№ 999
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110201731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. М. П. ЕГН ********** с адрес гр.Белослав, ул.“Преслав“ № 12
против Наказателно Постановление № 23-0442-000232/20.03.2023 г. на
Началник Сектор в ОД-МВР -Варна, РУ 04 Варна с което му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2 пр. 1 от ЗДП.
В жалбата се сочи, че още при съставяне на акта са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че не е била изяснена
фактическата обстановка, че наказващият орган не е извършил проверка на
наведените във възражението срещу акта спорни обстоятелства, че при
определяне на размера на санкцията не е била съобразена разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН и др. Поради това и се иска отмяна на постановлението като
необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, и не
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител
представено е становище по жалбата, претендират се разноски по делото.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
1
следното:
На 25.02.2023 г., в 22, 48 ч. въз. П. управлявал л. а. " Фолксваген
Пасат" с рег. № В 1**0 РА, негова собственост, като се движел по път 9004 от
гр.Белослав на около километър и половина в посока гр.Варна, като поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост, въз. П. изгубил контрол
над автомобила, който излязъл от пътя и се отклонил в дясно и
самокатастрофирал в скат. В следствие на удара на автомобила били
причинени материални щети. Сигнал за случилото се бил подаден до
органите на МВР, като на място пристигнали полицейски служители на РУ-04
Варна, един от които бил св. М. А. А..
При приближаване към мястото той видял самокатастрофиралия
автомобил. Полицейският служител възприел пътната обстановка, като видял
че водача е във видимо нетрезво състояние. Той огледал автомобила,
причинените материални щети и разговарял с въз. П. за случилото се. Св. А.
съставил против въз. П. акт за установяване на административно нарушение
за това, че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е
загубил контрол над автомобила, отклонил се е в дясно по посока на
движението си извън пътя и е възникнало ПТП с материални щети.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Бил
съставен и протокол за ПТП, в който били описани механизма за настъпване
на произшествието, причинените по автомобила материални щети. При
личното предявяване на акта въз. П. посочил, че няма възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било
посочено, че при съставяне на акта не били отразени правилно
обстоятелствата по нарушението и не била изяснена фактическата обстановка,
както и дали посочената в акта скорост е била несъобразена с атмосферните
условия, състоянието на пътя, релефа и др. В заключение било формулирано
искане да не се налага глоба с наказателното постановление, тъй като въз. П.
нямал вина за случилото се. Така депозираното възражение било разгледано и
с мотивирано становище прието за неоснователно.
Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно
постановление № 23-0442-000232/20.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД-
МВР -Варна, РУ 04 Варна. С него наказващият орган приел, че на 25.02.2023
г. въз. П., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е
2
загубил контрол над автомобила, отклонил се е в дясно и е причинил ПТП с
нанесени материални щети по автомобила. Нарушението отново било
квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от ЗДП и за него на въз. П. била
наложена "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. М. А. А.
– актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че след оглед на
пътната обстановка, автомобила, който се намирал в дясно от пътя в посоката
на движение на въз. П., св. А. е установил, че причина за произшествието е
движението с несъобразена с условията на пътя скорост.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0442-000232/20.03.2023 г. е
издадено от компетентен орган - от Началник Сектор в ОД-МВР -Варна, РУ
04 Варна, съгласно заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението, вменено
във вина на въз. П. е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Наложеното наказание също е
индивидуализирано. Направените в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
възражения са били разгледани и приети за неоснователни, като следва да се
отбележи, че те не съдържат спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
3
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на въз. П..
Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил
материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма. По делото безспорно се доказа, че въз. П. е
управлявал лек автомобил, негова собственост като се движел по път 9004 от
гр.Белослав на около километър и половина в посока гр.Варна, като поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост, въз. П. изгубил контрол
над автомобила, който излязъл от пътя и се отклонил в дясно и
самокатастрофирал в скат. В следствие на удара на автомобила били
причинени материални щети.Тези обстоятелства не се и оспорват. Съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
безспорно установено, че въз. П. се е движел по пътния участък с
несъобразена скорост, в следствие на което е допуснал настъпването на ПТП,
т. е. допуснал е нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Тази норма задължава
водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С
оглед на това и съобразно константната съдебна практика, за "съобразена"
скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не би могло да бъде
допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни дали е
налице причинна връзка между движението с несъобразена скорост и
допускането на ПТП, като следва да се има предвид, че в постановлението
скоростта е приета за несъобразена, а не за превишена. От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че скоростта, с която въз. П. е
управлявал автомобила, очевидно е била несъобразена с условията на пътя, а
именно с десния завой, видно от показанията на св. А.. Следва да се отбележи
още, че въз. П. освен че е бил длъжен, е могъл да предвиди, че управлението
на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост би довело до
нарушаване на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В случая е налице предвидима ситуация.
Именно в следствие на движението си с несъобразена с условията на пътя
скорост, въз. П. е допуснал ПТП и е настъпил съставомерния резултат-
4
причиняване на материални щети по автомобила. Тези обстоятелства са
описани и в акта, и в наказателното постановление, с оглед на което и
възраженията за това, че фактическата обстановка не е била изяснена, са
неоснователни. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП водачите са длъжни да се движат с такава скорост, която да
намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В този смисъл скоростта се счита за несъобразена не само когато
водачът на МПС не е могъл да спре пред всяко предвидимо препятствие, а и
когато възникне опасност за движението. В случая тази опасност е
възникнала и именно поради движението си с несъобразена скорост
въззивникът не е успял да овладее автомобила, изгубил е контрол над него,
напуснал е пътното платно и е предизвикал ПТП. Поради това съдът намира,
че правилно наказващият орган е приел, че въз. П. е допуснал нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и
санкционната норма- чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в нея е
предвидена санкцията за водач на МПС, който поради движение с
несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, каквото
именно виновно поведение от страна на въз. П. е налице.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. П. наказание "Глоба"
в размер на 200 лв., който е императивно предвиден в закона и за съда няма
правна възможност за неговото намаляване предвид забраната на чл. 27, ал. 5
от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира че постановлението е
правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С решението си съдът, с оглед изхода на делото присъди разноски в
полза на наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0442-
000232/20.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД-МВР -Варна, РУ 04 Варна с
5
което на К. М. П. ЕГН ********** с адрес гр.Белослав, ул.“Преслав“ № 12 е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА К. М. П. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна,
сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6