№ 223
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000150 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 389/25.11.2022 г., постановено по т.д. №
862/2021 г. на ОС-П., в частта му, с която е осъдено дружеството
жалбоподател „Д.Б.“ ЕООД-с. Т., обл. П. да заплати на „В.К.“ ЕООД-гр. В.
сумата 68 665,54 лв. с ДДС, представляваща неизплатената част от
възнаграждението по Договор за консултантски услуги от 10.10.2016 г.,
сумата 4 911, 06 лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл.9
от Договора за забава на изпълнението за заплащане на възнаграждението,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.12.2021 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 6915,53 лв. деловодни
разноски.
Жалбоподателят „Д.Б.“ЕООД-с.Т. моли решението да бъде отменено в
обжалваните негови части като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в жалбата от 29.12.2022 г., и да бъде постановено от
въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
предявените искове като неоснователни. Претендира за присъждане на
1
разноски. Възразява за прекомерност на платеното от ответника по жалбата
адвокатско възнаграждение и моли то да бъде присъдено в установения
минимален размер съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по жалбата „В.К.“ЕООД-гр.В. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от
27.02.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във
вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД, чл.92,ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата 68 665,54 лв. с ДДС,
представляваща неиздължена част от възнаграждението, дължимо съгласно
договор за консултантски услуги, сключен на 10.10.2016 г. между
дружеството-ответник „Д.Б.“ЕООД като възложител и дружеството-ответник
„В.К.“ЕООД като изпълнител, сумата 4 911,06 лв., представляваща неустойка,
дължима на основание чл.9 от същия договор, за забава на изпълнението на
задължението за заплащане на възнаграждението, ведно със законната лихва
върху двете суми, както и ведно със сумата 1 130 лв. за разноски, платени в
производство за обезпечаване на исковете, и разноските за производството по
спора. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното
решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 10.10.2016 г. те са сключили
представения в копие от ищеца с исковата молба договор, съгласно който
ответникът „Д.Б.“ЕООД като възложител възлага, а ищецът „В.К.“ЕООД като
изпълнител приема да извърши консултантски услуги – да консултира
възложителя при подготовката на проекта му за финансиране по Програмата
за развитие на селските райони 2014-2020, Подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанска“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи", като
предостави в полза на възложителя следните услуги: консултиране преди
подаване на заявлението за подпомагане, включващо и подготовка на
заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ за икономическа
2
устойчивост на проекта и консултиране по време на изпълнение на проекта от
датата на сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ до изплащане на помощта, включващо отчитане, и управление на
проекта. Безспорно е, че страните са договорили изплащането от възложителя
на изпълнителя на възнаграждение в чл.2, платимо на части, посочени в чл. 3
– 3 000 лв. авансово след подписване на договора, 2 000 лв. при приемане на
заявлението за подпомагане в Областната дирекция на ДФ“Земеделие“ и
получаване на уникален идентификационен номер, 20 000 лв. при подписване
на договора между Разплащателната агенция и възложителя, като остатъкът
до пълния размер се дължи 10 работни дни преди подаване на заявка за
окончателното плащане от страна на възложителя към Разплащателната
агенция. Безспорно е, че договорът е изпълняван, като ищецът е извършвал
надлежно консултантски услуги и ответникът е заплатил на ищеца преди
подаването на исковата молба възнаграждение в общ размер 41 000 лв. без
ДДС или 49 200 лв. с ДДС. Няма спор, че заявката за окончателно плащане е
подадена от страна на ответника към ДФЗ на 15.04.2021 г. Спори се между
страните какъв е договореният в чл. 2 от договора общ размер на
възнаграждението и има ли останала неизплатена част от възнаграждението,
както и изпълнил ли е изпълнителят в пълен обем възложената му работа в
частта относно подаването на заявката за окончателното плащане по проекта,
респективно, дължи ли ответникът да заплати останала неиздължена част от
възнаграждението.
Ищецът твърди, че договореното в чл. 2 от договора възнаграждение е в
размер на 5% от сумата на инвестицията, заложена в проекта за
кандидатстване за подпомагане по подмярка 4.1, която заложена в проекта
инвестиция е в размер на 1 964 425,69 лв. съгласно Приложение 1 към
договор 06/04/1/0/02672 (колона „Размер на разходите, за които се
кандидатства“), а 5% от нея е сумата 98 221,28 лв., при което с оглед вече
изплатеното възнаграждение в размер на 41 000 лв. без ДДС остава дължима
за възнаграждение сумата 57 221,28 лв. без ДДС или 68 665,54 лв. с ДДС, за
заплащането на която сума ищецът претендира да бъде осъден ответника.
Твърди, че сумата е дължима, тъй като възложителят е подал заявката си за
окончателното плащане към ДФЗ-РА на 15.04.2021 г. и последната част от
възнаграждението се дължи 10 работни дни преди тази дата, т.е. на 1.04.2021
г. Ищецът претендира поради така твърдяното неизпълнение на задължението
3
за заплащането на пълното възнаграждение и за осъждане на ответника да
заплати договорената съгласно чл.9 от договора неустойка – 5% от общото
възнаграждение по договора (5% от 98 221,28 лв.) или 4 911,06 лв.
Претендира също така да му бъдат присъдени и разноските, които е направил
за обезпечаване на бъдещия иск – за ДТ, платено адвокатско възнаграждение
и разноски по изпълнително дело за налагането на допуснатите
обезпечителни мерки, общо в размер на 1 130 лв.
С отговора на исковата молба от 11.03.2022 г. ответникът оспорва
исковете, като възразява, че дължимото по договора възнаграждение не е в
посочения от ищеца размер, а е в размер общо на 48 895 лв., която сума
съгласно уговореното в чл. 2 от договора представлява 5% от сумата на
инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване за подпомагане, която
договорка според ответника е в смисъл, че възнаграждението е 5% от сумата,
заложена (заявена) за подпомагане, и тъй като одобрената финансова помощ е
в размер на 977 900 лв., то 5% от нея е именно 48 895 лв. Твърди, че съгласно
Приложение №1 към договора размерът на сумата на одобрените за
финансиране разходи е съставена от два компонента, които са „размер на
частно финансиране“ и „размер на одобрена субсидия“, поради което „сумата,
заявена за подпомагане“, визирана в чл. 2 от договора между страните, е
вторият компонент от общата стойност на цялата инвестиция или 977 900 лв.
без ДДС. Счита, че следва да се приложат принципите на европейското
договорно право за тълкуване на договорите – член 5:103 (че при съмнение в
значението на договорна клауза, която не е индивидуално уговорена, се
предпочита тълкуването й във вреда на страната, която я е предложила) и
член 1:101,ал.4 (предвидена възможност принципите да дадат разрешение на
поставен въпрос, когато такова не се съдържа в приложимите правна система
или законови правила), в който смисъл е и §4,т.41 от отменения ЗЗД (че
условията на договорите се тълкуват едни с други, като се дава на всяко едно
смисъла, който произлиза от целия договор), което разрешение не е буквално
възпроизведено в действащия ЗЗД, но чл. 288 от ТЗ изрично препраща към
търговските обичаи за неуредените въпроси относно търговските сделки,
поради което при липса на изрична законова разпоредба следва да се
приложат цитираните принципи за тълкуване на договорите. Твърди, че
ответникът дължи да извърши консултантски услуги и в етапа от
изпълнението на проекта за отчитането, изразяващо се в предоставяне на ДФЗ
4
на заявка за окончателно плащане, което е в пряка връзка с изплащането на
безвъзмездната финансова помощ, и оспорва твърдението на ищеца, че е
извършил качествено възложената му работа в частта, касаеща задължението
му за отчитане на проекта. Заявява, че в хода на изпълнението на проекта
възложителят се е възползвал от възможността и е заявил т.нар „междинно
плащане“, което се изплаща за извършена обособена част от инвестицията,
като за целите на изпълнение на изискването за попълване на заявката и отчет
изпълнителят е изпълнил договорното си задължение, поради което
междинното плащане е получено от Разплащателната агенция. Твърди, че
механизмът на отчитане при заявка за междинно плащане е идентичен с този
при подаване на заявка за окончателно плащане, като на основание чл. 18,ал.3
от Наредба №9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 първото може да
бъде заявено не по-късно от 4 месеца преди изтичане на крайния срок за
извършване на инвестицията по договора, при което консултантът разполага с
данните на контрагентите, които се въвеждат в таблиците за разходи, най-
малко с оглед задължението му за управление на проекта и това, че в по-
голямата си част изпълнителите на инвестицията в различните й части са
предложени именно от консултанта по договора. Оспорва затова твърдението
на ищеца, че е извършил качествено възложената му работа в частта, касаеща
задължението му за отчитане на проекта. Твърди, че Разплащателната
агенция е уведомила на 23.06.2021 г. възложителя-ответник за нередовност
или липса на документи във връзка с подадената заявка за окончателно
плащане, изработена от изпълнителя-ищец, което уведомление ответникът
веднага изпратил по електронна поща на ищеца и така, с уведомяването за
констатираните недостатъци в отчета, е отправено възражението, че работата
не се счита приета и срокът за отстраняването им е известен на изпълнителя,
тъй като е регламентиран в наредба на 15 работни дни. Твърди, че в този срок
вместо поправяне на работата на 29.06.2021 г. ответникът е получил писмо от
ищеца, в което се претендира за заплащане на остатъка от възнаграждението
по договора, на неустойка и на лихва за забава. Твърди, че в отговора от
5.07.2021 г. на това писмо ответникът изрично е възразил както по отношение
на претендирания размер за плащане, така и по отношение на наличието на
качествено и в срок изпълнение - във връзка с некачествено изпълнение на
последния етап от проекта, свързан с неговото отчитане. Твърди, че затова,
тъй като работата по последния етап не е приета и не са отстранени от
5
изпълнителя нередовностите в съответния законоустановен срок, ответникът
е заявил съответно възражение за намаляване на цената по договора на
основание чл. 265,ал.2 от ЗЗД, като не е платил дължимия по договора
остатък в размер на 6 895 лв. без ДДС. Твърди, че не дължи и неустойка и
лихви, тъй като не е в забава при изплащането на дължимото по договора
възнаграждение.
С допълнителната искова молба от 6.06.2022 г. ищецът заявява, че в
чл.2 от договора не е договорено възнаграждението да е в размер на 5% от
сумата на търсената финансова помощ (БФП), както твърди ответникът, а да
бъде 5% от сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване за
подпомагане по подмярка 4.1. Оспорва твърдението на ищеца за некачествено
изпълнена работа във връзка с подаването на заявката за окончателно
плащане по проекта. Твърди, че ответното дружество е приело изработената
заявка за окончателно плащане и я е предало към ДФЗ. Твърди, че на
дружеството-изпълнител не е представено писмото на ДФЗ от 22.06.2021 г., а
само извадка от него по преценка на ответника, което препятства
качественото изпълнение на неговата работа, като ответникът е нарушил
правата на консултанта съгласно чл.5,б.“б“ и „в“ от договора.
С отговора на допълнителната искова молба от 28.06.2022 г. ответникът
заявява, че при сключването на консултантския договор на 10.10.2016 г. е
била в сила Наредба №9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. (в сила от 30.09.2016 г.) и договорът е бил съобразяван със
специалната разпоредба на чл.32,ал.2,т.2, съгласно която допустими разходи
за консултантски услуги „е не повече от левовата равностойност на 35 000
евро“ или 5 на сто от допустимите разходи, което е в противоречие с
твърдението на ищеца, че ответникът се е задължил да направи разходи на
стойност минимум 68 099,66 лв. без ДДС. Заявява, че именно поради факта,
че допустимите разходи за консултантски услуги са с определен максимален
размер съгласно Наредбата, то за ответника е нямало съмнение, че дължимото
според него възнаграждение в размер на 48 895 лв. без ДДС попада в
законоустановените лимити на „не повече от 35 000 евро“, поради което при
изплащане на сумата 48 895 лв. без ДДС и представяне на доказателства за
6
извършеното плащане ДФЗ е щял да възстанови на ответника 50 на сто от
тази сума, тъй като тя попада в законоустановените граници. Представя
изпратен имейл на електронната поща на управителя на ответника на дата
18.03.2021 г., в който е предложено сключването на споразумение между
двете дружества, в което е посочено, че дължимата сума по договора е 56 000
лв. без ДДС, което споразумение не е подписано от страните, тъй като според
ответника посочената сума е завишена в сравнение с първоначално
уговорената. Твърди, че обективираните в уведомителното писмо
нередовности не се дължат на непредоставяне на документи от страна на
ответника.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че според
клаузата на чл. 2 от сключения между страните договор общата цена, която
възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за услугите по чл.1 е в
размер на 5% от сумата на инвестицията, заложена в проекта за
кандидатстване за подпомагане, като клаузата на чл.2 не поставя размера на
консултантското възнаграждение в зависимост от стойността на одобрените
за финансово подпомагане разходи и/или от стойността на реално
предоставената финансова помощ, а фиксира като база за изчисляване на
възнаграждението сумата на инвестицията, заложена в проекта, като е в
размер на 1 964 425,69 лв. съгласно Приложение № 1 към договора с ДФЗ.
Съдът преценява, че волята на страните е ясна и недвусмислена и не се налага
да бъде подлагана на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД. Затова съдът
приема, че възнаграждението, уговорено в чл.2 от договора, възлиза на 5% от
1 964 425,69 лв. или на 98 221,28 лв. без ДДС. Съдът приема, че ищецът е
изготвил, а ответникът е подал на 15.04.2021 г. пред ДФЗ заявка за
окончателно плащане на финансовата помощ, във връзка с която заявка РА е
изискала отстраняване на нередовности с писмо от 22.06.2021 г., но съгласно
изричната клауза на чл.8,б.“б“ от договора възложителят се е задължил да
предоставя на изпълнителя цялата необходима документация и информация,
необходима за реализацията на договора, като всички данни и документи,
необходими за подаването на заявката за окончателно плащане до ДФЗ, е
следвало да бъдат предоставени на ищеца от ответника, което се явява
условие, необходимо за пълното и коректно съставяне на същата. Съдът
приема, че по делото не се твърди и не се установява ищецът да е въвел в
заявката данни, които са различни от предоставените му от ответника, или да
7
не е приложил документи, в т.ч. фактури и платежни документи, въпреки че
такива са му били осигурени от възложителя, поради което не би могъл да се
обоснове извод, че неточностите и непълнотите при изготвяне на заявката се
дължат на некачествено изпълнение на работата, за което изпълнителят
отговаря. Затова съдът преценява, че не се установяват предпоставките за
упражняване на правото на възложителя да поиска съответно намаляване на
възнаграждението поради недостатъци в изработеното съгласно чл.
265,ал.1,т.3 от ЗЗД. Затова съдът намира, че ответникът дължи заплащане на
цялото договорено възнаграждение и искът за присъждане на сумата в размер
на 68 665,54 лв. с ДДС е основателен, която сума представлява неплатеният
остатък от цялото възнаграждение на стойност 98 221,28 лв. без ДДС или
117 855,54 лв. с ДДС. Съдът приема, че възнаграждението е следвало да бъде
изцяло изплатено на 1.04.2021 г., поради което от следващия ден длъжникът е
изпаднал в забава и дължи договорената отнапред неустойка съгласно чл.9 от
договора. Тъй като изчислената до датата на подаване на исковата молба
1.12.2021 г. неустойка надхвърля максималния размер от 5% от
възнаграждението или 4 911,06 лв., то искът е основателен и следва да се
уважи за този размер от 4 911,06 лв.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно
в обжалваните негови части, с които исковете са уважени. Твърди, че
неправилно окръжният съд е приел, че възнаграждението, уговорено в чл.2 от
консултантския договор възлиза на 5% от 1 964 425,69 лв. или на 98 221,28
лв. без ДДС, като не е обсъдил всички направени в тази насока възражения на
ответника. Счита, че в случая в чл.2 от договора не е посочено, че дължимото
възнаграждение представлява процент от стойността на проекта, а процент
„от сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване за
подпомагане“ (50% от одобрените за финансиране разходи), и съдът дължи
произнасяне по направените от ответника възражения. Твърди, че неправилно
окръжният съд е приел волята на страните да е ясна и недвусмислена и затова
тя не се налага да бъде подложена на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД.
Заявява, че не са обсъдени и взети предвид изложените съображения в
отговора на исковата молба относно начина на формиране на претендираното
от ищеца възнаграждение, както и не са взети предвид и приложените
писмени доказателства, от които е видно, че размерът на възнаграждението е
обективиран за първи път от ищеца едва с поканата за плащане, като той е
8
коригиран от ищеца в изпратеното по електронна поща споразумение, а видно
от последното волята на ищеца не е нито ясна, нито недвусмислена. Заявява,
че съдът не е обсъдил възражението на ответника, че по отношение на
сключения между страните договор е била в сила Наредба №9/21.03.2015 г. и
той е бил съобразяван с чл.32,ал.2,т.2 от нея, съгласно която разпоредба
допустими разходи за консултантски услуги „е не повече от левовата
равностойност на 35 000 евро“ или 5 на сто от допустимите разходи. Заявява,
че не е обсъдено и възражението за противоречие на уговорката на чл.2 от
консултантския договор с принципа на добросъвестността и принципите на
европейското договорно право. Твърди, че относно възражението на
ответника за частично неточно изпълнение, касаещо последния етап от
консултантския договор (отчитане на проекта), съдът не е обсъдил
изложените възражения, неоспорени от ищеца, че в хода на изпълнение на
проекта ответникът се е възползвал от възможността и със съдействието на
ищеца е заявил т.нар. „междинно плащане“, което се изплаща за извършена
одобрена обособена част от инвестицията, поради което данните и
документите са били известни на ищеца още към момента на заявката за
междинно плащане, което е в противоречие с приетото от съда. Твърди, че
съдът едностранчиво е цитирал т.2 от уведомителното писмо на ДФЗ, като не
е обсъдил констатацията за неправилен формат на таблицата и указанията на
РА с посочен линк за сваляне, което не е по вина на ответника, а се дължи на
неточност на ищеца, както и възраженията, наведени с допълнителния
отговор на исковата молба, касаещи липсата на консултиране след
уведомяването за нередовностите, без отстраняването на които не е възможно
отчитането на проекта. Твърди, че с оглед неправилния извод на съда относно
дължимото възнаграждение по договора са неправилни и изводите на съда по
отношение дължимостта на неустойката съгласно чл.3,б.“г“ от договора.
Заявява, че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства –
изпратено от ищеца споразумение, т.35 от уведомително писмо на ДФЗ,
обяснителна записка за отказ от финансиране на консултантски услуги по
вина на ищеца.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че
жалбоподателят неоснователно се опитва да тълкува по различен начин
текстовете на договора между страните с цел да обоснове, че размерът на
възнаграждението следва да се изчислява на база не на планираната
9
инвестиция, а на база търсената безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че
текстът на чл.2 от договора е ясен, а именно „5% от сумата на инвестицията,
заложена в проекта за кандидатстване за подпомагане по подмярка 4.1.“,
която е 1 964 425,69 лв., като еднозначен в това отношение е и чл.3,ал.1 от
договора, от който става ясно какво се разбира под одобрени инвестиционни
разходи (инвестиция) и какво се разбира под одобрена финансова помощ
(977 900 лв.). Посочва, че стойността на проекта не е предмет на уговаряне в
самия договор, но тя е установима от съдържанието на сключения между
възложителя и ДФЗ последващ договор, според който стойността на
разходите, за които се кандидатства, е 1 964 425,69 лв. и това е сумата, която
се съизмерява със стойността на предвидените инвестиции за реализиране на
проекта. Заявява, че както в Наредба №9, така и в договора, сключен между
възложителя и ДФЗ, се прави ясно разграничение между сума на
инвестицията по проекта/сума на разходите по проекта и сума на
предоставяната БФП/сума на предоставяна субсидия. Относно аргументите на
жалбоподателя, че така договореното възнаграждение надхвърля допустимите
за финансиране по подмярката консултантски разходи заявява, че в
приложимата Наредба №9 е посочено до какъв размер разходите ще се
приемат за допустими за финансиране (подпомагане в размер на 50% от тях),
но не се забранява на кандидат да направи по-високи разходи, които по-
високи разходи обаче няма да бъдат допуснати до подпомагане и разликата
над така фиксираната сума ще остане изцяло за сметка на кандидата и няма да
бъде подпомогната с 50% от бюджета на програмата. Посочва, че в
съдържанието на таблица 1 към договора с ДФЗ посочената сума 68 400 лв.
без ДДС се отнася за „бизнес план“. Заявява, че заплащането на цялостното
възнаграждение по договора (финално плащане) е договорено от страните да
се извърши преди подаване на финалния отчет по проекта, т.е. получаването
на възнаграждението не е поставено в зависимост от това дали ще се одобри
искането за финално плащане, в каква степен ще се одобри и изобщо ще
постъпи ли при възложителя финалното плащане по проекта от страна на
ДФЗ. Заявява, че жалбоподателят се е поставил в положение, което не му се
следва, като поставя нови, недоговорени между страните условия, а именно да
поставя плащането на финалната част от договореното възнаграждение в
зависимост от обработката от страна на ДФЗ на финалния отчет. Заявява, че
възложителят е следвало да се разплати с консултанта значителен период
10
преди подаването на финалния отчет, от който в момента се опитва да черпи
ползи. Заявява, че по отношение качеството на изработения финален отчет и
консултирането в хода на неговото обработване от ДФЗ оплакванията на
жалбоподателя са недоказани. Заявява, че в производството не е заявено
твърдение, че финалното плащане по спорния отчет не е получено от
ответника, т.е. изготвеният и подаден от ищеца финален отчет се е оказал
годен и е изпълнил своето предназначение ответникът да заяви за
възстановяване финалните сторени от него разходи по проекта. Заявява, че
само изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за
доброто качество, а в случая макар и да има задължението да изготви
финалния отчет, консултантът прави това въз основа на предоставен от
бенефициента материал (договори, фактури, платежни нареждания и
др.документи). Твърди, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя,
че консултантът е разполагал с всички документи, защото управлявал
проекта. Посочва, че плащанията, счетоводните справки, подписаните
договори и др. са все документи, които произхождат от бенефициента и не са
били представени доказателства изобщо да са представяни в копия или в
оригинал на консултанта, а негово задължение е било да проследява
дейностите, да подготвя документите за подпис, но не и да съхранява вече
надлежно подписани документи или да извършва плащания. Заявява, че е
важно да се подаде отчет с последно актуалните документи, поради което е
било от съществено значение бенефициентът да ги предостави на
консултанта. Посочва, че в чл.8,б.“б“ от договора на възложителя е вменено
изрично задължението да предоставя на консултанта цялата необходима
документация и информация. Посочва, че е видно от представеното от ищеца
електронно писмо от 28.06.2021 г., изпратено от ищеца до ответника, че
документите за изготвяне на финалния отчет са изпращани от ответника в
2,36 часа след обяд на 15.04.2021 г. към консултанта с цел изготвяне на отчета
в последния възможен момент. Заявява, че от същото писмо става ясно, че
незабавно на 15.04.2021 г. консултантът е върнал към възложителя
информация за недостатъците на предоставените за изготвяне на финалния
отчет документи и информация, по който начин той е изпълнил своето
задължение по чл. 260 от ЗЗД. Заявява, че препятстването от страна на
възложителя спрямо изпълнителя е продължило и в хода на обработката на
финалния отчет от ДФЗ. Посочва, че възложителят по свое усмотрение е
11
преценил кои въпроси от уведомителното писмо за отстраняване на
нередовности да предостави за отговор на консултанта, т.е. възложителят сам
е решил да ограничи възможността на консултанта да изпълни задълженията
си по договора. Заявява, че от страна на ответника не са били представени
доказателства за това управителят на възложителя със собствени сили и
средства да е извършил дейността на консултанта във връзка с предоставяне
на съдействие в хода на обработка на финалния отчет по проекта, както и не
са били представени доказателства от страна на ответника да е извършено
каквото и да било в повече от извършеното от консултанта във връзка с
изработването, подаването и обработката на финалния отчет, което показва,
че извършеното от консултанта по повод изготвянето на финалния отчет е
било достатъчно той да изпълни своето предназначение. Заявява, че по
отношение на поръчващия законът е вменил задължението да даде на
изпълнителя необходимото съдействие, а от събраните по делото
доказателства е видно, че такова съдействие не е оказано и на практика
възложителят сам е препятствал изпълнителя да изпълни в цялост качествено
поетите по договора ангажименти.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Съгласно чл. 261,ал.1 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата
така, че тя да бъде годна за предвиденото в договора предназначение.
Съгласно чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане, за които недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им, а ако не направи такива
възражения, работата се счита приета. Съгласно чл. 265,ал.1,предл.3 от ЗЗД,
ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска
съответно намаление на възнаграждението. Съгласно чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В
случая е безспорно, че сключеният на 10.10.2016 г. между страните договор за
консултантски услуги по своята правна природа е договор за изработка и за
уреждане на отношенията, респективно на спора, между тях приложими са
12
нормите на чл. 258 и сл. от ЗЗД при съобразяване на конкретните договорни
клаузи. Спори се между страните относно размера на договореното
възнаграждение, дали изпълнената работа има недостатъци и дължи ли
ответникът да заплати като възнаграждение исковата сума, съответно,
дължимо ли е и заплащане на договорената неустойка.
Видно от текста на договора от 10.10.2016 г., страните са се договорили
съгласно чл.2, че възнаграждението (общата цена без ДДС), която
възложителят се задължава да заплати на изпълнителя е в размер на 5% от
сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване за
подпомагане по Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от
Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“. Видно от Приложение №1
„Таблица на одобрените инвестиционни разходи“ към чл.3 от сключения на
30.11.2017 г. между ДФЗ-гр.С. и „Д.Б.“ЕООД-гр.Т. договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ, посочената в колона 6 „Разходи, за които се
кандидатства“ сума е 1 964 425,69 лв., като в колона 8 „Одобрени за
финансиране разходи“ е посочена сумата 1 955 800 лв., а в колона 9
„Одобрена субсидия“ е посочена сумата 977 900 лв. Неоснователно е
разбирането на ответника-възложител, че възнаграждението по чл. 2 от
договора от 10.10.2016 г. е договорено и следва то се определя според
размера на одобрената субсидия (977 900 лв.), тъй като в тази клауза ясно е
посочено, че възнаграждението се определя като процент от сумата на
инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване на подпомогане, която
сума е сумата за разходи, за която се кандидатства, а не сумата на одобрената
впоследствие, вече след кандидатстването, субсидия. Волята на страните е
ясно изразена в текста на чл.2 от договора и значението на договорната клауза
не поражда съмнение, а именно че възнаграждението са определя в размер на
5% от заложената в проекта за кандидатстване за подпомагане сума на
инвестицията (за която няма спор, че е именно сумата 1 964 425,69 лв., и
която несъмнено е различна от сумата на одобрената субсидия,за която няма
спор, че е именно сумата 977 900 лв.), поради което не е необходимо
осъществяване в случая на тълкуване на тази клауза както съгласно чл. 20 от
ЗЗД, така и съобразно посочените от ответника в отговора на исковата молба
Принципи на европейското договорно право. Обстоятелството, че
конкретната цифра е посочена вече впоследствие, при заявяването на искане
за плащане на остатъка от възнаграждението, по начало не е основание да се
13
счете, че има неяснота в клаузата на чл.2 от договора такава, каквато тя е
договорена от страните при подписването му на 10.10.2016 г., при това в
случая е безспорно, че изчислението е направено именно с оглед уговорката –
въз основа на заложената в проекта за кандидатстване за подпомагане сума на
инвестицията 1 964 425,69 лв. Обстоятелството, че при безспорно водените
между страните преговори за доброволно извънсъдебно уреждане на техния
спор е посочен друг размер на дължимата сума, също не може да обоснове
приемане, че тези последващи преговори разколебават яснотата и
недвусмислеността на изразената и обективирана в чл.2 от договора тяхна
воля. Нормата на чл. 32,ал.2,т.2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка 4.1 „инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции
в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните,
регулира допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с
подготовката и управлението на проекта, които не могат да превишават пет
на сто от допустимите разходи по ал.1,т.1-13 – за проекти с включени
инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или строително-монтажни
дейности и/или оборудване и/или машини, но не повече от левовата
равностойност на 35 000 евро. Тези допустими разходи обаче са определени с
оглед тяхното финансиране, като в чл.32,ал.9 е посочено, че оценката на
основателността на предложените за финансиране разходи по ал.1 се
извършва от Разплащателната агенция, поради което тази регулация не е
приложима в отношенията между страните, когато те договарят
възнаграждението за консултантските услуги, съответно, те не са ограничени
от нея и могат да определят при условията на договорна свобода
възнаграждението, включително и да договорят такова по-високо от
подлежащото на финансиране, каквото договаряне по начало не влиза в
противоречие с принципа на добросъвестността, а конкретни доводи за
нарушение в случая на този принцип с оглед обстоятелствата в отношенията
между страните ответникът не е навеждал в производството, съответно, не е
установявал тяхна основателност. Неоснователни са следователно
твърденията на жалбоподателя за неправилно приемане от окръжния съд, че
размерът на договореното възнаграждение е именно посоченият от ищеца –
5% от 1 964 425,69 лв. или 98 221,28 лв. без ДДС, съответно, правилен е
изводът на окръжния съд, че ответникът дължи на ищеца след приспадане на
14
вече частично платените суми остатък в размер на 68 665,54 лв. с ДДС, за
която сума претенцията е уважена.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е извършил качествено
възложената му работа в частта, касаеща задължението му за отчитане на
проекта, като твърди, че е налице частично неточно изпълнение, касаещо
последния етап от консултантския договор – отчитане на проекта. Няма спор,
че Разплащателната агенция е уведомила на 23.06.2021 г. с писмото от
22.06.2021 г. възложителя-ответник за нередовност във връзка с подадената
заявка за окончателно плащане, изработена от изпълнителя-ищец. Видно от
това писмо, представено от ответника в копие с отговора на исковата молба
относно част от неговия текст (голяма част от текста е заличена), от ДФЗ-
Разплащателна агенция в т.1 от него е посочено, че във връзка с
представената заявка за окончателно плащане е необходимо представяне на
обяснение за липсата на част от одобрените активи в таблицата за разходи,
като ако в таблицата за разходи се отрази промяна, следва да се представят
релевантни документи - заявка за плащане с коректно вписани данни
стойности на заявени разходи/ субсидия, финансови и платежни документи,
застрахователни полици, приемо-предавателни протоколи и т.н. Видно от
същото писмо, в него в т.2 е посочено, че е представена таблица за разходите
в електронен формат, която не е в правилен формат и е некоректно попълнена
– не са заявени всички доставчици, не са заявени всички активи или е заявена
различна от одобрената стойност, представени са фактури на различна от
заявената стойност, без представено обяснение, за част от фактурите липсват
платежни документи, не са съотносими данните в таблица 5 „Връзка между
заявените разходи и предоставените счетоводни и платежни документи“, в
таблица 6 липсват дати на издадените протоколи за приемо-предаване на
активите, поради което трябва да бъдат представени коректно попълнена
таблица за разходите, като образецът може да бъде свален от посочената
страница на ДФЗ, като при промяна на стойности в таблица 2 същата да се
представи на хартиен носител с положено име и подпис на представляващия,
както и дата (съответстваща на датата на подаване на заявката за окончателно
плащане) и печат на дружеството. Видно от писмото от ищеца до ответника,
изпратено по електронна поща на 28.06.2021 г., представено в разпечатка от
ищеца с допълнителната искова молба, ищецът заявява, че подготвените от
него документи за подаване на заявка за окончателно плащане са на база
15
представените от ответника документи, последно получени по мейл на
15.04.2021 г. в 2,38 часа, които са били непълни, неясни и неточни, както и че
причината за поставените въпроси от ДФЗ във връзка със заявката за
окончателно плащане се дължат на непредставяне от страна на ответника на
съответните документи, посочени след това в писмото. Съгласно чл. 5,б.“б“
от договора между страните от 10.10.2016 г., изпълнителят има право да
получава своевременно цялата необходима му информация, документация и
съдействие от страна на изпълнителя. Несъмнено е, че изпълнителят трябва
да разполага при изготвянето на заявката за окончателно плащане с всички
документи, съставени за удостоверяването на обстоятелства, настъпили до
този момент. Неоснователно по начало е затова твърдението на
жалбоподателя, че изпълнителят е могъл да изготви надлежно заявката въз
основа на данни, с които е разполагал към предходен момент (месеци преди
това), при изготвяне на документация във връзка с поискано междинно
плащане. В тежест на ответника-възложител е да установи, че към момента на
изготвянето на заявката за окончателно плащане той е предоставил на
изпълнителя всички данни и документи, включително тези, които се сочат в
писмото на ДФЗ-РА от 22.06.2021 г., поради което, съответно,
нередовностите, посочени в това писмо, се дължат вече само на действия на
изпълнителя. Следва да се посочи, че само представяне на таблица в
неправилен формат (при надлежно попълнени данни) не може да се приеме
да представлява неизпълнение на договора, доколкото представянето на
такава таблица по образец би представлявало лесно осъществима техническа
дейност. В случая обаче от РА е посочено наличие на неточности и при
попълването на таблицата за разходите относно доставчици, активи и тяхна
стойност, представените фактури, липса на платежни документи, дати на
издадени протоколи, като в т.1 е изискано обяснение за липсата на част от
одобрените активи в таблицата за разходи и съответни документи. Видно от
пълния текст на писмото от ДФЗ-РА от 22.06.2021 г., представено от
ответника и прието от съда в съдебното заседание на 27.10.2022 г., посочени
са множество нередовности, които касаят документи, с които разполага
възложителят (счетоводен баланс, справки за ДМА, инвентарна книга,
договор, анекс, платежно нареждане, банкови извлечения, приемо-
предавателни протоколи, декларации, обяснения относно посочени
обстоятелства, актове, финансов разчет, фактура, застрахователни документи,
16
актуално удостоверение за наличие или липса на задължения към община)
или които касаят действия на възложителя. Неоснователно като недоказано е
затова твърдението на ответника, че нередовностите при изготвянето на
заявката за окончателно плащане, посочени от ДФЗ-РА, представляват
недостатъци при изпълнението на работата, дължащи се на поведение на
изпълнителя. Съответно, неоснователно ответникът претендира да има право
да възрази след получаването на писмото и надлежно да е заявил до
изпълнителя възражение за некачествено изпълнение, поради което да е
налице основание за намаляване на възнаграждението (каквито изявления на
ответника до ищеца не са представени по делото) и затова той да не дължи на
ищеца исковата сума като неиздължена част от договореното възнаграждение.
Неоснователно е затова твърдението на ответника, че уведомлението той
веднага изпратил по електронна поща на ищеца и така, с уведомяването за
констатираните недостатъци в отчета, било отправено възражението, че
работата не се счита приета и срокът за отстраняването им е известен на
изпълнителя, тъй като е регламентиран в наредба на 15 работни дни. В
отговора от 5.07.2021 г. на писмото от ищеца (л.31-32 от досието на делото на
ОС), представен в копие от ищеца с исковата молба (л.33-35), ответникът по
отношение на твърдението на ищеца за качеството и в срок изпълнение
единствено заявява, че на 15.04.2021 г. ответникът при отчитането на проекта
следвало да представи пред ДФЗ таблица за разходите, която ищецът имал
задължение да изготви, попълни и предаде за входиране, като след входиране
на документите ответникът получил писмо от ДФЗ с констатации за
некоректна, неточна, даже грешно попълнена таблица, в неправилен формат,
което допълнително създало затруднения за дружеството, като е отбелязано,
че с голяма част от документите ищецът разполага още от подадените
предходната година документи за междинно плащане и въпреки че данните в
предходната заявка са попълнени от техни служители, в таблицата за
окончателно плащане е попълнена информация, противоречаща на вече
подадената такава. Установява се следователно, че е неоснователно
твърдението на ответника, че тъй като работата по последния етап не е приета
от него и не са отстранени от изпълнителя нередовностите в съответния
законоустановен срок, ответникът е заявил съответно възражение за
намаляване на цената по договора на основание чл. 265,ал.2 от ЗЗД, като не е
платил дължимия спорен него по договора остатък в размер на 6 895 лв. без
17
ДДС. Няма основание да се приеме, че окръжният съд неправилно е
преценил, че по делото не се твърди и не се установява ищецът да е въвел в
заявката данни, които са различни от предоставените му от ответника, или да
не е приложил документи, в т.ч. фактури и платежни документи, въпреки че
такива са му били осигурени от възложителя, поради което не би могъл да се
обоснове извод, че неточностите и непълнотите при изготвяне на заявката се
дължат на некачествено изпълнение на работата, за което изпълнителят
отговаря. Съответно, правилна е преценката на окръжния съд, че не се
установяват предпоставките за упражняване на правото на възложителя да
поиска съответно намаляване на възнаграждението поради недостатъци в
изработеното съгласно чл. 265,ал.1,т.3 от ЗЗД.
Установява се следователно, че обжалваното решение, с което искът за
присъждане на неиздължената част от възнаграждението е уважен, е
правилно. С оглед на това е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че
поради неправилния извод на съда относно дължимото възнаграждение по
договора са неправилни и изводите на съда по отношение дължимостта на
неустойката съгласно чл.3,б.“г“ от договора. Установява се, че въззвивната
жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в обжалваните негови части.
От страна на ответника по жалбата се претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство. Съгласно нормата на чл. 78,ал.3 от
ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата, платена в
брой за адвокатско възнаграждение за защитата по делото пред апелативния
съд съгласно договора от 28.04.2023 г. – 3 100 лв. Заявеното от страна на
жалбоподателя възражение за прекомерност на платеното от ответника по
жалбата адвокатско възнаграждение, съответно, искането то да бъде
присъдено в установения минимален размер съгласно Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са
неоснователни. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2,т.4 от посочената Наредба
минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая с оглед
претендираната отмяна на решението на окръжния съд общо за сумата
73 576,60 лв. е 6 536,13 лв., т.е. по-висок от сумата на платеното
възнаграждение 3 100 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
18
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 389/25.11.2022 г., постановено по т.д. №
862/2021 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които „Д.Б.“
ЕООД-с. Т., обл. П. е осъдено да заплати на „В.К.“ ЕООД-гр. В. сумата 68
665,54 лв. с ДДС, представляваща неизплатената част от възнаграждението по
договор за консултантски услуги от 10.10.2016 г., сумата 4 911, 06 лв.,
представляваща неустойка, дължима на основание чл.9 от Договора за забава
на изпълнението за заплащане на възнаграждението, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 01.12.2021 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата 6915,53 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от страна на жалбоподателя
„Д.Б.“ЕООД-с.Т. възражение за прекомерност на платеното от ответника по
жалбата „В.К.“ЕООД-гр.В. адвокатско възнаграждение и искането то да бъде
присъдено в установения минимален размер съгласно Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
неоснователност.
ОСЪЖДА „Д.Б.“ЕООД-с.Т., община „М.“, област П., ул.“К.ш."**, ЕИК
********* да заплати на „В.К.“ЕООД-гр.В., ул.“Б.К."*, ЕИК *********
сумата 3 100 лв. – разноски за производството по спора пред апелативния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19