Определение по дело №112/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 212
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 19 октомври 2019 г.)
Съдия: Илиана Георгиева Димитрова Васева
Дело: 20195200100112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  № 212

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,                       в закрито заседание на втори май две хиляди  и деветнадесета  година  в състав:

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИЛИАНА ДИМИТРОВА                                                                             

като изслуша докладваното от съдия Димитрова гражданско дело                № 112 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, прие следното:

Производството е образувано по искова молба на К.И.Б., ЕГН **********,***, срещу Върховен административен съд – гр. София, бул. „Александър Стамблолийски“ № 18, за заплащане на обезщетение в размер на 3 640 000 лева за  имуществени вреди - „обезвреда на материална вреда, плюс лихвите считано от 30.05.2003 г.“ и 10 000 000 лева – за неимуществени вреди.

 Исковата молба е нередовна и указаните двукратно от съда нередовности в нея не са отстранени от ищеца. Поради това производство по делото следва да бъде прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК.       По-подробно съображенията за това са следните:

Въпреки подробните указания, дадени в първото разпореждане за „без движение“ № 330/19.02.2019 г. и в двете последващи молби, подадени от ищеца, липсва ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основавават исковете, което е в нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Вопреки ясните указания в този смисъл, ищецът не е изложил каквито и да било обстоятелства за претъпряна загуба или пропусната полза, които да се твърди, че са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия или бездействия на съдиите от Върховния административен съд, чиито имена неколкократно изброява в молбата си. Изобщо не става ясно кога и по какъв начин счита, че е претърпял имуществените вреди, чийто размер определя на 3 640 000 лв., нито пък има твърдения за обстоятелства, които да позволят да се определи евентуалния размер на обезщетението.

Относно неимуществените вреди, обстоятелствата на които се основава искът, също се нуждаеха от прецизиране относно конкретните действия на съдии от ВАС, които са довели до претърпяната нематериалва вреда. Отново обаче ищецът се задоволява с твърде общи формулировки за „несправедливо,пристрастно и  подигравателно…“ на длъжностните лица, разгледали делото. Това обаче е само личната оценка на ищеца, който не посочва конкретни действия или бездействия на съдиите от състава на ВАС, разгледали и отхвърлили молбата му за отмяна, чията евентуално незаконосъборазност би могла да послужи като основание на иска му за присъждане на обезщетенията. 

Отново се отделя повече внимание в съдържанието на молбите след оставяне на исковата без движение, за да се описват виновни и незаконосъобразни, според ищеза, действия на служитили на БНБ, като не става ясно, как те биха могли да доведат до ангажиране отговорността на Върховния администартивен съд – ответник по делото.

Подобен род твърдения не позволяват на съда да очертае фактическата обстановка, подлежаща на доказване в процеса. За да е възможно това, изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани и да кореспондират на заявения петитум, което не е налице по отношение на иска за неимуществени, а в още по-голяма степен – на този за имуществени вреди.

Отделно от това, както е отбелязано във второто разпоредждане за оставяне на исковата молба без движение от 29.03.2019 г., след твърденията на ищеца не се откриват каквито и да било факти, даващи основание да се приеме, че исковете би следвало да се разгледат по реда на ЗОДОВ. В частност – нито в първоначалната, нито в двете последващи молби се твръди да е било нарушено правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което декларативното позоваване на чл. 2б от ЗОДОВ не е достатъчно в случая, за да се приеме, че съдът е сезиран с искове на това правно основани. За това съдът не намира оправдание за поведението на ищеца, който отново не е внесъл държавна такса, въпреки че  двукратно вече му  е указвано, че следва да внесе такава в размер на 4% върху размера на оценямите си искове за разглежане по общия ред,   като с второто разпореджане от 29.09.2019 г. указанията са допълнени /заради неговото позоваване на чл. 2б от ЗОДОВ/ с такива „или да изложи обстоятелства, съответстващи на сочената от него правна норма или на други иск, разглеждане по реда на ЗОДОВ“.

След като в законния срок ищецът подава молба, в която не сочи такива обстоятелства и отново не внася държавна такса, то ход на исковата му молба не може да бъде даден от съдебния състав по арг. от чл. 129, ал.3 ГПК и под страх от отговорност на осн. чл.129, ал.6 от ГПК.

Няма основания и да се дават отново същите указания на ищеца, защото дадените до сега са пределно ясни и доста подробни, така че да се осигури възможност за надлежното упражвяване на неговите процесуални права.

По изложението съображения Пазарджишкият окрйжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

       ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№112/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

       Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в 1-седмичен срок от получаване на препис от страните.

 

 

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: