ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 792
гр. Перник , 01.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500698 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 260640/03.09.2020г., подадена от М. Б. С. . В същата
се твърди, че жалбоподателката се явила в съдебно заседание пред РС-Перник, в качеството
си на длъжник на ВиК Перник, в което заявила пред съда, че дължи определено количество
вода за процесния имот, като уточнила, че няма поставен водомер. Това било така, защото
била социално слаба, като допреди година живеела със социална помощ от 75 лв. месечно, а
в момента пенсията, която получава е в размер на 186 лв. Сочи, че реално потребеното от
нея количество вода е под посоченото в иска и техническата експертиза. Моли съда да вземе
предвид материалното й положение и определи вариант за разсрочено плащане, съобразно
доходите й и факта, че се грижи за психично болния си брат.
С решение № 1095/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 177/2020г., по реда на чл. 237
ГПК, Районен съд - Перник е признал за установено, че М. Б. С. дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ООД сума в размер на 2 802,21 лева, представляваща стойността на
ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „Ю.“, бл. **, вх. „ *“, ап. **, за
периода от 16.02.2015 г. до 30.07.2019 г., както и сумата от 559, 36 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 03.05.2015 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06269 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд. В тежест на ответницата са възложени сумата в размер на 217,23 лева,
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 67,23 лева –
разноски в заповедното производство.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че не е сезиран надлежно с въззивна жалба.
Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК дава правна възможност на ищеца при заявено
1
признание на иска от страна на ответника, да поиска от съда да бъде постановено решение, с
което да се уважат исковете съобразно признанието, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК е
достатъчно решаващият съд да обоснове своя съдебен акт с указанието, че то се постановява
при признание на иска, в случай че не са налице уредените в чл. 237, ал. 3 ГПК отрицателни
процесуални предпоставки – признатото право да не противоречи на закона и на добрите
нрави и да не е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В мотивите на
това решение не се съдържат изводи относно съществуването и параметрите на
материалното правоотношение, т. е. няма обсъждане по същество на спора, тъй като след
признанието на иска спор не съществува. Единствената проверка, която съдът е извършил, е
за наличието на формалните изисквания за постановяване на решението при признаване на
иска. Решението при постановяване на иск не е резултат проведено съдебно дирене, поради
което и не може да бъде квалифицирано като правилно или неправилно- в този смисъл е
определение № 256 от 17.02.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 5880/13 г. Ето защо и
дължимата от въззивната инстанция проверка на първоинстанционното решение е
ограничена единствено до законосъобразността му, включваща единствено проверката за
наличието на предпоставките по чл. 237 от ГПК.
В случая в подадената жалба не се съдържат оплаквания в този смисъл за липса на
предпоставките по чл. 237 ГПК, опорочаващи постановеното първоинстанционно решение,
не се изразява несъгласие с него и не се отправя иска до съда за неговата отмяна. Изразената
воля на ответницата по иска е да бъде разсрочено изплащането на задължението й, което по
съществото си представлява искане по чл. 241 ГПК, по което компетентен да се произнесе е
районният съд, постановил първоинстанционното решение. Не е налице въззивна жалба,
която да породи деволутивен ефект и обуслови компетентност на въззивния съд.
Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 698/2020 г. по описа на Пернишкия
окръжен съд.
ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ делото на Районен съд –Перник за
произнасяне по въззивна жалба с вх. № 260640/03.09.2020г., имаща характер на молба по чл.
241 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2