№ 16280
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110133179 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Л. А. Г. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем №
***************/02.12.2022г., съгласно който му бил предоставен заем от 600лв. В
договора били уговорени две допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които следвало
да плати допълнителни такси от 240лв. за първата и 360лв. за втората или общо 600лв.
Ищецът поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със ЗПК,
тъй като не била спазена формата – не бил написан на ясен и разбираем език с необходимия
шрифт. В ГПР на кредита не било включено възнаграждението за двете услуги, което било в
нарушение на ЗПК. Посочва, че двете клаузи за допълнителни услуги целят единствено
заобикаляне на нормите на ЗПК, като същите не позволявали на потребителя да прецени
икономическите последици. Отделно от това, тези услуги въобще не били предоставяни от
ответника. Счита, че тези клаузи са нищожни поради тяхната неравноправност и
противоречие с добрите нрави.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че клаузите от договора, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
услугите „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Подал е молба на 08.09.2023г., в
която заявява, че признава предявения иск. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и
разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с молбата от 08.09.2023г. е признал изцяло предявения
1
иск, а в проведеното на 05.10.2023г. открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска. Признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а страната разполага с възможността да се
разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК, мотиви по съществото на
спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение на основание чл. 237 ГПК, с
което предявените искове да бъдат уважени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 100лв. за държавна такса и се претендира адв.
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител.
Ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и разноските
следва да останат в тежест на ищеца. За да бъде приложено правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК,
следва да са налице две кумулативни предпоставки – ответникът да признае иска и с
поведението си да не е дал повод за завеждането му. Съдът намира, че в случая не е
установена втората предпоставка, доколкото дружеството е включило тези такси в договора,
начислило ги е и ги е осчетоводило като дължими и ги е претендирало от потребителя. Тези
обстоятелства са достатъчни, за да предприеме същият пътят на съдебната защита. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски от 100лв.
за държавна такса и на процесуалния му представител сумата от 480лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Л. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузите на
сключения между страните договор за паричен заем № ***************/02.12.2022г.,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“, са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Л. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00лв. – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
**************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2