Решение по дело №1152/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 189
Дата: 15 февруари 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20227050701152
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

       РЕШЕНИЕ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      №............/............2023 г.      

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XXIII-ти състав,

В публичното съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

При участието на секретаря Александрина Янева като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1152/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по жалба на „БРАВИС“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя Б.Г.К. срещу Заповед №18-3968- 14.04.2022г. на началник на СГКК- гр. Варна, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна ЕКАТТЕ 10135, община Варна одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съгласно скица- проект №15- 80834-27.01.2022г., състоящо се в промяна границата между имоти с идентификатори №*****и идентификатор №*****. Съгласно чл.54 ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката в КККР се допълва или поправя от службите по ГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл.51 ал,5 от ЗКИР). Видно от съдържанието на оспорената заповед, с която е отказано изменението на КК и КР, посочените фактически основания за отказа са възражението на заинтересованите страни. Според жалбоподателя неоснователно ответната страна твърди, че липсва правно основание за изменение на границата в КК между имоти с кадастрални  идентификатори *****и *****, респ. според жалбоподателя липсва спор за материално право. Моли за отмяна на отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателя, чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорвания административен акт.

Ответникът – Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър – Варна  чрез придружаващо писмо оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни – С.З., Н. З., З.Г., Т.Г., чрез адв.М., а Д.К.- лично, оспорват жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „БРАВИС“ ООД, ЕИК *****, е собственик на ПИ *****по КККР на гр. Варна. Имотът е придобит съгласно Нотариален акт за покупка продажба № ****, партидна книга № ****. В документа за собственост е вписана площ по скица 1457кв.м., а по предходен документ за собственост място с площ 1539 кв.м. представляващо **** кв.11 по плана на КК„Чайка“, гр. Варна. Констатираната разлика в площите е довела до нуждата от изследване на положението на границите на имота и съпоставянето на границите на място с одобрената кадастрална карта и предходните планове за имота.

Производството пред административния орган е инициирано по заявление с вх. № 01-32585-20.01.2022 г. от „БРАВИС“ ЕООД и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № ****, издадено от СГКК - гр. Варна. Със заявлението е поискано е изменение на кадастралната карта на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, състоящо се в промяна граница между имоти с идентификатори *****с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), собственост на "БРАВИС" ЕООД въз основа на документ: Нотариален акт № 184 том 69 per. **** дело 14463 от 14.11.2013г., издаден от Служба по вписванията гр.Варна и ***** , начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), собственост на заинтересованите страни- С.З., Н. З., З.Г., Т.Г. и Д.К.

С оспорваната заповед е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 / 14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК и съгласно скица - проект № 15-80834-27.01.2022г., състоящо се в: промяна граница между имоти с идентификатори *****и *****. Според административният орган е налице е индикация за наличие на спор за материално право и на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл.51, ал. 1, т. 2 и чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

По преписката е представено възражение от заинтересованите страни, с което възразяват срещу заявление с вх. № 01-32585-20.01.2022 г. от „БРАВИС“ ЕООД и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № ****, издадено от СГКК - гр. Варна, с което според заинтересованите страни им се отнема 68кв.м. от имота им.

По делото е приета като доказателство искова молба до ВРС от „Бравис“ООД гр.Варна срещу ответниците С.З., Н. З., З.Г., Т.Г. и Д.К.,***, с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на спорните 68кв.м. , находящи се  на имотната граница на имоти с идентификатори *****и *****.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Заповед № 18-3968/14.04.22г. е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Оспорваната заповед е в предписаната форма, при постановяването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е постановена в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.

Уредбата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР задължава службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота да поддържа в актуално състояние кадастралната карта и кадастралните регистри, израз на което са предвидените в чл. 51, ал. 1, т. 1-3 от ЗКИР възможности за изменението им при настъпили след влизането им в сила промени в данните на обектите на кадастъра, при непълноти или грешки, както и при явна фактическа грешка.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, а съгласно ал. 2 от същия текст, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

В конкретния случай се установява, че относимата разпоредба е чл.51, ал. 1, т. 2, като основанието за издаване на административния акт е несъответствие в данните на недвижимия имот в КККР спрямо действителното му състояние.

Непълнотата или грешката е несъответствие между действителното състояние на съществуващ недвижим имот /верните граници, местоположение, площ на един поземлен за случая имот по документи за собственост/ спрямо отразеното в кадастралната карта за урбанизирана територия – извод от определението за непълнота и грешка. Въпросът дали е налице грешка/непълнота не е фактически – установено от проекта за изменение на картата несъответствие на границите по КК спрямо измерените на място и по документи за собственост граници на поземления имот на заявителя, но е правен тогава, когато се установи несъответствие относно посочените в документите за собственост местоположението на границите на всички засегнати имоти. Иначе казано, когато между документите за собственост е налице конкуренция относно местоположението на границите на засегнатите имоти. Този извод следва от дефиницията на понятието "спор за материално право" по § 1, т. 16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/2016 г за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /Наредбата/. Материално право е правото на собственост и когато документите за право на собственост върху засегнатите имоти – кои са те е въпрос фактически, разрешен от проекта за изменение, посочват различно местоположение на границите спрямо исканото изменение, тогава спорът кои граници на правото на собственост са верни е правен и Началник СГКК като административен орган не може да го разреши. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР не допуска да се отстрани грешка в КК относно местоположението на границите на един поземлен имот спрямо данните за тяхното разположение, посочено в документи за собственост, при което да се постигне противоречие между очертаните в КК граници и тези по документ за собственост на засегнатите имоти. Това е смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, изведен от съвместния прочит с разпоредбите, съдържащи дефиниция на понятия "непълнота/грешка" и "спор за материално право".

Кои са достоверните данни – тези по документа за собственост на заявителя или тези по документите за собственост върху съседните засегнати имоти, Началник СГКК не може да разреши, първо защото въпроса не му е подведомствен, а второ защото КККР имат удостоверително предназначение. Нанасянето на един недвижим имот / поземлен или сграда, техническо съоръжение със самостоятелен обект/ в КК няма за последица възникването му като обект на правото на собственост, и обратно – липсата на един поземлен имот в КККР, съответно невярното отразяване на границите му, няма вещно правни последици. Ето защо и КК се поддържа в актуално състояние след момента на нейното одобряване с нанасяни на промени, а непълнотата или грешката, допуснати към момента на нейното изработване се отстраняват само, когато се касае до установено фактическо несъответствие, но не и когато се касае за правна грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредбата. Преценка кое измежду конкуриращи се права на собственост върху различни имоти има превес, не е допустима в производството по отстраняване на непълнота или грешка. В този случай именно правния въпрос за грешката е предмет на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 изречение последно от ЗКИР и гражданския съд установява налице ли е грешка в КК, допусната при нейното изработване спрямо действителния правен статус на поземления имот. Съответно и административния съд не може да се произнася по този правен въпрос, който е подведомствен на гражданския съд, като единствено проверява дали са налице факти по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредбата, обосноваващи постановяването на отказ за отстраняване на непълнота/грешка в КК, представляващи основание по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Вярна или невярна е границата  ще установи гражданския съд, след като е сезиран с иск по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР.

Фактът на записването на С.З., Н. З., З.Г., Т.Г. и Д.К. в кадастралния регистър към момента на подаване на заявлението до органа по кадастъра ги включва в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР. Това правно положение обуславя и възможността им да се ползват от доказателственото действие на кадастъра – вж. ал. 5 на чл. 2 ЗКИР, като същевременно определя и значимостта на позицията им по претендираното изменение на КК. Двете предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право с дружество „Бравис“ООД относно частта от имота, отговаряща на площта, чието намаляване според отразяването в картата е последица от промененото местоположение на границата му.

Основание да се одобри промяната в ККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, направеното от пълномощника на заинтересованите страни  искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, като жалбоподателят бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева, което е в рамките на законовия минимум, установен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, 23-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БРАВИС“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя Б.Г.К., срещу Заповед №18-3968- 14.04.2022г. на началник на СГКК- гр.Варна,

ОСЪЖДА „БРАВИС“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя Б.Г.К. да заплати на С.З., Н. З., З.Г., Т.Г. и Д.К. направените разноски по делото в размер на 900 /деветстотин/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

СЪДИЯ: