Решение по дело №2113/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 119
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Събчева
Дело: 20225300602113
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в слеД.я състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Ваня Т. Христева.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300602113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по протест на РП-Пловдив, ТО-Карлово и по жалба на
подсъдимата Н. Т. Г., чрез защитника й адв. К. срещу присъда №21 от 29.09.2022г.,
постановена по НОХД № 170/2021г. по описа на Районен съд- Карлово. С присъдата
подс. Н. Т. Г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.216, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и е осъдена на десет месеца лишаване от свобода. На основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от
три години. От наказанието е приспаднато задържане на подсъдимата за срок от 24ч по
реда на ЗМВР. Постановено е унищожаване на веществените доказателства като вещи
без стойност.
В протеста се възразява срещу размера на наложеното на подсъдимата
наказание, като се твърди, че същото е занижено. Излагат се съображения за по- висока
обществена опасност на личността на подсъдимата, което според прокурора се извлича
от факта, че макар и реабилитирана тя вече е била осъждана веднъж за палеж. Сочи се,
че установеното с експертиза нейно дисоциално личностново разстройство налага за
нейното превъзпитание тя да изтърпи наказанието ефективно. Изтъква се използвания
способ за увреждане на вещта. Иска се присъдата да бъде изменена и да бъде отменено
постановеното освобождаване от изпълнение на наказанието с изпитателен срок по
1
реда на чл.66 от НК.
В жалбата от подсъдимата, подадена чрез защитника й се твърди, че присъдата е
постановена в нарушение на закона. Иска се същата да бъде отменена и подсъдимата
да бъде призната за невинна. Не се излагат конкретни съображения в насока на
направеното искане.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че на подсъдимата следва
да се наложи наказание в размер, посочен от районния прокурор в пледоарията му
пред първоинстанционния съд, а именно 1 година и 6 месеца. Изтъква се, че
подсъдимата е с висока степен на обществена опасност, като предходното й осъждане,
независимо от реабилитацията, се обсъжда като лоши характеристични данни за
личността й. Защитникът възразява срещу доказателствата по делото, като се твърди,
че освен самопризнанието на подсъдимата, по делото няма други доказателства.
Твърди, се че самопризнанията в досъдебното производство за резултат на физическо
въздействие върху подсъдимата, като се възразява срещу оценката на първостепенният
съд по отношение на представените в тази насока доказателства. Подсъдимата от своя
страна в последната си дума заявява, че не се признава за виновна и съжалява за това,
което е станало.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Протестът и жалбата са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в
законово установения срок.
По същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а жалбата е частично
ОСНОВАТЕЛНА.
При оценката и анализа на доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Н. Г. живела в с. В.Л., обл. П., ул. ***. В същото населено място на
ул. *** живеели свидетелите К.Д. и В.Д. и родителите им. Двете улици били почти
перпендикулярни. Между Д. и подсъдимата отношенията не били конфликтни, дори се
случвало както те, така и родителите им да помагат на Г. и сестра й с парични суми и
хранителни продукти. Д. се стремели към добросъседски отношения, тъй като били
чували, че подсъдимата има отмъстителен характер и се опасявали, че при спор може
да им навреди. Подсъдимата пък ги подозирала, че те са виновни за това 4-5 години по-
рано да бъде освободена от работа и таяла мъст към тях.
През месец септември 2020г. на неустановена дата, когато минал покрай
автомобила си марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, паркиран в близост до
входа на двора им на ул. ***, в с.В.Л., свид. В.Д. забелязал, че предното му обзорно
стъкло било деформирано и изцяло напукано, като ясно си личали следите от удар по
2
него на две места. Свид.В.Д. се усъмнил в Н. Г., но не подал сигнал до полицията, тъй
като не искал да влиза в конфликти с нея, поради сведенията, които имал за характера
й.
Свид. К.Д. притежавал лек автомобил „Хонда“, модел „CR V“ с рег. № ***. На
23.09.2020г., бащата на свидетелите К. и В.Д. имал рожден ден и по този повод вечерта
двамата братя със семействата и родителите си посетили ресторант. Прибрали се късно
същата вечер след 23:30ч в дома си в с. В.Л., като по пътя в с. В.Л. свид. К.Д. забелязал
Движещ се срещу автомобила му човек, който оприличил на подс. Г., идваща от
посоката на намиращ се в близост магазин. Свид. К.Д. паркирал лекият си автомобил
„Хонда“ на улицата пред имота им, родителите му се прибрали в дома си, а двамата
братя и семействата им заминали с друг автомобил за гр. Карлово. Междувременно
подсъдимата Г. видяла паркирания лек автомобил „Хонда“ модел „CR V“ с рег. №***,
собственост на К.Д., за който знаела, че е собственост на един от двамата братя Д.
Възползвайки се, че било тъмно и наоколо нямало хора, решила да запали превозното
средство. За целта се прибрала в дома си в с. В.Л. и взела червена на цвят запалка, с
която запалвала газовия си котлон. С нея отишла до паркираната „Хонда“ и клекнала
до задна дясна гума, след което възпламенила газта от запалката от непосредствена
близост и започнала да нагрява с огънчето черната пластмаса, която се намирала зад
задна дясна гума. В резултат на действията й започнал процес на горене по
пластмасовите части на автомобила, като огънят се прехвърлил по задна броня, заден
десен калник, задна дясна гума, декоративен елемент на заден десен калник. Като
видяла, че задната дясна част на автомобила се е запалила, подс. Г. се оттеглила от
мястото на пожара. Вследствие на пожара гръмнала дясната задна гума на автомобила,
което било възприето от бащата на братята Д.. Той излязъл навън, видял горящия
автомобил и успял да угаси огъня. Родителите на братята Д. им се обадили по телефона
и им съобщили, че автомобилът марка „Хонда“ модел „CR V“ с рег. № ***, паркиран
пред дома им в с.В.Л., обл.П., е бил запален, както и че баща им успял да го угаси.
Междувременно подс.Г. се обадила на тел.112 и предала объркани съобщения за
запаления автомобил. Обадила се повторно под името И. Г.и трети път пак под името
на И. Д., като говорила объркано за пожара. По -късно гласът й на записите от тел.112
бил разпознат от полицейския служител С.
След обаждането на родителите им, свидетелите К. и В.Д. веднага тръгнали от
гр. К. обратно за с.В.Л., като по път спрели до РУ на МВР – К., където съобщили за
палежа. От там се насочили към дома си и пристигайки на място забелязали подс. Г. да
се отдалечава, завивайки от тяхната улица към тази, на която се намирал домът й. Това
озадачило свид. В.Д., който я последвал и започнал скришом да я наблюдава. Той
възприел как Г. неколкократно излизала от дома си и стигала до края на улицата си,
заставайки на позиция, от която да има възможност да възприеме автомобила на свид.
К.Д.. Това наблюдение от страна на Г. продължило около половин час, след което свид.
3
В.Д. се оттеглил към автомобила на брат си, за да види щетите по него, където вече
били пристигнали и полицаи. На следващия ден бил извършен оглед на
местопроизшествието, от който се установило, че по моторното превозно средство, лек
автомобил марка Хонда“ модел „CR V“ с рег. № *** били унищожени задната му
броня, задна дясна автомобилна гума – 15 цола и декоративен елемент на заден десен
калник, както и се установили повреди по заден десен калник, изразяващи се в
неговото опушване и изгоряла боя.
На 25.09.2020г. подсъдимата Н. Г. доброволно предала използваната от нея
запалка, за което бил съставен протокол.
Тази фактическа обстановка се установява от извършената проверка и оценка на
доказателствата от страна на въззивния съдебен състав. Една част от нея, отнасяща се
за деянието, осъществено на 23.09.2020г, е била правилно установена и от страна на
първостепенния съд.
Неправилно първостепенният съд е намерил, че са налице достатъчно
доказателства, които по несъмнен начин да установяват подсъдимата като автор на
деянието, реализирано на неустановена дата през месец септември 2020г. Това е така,
тъй като за авторството на това деяние са налице доказателства единствено в
самопризнанието на подсъдимата и постановяване на осъдителна присъда в този
случай е недопустимо, съобразно разпоредбата на чл.116 от НПК, регламентираща
доказателствената сила на самопризнанието.
Правилно първостепенният съд е кредитирал приобщените чрез прочитане
обяснения на подсъдимата от досъдебното производство, в които тя дава подробна
информация за причината, поради която е решила да запали лекия автомобил,
собственост на пострадалия К.Д., времето, мястото и начина на извършване на това
престъпление. Тези обяснения са били депозирани на досъдебното производство в
присъствието на защитник и са били приобщени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК. Същите не са изолирани
от останалите доказателства по делото, а напротив- те са подкрепени от заключенията
на назначените експертизи - физико-химическа и пожаро-техническа, както и от
останалите писмени и гласни доказателства, поради което за това деяние при оценка на
доказателствата от първостепенният съд не е била нарушена разпоредбата на чл.116 от
НПК.
За проверка на обясненията на подсъдимата в хода на първоинстанционното
съдебно следствие е била назначена пожаро-техническа експертиза, която да изследва
възможността автомобилът, предмет на престъплението, да е бил запален така както е
разказала подсъдимата. Пожаро-техническата експертиза установява, че черната
пластмаса в областта на задната дясна гума на автомобила Хонда, както и самата гума,
са изработени от горим материал и горят самостоятелно при запалване с външен
4
открит източник, какъвто представлява и джобната запалка. Тази експертиза
потвърждава напълно обясненията на подсъдимата относно начина на извършване на
престъплението от нейна страна. В обясненията си подсъдимата сочи точното място,
на което е стартирала запалване, а именно черната пластмаса, която се е намирала зад
задна дясна гума. Това място на запалване съвпада с тази част от автомобила, която е
описана като обгоряла и увредена в извършения оглед на местопроизшествие. Също
така посочената пожаро-техническа експертиза установява, че конкретната, посочена
от подсъдимата в обясненията й пластмаса, е изработена от горим материал, който
може да бъде запален от външен открит източник като запалка, ако пламъкът се
поддържа около 1,5-2,14 мин., след което тази част започва да гори самостоятелно.
Същевременно приетата физико-химическата експертиза, изготвена в ДП,
неустановява следи от леснозапалими или горими вещества по представените за
изследване обтривки, иззети при огледа на МП и при освидетелстването на
подсъдимата, което сочи, че такива не са били използвани, така както заявява и
подсъдимата.
Изводите на вещите лица косвено потвърждават посочения от подсъдимата
механизъм на запалване на автомобила, поради което и обясненията й в тази им част не
могат да се приемат като изолирани от останалите доказателства по делото, както
твърди защитника.
Изготвената автооценъчна експертиза установява стойността на нанесената
щета, а именно 635лв.
Обясненията на подсъдимата от досъдебното производство се потвърждават и от
звукозаписите от тел.112, предявени на страните в съдебното заседания, както и от
справка на Дирекция „Национална система 112“, съдържаща информация с данни за
всяко от обажданията. От справката се установява, че и трите обаждания са
осъществени от един и същи телефонен номер, както и че съдържанието на
разговорите касаят един и същи случай, като в единия от разговорите обаждащият се
представя с имената И. Г. Същите имена сочи подсъдимата в приобщените нейни
обяснения, като твърди, че с тези имена се е представила когато е звъняла на тел.112.
Справката и звукозаписът от тел.112, са постъпили в досъдебното производство на
05.10.2020г, т.е. след обясненията на подсъдимата, депозирани на 25.09.2020г., като
потвърждават обясненията на подсъдимата за обаждане именно от лице с имена И. Г.,
обстоятелства които тя поначало е нямало от къде да знае, освен ако обясненията й не
са истина. Също така от показанията на свид.В.Д. става ясно, че до тях има съсед на
име И., но с фамилия С., и не този съсед свидетеля е възприемал дълго време да
наднича към местопроизшествието, а е наблюдавал подс.Г., която е била забелязана и
от свид. К.Д. на улицата още преди престъплението. От съдържанието на
звукозаписите е видно, че лицето, сигнализиращо за пожара крие самоличността си,
като сочи неверни и объркващи данни за същата при отделните обаждания,
5
регистрирани в системата да постъпват от един и същи телефонен номер.
Обясненията на подсъдимата от досъдебното производство се подкрепят
косвено и от събраните от въззивния съд гласни и писмени доказателства в хода на
въззивното съдебно следствие. За установяване на разположението на имота, в който
подсъдимата живее спрямо имота, пред който опожарения автомобил е бил паркиран е
изискана информация от Община Карлово. Видно от изпратената извадка от
кадастрите и регулационния план на с.В.Л. двата имота са разположени
перпендикулярно без пряка видимост помежду им, така както сочи и самата подсъдима
в обясненията си пред въззивния съд, поради което тя е излизала на улицата за да
наднича към местопроизшествието така както сочи свид.К.Д.. Подсъдимата е била
единственото лице забелязано на местопроизшествието преди и след извършване на
престъплението. Същевременно от разпита на свид. К. Х. и от изпратената докладна
записка се установява, че първият сигнал за възникналия пожар е бил подаден от лице с
имена И. Г., за когото се е представяла подсъдимата. Това сочи, че тя е единственото
лице, извън кръга на пострадалите, което е имало представи за конкретните събития,
развили се малко преди полунощ на инкриминираната дата, без да е разполагала с
пряка видимост към мястото на престъплението, както и че тя е единствената
забелязана преди и след престъплението в района му. Още същата вечер пострадалият
и неговите близки са изразили съмнения пред полицейските служители, свидетелите К.
Х. и П. Х. за съпричастност на подсъдимата към извършеното престъпление, като от
показанията им е видно, че подозрения към други лица от тяхна страна не са
съществували.
По делото е приобщено и веществено доказателство- запалката, за която
подсъдимата е разказала, че чрез нея е стартирала пожара. Касае се за такова по вид
веществено доказателство, чийто принос за разкриване на обективната истина изобщо
не може да се определи за съществен, тъй като представлява стандартна битова вещ,
широко разпространена и неотличаваща се по външни белези от множество други
сходни на нея. Въпреки това фактът, че подсъдимата е разполагала с вещта, за която е
разказала, че е използвала за да стартира пожара, съответства на дадените от нея
обяснения пред разследващ орган в същата насока и ги потвърждава.
От описаните доказателствени източници се извличат доказателства,
установяващи, че автомобилът марка Хонда, собственост на пострадалия К.Д., е бил
запален по специфичен начин, известен единствено на подсъдимата в детайли още при
първия й разпит, проведен на 25.09.2020г., като към същия този момент разследващите
са разполагали с най-обща информация за местоположението на опожарената от
автомобила част, но не и с информация за конкретната част от него, която е била
подпалена, отговор на който въпрос дава изготвената на 03.05.2022г пожаро-
техническа експертиза, както и дали са били използвани горивни или леснозапалими
6
материали, отговор на който въпрос дава изготвената на 16.11.2020г физико-химическа
експертиза. Видно е, че подсъдимата е била осведомена и е съобщила при разпита си
обстоятелства, който са разкрити впоследствие в хода на разследването и в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд и за които обстоятелства са
събрани съответните доказателства. Това води до извод за достоверност на
твърденията на подсъдимата, поради което именно приобщените чрез прочитане нейни
обяснения следва да бъдат приети с доверие. Последвалите пред районния и
въззивният съд нейни обяснения, в които отрича съпричастността си към извършеното
престъпление съдът намира за недостоверни, израз на заетата от подсъдимата защитна
позиция по-късно.
По отношение на възраженията на защитата, според които тези обяснения на
подсъдимата са резултат на физическо въздействие върху нея, следва да се обърне
внимание, че подсъдимата е била огледана на 24.09.2020г от разследващ полицай в
присъствието на поемни лица, при освидетелстване по реда на НПК, за което е
съставен и протокол за оглед на лице. В този протокол се сочи, че освен
констатираното тъмно петно върху дланта на дясната й ръка, няма други наранявания.
Приложен е и изготвен фотоалбум при този оглед на лице и на фотографиите не се
различават следи по подсъдимата, освен описаната в протокола. Видно от
представения пред първоинстанционния съд амбулаторен лист е последвал преглед на
подсъдимата на 28.09.2020г в 15.00ч при д-р Н.Д.. При прегледа тя е съобщила, че на
24.09.2020г около 12.00ч й е бил нанесен побой с юмруци в окосмената част на главата
и с шамари в лявата лицева област, като медицинското лице е констатирало наличие на
насиняване в лява очна орбита. Тази последователност на събитията установява, че
прегледът от медицинско лице, при който са описани находките е бил извършен три
дни след като подсъдимата е била освободена от районното управление на
25.09.2020г., а същевременно при извършеният й оглед в присъствието на поемни лица
не са били установени други по вид наранявания, освен описаното на дланта й. Това
противоречие на обстоятелствата и факта, че прегледа от медицинското лице е бил
извършен няколко дни по-късно, непозволяват да се направи еднопосочен извод,
казаното от подсъдимата за упражнено й насилие от полицейските служители да е
вярно. В тази връзка следва да се посочи, че разпитът на подсъдимата е извършен и в
присъствието на адвокат, определен на случаен принцип от АК-Пловдив, което на
собствено основание представлява гаранция за съблюдаване правата на обвиняемия в
досъдебното производство. По тези съображения въззивният съдебен състав намира
възраженията на защитата са неоснователни.
Изложеното сочи, че обвинението срещу подс.Гонгалова е обезпечено с
достатъчно доказателства, обосноваващи несъмнен извод за авторството и вината й по
отношение на деянието, осъществено от нея спрямо лек автомобил Хонда, модел ЦРВ,
с рег.№ ***, собственост на свид.К.Д..
7
Не така стои въпросът обаче с обвинението за деянието, осъществено на
неустановена дата през месец септември 2020г по отношение на лек автомобил марка
Фолксваген, модел Пасат с рег.№***, собственост на свид.В.Д.. За авторството и
вината на подсъдимата по отношение на това престъпление по делото е налице едно
единствено доказателство – нейните самопризнания на досъдебното производство,
които не се подкрепят от каквито и да е други преки или косвени, като такива други
доказателства по делото изначално липсват. Съобразно разпоредбата на чл.116, ал.1 от
НПК присъдата не може да почива единствено на самопризнанията на подсъдимата. До
колкото на подсъдимата е повдигнато обвинение за това деяние като част от
продължавано престъпление, присъдата в същата тази част се явява незаконосъобразна
и следва да бъде изменена, като бъде отменено постановеното осъждане на
подсъдимата за това деяние както и за това, че е извършила продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Доказва се виновно извършителство
само на едно деяние, изпълващо признаците на престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Това сочи, че присъдата в частта, в която подсъдимата е била призната за виновна от
първоинстанционния съд за извършване на деяние по чл.216, ал.1 от НК на 23.09.2020г
следва да бъде потвърдена.
По тези съображения присъдата на първостепенният съд следва да бъде
изменена, като подсъдимата бъде призната за невиновна да е извършила деяние на
неустановена дата през месец септември 2020г в с.В.Л., обл.П. при което да е
унищожила противозаконно чужди движими вещи – един брой предно обзорно стъкло
на стойност 150лв на лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат с рег.№***,
собственост на свид.В.Д., както и да е извършила продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 от НК.
По отношение на второто деяние от обвинението за извършено продължавано
престъпление, се установява от обективна страна, че подсъдимата е унищожила и
повредила отделни елементи от лекия автомобил чрез подпалване. Следва обаче да се
отчете, че по този начин самият автомобил, на който принадлежат увредените и
унищожени части става негоден за употреба в това му състояние. Това сочи по-висока
степен на извършеното от подсъдимата, тъй като в по-голяма степен са увредени
охранените от закона обществени отношения.
От субективна страна на това деяние подсъдимата е годен наказателноправен
субект на престъплението по чл.216, ал.1 от НК- пълнолетна и вменяема. Изготвената
СППЕ в досъдебното производство сочи, че тя е разбирала свойството и значението на
извършеното от нея и е могла да ръководи постъпките си. На това състояние на
подсъдимата не е попречило установеното у нея Дисоциално личностново
разстройство, резултат на нейните личностни характеристики, описани в експертизата
като асоциално поведение, импулсивност, неспособност за съпреживяване и емпатия и
за преживяване на вина. Това разстройство на личността й според експертизата не
8
нарушава качествено и не мотивира болестни причини в психичните сфери.
При определяне размерът на наказанието на подсъдимата първостепенният съд
неправилно е отчел като отегчаващо вината й обстоятелство данните за предходно
осъждане, по което подсъдимата е реабилитирана. Фактът на реабилитацията заличава
възможността едно лице да бъде третирано като осъждано от страна на всички,
включително и от страна на държавните органи, поради което тези данни не биха
могли да се ползват в ущърб на реабилитирания, включително и като характеристика
на личността му. По тези съображения напълно неоснователен се явява протестът на
прокурора, с който се иска увеличаване на наказанието въз основа на данни за
осъждане, по което подсъдимата е била реабилитирана.
Фактът, че за едно от деянията на продължаваното престъпление подсъдимата
следва да бъде оправдана, обосновава извода, че определеното за продължаваното
престъпление наказание следва да бъде намалено, тъй като същото е съобразено и с
деятелност, отчетена при определяне на този размер на наказанието от
първостепенният съд, която обаче въззивният съдебен състав намира, че не се доказва.
При преценката за размера на наказанието относно престъплението, което се
доказва да е било извършено от подсъдимата, следва да се отчете механизмът на
извършването му. Престъплението е извършено по специален общоопасен начин-
стартиране на пожар, обективно годен да застраши обществени и лични блага извън
пряката цел на извършителя, в случай, че е няма човешка намеса. Следва да се отчете
обстоятелството посочено по горе за ефекта на опожаряването на части от автомобила
върху възможността същият да бъде ползван по предназначението си, както и
обстоятелството, че пожарът е бил погасен от бащата на пострадалия, което е
допринесло до ограничаване на щетите в посочения по делото размер. Отчитайки
всички тези обстоятелства, заедно с данните за чисто съдебно минало на подсъдимата
и същественият й принос в досъдебното производство за установяване на обективната
истина по случая, съдът намира, че наказанието й наложено от първостепенният съд
следва да бъде намалено на шест месеца лишаване от свобода, като този размер на
наказанието се явява достатъчен да въздейства поправително и превъзпитателно
спрямо нея, както и предупредително спрямо неустойчивите членове на обществото.
В останалата част присъдата също следва да бъде потвърдена, тъй като правилно
е бил приложен чл.66, ал.1 от НК, правилно е приспаднато задържането на
подсъдимата по реда на ЗМВР и правилно съдът е постановил унищожаване на
описаните веществени доказателства като вещи без стойност.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав счита депозирания протест
за неоснователен, поради което същия следва да бъде оставен без уважение.
Депозираната жалба се явява частично основателна, поради което атакуваният
първостепенен съдебен акт следва, на основание чл. чл.334, т.3, вр. чл.337 и чл.334, т.6,
9
вр. чл.338 от НПК, да бъде изменен в една част и потвърден в останалата.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 21 от 29.09.2022г. на Районен съд – Карлово, постановена
по НОХД № 170/2021г. по описа на същия съд, като:
ОТМЕНЯ присъдата по отношение на деянието осъществено на неустановена
дата през месец септември 2020г, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимата Н. Т. Г. ЗА НЕВИННА в това на неустановена дата
през месец септември 2020г, в с.В.Л., обл.П. да е унищожила противозаконно чужда
Д.жима вещ – един брой обзорно стъкло на лек автомобил марка Фолксваген , модел
Пасат с рег.№ ***, собственост на В.Д. Д. ЕГН********** от с.В.Л., обл.П., на
стойност 150.00лв и да е извършила продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК
като я ОПРАВДАВА по възведеното й обвинение в тази му част.
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Н. Т. Г. наказание от десет месеца
лишаване от свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10