РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 11 декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия Агуш КАН дело №
345 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.Б.М.
*** срещу решение № 676/03.10.2019г., постановено по АНД № 1261/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1085-001223/28.05.2019г. на
началник сектор ПП при ОДМВР Русе, с което на И.Б.М. ***, на основание чл.638,
ал.3 от КЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00лв.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с
материалноправни разпоредби и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник – ПП при ОДМВР Русе,
не изпраща процесуален представител и не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на РОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящата инстанция,
след извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата валидност,
допустимост и правилност, не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправни разпоредби.
Районният съд е събрал
по надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и
цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е
възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен
състав.
С оглед направените по
делото фактически констатации съдът е формулирал и напълно обосновани и в
съответствие със закона правни изводи за правилна установеност и безспорна доказаност
на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като санкцията за
процесното нарушение е определена от законодателя в абсолютен размер. Не са
налице и обстоятелства, които да квалифицират нарушението като маловажно по
смисъла на закона и да обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Оспореното в настоящото производство
съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно
приложен към нея материален и процесуален закон. Изводите на първоинстанционния
съд относно правнозначимите факти са съответни на събрания по делото
доказателствен материал, а в настоящото касационно производство не се сочат
убедителни доводи, които да ги променят.
Разпоредбата на чл. 483, ал.4,
т.1 от КЗ
освобождава водача на МПС от държава – членка от задължението за сключване на нова застраховка за същото МПС на
територията на РБългария, което почива на предположението, че всички движещи се
на територията на ЕС превозни средства са покрити със застраховка
"ГО", т.е. имат задължителна застраховка "ГО" с покритие за
цялата територия на ЕС, но това не означава, че при управлението на процесното
МПС водачът не трябва да има сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "ГО", валидна за територията на РБългария,
каквото всъщност е и вмененото му административно нарушение, видно от
фактическата обстановка в АУАН и НП.
Ето защо неоснователно е позоваването
от страна на касатора на разпоредбата на чл. 483, ал.
4, т. 1 от КЗ,
доколкото същата по арг.от чл. 484 от КЗ, обхваща случаите, в които
изплащането на обезщетение като гражданска отговорност на виновния водач, е
гарантирано от компетентна институция на държава членка, на основание сключен
застрахователен договор. В конкретния казус наличието на такъв, действащ към
момента на проверката договор, не е доказано от санкционираното лице, в чиято
тежест е да установи благоприятстващите го факти. Липсват и данни водачът или
превозното средство да са изрично освободени от задължението за сключване на
задължителна застраховка, с акт на компетентен орган на държава-членка на ЕС.
При така установените факти, правилно от районния съд е прието, че извършеното
касационния жалбоподател деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и
субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в
управление от несобственик на МПС без валидна към момента застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобила. Нарушението е извършено виновно,
осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното
постановление норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ и представлява основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
разпоредба.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
676/03.10.2019г., постановено по АНД № 1261/2019 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.