ОПРЕДЕЛЕНИЕ 260882

 

                                               22.12.2021 г., гр. Ямбол

 

 

       ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХІ състав с

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

Като разгледа гр.д.№ 605/2016 г. на ЯРС, взе предвид следното:

 

Подадени са молби от 05.11.2021 г. от ответника-частен жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса за частни жалби вх.№ 1720/2020 г. срещу Разпореждане от 28.01.2020 г. и вх.№1719/2020 г. срещу Разпореждане №443 от 28.01.2020 г., двете  на ЯРС. В молбите е посочено, че държавните такси са внесени, което съдът може сам да провери счетоводно. Същевременно е поискан допълнителен срок за отстраняване на нередовностите и такъв е предоставен от съда, но е изтекъл. Посочено е, че жалбоподателят е болен на легло и няма пари.

Съдът намира, че не се касае за невъзможност за заплащане на държавната такса от 15 лв. Ответникът сам твърди в двете молби, че е внесъл таксите и е поискал допълнителен срок - за отстраняване на нередовностите на жалбите (т.е. за представяне на вносните документи). На страната е много добре известна разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК, цитирана в молбата, както и множеството аналогични искания по делото, за които и съдът е давал многобройни указания за предпоставките за освобождаване от такси за различните жалби. Касае се за злоупотреба с право, силно накърняваща интересите на правосъдието, като целяща единствено протакане на делото чрез произнасяния по едни и същи процесуални въпроси, което от своя страна обременява работата на съда, измествайки във времето изпълнението на същинската му функция да разрешава материалноправните спорове между граждани в различните сфери на гражданското право.

Съдът не може да формира категоричен извод, че лицето не разполага със средства за заплащане на държавната такса, предвид обсъжданите нееднократно по делото в аналогични производства обстоятелства.

Едно от тях е посоченото в исковата молба и признато в отговора - че лицето притежава недвижим имот в гр.София, представляващ търговски обект (магазин), за ползваната в който топлинна енергия се претендира от ищеца процесното вземане. Т.е. налице са данни за наличието на имущество, от което може да се реализират доходи от наем, при това в столицата, където общоизвестен факт е, че се заплащат по-високи наеми.  В същия смисъл е постановено Определение № 484/12.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3691/2017 г. на ВКС по частна жалба на Б.Я.М., с което е потвърдено определение на АС-Бургас. Освен това на съда е служебно известно, че ответникът притежава вземане към „Юробанк България“ по издаден от ВКС изпълнителен лист за разноски в размер на 2027,15 лв., направени в касационното производство по т.д.№ 2439/2016 г. на I т.о.,  съгласно Решение № 216/17.10.2018 г. (по обжалван съдебен акт по т.д.№ 128/2013 г. на ЯОС). В жалбата си от 05.11.2021 г. срещу предходно аналогично Определение от 16.09.2021 г. страната посочва, че това вземане съществува, но го намира за „нереализуемо“.

Поради гореизложеното съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

Не уважава искането на Б.Я.М. за освобождаване от внасяне на държавна такса за частните му жалби.

            Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред ЯОС.   

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: