РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 16.03.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 871 по описа за 2014 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Ищецът Г.В.Г. твърди, че на 23.10.2010 г. около 9.00
часа в гр.**********“, след разклона на с.К. е настъпило пътно – транспортно
произшествие, реализирано по вина на Ц.Г.А., която нарушавайки правилата за
движение по пътищата при управлението на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ****
се удря първо под ъгъл в предна лява гума на тежкотоварен автомобил марка
„Камаз“, модел „5511“, след което се преобръща няколко пъти по дължината си.
След това плъзгайки се напуска пътното платно и на затревената площ застава на
четирите си колела с предната част към пътното платно. Ищецът, като пътник
возещ се на предната седалка до водача на лекият автомобил твърди, че в
резултат на пътния инцидент е получил травматични увреждания – контузия на
мозъка, фрактура на черепната база, темпоралната кост и зигоматичната кост,
мозъчен оток, остър субдурален и епидурален хематом в ляво темпорални,
назоликворея, контузия на белите дробове, бактериален менингит, периферно
стволова увреда на плексус брахиалис, от които е търпял неимуществени вреди –
болки и страдания, чиято обезвреда претендира. Заявява, че гражданската
отговорност на водач на увреждащото МПС е била обект на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество.
Предвид
горното, моли съда да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ да му заплати обезщетение в размер на 220 000 лв. за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира разноски.
Ответникът
Застрахователна компания „Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдения механизъм на ПТП и причинно – следствената връзка между
произшествието и твърдените неимуществени вреди. Позовава се на съпричиняване
от страна на ищеца на вредоностния резултат, като сочи, че същият не е
използвал обезопасителен колан и е знаел, че водачът на МПС е бил под
въздействие на алкохол. Претендира разноски.
Третото лице
– помагач Ц.Г.А. оспорва иска по
основание и размер.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният размер.
Установява
се, че на 23.10.2010 г. около 9.00 часа в гр.С., с посока на движение от бул.“Б.Ш.“
към комбинат „К.“, в района след разклона на с.К. Ц.Г.А. е управлявала в пияно
състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1,26 на хиляда/ лек автомобил
„Фиат Пунто“ с рег.№ ****, като е нарушила правилата за движение по пътищата
визирани в чл.5, ал.2, т.3 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е
настъпило пътно – транспортно произшествие – удряне в предна лява гума на
товарен автомобил „Камаз“, напускане на платното и многократно преобръщане на
лекия автомобил, като с това свое деяние е причинила по непредпазливост средни
телесни повреди на Г.В.Г., изразяващи се в тежка черепно – мозъчна травма –
мозъчна контузия, хематом над и под твърдата мозъчна обвивка, счупване на
лявата слепоочна кост, счупване на черепната основа, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като деянието представлява престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. 1, бук. „а“, предл. 2- ро, вр. ал. 1, бук. „б“, пр.2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК. Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на споразумението по НОХД
№ 15468/2011 г. на Софийски районен съд, същото на основание чл. 300 ГПК
установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и
механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените
травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ **** Ц.Г.А. е извършил виновно противоправно
деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти“, страна по който ответното дружество, в
качеството му на застраховател.
В тежест на
ищеца е да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в
тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на
което се позовава, доколкото установяването на последното е основание за
намаляването на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От изготвената
и приета по делото съдебно – медицИ.ка експертиза, извършена въз основа на
писмени доказателства и личен преглед на пострадалия ищец се установява, че в
резултат на пътно – транспортното произшествие, реализирано на 23.10.2010г. е
получил съчетана травма – тежка черепномозъчна, гръдна, шийна и периферно
нервна, съдържаща следните увреждания: контузия на мозъка средна степен по
тежест, линейна фрактура на свода на черепа в областта на слепоочната кост
вляво, фрактура на основата на черепа в областта на предна и средна черепна
ямка, остър епидурален /между костта и твърдата мозъчна обвивка/ хематом вляво
слепоочно – теменно, общомозъчен оток, общ кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
малка кръвна колекция в дясно в близост с тялото на страничния вентрикул,
въздух вляво субдурално /пневмоцефалия/ теморално в средна черепна ямка,
разкъсно – контузна рана с оток в лява челно – слепоочна област на
главата, кръвотечение от носа и лявото
ухо, охлузване и оток на лявата раменно – скапуларна област, разкъсно –
контузна рана в тилната област на главата. Спешна медицИ.ка помощ и лечение
ищеца е получил в Спешно поликлинично отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“,
където е настанен в Противошокова зала. След извършване на необходимите
изследвания и консултации е бил опериран по спешност. Следоперативния период
протича сложно – пациента остава интубиран, седиран и на апаратно дишане. В
последствие се наложило преместването му Неврохирургична клиника УМБАЛ
„Св.Анна“ – гр. С., където състоянието му продължавало да бъде тежко. Според
заключението на вещото лице черепномозъчната травма по своята медико –
биологична характеристика, представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота, а развилият се в резултат на травмата остър епидурален
хематом, наложил оперативно лечение по спешни и жизнени показания, реализира
медико – биологичен признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Освен това, като пряко и тежко животозастрашаващо усложнение на
черепномозъчната травма се развива гноен бактериален менингит, представляващ
разстройство на здравето, временно опасно за живота. В резултат на тези
травматични увреждания пострадалият е търпял особено интензивни болки и
страдания за срок от 2-3 месеца, значителни до 6 месеца и продължаващи в по –
лека степен и до момента. В следствие на ПТП той е получил и гръдна травма с
контузия на белия дроб и развитие на остър респираторен дистрес синдром, периферно – нервна травмена увреда на левия
мишничен нервен сплит, водеща до тежко ограничаване на движенията в раменната,
лакътната и гривнената става на лявата ръка, охлузвания по долните крайници,
охлузване и оток в лявата раменно – лопатъчна област. Вещото лице е извършило личен
преглед на ищеца и е установило, че въпреки изминалите четири години от ПТП
прогнозите за възстановяване на двигателната функция на левия горен крайник са
крайно неблагоприятни. Освен това счита, че по отношение на черепномозъчната
травма и настъпилите усложнения в пряка връзка с нея /гноен менингит/ е голяма
вероятността да се изяви епилептична симптоматика и хидроцефалия. ЕдИ.твено по
отношение на гръдната травма прогнозите са благоприятни.
Експертното заключение е
категорично, че получените травми са характерни за пътник без поставен
обезопасителен колан и изпаднал извън превозното средство при инцидента. В
случай, че пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен колан, той не
би изпаднал от превозното средство и не би получил гореописаните травматични
увреждания, поне не и в такава степен. В с.з. от 30.10.2014г., вещото лице
разяснява, че ако пострадалия е бил с
обезопасителен колан травма в лявата слепоочна област няма как да се получи,
такава травма би се получила в дясната част на главата. Освен това, ако
пострадалия е бил с колан той не би получил и тежка увреда в раменната област,
изкълчването и тежка контузия на раменно – мишничния нервен сплит.
Разпитан по делото е свидетеля Б.К.Ц., който заявява,
че на 23.10.2010г. около 9,30 – 10,00 часа докато е управлявал тежкотоварния
автомобил „Камаз“ и е отивал за асфалт в
К., чул удар и видял спортен л.а. „Фиат“ да се удря с голяма скорост около 100
км/ч в камиона, след което колата се преобърнала няколко пъти. След
преобръщането автомобила излязъл от пътя и се спрял на зелена площ като останал
на таван. Свидетелят веднага отишъл да помогне и видял едно момиче да излиза
през прозорците. Отпред вдясно до шофьорското място имало едно момче, но то
било неподвижно. От преживения шок не си спомня други подробности. Не помни да
е видял кой е с колан и кой не.
Разпитана по делото е и свидетелката Ц.Г.А., която
заявява, че с пострадалия са употребявали алкохол заедно преди да се качат в
автомобила. Твърди, че са имали уговорка той да шофира, но понеже е изпил
повече алкохол от нея, решили тя да управлява автомобила. Сочи, че по време на
превоза Г. не е бил с поставен предпазен колан. Спомня си това много добре, тъй
като по време на катастрофата при едно от обръщанията той изпаднал от автомобила.
След като автомобила спрял на гумите си, видяла, че него го няма до нея и, че е
изпаднал. Свидетелката заявява, че тя е ползвала колан и затова е останала в
колата.
По делото е разпитана и свидетелката М.Т.Х. – С.,
която заявява, че в процесната вечер е била в същото заведение, където са били Ц.Г.
и пострадалия Г.. Свидетелката отишла до тяхното сепаре, за да поздрави Г..
Видяла, че тя е с момче, което се представило за неин приятел, празнували нещо
и употребявали алкохол - концентрат. Заявява, че си е тръгнала преди Г. от
заведението и не е присъствала на тяхното тръгване. От обща позната
впоследствие разбрала, че Г. и Г. са си тръгнали заедно и са катастрофирали.
От показанията на свидетеля Н.П. Г. - майка на пострадалия при ПТП Г.Г. се
установява, че състоянието на синът и е било много критично и не се е знаело
дали ще оживее. Към момента той продължава да
има здравословни проблеми с лявата ръка и десния крак. Предвижва се сам,
но куцайки. Психичното му състояние е влошено, не контактува с приятели,
притеснява се, че има белег на главата и носи шапка постоянно. Говорът му също
е нарушен.
От приетото по делото Експертно решение № 3328/12.12.2012г.
валидно до 01.12.2015г. се установи, че по отношение на пострадалия е определен процеднт на инвалидност от 72.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази младата възраст на пострадалия към момента на произшествието – 27 г.; продължителността
на възстановителния период от около 6 месеца, през които ищецът е търпял болки
и битови неудобства, като първоначално страданията са били интензивни през
първите два – три месеца; фактът на извършване на оперативна кръвна интервенция
за лечение на получените травми; обстоятелството, че не е налице пълно
възстановяване на двигателната функция на левия горен крайник на пострадалия и наличието
на продължаващи и до този момент в по – лека степен болки; последващи усложнения
на здравето на пострадалото лице; наличието на данни, че от получената черепномозъчна
травма има голяма вероятност да се изяви епилептична симптоматика и
хидроцефалия.
Предвид това, съдът намира, че адекватният размер на обезщетението е 100 000 лв.
Ответникът навежда доводи за съпричиняване от страна на ищеца на вредоностния
резултат, като сочи, че същият не е използвал обезопасителен колан и е знаел,
че водачът на МПС е бил под въздействие на алкохол.
С оглед на тези доводи следва да бъде изследван
въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на
вредоностния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
На първо място, съдът намира за основателно
възражението на ответника за намаляване на застрахователното обезщетение,
поради обстоятелството, че ищецът е знаел, че виновният за пътно –
транспортното произшествие е употребил алкохол и въпреки това е избрал да
пътува в управлявания от употребилия алкохол автомобил.
От всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, описани по-горе се установи по категоричен и непротиворечащ начин,
че пострадалото лице съзнателно е приело да пътува в автомобил, управляван от
лице, което е употребило алкохол. Приносът на ищеца в конкретния случай по
смисъла на чл.52, ал.2 от ЗЗД е налице, тъй като с поведението си той самия е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредата. Установи
се, че пострадалото лице и деликвента са употребили заедно алкохол, поради това
и може да се заключи категорично, че ищецът е знаел, че Ц.Г. е била алкохолно
повлияна към момента, когато е предприела управлението на автомобила, в който
ищецът се е съгласил доброволно да пътува. Очевидно е, че ако Г.Г. не се е
съгласил да се качи да пътува в този автомобил е нямало да пострада. С
поведението си той сам се поставил в ситуация на повишена опасност. Ангажираните
по делото доказателства са непротиворечиви и безспорно доказват, че пострадалия
е знаел и се е съгласил да бъде превозван от пиян водач на МПС и сам се е
поставил в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед състоянието на
шофьора. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Относно наведеното възражение на ответника за
съпричиняване, поради обстоятелството, че ищецът се е возил в процесния
автомобил без за използва предпазен колан, съдът намира следното:
В показанията си свидетелката Ц.Г. заявява, че по
време на пътуването пострадалия не е имал предпазен колан и затова е изпаднал
от автомобила. В случай, че съдът
приеме, че тези показания са недостоверни, тъй като са дадени от лице, което е
заинтересовано от изхода на делото, то заключението на изготвената по делото
съдебно – медицИ.ка експертиза е категорично, че получените травми са
характерни за пътник без поставен обезопасителен колан и изпаднал извън
превозното средство при инцидента. Според вещото лице в случай, че пострадалия
е бил с правилно поставен обезопасителен колан, той не би изпаднал от
превозното средство и не би получил гореописаните травматични увреждания, поне
не и в такава степен. Според експерта, ако ищецът е бил с поставен предпазен
колан не би получил травма на главата в лявата слепоочна област на главата,
довела до фрактура на свода и основата на черепа и мозъчна контузия с
вътречерепен и вътремозъчен кръвоизлив. Не би получил и контузията в лявата
раменно – лопатъчна област, довела до травматично увреждане на левия мишничен
нервен сплит. Това са травми, които са получени при изпадането на пострадалия
извън автомобила и падане върху пътното платно. Съдът кредитира изцяло така
даденото заключение, тъй като същото е компетентно, обективно и изготвено въз
основа на всички събрани данни по делото и медицИ.ки документи. Относно
показанията на свидетеля Ц., че след удара пострадалия се е намирал отпред до
шофьорското място, съдът намира, че не съответстват и противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал. Следва да се отчете факта, че е
твърде вероятно това да се дължи на прекалено дългият период, който е изминал
от датата на пътния инцидент до даването на показания от свидетеля /четири години/
пред настоящия съдебен състав, както и на факта, че Ц. е бил в шок от
преживяното.
Съдът намира,
че е налице основанията на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението с
70 %, тъй като на толкова съответства приноса на ищеца за настъпване на вредите
– съзнателно е решил да пътува в автомобил, чийто водач е употребил алкохол и е
пътувал без поставяне на предпазен колан. Предвид горното, в полза на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 30 000 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 220 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху
присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Лихвите при непозволено увреждане имат компенсаторен
характер и се дължат от деня на увреждането, откогато е и началния момент на
изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Предвид обстоятелството, че
застрахователят следва да обезщети изцяло всички вреди, които са причинени от
прекия деликвент на увреденото лице, то застрахователят дължи законова лихва от
датата на увреждането, така както би дължал лихви и прекия деликвент.
По отношение на разноските.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 972,27 лв., съразмерно
на уважената част от исковете. В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 224,55 лв., както и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.7, ал.2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 157,73 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Ответникът следва да бъде
осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати в полза на съда сумата 1 200 лв., представляваща държавна
такса и 13,63 лв. разноски, дължими по уважените срещу ответника искове.
На основание
чл. 78, ал.10 от ГПК третото лице – помагач няма право на присъждане на
разноски.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК **** да
заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата
от 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от травматични увреждани
настъпили от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 23.10.2010 г. по
вина на Ц.Г.А., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ **** към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2010 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
разликата до пълния предявен размер от 220 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК **** да заплати на адв. Я. С. - процесуалния
представител на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 38 от ЗА
вр. чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения сумата 972,27 лв. – адвокатско
възнаграждение при безплатна адвокатска помощ, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Г.В.Г.,
ЕГН ********** да заплати на ЗД „Л.И.“
АД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 224,55 лв. - сторени по делото разноски, както и на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК сумата 6 157,73 лв.
- представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК ****
да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата 1 200 лв.,
представляваща дължима дъжавна такса по уваженият срещу ответника иск, както и сумата 13,63 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от иска.
Решението е
поставено при участието на Ц.Г.А., ЕГН ********** като трето лице – помагач на
страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: