и за периода следващ 31.12.1999 г., и по представените допълнителни
споразумения за периода, следващ процесния период, изрично е посочено мястото
на работа „Материален цех“ (лист 63-68), единственият извод, който се налага е,
че мястото на работа на Б. на длъжността „кранист“ е било в цех Материален през
цялото време. От установените от вещото лице данни по разплащателните ведомости
и изплащателни карти на работника е видно, че жалбоподателката е получавала
през целия период добавка за условия на труд, а за част от периода 1991 -1994
г. и добавка за безплатна храна. На следващо място в периода 01.01.1997 г. –
31.12.1999 г. Б. безспорно е била осигурявана за ІІ категория труд, както е
установено от вещото лице при запознаване с данните от Персоналния регистър на
НОИ.
Б. не е била на длъжност, попадаща в групата
„работници и инженерно-технически работници до началник цех включително, заети
непосредствено в технологичните процеси: поддръжка и ремонт на машините,
инсталациите, съоръженията и ванните пещи при производството на стъкло“ по §66и
от ПКТП.
Но съгласно § 67, ал. 2 от приложимия
към процесния период Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране
(отменен 01.01.2000 г.) работници и инженерно-технически персонал, независимо
от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране,
определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II
на правилника за времето, през което работят на тях.
А съгласно § 48, ал. 1 от Раздел втори Втора категория
труд от ПКТП (отм.), втора категория е трудът на работници и
инженерно-технически работници до началник цех включително в цеховете:
"Материален", "Плоско стъкло", "Водно стъкло",
"Производство на копирки", участък "Масозаготовка в стъкларската
и порцеланово-фаянсовата промишленост"; постоянно заетите в технологичния
транспорт, товарно-разтоварните работи, контролно-аналитичната дейност в
цех "Материален" в стъкларската и порцеланово-фаянсовата
промишленост.
Следователно трудът на кранист от поделение ТРД, който
е осъществявал трудовата си дейност на площадката на цех Материален в
предприятие от стъкларската промишленост в периода 1990 г. – 1999 г., е такъв
от втора категория по силата на §67, ал. 2 във вр. с §48, ал. 1 от Раздел втори
Втора категория труд от ПКТП (отм.). За периода 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г. са
налице и данни, че жалбоподателката безспорно е била осигурявана за втора
категория труд. А за целия период от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. същата е
получавала и добавка за условия за труд, като в периода от 01.01.1991 г. до м.07.1994
г. е получавала и добавка за безплатна храна. За същия период на лица, които са
работили на същата длъжност и място, ответникът е признал осигурителен стаж от
ІІ категория труд (лист 121, 122, 135, 136, 154 и 170).
Категорията на труда при пенсиониране се преценява от
органите в пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните
от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни
ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред
пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща
категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена
характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към
съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на
определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за
реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа,
ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др.
Когато няма данни за коя категория труд е осигурявано
лицето и от вписванията в трудовата му книжка не може да се установят работното
място и условията на труд, а същото твърди, че трудът е от ІІ категория и
административният орган е признал осигурителен стаж на лица, полагали труд по
същото време, при същите условия и на същото място като осигуреното лице, за
такъв при ІІ категория труд, указател за категорията труд, при която е придобит
осигурителният стаж могат да бъдат наличните данни от документите, предадени по
реда на чл. 5, ал. 10 от КСО - отделните плащания – в случая данните за плащания
за условия на труд и за безплатна храна. За част от периода 01.01.1997 г. –
31.12.1999 г. са налице и данни за осигуряване за ІІ категория труд, както е
установило вещото лице, които очевидно органът не е взел предвид. За останалия
период административният орган е следвало да анализира данните, с които
разполага от разплащателните ведомости и изплащателните картони за видовете плащания,
начислявани във възнаграждението на лицето, а при нужда да ги сравни с
начисляванията на други осигурени лица при същия осигурител за периода ( в този
смисъл Решение № 15063 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2013 г.,
Решение № 12173 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2014 г.).
От анализа на събраните доказателства за длъжността и
начисляванията по изплащателните картони на жалбоподателката, внесените
осигуровки и свидетелските показания за работното ѝ място в процесния
период, се налага единствен възможен извод, че административният орган не е
направил анализ на наличните данни и не е стигнал до правилен извод относно
категорията труд, при която е придобит осигурителният стаж в процесния период.
С оглед изложеното решението, с което е потвърдено
разпореждането за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст поради придобит стаж при ІІ категория само 6 г., 6 мес. и 17 дни, а не
15 години съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, без да се зачита като такъв стажът за
времето от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г., е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, както и потвърденото с него разпореждане, и преписката да бъде
върната на органа за ново произнасяне по подаденото заявление.
С оглед изхода от спора следва да се уважи претенцията
на жалбоподателката за възстановяване на сторените деловодни разноски в размер
на 760 лв., от които 250 лв. за адвокатско възнаграждение, 10 лв. за държавна
такса и 500 лв. за депозит за вещо лице.
Воден от горното Плевенски административен съд, десети
административен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-98/05.08.2022 г. на директора
на Териториално поделение на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на В.К.Б., ЕГН **********
***№1054-14-19/06.07.2022 г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-2661#7
/31.05.2022 г. на ръководителя на ПО, с което на жалбоподателката е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и ВРЪЩА преписката на
органа за ново произнасяне по заявление № 2113-14-2661/31.12.2021 г., съобразно
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на В.К.Б., ЕГН **********
*** сумата от 760 лв. (седемстотин и шестдесет лв.), представляващи сторени
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
дневен срок от съобщението чрез АдмСПл пред ВАС.
Административен
съдия:/п/