Номер 33020.10.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500241 по описа за 2020 година
Образувано е по частна жалба на „Финтрейд файнанс“АД, представляван от
изп.директор Н.Н., подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане от 10.08.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 347/2020г. на РС Исперих в частта, с която е отхвърлено
подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу длъжниците „Ибо Мутлу 2016“ЕООД и С.И.М. за солидарно заплащане на
неустойка в размер 681,32лв., дължима за периода 11.01.2019г.-21.02.2020г. на основание
чл.7 ал.1 от договор за кредит № 7008784/12.11.2018г.; неустойка в размер 623,99лв.,
дължима за периода 11.01.2019г.-21.02.2020г. на основание чл.7 ал.5 от същия договор и
такси в размер 192лв., заплатени на съдебен изпълнител за връчване на уведомления за
предсрочна изискуемост на кредита. В жалбата са изложени възражения за неправилност на
постановения съдебен акт в отхвърлителната част, обосновани на обстоятелството, че
кредитополучателят няма качеството на потребител и съответно преценката за
неровноправни клаузи в договор е неприложима в настоящия случай. Жалбоподателят моли
съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за
изпълнение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установява следното: производството по ч.гр.д. №
347/2020г. на Районен съд Исперих е образувано по заявление на „Финтрейд Файнанс“АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците „Ибо Мутлу
2016“ЕООД и С.И.М. за солидарно заплащане на следните суми: 2 136,10лв. главница по
договор за кредит № 7008784/12.11.2018г.; 585,88лв. договорна лихва, дължима за периода
11.01.2019г.-21.02.2020г.; неустойка в размер 681,32лв., дължима за периода 11.01.2019г.-
21.02.2020г. на основание чл.7 ал.1 от договор за кредит № 7008784/12.11.2018г.; неустойка
в размер 623,99лв., дължима за периода 11.01.2019г.-21.02.2020г. на основание чл.7 ал.5 от
1
същия договор; такси в размер 192лв., заплатени в периода 11.01.2019г. до 211.02.2020г. на
съдебен изпълнител за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост на кредита
следните суми и законна лихва върху вземанията от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното им изплащане.
Към заявлението са приложени договор „Финтрейд споразумение“ №
7008784/12.11.2018г., сключен между „Финтрейд файнанс“АД в качеството му на
кредитодател, „Ибо Мутлу 2016“ЕООД като кредитополучател и С.И.М. в качеството му на
солидарен длъжник; уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и уведомления
до кредитополучателя и солидарния длъжник по чл.47 ал.1 ГПК, изготвени и залепени чрез
ЧСИ.
Районният съд е издал заповед за изпълнение за главницата по договора за заем,
ведно със законната лихва и за договорната лихва. Тези въпроси не попадат в предмета на
въззивното обжалване.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за неустойка в размер 681,32лв.,
дължима за периода 11.01.2019г.-21.02.2020г. на основание чл.7 ал.1 от договор за кредит №
7008784/12.11.2018г.; неустойка в размер 623,99лв., дължима за периода 11.01.2019г.-
21.02.2020г. на основание чл.7 ал.5 от същия договор и такси в размер 192лв., заплатени на
съдебен изпълнител за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост на кредита,
районният съд е приел, че договорените клаузи за неустойки и такси за събиране на
вземанията по просрочени вноски са с неравноправен характер и поради това противоречат
на добрите нрави.
Във връзка с очертания предмет на въззивно обжалване, от правна страна въззивният
съд намира следното: съгласно чл.411 ал.2 т.3 ГПК искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована
вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на
заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни
клаузи.
От значение за повдигнатото в частната жалба възражение е въпросът за
съдържанието на понятието потребител, анализът на което ще даде дължимия отговор дали
договорът за кредит е с потребителски характер.
На първо място, дефиницията на §13 т.1 ЗЗП определя за потребител всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги. Дефиницията в чл.9 ал.3 от
специалния Закон за потребителския кредит сочи, че потребител е всяко физическо лице,
сключващо договор за такъв кредит. Кредитополучател и съответно ползвател на
финансовата услуга е „Ибо Мутлу 2016“ЕООД, т.е. юридическо лице. На физическото лице
С.М. не е предоставена финансова услуга, а е ангажирана неговата отговорност за
2
погасяване на поетите от едноличното дружество с ограничена отговорност парични
задължения. В този смисъл физическото лице – солидарен длъжник не е ползвател на
финансова услуга, по смисъла на §13 т.1 в.в. с т.12 ДР ЗЗП. Още повече, че в случая това
лице е в тесни професионални връзки с дружеството-кредитополучател, тъй като е негов
управител и при това положение ангажирането на неговата отговорност е свързана изцяло с
търговската дейност на кредитополучателя.
На второ място, дефиницията на §13 т.1 ЗЗП предполага предоставената услуга да не
е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, съответно
физическото лице като страна по договора да действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. В чл.9 ал.3 ЗПК също е поставено изискването потребителят
при сключването на договор за потребителски кредит да действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Сключеният договор е за рефинансиране на текущ заем на кредитополучателя „Ибо
Мутлу 2016“ЕООД към кредитодателя „Финтрейд файнанс“АД, за което последният е
направил изявление за прихващане на задължението да пълното му погасяване, а остатъкът е
предал в брой на кредитополучателя – чл.3 ал.1 и 2 от договора. От съдържанието на
представения договор за кредит се налага извод, че същият е отпуснат във връзка с
търговската дейност на „Ибу Мутлу 2016“ЕООД и няма характер на потребителски договор.
В този смисъл договорът не изпълва съдържанието на §13 т.1 в.в. с т.12 и чл.143 ал.1 ЗЗП и
на чл.9 ал.3 в.в.в с ал.1 и 2 ЗПК.
Разпореждането в отхвърлителната част е неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо него следва да се постанови ново, по силата на което да се издаде заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците „Ибо Мутлу 2016“ЕООД и С.И.М. да
заплатят солидарно на „Финтрейд файнанс“АД неустойка в размер 681,32лв., дължима за
периода 11.01.2019г.-21.02.2020г. на основание чл.7 ал.1 от договор за кредит №
7008784/12.11.2018г.; неустойка в размер 623,99лв., дължима за периода 11.01.2019г.-
21.02.2020г. на основание чл.7 ал.5 от същия договор и такси в размер 192лв., заплатени на
съдебен изпълнител за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост на кредита.
В частната жалба няма направено искане за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане от 10.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 347/2020г. на РС
Исперих в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на „Финтрейд файнанс“АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците „Ибо Мутлу
2016“ЕООД и С.И.М. за солидарно заплащане на неустойка в размер 681,32лв., дължима за
периода 11.01.2019г.-21.02.2020г. на основание чл.7 ал.1 от договор за кредит №
3
7008784/12.11.2018г.; неустойка в размер 623,99лв., дължима за периода 11.01.2019г.-
21.02.2020г. на основание чл.7 ал.5 от същия договор и такси в размер 192лв., заплатени на
съдебен изпълнител за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост на кредита, като
вместо това постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение в полза на „Финтрейд файнанс“АД,
представляван от изп.директор Н.Н., срещу „Ибу Мутлу 2016“ЕООД, представляван от
управителя С.М. и срещу С.И.М. в личното му качество, за заплащане в условията на
солидарност на неустойка в размер 681,32лв., дължима за периода 11.01.2019г.-21.02.2020г.
на основание чл.7 ал.1 от договор за кредит № 7008784/12.11.2018г.; неустойка в размер
623,99лв., дължима за периода 11.01.2019г.-21.02.2020г. на основание чл.7 ал.5 от същия
договор и такси в размер 192лв., заплатени на съдебен изпълнител за връчване на
уведомления за предсрочна изискуемост на кредита
Връща делото на РС Исперих за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4