Р Е
Ш Е Н
И Е
№209/6.8.2020г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно заседание на 08.07.2020г.в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР В.
при секретаря Антоанета Станева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 880 по описа
за 2019 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове, намиращи правното си основание
в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
430,92 лева, представляваща
главница по договор за потребителски
заем № ***сумата от 73,26 лева, представляваща договорна лихва за периода
05.11.2016г. – 05.07.2017г. и сумата от 37,26 лихва за забава, начислена
върху главницата за периода от
05.12.2016г. до 11.10.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 23.10.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1083/2017г. по описа на РС-Девня.
В
исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем № ***по силата
на който е предоставил на ответника сумата от 430,92лева. За ответника е възникнало задължение да заплаща
в продължение на 9 месеца вноски в размер на 56,02 лева, съставляващи изплащане на главница
по заема и оскъпяването й, съглесно уговорения годишен процент на разходите
и годишния лихвен процент. Излага, че ответникът не
е извършвал каквито и да е плащания по
кредита, поради което и основание чл. 3 от договора,
вземането на ищеца е станало автоматично предсрочно изискуемо на 05.12.2016г. Алтернативно се твърди, че всички
претенции по договора са дължими
на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по погасителен план на 05.07.2017г. Ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл. 410 ГПК Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане
за установяване спрямо ответника дължимостта горните суми.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Излага,
че необяснимо защо ищецът не
се е обърнал към застрахователя за обещетение, след като дългът
е застрахован, твърди, че ищецът е този,
който е в забава, тъй като се
е забавил с предявяване на своята претенция. По изложените съображения моли за отхвърляне
на иска.
Доказателствата по делото са
писмени, изслушано и прието по делото
е експертно заключение на вещото лице
Я.Л., неоспорено от страните.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
На 20.09.2016г.
е бил сключен договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ***, между ***и кредитополучателя Р.В.Т., по силата на
който кредиторът се е задължил да
кредитира Р.В.Т., като заплати пряко на
търговски партньор закупена от последния
стока. Посочено е, че финансираната стока е таблет “ Lenovo YOGA 3G “
на стойност 399 лева, договора се сключва за
срок от 9 месеца при лихвен
процент от 35,38 % и годишен процент на разходите
41,72 %. Освен за стойността на таблет
“ Lenovo YOGA 3G ***кредитира и заплащането
на премията по застраховка „Сигурност на плащанията
в размер на 31,92 лева, като така
общият размер на предоставената в кредит сума става
430,92 лева, платими на месечни вноски,
всяка от които в размер на 56,02 лв. Според
чл.3 от договора при забавено плащане
на погасителна вноска, се дължи
лихва за забава в размер на законната лихва
за периода на забавата, като
при забава на две и повече
вноски цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо.
Представено е уведомително писмо от ***с което ищецът
е уведомил продавача - магазин ***за сключения
договор и предоставената на купувача сума
за закупуване на стока. Представен
е и издаден касов бон от 20.09.2016г. от магазина ***за сумата от
399 лева.
Съгласно експертното заключение с платежно на 20.09.2016г. ***е заплатило на ***сумата, представляваща цена на таблет
“ Lenovo YOGA 3G “ , който е бил
закупен от Р.В.Т.
По делото е представен и сертификат № ***, в който се сочи, че
същият удостоверява, че ***и ***срещу заплащане на застрахователна
премия се съгласяват да застраховат
по застраховка „Защита
на плащанията “ , застрахована стока таблет “ Lenovo YOGA 3G “. В сертификата
са посочени покритите рискове, начина на определяне
на застрахователната премия, застрахователната сума, срокът на
застраховката и ползващи лица. Представени са и Общите условия за застраховка “ защита на плащанията
“ на кредитополучателите на ***
Представено е Извлечение от сметка,
от което се установява, че при ищеца
по кредит № *** към датата на
подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение няма постъпили плащания.
От приетата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че по Договор
за кредит ***е усвоена сума в размер на 504,18 лв., от която
сумата 399 лв. е платена от ищеца
на търговеца и в размер на 31,92 лв. е начислена застрахователна премия. Няма постъпили плащания по договора
за кредит от ответника и след депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Размерът на задължението на ответника към
датата на подаване на Заявление
по реда на
чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение е в размер на 430,92 лв. главница; 73,26 лв. възнаградителна лихва за периода
от 05.11.2016г / дата на първа вноска
/ до 05.07.2017г. / дата на настъпване на падежа на
договора / и 37,26 лв. законна лихва върху непогасената главница от 05.12.2016г. до 11.10.2017г.
Съдът намира така предявените искове искове за допустими,
като предявени от ищеца против длъжника по заповедното производство в рамките
на посочения в чл.415 ГПК срок.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи
при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем
и изискуемост на задължението за неговото връщане. От приетия договор за потребителски
кредит № ***/20.09.2016г. между ответника и ищеца, се установява
наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 399
лева за закупуване на стоки от магазин ***– таблет “ Lenovo YOGA 3G “ както и еднократна застраховка. Положените на
документите подписи и за ответника не са
оспорени откъм авторство в преклузивния за това срок съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК. Процесният договор за кредит ***/20.09.2016г. е съставен на писмена форма на хартиен
носител, съдържанието му отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП. Следователно, доказват се наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по договора за потребителски
кредит № ***/20.09.2016г. От друга страна по отношение на
застрахователната премия от 31,92 лева, вкл. в стойността на главницата, съдът
намира същата за недължима от ответника предвид липсата на доказателства за
сключването на застрахователен договор, по силата на който ответника да дължи
еднократната вноска за застрахователна премия, заплащана на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски
кредит. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора.Представените сертификати не представляват
застрахователна полица, нито могат да бъдат разглеждани като друг писмен
документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не са
подписани от представител на посочените застрахователи ***и ***или от
представител на застрахователния агент ***чието посредничество съгласно
сертификата е сключена застраховката, а са подписани само от ответника и от
кредитора по договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ може
да бъде издаден сертификат, но този
документ се издава от застрахователя и има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор. С оглед
така възприетото от съда само за пълнота на изложението следва да се добави, че
съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника, направено с отговора на исковата молба. Застрахователят е различен
правен субект от кредитора и настъпването на застрахователно събитие, за което
той е поел задължение да заплати обезщетение, не освобождава ответникът от
задълженията му към кредитора, независимо дали той го е уведомил за настъпилото
застрахователно събитие. По тази причина евентуалното неизпълнение /ако има
такова/ от страна на застрахователя по договора за застраховка не е основание
за ответника да откаже плащания по договора за кредит, а само основание за
негова имуществена претенция към застрахователя.
Ищецът е изправна страна по договора за потребителски
кредит, предвид предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на
стоките, които са получени. От ответната страна, върху която лежи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не
беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 05.07.2017
г., до когато е следвало да бъдат погасени. С оглед изложеното така предявените
искове за главница до размера от 399 лева и за възнаградителна лихва за размера от 73, 26
лева от 05.11.2016г. до 11.10.2017г. следва да бъдат уважени. По отношение иска
за лихва за забава върху непогасената главница от 399 лева за периода
05.12.2016г. до 11.10.2017г. с оглед договореното между страните в т.3 от
процесния договор, че при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, съдът намира иска
за основателен. Съдът определи размера на иска за лихва за забава върху
главницата за периода 05.12.2016г. – 11.10.2017г., използвайки общо достъпен
интернет калкулатор, на 23,83 лева, до който размер иска следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да
присъдят разноски от 710,07 лева в настоящето производство съразмерно с
уважената част от исковете и разноски в размер от 68,72 лева в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете. Съдът намира, че
съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Съдът намира, че размера на
възнагражданието на назначения на ответника особен представител по реда на
чл.47 ГПК следва да бъде определен съгласно действащата към момента на
назначаването му редакция на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на 300 лева
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Р.В.Т., ЕГН **********,***,
дължи на ******сумата от 399 лева / триста деветдесет
и девет
лева /, представляваща главница по договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ***ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК -23.10.2017г. до окончателното плащане, сумата от 73,26
лева /седемдесет и три лева и 26 стотинки/, представляваща възнградителна лихва
по договора за периода от 05.11.2016г. до 05.07.2017г., сумата от 23,83 лева /
двадесет и три лева и 83 стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 05.12.2016г. до 11.10.2017г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК №730 /24.10.2017г. по ч. гр. д. №1083/2017г. на РС Девня, като
отхвърля иска за главница за разликата до пълния претендиран размер от 430,92
лева и иска за лихва за забава до пълния
претендиран размер от 37,26 лева.
ОСЪЖДА
Р.В.Т., ЕГН **********,***, да заплати
на ******сумата от 68,72 лева
/шестдесет и осем лева и 72
стотинки /, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 710,07 лв. /седемстотин и десет лева и 07
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................